№ 83
гр. Враца, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно
гражданско дело № 20211400500255 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба с вх. №265271/24.03.2021г.
от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД-гр.София против решение №260096/23.02.2021г. на Районен
съд-Враца, постановено по гр.дело №1250/2020г., с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя иск по чл.422 от ГПК против М. Й. А. от гр.Враца, за признаване за
установено, че ответницата дължи сумата от 790.82 лв.– главница по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № ********** от 10.09.2013 г.,сумата от
76.70 лв. договорна лихва за периода от 15.03.2016 г. до 15.09.2016 г., обезщетение за
забава за периода от 15.03.2016 г. до 09.10.2016 г., в размер на 235.96 лв. В тежест на
ответницата са възложени разноски в производството в размер на 350.00 лв.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като
се развиват доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и процесуалните правила.
Навеждат се подробни доводи, че приложимия закон по случая е Законът за
потребителския кредит /ЗПК/ в неговата редакция от бр. 30 от 26.03.2013 г. на ДВ.
1
Поддържа се, че освен писмената форма на договора за потребителския кредит законът
предвижда и задължителни реквизити, липсата на част, от които е основание за
недействителност на договора за кредит. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК (ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г.), договорът за потребителски кредит би бил
недействителен, ако не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, които са
изисквания за съдържане на конкретна информация в договора за потребителски
кредит.Изложени са подробни съображения за начина на определяне на ГПР, който в
случая е 46.82 %, като се сочи, че как е изчислен този процент и кои разходи се
включват при неговото изчисляване е предмет на регулация в чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК
и кредиторът няма задължения да представя тази информация на потребителя.
Поддържа се, че в процесния договор за потребителски кредит, сключен между
страните, липсват неясноти, които да обусловят използването на допускания при
изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставяни като
информация по договора. Договорът за кредит е сключен за конкретна сума, за
конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок и се усвоява
еднократно и в началото на договора. Навежда се в жалбата, че сключеният с ищцата
договор е надлежно сключен и правата и задълженията на страните по него за валидно
възникнали, както и че не съществуват и не са възникнали условия за обявяване на
договора за недействителен, като в този смисъл всички суми платени от ищцата са
платени в съответствие с уговореното в договора. Излагат се съображения и по
същество на спора, като се сочи, че за да настъпи предсрочната изискуемост на
вземанията по договора за кредит, не е достатъчно наличието на три броя просрочени
месечни вноски, както е уговорено в чл. 16.3 от договора, но е необходимо и
уведомлението за обявяването на кредита за предсрочно изискуем да достигне до
длъжника съгласно изискването на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Следователно срокът на забава от
три месечни вноски следва да се разбира като уговорено по договора условие, при
настъпването на което възниква правото на банката да обяви предсрочната
изискуемост на кредита, но самата предсрочна изискуемост възниква едва, след като
банката заяви, че упражнява това си право и това нейно изявление достигне до
длъжника, обстоятелство което в настоящия казус не е настъпило. Поддържа се, че
една от предпоставките за настъпването на предсрочна изискуемост по договора за
кредит не е осъществена, а именно достигането на волеизявлението от страна на
кредитора до длъжника. Твърдението на ответника относно началния момент, от който
следва да започне да тече давностният срок за задълженията по договора за кредит, а
именно от настъпването на предпоставките за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, е неоснователно. В производството по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК, ако кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, по
силата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът ще се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат
2
настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от
предявяването му, т. е., ефектът на прекъсване на давността по чл. 116, б. "в" от ЗЗД е
настъпил със задна дата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Сочи се, че крайния падеж на процесния договор за банков кредит,
съгласно погасителния план е настъпил на 15.09.2016г., като на 14.10.2019г. банката е
депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за последните 7бр. непогасени месечни вноски, останали извън обхвата на
издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
1055/2016г. на PC Враца. Поддържа се, че общата погасителна давност по чл. 110 от
ЗЗД, приложима за вземанията предмет на настоящото производство, не е
изтекла.Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск с
присъждане на направените разноски.
С въззивната жалба за сведение са приложени приложение №2 към чл.5 от
ЗПК/редакция публ. в ДВ бр.30/26.03.2013г. / и приложение №1 към чл.19, ал.2 и 3 от
ЗПК/редакция публ. в ДВ бр.30/26.03.2013г./.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от ответницата М.А., чрез упълномощения й
адвокат С.Ч., е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Поддържа се, че не са налице сочените от жалбоподателя пороци на
първоинстанционното решение, засягащи валидно формираната правораздавателна
воля на съда. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка по делото и
законосъобразно събрания доказателствен материал, първоинстанционния съд е
достигнал до обоснования краен извод за неоснователност на претенцията на ищеца.
Поддържа се, че са налице констатираните от районния съд нарушения на императивни
разпоредби на ЗПК, водещи до недействителност на договора за потребителски кредит
от 10.09.2013г. Сочи се, че е налице нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. В чл. 10 от договора за потребителски кредит са посочени единствено ГПР в
размер на 46,82% и общата дължима от потребителя сума, а именно 3 922,83 лв. В
раздел ГПР от договора не са посочени взетите предвид допускания използвани от
ищеца при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 към ЗПК начин,
каквато е редакцията на ЗПК към ДВ бр.30/26.03.2013г. Подържа се и нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 12 от ЗПК - в чл. 11.2 от договора "погасителен план" са посочени
единствено номера на съответната вноска, нейния общ размер и падеж. Погасителния
план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. В чл.14.2 от договора е предвидено, че потребителя заплаща
отделно и за своя сметка всички други разходи, които евентуално ще направи във
връзка с изпълнението на договора. Наличието на допълнителни разходи в договора за
потребителски кредит изисква в погасителния план да се посочи ясно, че
3
информацията е валидна само до последваща промяна на допълнителните разходи,
което в случая не е сторено и представлява поредно нарушение на изискванията на
чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК.Изложени са съображения и по същество на спора. Иска се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено и присъждането на разноски за
въззивната инстанция.
С отговора не се правят доказателствени искания.
По делото е депозирана въззивна частна жалба с вх.267085/19.04.2021г. от М.
Й. А., чрез адв. С.Ч. от АК Враца, с която обжалва определение №262081/07.04.2021г.
по гр.дело №1250/2020г. на РС Враца, с което е оставена без уважение искането й за
допълване на решение №260096/23.02.2021г., в частта за разноските, като се иска
присъждане на направените от нея по ч.гр.дело 4253/2019г. по опис на РС – Враца
разноски в размер на 350.00 лв. Поддържа се, че частната жалбоподателка е взела
участие в развилото се заповедно производство, като е ангажирала и процесуален
представител, който да защитава интересите й, за което е приложено и пълномощно с
депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК. Приложен е и договор за правна
защита и съдействие, в който е посочено, че уговорената сума в размер на 350 лв. е
платена в брой. Сочи се, че съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на
разноски при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски,
за чието установяване са представени надлежни доказателства. Сочи, че съобразно т.1
от Тълкувателно решение № 6, постановено на 06.11,2013г. по тълкувателно дело №
6/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, в гражданският процес съобразно чл.78 от ГПК
само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Поддържа се, че
когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай
той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В тази насока се излагат
съображения, че е налице основание за присъждане на направените разноски по силата
на нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, която е общо правило и намира приложение и в
заповедното производство, доколкото в същото не са предвидени специални правила в
този смисъл.Твърди се, че в случая с отговора на молбата, депозирана от длъжницата,
за допълване на решението в частта за разноските, ответната страна не е направила
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, при което
независимо от действителната фактическата и правна сложност на заповедното
производство, на ответницата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за
адвокатска защита.
От "ТИ БИ АЙ Банк"ЕАД-гр.София е депозиран отговор по частната жалба, в
който се излагат съображения за нейната неоснователност и се иска обжалваното
4
определение да бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното адв.възнаграждение от процесуалния представител на ответницата А..
Въззивната жалба и въззивната частна жалба са подадени в срок от
процесуално легитимирани страни, същите са процесуално допустими.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение и
обжалваното определение по чл.248 ГПК, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление на "Ти Би Ай Банк"ЕАД, с което е
поискано да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против М. Й. А., ***
за следните парични вземания: главница в размер на 790.82 лв. за периода от
15.03.2016г. до 15.09.2016г., възнаградителна лихва в размер на 76.70 лв. за периода от
15.03.2016г. до 15.09.2016г.; мораторна лихва в размер на 235.96 лева за периода от
15.03.2016г. до 09.10.2019г., както и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане
на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит № **********/10.09.2013г., и извлечение от счетоводните книги към
09.10.2019г.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№4253/2019г. по описа на
Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК № 2769/13.11.2019 г., с което заявлението е уважено.
Издадената заповед е връчена на длъжника М.А. от с.***, който в указания й
срок е депозирала възражение по чл.414 ГПК, чрез пълномощника си адв. С.Ч. от АК
Враца и е приложено адв.пълномощно. С разпореждане №1567/04.03.2020г. съда е
указал препис от възражението да се изпрати на заявителя, както и че в едномесечен
срок от уведомяването може да предяви иск за установяване на вземането си. Препис
от посочения съдебен акт е връчен на заявителя на 20.05.2020г. и в срока по чл.415,
ал.1 от ГПК - на 10.06.2020г. същият е предявил иск през Районен съд - Враца, за което
е уведомил заповедния съд с молба с вх.№7699/10.06.2020г.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че с издадената заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист е образувано изп.дело №120/2020г. по
описа на ЧСИ И. Ц. с рег.№***. Излагат се съображения, че на 10.03.2013г. "Ти Би Ай
Банк"ЕАД сключва договор за потребителски кредит №********** с ответницата М.
5
Й. А., по силата на който на последната е предоставен кредит в размер на 2480.80 лв.В
исковата молба се сочи, че в договора е била посочен размер на предоставения кредит
от 2000.00 лв., като към същия се включва еднократна такса за оценка на риска в
размер на 200.00 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит и същата се
възстановявала на кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Излагат се съображения, че потребителят е пожелал и сключването
на застраховка живот в размер на 280.80 лв. В обобщение се твърди, че общото крайно
задължение по договора възлиза на 3922.83 лв., която сума е разсрочена на 36
погасителни месечни вноски- 35 вноски в размер на 108.97 лв., ведно с последната
изравнителна вноска в размер на 108.88 лв. при годишен лихвен процент в размер на
38.03 %. Сочи се в исковата молба, че длъжникът е преустановил плащанията, а
считано от 15.09.2016г. процесният договор за потребителски кредит е падежирал.
Твърди се, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК
задължението на М.А. възлиза в размер на 867.52 лв., от което 790.82 лв. главница и
76.70 лв. договорна лихва, отделно от това дължи и лихва за просрочие в размер на
235.96 лв. към 09.10.2019г.
В съдебното производство ответницата М.А., чрез адв. С.Ч. от АК Враца, в
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, в който се оспорва основателността на
исковите претенции. Излагат се съображения за нарушването на принципа на
добросъвестност при сключването на договора и на добрите нрави. Поддържа се
становище за нищожност на сключения договор.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства. Пред
въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. Настоящият съдебен състав
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка
с изложените от страните фактически и правни доводи, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
10.09.2013г. е сключен Договор за потребителски кредит №**********, по силата на
който "Ти Би Ай Банк"ЕАД е предоставило на М. Й. А. кредит в общ размер от 2000,00
лв. Договорено е и заплащането на застрахователна премия в размер на 280.80 лв.,
както и такса ангажимент в размер на 200.00 лв. В договора са посочени годишен
процент на разходите /ГПР/ от 46.82%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 38.03%.
Ответникът се е задължил да възстанови заетата сума на 36 броя месечни вноски, всяка
от които в размер на 108.97 лева, а последната е в размер на 108.88 лв. В договора е
обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка от
вноските и размер на вноската.
6
Установява се от инкорпорирания в договора погасителен план, че на
15.09.2016 г. е настъпил падежа и на последната погасителна вноска от кредита.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице С. Р., от чието заключение е установено, че към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК - 14.10.2019г. М. Й. А. е заплатила следните суми:за
главница в размер на 1794,80 лв. - представляваща сбора на вноските за главница,
определени по Погасителен план до 15.02.2016 г.;за договорна лихва, сума в размер на
1365.33 лв. Общият брой на заплатените вноски за главница и договорна лихва,
определени по Погасителния план е 29 бр.за обезщетение за забава - сума в размер на
493,73 лева, определена като задължение по ч.гр. д. №1055/2016г.
Вещото лице е изчислило и размерът на останалите незаплатени месечни
вноски по процесния договор към датата на изготвяне на заключението по компоненти
(главница, договорна лихва и обезщетение за забава) и периоди са както
следва:главница, сума в размер на 686.00 лв. - представляваща вноските за главница,
определени по погасителен план за периода 15.03.2016 -15.09.2016 г.;за договорна
лихва - сума в размер на 76.70 лв. - представляваща вноските за договорна лихва,
определени по погасителен план за периода 15.03.2016- 15.09.2016г.;обезщетение за
забава - сума в размер на 318.58 лв. - за периода от 16.03.2016г. до 15.01.2021 г.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Правното основание на предявените искове е чл.422 ГПК вр. чл.430, ал.1
ТЗ,вр.с чл.9 ЗПК.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си
последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез
реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на
заемодател, на ответника, в качеството му на заемател, и поемане на задължение от
заемателя за връщане на заетата сума в претендираните размери; уговорено заплащане
на възнаградителна лихва и нейния размер; наличието на забава в изпълнението,
пораждаща право на обезщетение за забава.
При извършено оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи
изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
7
Както бе посочено, от представените доказателства се установи, че на
10.09.2013г. е сключен Договор за потребителски кредит №**********, по силата на
който "Ти Би Ай Банк"ЕАД е предоставило на М. Й. А. кредит в общ размер от 2000,00
лв. Договорено е и заплащането на застрахователна премия в размер на 280.80 лв.,
както и такса ангажимент в размер на 200.00 лв.
По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя
дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
Отпуснатият заем на М.А., като физическо лице, представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството
на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и
чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени
в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл
са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения
8
между страните договор, въззивният съд констатира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК
писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид
на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия
размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, размер на ГПР и
допусканията при изчисляването на същия /посочени са в условията към договора/,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10,
ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Според чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В конкретния
случай, дори и без наличието на специални познания е видно, че шрифта на договора
категорично е в размер по-малък от 12 и е трудно четлив.
На следващо място, договорът не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал.1, т.
10 ЗПК, в която норма е посочено, че договорът следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.В договора най - общо е посочено, че ГПР е в
размер на 46,82 %, но не е посочено от кои компоненти на конкретния договор е
формиран, като освен това не са посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1
към договора начин. Също следва да се отбележи, че към договора е приложен
погасителен план, който не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т 12 - планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.В погасителния план е посочен само размерът на
погасителната вноска /общо/, както и нейният падеж.Не е отразено оставащата за
погасяване главница, тоест не е направена разбивка, от какви конкретния плащания се
формира конкретната погасителна вноска.
По изложените съображения, сключеният договор за потребителски кредит се
явява недействителен по смисъла на чл. 22 Закон за потребителския кредит, тъй като
не отговарят на посочените по - горе императивни изисквания на ЗПК .Последиците от
9
тази недействителност е уредена в разпоредбата на чл. 23 ЗПК - когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тоест всички
извършени плащания от ответника по кредита се отнасят към дължимата главница.От
заключението на изготвената съдебно - счетоводна експертиза се установи, че към
момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 14.10.2019 г. ответницата М.А.
е заплатила сумата в общ размер от 3160.13 лв.Чистата стойност по кредита / главница
/ е уговорена в размер на 2000.00 лева, а ответника е погасил сума в размер на 3160.13
лева. Предвид изложените последици от обявяване недействиетлността на договора и с
оглед обстоятелството, че ответника е погасил пълният размер на дължимата главница
по договора, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени исковете за главница,за
възнаградителна лихва и акцесорната претенция за мораторна лихва.
С оглед изхода на делото и отхвърляне на исковете като неоснователни, съдът
не дължи произнасяне по направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Районен съд – Враца е достигнал до същите правни изводи, поради което
обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата се дължат сторените от нея
разноски за въззивното производство в претендирания размер от 350.00 лв.
Неоснователно се явява възражението на въззивника за прекомерност на
претендираното възнаграждение, тъй като същото е към минимума предвиден в
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на производството съдът дължи произнасяне и по
депозираната частна жалба, насочена срещу определение № 262081/07.04.2021г., по
силата на което районният съд е оставил без уважение молбата на ответницата с
правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение, в
частта за разноските, като и се присъди сумата в размер на 350.00 лв. представляваща
адв.възнаграждение за заповедното производство. Настоящият въззивен състав намира,
че частната жалба е основателна. Заповедното производство е строго формално
производство, при което както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци. За
разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание
изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане,
възражението не е необходимо да бъде обосновано. Това, обаче, не означава, че
пълномощникът на длъжника, не е извършил проучване на делото, в резултат на което
е преценил, че с оглед защитата на страната същата следва да възрази, съотв. да
предизвика провеждане на исков процес, в хода на който ще бъде установена
дължимостта, съотв. недължимостта на вземането, предмет на издадената заповед за
10
изпълнение. По изложените съображения, Решение №260096/23.02.2021г. на Районен
съд-Враца, постановено по гр.дело №1250/2020г.,в частта на разноските, следва да се
допълни като в полза на ответницата М.А. следва да се присъди сумата от 350.00 лева
разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство, а обжалваното
определение постановено по реда на чл.248 ГПК да бъде отменено.
Мотивиран така, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260096/23.02.2021г. на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №1250/2020г., като правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯ определение № 262081/07.04.2021г. постановено по гр.дело
№1250/2020г. по описа на Районен съд – Враца, като неправилно и вместо него
ДОПЪЛВА Решение №260096/23.02.2021г. на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №1250/2020г.,в частта на разноските и ОСЪЖДА "ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД-гр.София, с ЕИК *** да ЗАПЛАТИ на М. Й. А. с ЕГН **********, чрез
адв. С.Ч. сумата в размер на 350.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
ОСЪЖДА "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД-гр.София, с ЕИК *** да ЗАПЛАТИ на М.
Й. А. с ЕГН **********, чрез адв. С.Ч. сумата в размер на 350.00 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11