РЕШЕНИЕ
№.
449 гр.
Пловдив, 17.02.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г.и участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАД № 3453 по описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл.72,ал.4 от ЗМВР.
Производството е образувано по жалба на Т.И.Г.-началник сектор ПСНВДП и
ДВНМН към отдел „Криминална полиция“ на ОД на МВР-Пловдив, против Решение № 5 от 15.10.2019 г., постановено по
АД № 4/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХI н.с., с което е отменена
Заповед за задържане № 2372зз-29/07.03.2019г., издадена на основание
чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР по отношение на Я.А.А..
Жалбоподателят моли да се отмени
решението неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди обжалваната заповед.
Претендира разноски.
Ответникът по касационна жалба Я.А.А., в писмен отговор оспорва жалбата и моли да се остави в
сила обжалваното решение. Претендира разноски.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Христев
дава становище за основателност на жалбата и моли да се отмени обжалваното
решение.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата
касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с
жалба против Заповед за задържане на лице рег. № 2372зз-29 от 07.03.2019г.,,с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа
задържане на Я.А. в помещение за временно задържане на VІ РУ на МВР – Пловдив.
В заповедта е посочено,че лицето е заподозряно в извършено престъпление по чл.
354а, ал. 1 НК /разпространение на наркотични вещества, без надлежно
разрешение/.
От фактическа страна в хода
на съдебното производство е установено,че на 07.март задържаният е бил спрян за
проверка, след което се намесила и Криминална полиция, направени били тестове
за наркотици и алкохол, които били отрицателни. Според събрани по делото
свидетелски показания е установено,че бил намерен един грам марихуана,но не в
притежание на задържаното лице.
За да отмени оспорваната
заповед, районният съд е кредитирал събраните гласни доказателствени средства и
е приел, че заповедта е издадена от оправомощен за
това орган, в пределите на материалната му компетентност, но е
незаконосъобразна, тъй като е немотивирана и издадена, без да са посочени и
доказани основанията за задържане на жалбоподателя.Изложено е,че няма посочени фактически
и на правни основания за задържането, поради което и не може да бъде упражнен
контрол за законосъобразност. Отделно от това е мотивирано и, че и в хода на
съдебното производство няма ангажирани никакви доказателства за наличието на
конкретни данни, сочещи, че жалбоподателят има отношение към извършването на
посоченото престъпление.
Решението е правилно. От
приложената по делото пред районен съд преписка на материалите по досъдебно
производство № 36/2019г. по описа на отдел КП при ОД на МВР Пловдив е видно, че
по отношение на жалбоподателя А. към момента на задържането му не се установява
да са били налице данни за извършено престъпление по чл.354а,ал.1 от НК, така
както е посочено в оспорваната заповед- да е разпространявал наркотични
вещества без надлежно разрешение.
Сведения за А. е дал при
разпит свидетелят Иван Кочев-разузнавач, видно от приложения протокол за разпит
на свидетел, който обяснява,че при проверка в квартирата на проверяваните при
проверката лица е установено,че А. е пушил трева. Същият и не отрича това. Други
данни до момента на издаване на заповедта за задържане на лице няма.
Останалите свидетелски
показания са събирани на следващия ден. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че
е извършило престъпление. Обосноваването на съществуването на материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 72,
ал.1, т. 1 от ЗМВР е наличие на данни, че задържаното лице е извършило
престъпление. Понятието „данни" по смисъла на ЗМВР и понятието
"достатъчно данни" по чл.207,ал.1 от НПК са с различно съдържание. За
да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са
налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление независимо от обстоятелството дали то е образувано срещу
конкретно лице или срещу неизвестен извършител.
При налагането на принудителна административна мярка "задържане за
24 часа" по чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено
престъпление от задържаното лице или съпричастие от негова страна при
извършване на деянието.
В случая, от доказателствата по делото не се
установяват данни за съпричастност на
лицето към процесното деяние, тъй като по никакъв начин не е установено
задържаното лице, без надлежно разрешително да е разпространявало наркотични
вещества. В самата заповед никъде не са посочени конкретните обстоятелства,
довели до извод за прилагане на оспорваната принудителна административна мярка.
Доколкото в заповедта е посочено, че задържаният е заподозрян в извършване на
посоченото престъпление,то следваше да е описано какво фактически е правил, на
кого се е опитвал да разпространява или кои именно факти са накарали органите
да заподозрат лицето. А и видно от преписката е, че се установява разследващите
органи сами да не са констатирали нищо повече от употреба на марихуана, което е
нещо съвсем различно. Така, остава неясно въз основа на какви данни именно
жалбоподателят е бил задържан.
Ето защо правилно
районният съд е приел,че заповедта е необоснована и постановена в нарушение на
целта на закона.
Принудителните
административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното
спазване на закона. Целта на задържането по чл.72 от ЗМВР е превантивна и се
налага с цел да се предотврати възможността лицето, за което има вероятност да
е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде
реализирана наказателна отговорност и е недопустимо предпоставките за налагане
на този вид ПАМ да се презюмират.
Полицията е
изпълнително-разпоредителен орган, който осъществява държавното управление в
сферата на опазване на обществения ред, противодействие на престъпността,
гарантиране правата и свободите на гражданите, спазване на законността и защита
на собствеността и има три функции - защитна, принудителна и превантивна.
Защитна - защитава правата и свободите на гражданите, принудителна -
осъществява държавната принуда и превантивна - предотвратяване и пресичане на
престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и
обща превенция.
Съгласно чл.4,ал.2 от АПК
административните актове се издават за целите, установени в закона, а чл.6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно
изискване за законосъобразност на административния акт. Съгласно практиката на
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по чл.5, ал.1, б.”с” от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) се изисква
лицата да се задържат по “обосновано подозрение” за извършено престъпление.
Това подозрение не може да бъде общо и абстрактно, трябва да има данни, които
биха били достатъчни за един обективен наблюдател да приеме, че лицето за което
се отнасят може да е извършило конкретно нарушение.
Необходимо е да се
отбележи, че такива факти и данни не се съдържат в постановената заповед за
задържане. В нея не са вписани конкретни обстоятелства и деяния. Тъй като
обосноваността на акта, въз основа на който става задържането, обуславя
законосъобразността му и представлява съществен елемент за преценка
произволността на задържането,то в съответствие с практиката на ЕСПЧ следва да
се приеме,че липсата на изложени основания в акта за задържане, е несъвместима
с принципа на защита на индивида от произвол, залегнал в чл.5, ал.1 от КЗПЧОС.
Въз основа на изложеното
настоящият състав намира, заповедта правилно е била отменена и обжалваното
решение следва да се остави в сила.
За разноските:
В полза на ответника по
касационната жалба се следват направените пред касационната инстанция разноски,
които видно от представените доказателства са в размер на 400лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Разноските за първоинстанционното разглеждане на
делото,посочени в представения списък на разноските, вече са присъдени с обжалваното решение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5 от 15.10.2019
г., постановено по АД № 4/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХI н.с., с
което е отменена Заповед за задържане № 2372зз-29/07.03.2019г., издадена на
основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР по отношение на Я.А.А..
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР-гр.Пловдив да заплати на Я.А.А., ЕГН **********
сумата от 400/четиристотин /лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: