№ 622
гр. Варна, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110202255 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на ИВ. КР. Г. ЕГН **********, от гр.Варна, против НП № 436а-
476/14.12.2020 на Началника на сектор „Охранителна полиция“ при ІІ РУ ОД
на МВР Варна, с което му е било наложено административно наказание по
чл. 218б от НК - глоба в размер на 200лв. за осъществено деяние по чл. 194,
ал.3 от НК.
В жалбата си въззивникът оспорва извършването на деянието за което е
наказан като навежда твърдения за това, че вещите не били отнети с цел
присвояване, и моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от адв. А.А. от АК-Варна, който заявява, че
поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка изложена в НП. Във
фазата по същество пледира за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно издадено. Навежда доводи за нарушения на материалния
закон – нарушението не било доказано (не било установено намерението за
своене), алтернативно попадало в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, както и
такива за допуснати нарушения на процесуалните правила – не било описано
нарушението от фактическа страна, както и обстоятелствата при които било
извършено, не били посочени доказателствата на които се бил позовал
адм.наказващия орган. В условията на алтернативност моли да бъде намален
1
размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона размер.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. К.Л. в които същата излага становище за неоснователност на
жалбата, счита че нарушението е безспорно и категорично доказано и моли
НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а алтернативно ако жалбата бъде уважена и се претендира
адвокатско възнаграждение, отправя искане за присъждане на такова в
минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за дата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 28.07.2020г. около 08:00ч. св. С. Г.а излязла на работа от дома си,
находящ се на ул."Илинден" № 31 в гр.Варна като при излизането си не
установила нещо нередно във входа. Около 13:00ч. св. В. Г.а - дъщеря на
съпруга на св. С.Г.а, също излязла от апартамента, за да отиде на урок. Когато
слязла на партера, св. В.Г.а видяла чичо си – въззивника И.Г. /брат на баща й/,
да се опитва да отвори вратата на стаичка, която била общо помещение и се
ползвала от живущите в блока. Попитала го какво прави и той й казал, че
иска достъп до стаичката, която била обща площ. Св. В. Г.а му казала да
изчака, за да се качи да донесе ключ. Така и направила. Върнала се в дома си,
взела ключа за вратата, която се опитвал да отвори въззивника и след като я
отключила заминала. Въззивникът И.Г. влязъл в помещението. Там видял
един велосипед, собственост на св. Т. и решил да го вземе. Взел велосипеда и
го занесъл в своето избено помещение. Свалил и алуминиевата врата на
стаичката, която също отнесъл в своята изба, след което заключил вратата на
последната и заминал. Около 14:00ч. св. С. Г.а се прибрала и веднага
забелязала липсващата врата на общото помещение. Проверила вътре и
установила, че липсва велосипеда на св. Т. и веднага му позвънила и му
съобщила за случилото се, след което подала сигнал в полицията. Св. Т. се
прибрал, а малко по-късно на място пристигнал и екип на II РУ-ОД-МВР-
Варна. След проведен разговор с живущите във входа и изразени съмнения от
тяхна страна относно извършителя, те се качили до апартамента на
въззивника И.Г. и поискали да разговарят с него. Той признал, че е взел
вратата, след което излязъл от дома си и побягнал по стълбите. Бил задържан
и отведен в полицията за изясняване на случая. През това време бил извършен
оглед на избеното му помещение в присъствието на неговата майка - св. К. Г.а
и от там били иззети алуминиевата врата, както и велосипеда на св.Т..
Образувано било д.п.№ 855/2020год. по описа на ІІ РУ ОД на МВР Варна в
хода на което велосипедът бил върнат на св. Т..
2
В хода досъдебното производство била назначена СОЕ от заключението
на която се установило, че стойността на велосипеда на св. Т. възлиза на
144.50 лв., а от изисканата справка за съдимост се установило, че същият е
неосъждан.
С постановление от 01.10.2020г. материалите, касаещи кражбата на 1
бр. алуминиева врата, били разделени и било образувано отделно наказателно
производство № 1186/2020г. по описа на II РУ-ОД-МВР-Варна.
С постановление от 12.10.2020год. прокурор при ВРП прекратил
наказателното производство по д.п. № 855/2020год. по описа на ІІ РУ ОД на
МВР Варна, като приел, че деянието осъществено от въззивника осъществява
признаците на чл. 194, ал.3 от НК, но са налице законовите предпоставки на
чл. 218б от НК за налагане на адм. наказание. С постановлението прокурорът
разпоредил материалите по д.п. 855/2020год. по описа на ІІ РУ ОД на МВР
Варна, да се изпратят на началника на ІІ РУ за налагане на адм. наказание на
въззивника.
На 14.12.2020год. въз основа на постановлението на прокурора с което
било прекратено наказателното производство, срещу въззивника било
издадено атакуваното НП №436а-476 в което било посочено, че същият е
осъществил състава на чл. 194, ал.3 вр. чл. 218б от НК, тъй като на
28.07.2020год. от общо избено помещение на ул. „Илинден“ № 31, в гр.Варна,
извършил кражба на велосипед „Леопард“ на стойност 144.50лв. от
владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както тези
приложени към АНП – постановление на прокурор от ВРП от 12.10.2020 за
прекратяване на наказателното производство по д.п. № 855/2020 год. по описа
на ІІ РУ ОД МВР Варна и Заповед № Із-1767 от 28.08.2012год. на министъра
на вътрешните работи, така и тези приобщени допълнително в хода на
съдебното следствие – материалите по д.п. № 855/2020год. по описа на ІІ РУ
ОД МВР Варна, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят
на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган НП
съгласно чл. 47, ал.1, б."а", вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл. 424, ал.4 от НК. То е
3
издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при ІІ РУ ОД на МВР
Варна, който е оправомощен съгласно Заповед №Із-1767 от 28.08.2012 година
на Министъра на вътрешните работи, приложена към преписката.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на
изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение, както и нарушената
законова норма.
В тази връзка съдът не споделя наведените от защитата във фазата по
същество възражения в тази насока. Ясно и недвусмислено от НП се
установява, че отговорността на въззивника е ангажирана въз основа на
постановление на прокурор от ВРП за прекратяване на досъдебно
производство водено за извършено престъпление кражба в хипотезата на
чл.194, ал.3 от НК – маловажен случай. В НП се съдържат обстоятелства и
факти описващи в достатъчна степен вмененото на въззивника престъпление
/нарушение/, както от обективна така и от субективна страна. Посочени са
дата и място на извършване на деянието, обстоятелствата при които е
извършено. Описани точно всички действия на въззивника по отнема на
вещта, както и нейния собственик. Ясно и недвусмислено от постановлението
става ясно, че доказателствата в подкрепа на адм.наказателното обвинение се
съдържат в материалите по д.п.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за извършено нарушение по чл. 194, ал.3 от НК вр. чл. 218б от
НК.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 424, ал.1 от НК за деянията по
чл.218б от НК се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Разпоредбата на чл.424,
ал.5 от НК не установява специален ред, изключващ приложението на ЗАНН,
а единствено в съответствие с чл.47 от ЗАНН определя компетентния в
случая административно-наказващ орган. От препращането към ЗАНН се
налага единствено правилният извод, че и образуването на
административнонаказателно производство следва да се извършва при
спазване разпоредбите на този закон. Съгласно принципа, установен в чл.36,
ал.1 от ЗАНН, това производство се образува със съставянето на АУАН.
Съгласно ал.2 на същия член от закона адм.наказателното производство може
да се образува и без съставяне на АУАН, но само в случаите, когато
производството е прекратено от съда или от прокурора или прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и делото е препратено на
административнонаказващите органи. Това предполага да е било налице
образувано и водено досъдебно производство за същото деяние, за което е
съставено и НП. Настоящият случай е именно такъв. Действително видно от
материалите по д.п. в него въззивникът не е бил привлечен в качеството на
4
обвиняем, разпитван е бил само като свидетел. Горното обаче по никакъв
начин не препятства възможността на въззивника да бъде потърсена адм.
наказателна отговорност по чл. 218б от НК както счита защитата. Напротив
такава отговорност би могла да бъде ангажирана дори и в случаите когато
още в хода на проверка бъде установено, че деянието попада в обхвата на чл.
218б от НК и прокурора на това основание откаже да образува наказателно
производство. То образуването и на такова производство се явява
безпредметно при положение, че още изначално данните сочат на
адм.нарушение. Горно явства и от самата норма на чл. 36, ал.2 от ЗАНН.
В случая отговорността на въззивника е ангажирана за деяние по чл.
194, ал.3 от НК – кражба представляваща маловажен случай – отнемане на
чужда движима вещ от владението на другиго, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да се присвои.
За да е налице хипотезата на чл. 218б от НК, законодателят е въвел
няколко изчерпателно посочени предпоставки- деянието да е от кръга на
изрично визираните в нормата, в т. ч. по чл. 194, ал.3 от НК; стойността на
предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати за
страната, установени към датата на неговото извършване; предметът на
престъплението да е възстановен или заместен. Когато посочените
изисквания са налице и не са налични посочените в ал.2 на чл. 218б от НК
отрицателни предпоставки, приложението на коментираната правна норма е
задължително не само за съда, но и за органите на прокуратурата и
полицията.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства (материалите по
д.п. 855/2020год. по описа на ІІ РУ) по безспорен и категоричен начин се
установява авторството на деянието от страна на въззивника както от
обективна така и от субективна страна. В тази насока са всъщност всички
събрани доказателства. Впрочем факта, че въззивникът е взел велосипеда на
св. Т. от стаичката за общо ползване и го прибрал и заключил в собствената
си маза, не е спорен по делото. Според защитата обаче не било установено, че
въззивникът имал намерение да свои вещта. Това становище обаче не се
споделя от съда. Намерението на дееца се извежда от неговите действия като
в тази насока е достатъчно многобройна и константна съдебна практика. С
факта на вземане на веща от мястото на което е била оставена там от
собственика й, и то място до което въззивника не е имал свободен достъп не е
имал ключ за помещението (дали липсата му на достъп до това място е било
правомерно или не, е без всякакво значение) и отнасянето й в собствената
маза, която след поставянето на вещта там се заключва, то намерението му е
ясно – да я присвои, да се разпорежда с вещта в свой собствен интерес. Дали
ще я ползва, дали ще я продава, дали ще я държи само в мазата си заключена
или ще прави нещо друго с нея дееца, е без всякакво значение.
От приетите по делото писмени доказателства (материалите по д.п.
5
855/2020год. по описа на ІІ РУ ОД МВР Варна) се установява не само, че
въззивника Г. не е осъждан за такова деяние-по чл. 194, ал.3 от НК, но и
обстоятелството, че не е санкциониран по административен ред за такова
деяние. Стойността на предмета на престъплението е не само до размера на
две минимални работни заплати за страната към инкриминираната дата –
28.07.2020г. (размерът на МРЗ към инкриминираната дата е бил 610лв.
определен с ПМС № 350/19.12.2019год.), но и значително под този размер, а
именно от 144.50лв. съобразно заключението на назначената в хода на
досъдебното производство СОЕ. Безспорно се установява, че отнетата вещ е
била иззета от органите на досъдебното производство от избеното помещение
ползвано от въззивника и в последствие е била върната на пострадалия – т.е. е
възстановена. Поради всичко гореизложено, съдът намира, че са налице
всички заложени в чл.218б, ал.1 НК предпоставки, като същевременно нито
една от хипотезите за неприложимост, упоменати в ал.2 на същия член, не е
налице.
За правилна съдът прие и преценката на АНО, че в случая нормата на
чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. За да бъде приложена тази
разпоредба следва деянието да се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите случаи на подобни нарушения.
Настоящия случай обаче не е такъв. Напротив касае се за деяние попадащо в
обхвата на наказателния кодекс, което само по себе си според настоящия съд
сочи на завишена степен на обществена опасност в сравнение с останалите
случаи на правонарушения и е достатъчно основание да се изключи
възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Според съда обаче, в конкретния случай, наложеното на въззивника
наказание не е съответно на извършеното нарушение. В НП не са посочени
никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, такива не са ангажирани и
по преписката. За извършеното нарушение чл. 218б, ал.1 НК предвижда
налагане на наказание "Глоба" от 100 до 300 лева. В случая АНО е наложил
на въззивника санкция, в размер на 200лв. (в средния размер), като очевидно
не е отчел както направеното самопризнание от въззивника – сам признава на
полицейските органи, че той е взел вещите от избеното помещение, така и
стойността на инкриминираната вещ, далеч под размера на две минимални
работни заплати установени за страната. Наложеното наказание от АНО
настоящият състав намира за несправедливо по размер, тъй като не
съответства на тежестта на извършеното нарушение. Целта на наказанието е
да въздейства поправително, възпитателно и възпиращо и поради липсата на
каквито и да било доказателства за допускани други нарушения от
съответния вид, за които въззивникът да е бил санкционирано по
административен ред, съдът счете, че в случая дори и минимално
предвиденото в закона наказание - глоба от 100лв. би постигнало целите на
адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото
6
наказателно постановление е правилно и законосъобразно постановено,
същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо, но следва
да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание глоба
от 200лв. на 100лв.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна, които своевременно чрез своите
процес. представители са направили и съответните искания в тази насока.
По искането на въззивника.
С оглед крайния изход на делото, съдът счете, че на въззивникът се
дължат разноски съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143,
ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази, че
случая по делото са налице доказателства за направени от въззивника
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер
на 300лв. (в тази насока е приложения договор за правна помощ сключен
между въззивника и адв. А.А. на 09.09.2021год. имащ и характер на разписка
за платено възнаграждение в размер на 300лв.), както и това, че жалбата е
била частично уважена /НП е изменено като санкцията е намалена от 200лв.
на 100лв./, то след аритметични изчисления се получава сумата от 150лв.,
която е далеч под минималния предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер – 300лв.
съобразно чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от наредбата. Посочената по-горе
сума следва да бъде заплатена на въззивника от ОД МВР Варна.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивника също следва да бъде осъден да
заплати разноски на ответната страна, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в
случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от
една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна
не е участвал лично съдебното производство като единствено е представил
писмени бележки непосредствено преди съдебно заседание съдът счете, че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
7
предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част
на иска (100лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши
съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско в размер на 40лв. като посочената сума
следва да бъде заплатена от въззивника ИВ. КР. Г. в полза на ОД на МВР
Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 436а-476 от 14.12.2020год. на
Началника на сектор „Охранителна полиция“ при ІІ РУ Варна, с което на ИВ.
КР. Г. ЕГН ********** на основание чл. 218б вр. чл. 194, ал.3 от НК е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. като намалява размера на
наказанието на 100лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на ИВ. КР. Г. ЕГН **********,
с постоянен адрес гр.Варна, ул. „Илинден“ № 31, ет.5, ап.8 сума в размер на
150лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА ИВ. КР. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Варна, ул.
„Илинден“ № 31, ет.5, ап.8 да заплати на ОД МВР Варна сума в размер на
40лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8