Р Е Ш Е Н И Е №175
гр.
Монтана, 20 март 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на
09.03.2018 г. в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Рени Цветанова
при участието на
секретаря: Ал А*** и Прокурор: Галя А*** , като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЦВЕТАНОВА, КАНД № 100 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение, по АНД № 302/2017 г. на районен съд гр. Берковица, е отменено Наказателно постановление №
12-000838 от 12.07.2017 г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „Е*** 2003“ ЕООД, с. Б***
, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, затова
че в качеството си на работодател – регистриран земеделски стопанин, сключените
трудови договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ не са подписани и връчени преди
постъпване на работа, какъвто е трудовият договор сключен между него и Ю***
М*** В*** .
В законния срок против решението е подадена касационна жалба от
административнонаказващия орган, в която се развиват съображения за неговата неправилност.
Твърди, че се касае за бездействие от страна на работодателя, което е сериозно
нарушение на трудовото законодателство, тъй като създава предпоставки за
засягане на трудови и социални права на работниците. Моли отмяна на решението и
потвърждаване на издаденото Наказателно постановление.
Ответната страна, чрез адв. Б.И., в писмен отговор и в съдебно заседание
оспорва жалбата. Твърди, че посочената от административния орган правна норма
има диспозитивен характер и е незаконосъобразно да се налага санкция за
твърдяно такова нарушение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които нарушават
правото на защита на наказаното лице. Предлага решението да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като
обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.
За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че разпоредбата на чл. 114а от КТ предвижда една правна възможност, като
работодателят е този, който за всеки отделен случай извършва преценка дали да
уреди трудовото правоотношение с наетите лица, чрез сключване на трудов договор
по общия ред по смисъла на чл. 61 и сл. от КТ или по смисъла на чл. 114а, ал. 1
от КТ, поради което административнонаказващият орган неправилно е определил
правната квалификация на извършеното деяние.
Настоящата
инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения, но неправилно е приложил материалният закон.
Неправилно
въззивният съд е приел, че при определяне съставомерността на деянието
неправилно е приложен материалния закон. Нарушението е безспорно установено и
надлежно описано в Наказателното постановление. Същото е и правилно
квалифицирано. В административнонаказателното производство не се установява
допускането на съществени процесуални нарушения, респ. нарушение на материалния
закон, поради което и административнонаказателната отговорност се явява
законосъобразно реализирана.
Действително работодателят е този, който прави избор дали да сключи
трудов договор по реда и при условията на чл. 61 и сл. от КТ или по реда и
условията на чл. 114а от КТ и текста на последната правна норма предвижда една
правна възможност. От доказателствата по делото, обаче – представените трудови
договори, заверени от Инспекция по труда гр. Монтана, със срок за един ден, се
установява, че работодателят е избрал именно редът и условията на чл. 114а от КТ, поради което и извършеното деяние се явява нарушение на предвидената в тази
правна норма хипотеза, а изводът на въззивния съд, че същото е неправилно
квалифицирано неправилен. Възражението в тази връзка, че деянието е
несъставомерно се явява неоснователно.
Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД-07-8 за условията и реда за
предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1
от КТ, е императивна, изискваща определено правило за поведение, поради което нейното
неизпълнение е скрепено със съответна санкция.
Неоснователни са възраженията на адв. Б.И. за приложение на чл. 28 от ЗАНН, имайки предвид наличните по делото доказателства, че описаното нарушение
не представлява единствен изолиран случай, а нарушенията свързани с легализиране
на трудовите договори, са сериозни такива.
С оглед на
изложеното касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд следва
да бъде отменено.
От гледна точка
валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на
такъв.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно решение по АНД № 302/2017 г. на районен съд гр. Берковица и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА като
законосъобразно Наказателно постановление № 12-000838 от 12.07.2017 г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :