№ 2081
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110205001 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. В., с ЕГН **********, срещу наказателно
постановление изх. № РД-05-0315/05.10.2023 г., издадено от директора на
СРЗИ – Столична регионална здравна инспекция, с което на В. В. В., с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 231, ал. 2 и чл. 218, ал. 2 от
Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
от 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
Наказателното постановление се обжалва в срок от санкционираното
лице В. В. В., с ЕГН **********, чрез адв. С., като в жалбата се прави искане
за отмяна на така издаденото наказателно постановление. Сочи се, че липсват
посочени номер и дата на наказателното постановление. Поддържа се, ч не е
посочено откъде произлиза задължението на санкционираното лице като
управител, което АНО е приел за нарушено. Сочи се още, че мястото, на
което АНО сочи, че било извършено нарушението не представлявало
„закрито обществено пространство“. В условията на алтернативност се иска
от съда да приложи чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна - РЗОК, редовно призована, се представлява в
съдебното заседание от юрк. Любомирова-Георгиева. Депозира писмено
становище, в което излага подробни аргументи за неоснователност на
възраженията на жалбоподателя. В пледоарията по същество прави
мотивирано искане за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление,
датата на връчване на същото и датата на депозиране на жалбата срещу него,
съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от
връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
От фактическа страна се установява, че на 23.06.2023г. свидетелката Е.
И. – служител при СРЗИ, посетила заведение кафе-аператив „TABU“,
находящо се на адрес: гр. София, бул. „Възкресение“, бл. 38. Същата
установила, че клиенти на заведението пушат тютюневи изделия посредством
наргилета в закритата търговска част на обекта. Съдържанието на тютюн в
тези изделия констатирала след като изискала предоставените опаковки на
смесите за наргиле и констатирала, че в тях е обозначено, че се съдържа
тютюн, а именно наргиле с марка “BLACK BURN”, производство на „Бьорнт“
ООД има бандерол с посочен състав 200 гр. тютюн за наргиле. Свидетелката
и нейните колеги от други държавни структури, извършващи съвместна
проверка, пожелали да говорят с управителя на заведението. При тях дошъл
жалбоподателят В. В. и заявил, че е управителят на заведението.
Свидетелката му АУАН за извършеното нарушение, а именно, че е допуснал
клиенти на заведението да пушат в закритите му части тютюневи изделия.
Връчила му АУАН лично срещу подпис, като В. В. не написал възражения в
предвидения от закона срок.
Въз основа на цитирания АУАН, е издадено процесното наказателно
постановление изх. № РД-05-0315/05.10.2023 г., издадено от директора на
СРЗИ – Столична регионална здравна инспекция, с което на В. В. В., с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 231, ал. 2 и чл. 218, ал. 2 от
Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
от 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и
писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелката Е. И., както и
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че писмените доказателства кореспондират с показанията на
свидетелката, които от своя страна са последователни и несъдържащи
вътрешни противоречия и такива с останалите доказателства, поради което
съдът кредитира изцяло доказателствената съвкупност по делото.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически
констатации, намира от правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
2
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и съдържание
на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни
органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са
връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.
Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят
на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта
съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на констатираното
нарушение, включително мястото и времето на извършването му. Ето защо,
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното
наказателно постановление.
Ясно е посочено за какво нарушение и на какво основание е ангажирана
отговорността на наказаното лице.
Наказателното постановление има дата и номер на издаването му.
Ясно са описани нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът не констатира сочените в жалбата процесуални нарушения поради
изложените констатации.
Нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ повелява, следното: „Забранява се тютюнопушенето в обществените места.
Съдът намира, че процесното място, където нарушението е установено, попада в дефиницията „обществено място“ по ал. 1 на чл. 56 от ЗЗ.
В параграф 1а от допълнителните разпоредби на Закона за здравето се съдържа дефиниция за обществени места, според която това са всички места, които са обществено достъпни и /или предназначени за обществено ползване без оглед на собствеността или правото на достъп.
В официалния сайт на Министерство на здравеопазването е поместена дефиниция за понятието закрито обществено място, според която такова е закрито помещение или пространство, което е покрито с покрив/навес и има най-малко три плътни страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса, стените/страните и без оглед на това дали структурата е постоянна или временна. Макар да отсъства легална дефиниция за закрито място, съдържанието на посоченото определение смислово, логически и граматически създава съответно на използвания термин „закрито място“ определение. С оглед показанията на свидетелката съдът приема за доказано, че лица са пушели тютюневи изделия именно на територията на закрито обществено място.
Доколкото единственото смекчаващо обстоятелство, което се констатира в случая, е липсата на данни за други нарушения от същия вид, то липсват основания да се приеме, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази на другите нарушения от същия вид, което обуславя извод, че случаят не е маловажен и липсват предвидените в закона предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето „
Цитираната разпоредба изрично е посочена в наказателното постановление, поради което е неоснователно възражението, че не е ясно на какво основание е ангажирана отговорността му като управител. Обстоятелството, че е бил управител на заведението се доказва от показанията на разпитаната по делото свидетелка, според които при заявеното от нея и други държавни служители желание да се срещнат с управителя Владислав Спасов изрично им се е представител като управител на заведението.
От текста на цитираната санкционна разпоредба се обуславя извод, че наказанието е определено в установените от закона предели, но съдът намира, че то не е правилно индивидуализирано. При липсата на констатирани отегчаващи обстоятелства и доколкото нарушението е извършено за пръв път при липса на данни за предхождащо го влязло в сила наказателно постановление за друго нарушение от същия вид, съдът намира, че съответно на обществената опасност на нарушението и смекчаващото обстоятелство, при липса на отегчаващи такива, на В. В. следва да бъде наложено наказание „глоба“ в предвидения от закона минимум от 300 лева, в която насока следва да бъде изменено наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в
размер на сумата от 80 лева, определено от съда в минимален размер поради
невисоката правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление изх. № РД-05-0315/05.10.2023 г.,
издадено от директора на СРЗИ – Столична регионална здравна инспекция, с
което на В. В. В., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 231,
ал. 2 и чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер от 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение
на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ., като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от
500 /петстотин/ лв. на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА В. В. В., с ЕГН **********, да заплати на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН в полза на Столична регионална здравна инспекция сумата в
размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4