№ 1063
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100509746 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. М. М., подадена чрез особения му
представител адв. Д. срещу решението от 07.08.2023 г. по гр.д. № 32642/2022 г. на СРС, ГО,
92 състав.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за
това. Иска се да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго, с което да
се разреши на основание чл.127 а СК на детето М. да пътува, но в „унисон“ с определения
режим на лични контакти на въззивника с детето М. Ц.ов М. .
ВъззИ.емата страна П. Н. Х. оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, който е валиден като цяло и е допустим в обжалваната част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
1
С решението от 07.08.2023 г. по гр.д. № 32642/2022 г. на СРС, ГО, 92 състав, е
заместено съгласието на въззивника за пътувания на детето му М. Ц.ов М., до навършване на
пълнолетие, придружавано от майката П. Н. Х. или трето пълнолетно лице, упълномощено
от нея, във време, което не съвпада с определения режим на лични контакти на детето М.
Ц.ов М. с бащата Ц. М. М., до държавите-членки на Европейския съюз, както и е заместено
съгласието на бащата за издаването на паспорт на детето М. Ц.ов М. по реда на ЗБЛД, само
със съгласието на майката и за получаването му от последната.
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените
изводи въз основа на доказателствата по делото, напълно се споделят от настоящата
възивна инстанция, която не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Правилно районният съд е приел, че между родителите на детето М. е налице
непреодолимо разногласие по въпроса за пътуванията му извън страната. При установеното
противопоставяне на бащата, на каквото в случая следва да бъде приравнено липсата на
каквито и да е контакти с бащата, респ. на заявена позиция от последния по спорния въпрос
(именно поради липсата на контакт), съдът дължи произнасяне по същество по спорните
въпроси, като съобрази най-вече интересите на детето.
Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето. За степента на конкретност на искането за даване на съдебно разрешение за
пътуванията на детето в чужбина съдебната практика приема, че при нужда на детето да
пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може да разреши конкретни
пътувания за определен период от време и до определени държави или неограничен брой
пътувания през определен период от време, но също до определени държави, като е
обвързан единствено от интереса на детето. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 1
от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС , с които районният съд
се е съобразил при произнасянето си по съществото на спора, разрешавайки пътувания на
детето М. до държави, чийто кръг е определяем – държавите –членки на ЕС.
Наред с това, противно на твърденията в жалбата, в интерес на детето М. е да пътува
извън територията на Република България, да придобИ. впечатления и от другите държави,
като по този начин се разширява неговия мироглед, а пътуванията ще му се отразят
благоприятно на възпитанието и развитието като цяло. Съгласно чл.35, ал.1, изр.І от
Конституцията на Република България „всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните
предели”, като според чл. чл.35, ал.1, изр.ІІ КРБ „това право може да се ограничава само със
закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на
други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на
Европейския съюз е гарантирано и от чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз. Съдът не
намира основания за ограничаване правото на детето да напуска страната, с майка си или
определено от нея лице, до определени дестинации (държавите членки на ЕС) и по начин
2
без да се ограничава правото на определения режим за лични контакти на бащата с детето,
респ. без да се ограничава правото на майката ефективно да упражнява родителските права
и то по начин, който не нарушава съдебното решение за родителки права и мерките относно
тяхното упражняване, както правилно е приел и районният съд.
С оглед фактите по делото може да бъде направен извод, че е налице и нужда у
детето да пътува свободно с майка си до държавите –членки на ЕС, неограничено по брой
пътувания и тяхната продължителност, през почивните дни и по време на училищните
ваканции, без тези пътувания да съвпадат с определения режим на лични контакти на
бащата, с решение № III-81-93/16.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 2106/2013 г. по описа на
СРС, 81 състав, влязло в сила на 16.04.2013 г., за срок до навършване на пълнолетие, т.е за
срок от по –малко две години. Този срок е съобразен с конкретиката на настоящия случай, с
възрастта и интереса на детето, за който именно съдът е длъжен и служебно да следи (арг. и
от чл.127а, ал.3, изр.3 и ал.4 от СК), поради което и не е тясно обвързан от искането на
страните, първоначално заявени или уточнение в последствие, за което не е необходимо
изменение на исковата претенция по реда, предвиден в ГПК, тъй като производството по
делото е по характер спорна съдебна администрация.
Настоящият съдебен състав намира, че с даването на горното разрешение, ще се даде
възможност на майката да пътува при възможност с детето, с цел туризъм и почивка, както
и да планира предварително тези пътувания, без да засяга местоживеенето и средата, в която
детето расте и се отглежда. От друга страна, ще се даде и възможност на бащата, ако реши
да осъществява определения му режим на лични контакти с детето. Заместване съгласието
на бащата за издаването на лични документи (паспорт) на детето М. за пътуване извън
пределите на РБългария пък е свързано и е последица от решаване на въпроса за пътуване
извън страната.
От данните по делото не може да се презюмира и риск за детето М. да бъде
незаконно задържан в тези държави в нарушение на определеното от първоинстанционния
съд време на пътуванията (което време няма да наруши режима на отглеждане и контактите
на непълнолетния с бащата му), а и в случай на незаконно задържане детето ще подлежи на
незабавно връщане в Република България по силата на Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., тъй като България и
държавите –членки на ЕС са страни по Конвенцията.
Обжалваното решение е постановено изцяло в съответствие с изискванията на т. 1 от
ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, респ. доводите във
въззивната жалба за неговата неправилност са изцяло несъстоятелни.
С оглед на изложеното, обжалваното първоинстанционно решение е правилно,
постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на въззивната жалба и разясненията, даден в Тълкувателно решение
№ 3 от 27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/20203 г. на ОСГК на ВКС, на въззИ.емата страна се
следват разноски за въззивната инстанция. Последната е доказала действително сторени
3
разноски за въззивната инстанция в общ размер от 1200 лева (800 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и 400 лева –
възнаграждение за особен представител на въззивника), които въззивникът следва да бъде
осъден да й заплати.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 07.08.2023 г. по гр.д. № 32642/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 92 състав.
ОСЪЖДА Ц. М. М., ЕГН **********, да заплати на П. Н. Х., ЕГН **********,
сумата в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4