Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 30.1.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание
на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Йовка Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6804
по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) вр. чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищцата
Р.С.К. твърди, че е пострадала при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило
на 27.06.2016 г. по път ІІ-73, Ришки проход.
Произшествието настъпило след като автомобил „Ровър“
с рег. № ******, в който пътувала ищцата, управляван от И.Н.И.се ударил в лек
автомобил „Волво“ с рег. № ******, управляван от Х.Й.П.. Вина за настъпване
на ПТП имал водачът на лекия автомобил „Ровър“, който
се движил със скорост, несъобразена с пътните условия и законови ограничения и
загубил контрол върху управлението на автомобила. Твърди се в резултат на произшествието
ищцата да претърпяла следните увреждания: счупване на дясна бедрена кост и на
ляво капаче, счупване на таза, фрактура на кръстна кост, фрактура на дясна пубисна кост, фрактура на ишиадична
кост, контузия на бял дроб двустранно, множество охлузвания. Ищцата претърпяла
оперативна интервенция – кръвна репозиция на
фрактурата с поставяне на остеосинтеза, а
впоследствие и втора операция – кръвна репозиция на
фрактурата на бедрената кост, с поставената метална остеосинтеза.
След изписването ищцата продължила лечението в домашни условия с препоръка да
спазва хигиено-диетичен режим, преминала през
рехабилитация, предстояла й втора рехабилитация. Претърпените травми се
отразили негативно върху ежедневието на ищцата, животът й се променил. Тя
станала раздразнителна, неспокойна, избухлива. Тъй като била изцяло обездвижена
била напълно зависима от околните в ежедневните си нужди. Походката й останала
накуцваща, не можела да върви бързо, изморявала се и изпитвала болки. Твърди се
от контузията на белия дроб всяко нейно вдишване да е било съпроводено със
силна болка. Ищцата трябвало непрекъснато да посещава болнични заведения за
извършване на процедури, което допълнително й причинявало физическа и
психическа болка. Затворила се в себе си, изолирала се. Ищцата твърди, че
гражданската отговорност на водача на л.а. „Ровър“ е
била застрахована от ответното дружество към датата на процесното
ПТП. Тя предявила на 19.12.2016 г. претенция към ответника за заплащане на
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, но ответникът не се
произнесъл в срок. С молба от 17.3.2017 г. представила и банкова сметка ***.
Ето защо като определя обезщетението за претърпените неимуществени вреди в
размер на 250000 лв. ищцата предявява частичен иск за заплащане на сумата от
170000 лв. Претендира лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди от датата на произшествието до окончателното изплащане на главницата.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа
страна:
На
27.06.2016 г. на път ІІ-73 при км. 76+880, в участъка между с. Вълчин и с.
Лозарево е настъпило ПТП с участието на автомобил „Ровър“,
рег. № ******, управляван от И.Н.И.и товарен автомобил „Волво“
с рег. № ******, управляван от Х.Й.П..
Р.С.К.,
пътуваща на задна лява седалка в автомобил „Ровър“ е
приета за лечение във „МБАЛ Бургас“ АД с водеща диагноза: счупване на дясна
бедрена кост, ляво капаче, таз, фрактура на кръстна кост, дясна пусична кост, лява ишиадична
кост, контузионен бял дроб двустранно и множество
охлузвания.
На
19.12.2016 г. ищцата е подала молба до ответното дружество за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от пътно-транспортното
произшествие. По делото няма данни за отговор от страна на ответното дружество.
Вещото
лице д-р М.Г. по приетата Съдебномедицинска експертиза дава заключение, че
вследствие на ПТП ищцата е получила травматични увреждания: контузия на
главата, кръв в десния ушен канал, разкъсно-контузна
рана на горния ляв клепач, остра кръвозагубна анемия,
травматичен шок, счупване на дясната бедрена кост, открито счупване на клюновидния израстък на лявата лакътна
кост с изкълчване, счупване на таза, счупване на лявата седалища кост, счупване
на дванадесети гръден прешлен, счупване на дясната срамна кост, счупване на
лявата седалищна кост, счупване на
кръстната кост, двустранна контузия на белия дроб.
Вещото
лице уточнява, че контузията на главата причинява страдание. Кръвта в десния
ушен канал причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Тази кръв може да е от разкъсване на меката тъкан, покриваща ушния канал, но
може да е резултат и от счупване на пирамидната кост на дясната слепоочна кост.
Не е изяснено по медицинската документация, от къде е кървенето от десния ушен
канал. Разкъсно-контузната рана на горния ляв клепач
причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След
заздравяването на раната се е образувал белег, който причинява козметичен
дефект. Острата кръвозагубна анемия причинява
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Опасността е предотвратена
със своевременно кръвопреливане. Травматичният шок причинява разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Шокът е преодолян с правилно и своевременно
реанимационно лечение. Откритото счупване на клюновидния израстък на лявата лакътна
кост с изкълчване на ставата причинява трайно затрудняване движенията на левия
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Счупването на дясната бедрена кост
причинява трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни. Счупването на таза със счупване на лявата седалищна кост, в
съвкупност и самостоятелно и отделно със счупването на дванадесетия гръден
прешлен, със счупването на дясната срамна кост, със счупването на лявата
седалищна кост и със счупването на кръстната кост причиняват всяка една по
отделно и в съвкупност трайно затрудняване движенията на снагата за срок
по-дълъг от 30 дни. Двустранната контузия на белия дроб причинява разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Получените увреждания са създали реална
опасност за живота на ищцата, която е предотвратена с правилното, своевременно
и специализирано лечение. 4.
Интензивността на болката към момента на увреждането е била висока, по време на
лечението пострадалата е била седирана и не следва да
е изпитвала болки. Понастоящем ищцата все още има оплаквания от болки в гърба и
затруднено, пълно разгъване на лявата лакътна става.
Необходимо е измерване на размерите на таза при пълно израстване на
пострадалата и преценка, дали не е стеснен, което ще наложи в бъдеще при
евентуална бременност да бъде извършвано оперативно родоразрешение.
Проведено е реанимационно, хирургично и рехабилитационно лечение, което е било своевременно и ефективно,
което е предотвратило смъртен изход. Възстановяването и възможността за
физическо натоварване на левия горен крайник е бил необходим срок от 3-4
месеца. Възможността за физическо натоварване на снагата след счупването на
дванадесетия гръден прешлен се е възстановило в срок от 12 месеца след
травмата. След счупването на костите на таза възстановяването за физическо
натоварване на снагата е след 8 месеца. При възрастта на пострадалата раните се
заздравели в срок от 15-20 дни. След контузията на белите дробове, здравето се
е възстановило в срок от 20 - 25 дни. Получените травми са повлияли на
възможността за самостоятелно придвижване в пространството и самостоятелно
обслужване на пострадалата в срок най-малко от една година. Очаква се в бъдеще
ищцата да търпи болки, свързани с получените множество счупвания и травматични
увреждания. Проведено е оперативно лечение за счупения клюновиден
израстък на левия горен крайник. Медицински интервенции следва да бъдат
извършени в бъдеше след контролни прегледи и преценка за своевременно
отстраняване на металните остеосинтезни материали,
поставени в левия горен и десния долен крайник. Останали са загрозяващи белези
по левия горен крайник, причиняващи обезобразяване на крайника. Белегът на
левия горен клепач причинява козметичен дефект. Козметични дефекти причиняват и
следоперативните белези на десния долен крайник. Необходимо е било провеждането
на рехабилитационен режим и процедури. Благоприятни
са прогнозите за пълно възстановяване на ищцата.
За
установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля А.М.. Съдът не кредитира същите в частта, с която
свидетелят сочи, че ищцата и сестра й били с поставени предпазни колани,
доколкото противоречат на останалия доказателствен
материал и показанията на самата ищца, дадени при проведен разпит по
образуваното досъдебно производство – л. 96 от делото, което изявление съдът
преценява като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт.
Свидетелят, пътувал на предна дясна седалка в автомобила, сочи водачът Ибрям да
не е употребил алкохол преди управление на МПС. Непосредствено преди ПТП Ибрям Ниазим се е навел да спре музиката, същото направил и
свидетеля. В следващия момент видял, че автомобилът се отклонява от лентата за
движение и отива към мантинелата. Свидетелят сочи
преди качване в автомобила ищцата да е знаела, че водачът на МПС няма
свидетелство за управление на МПС, но въпреки това настояла да се качи в
автомобила.
Съобразявайки
събраните по делото писмени и гласни вещото лице С.А. по допуснатата Съдебноавтотехническа експертиза посочва, че при наличните
данни по делото достига до извод за следния механизъм на ПТП: НА 27.06.2016г.
около 13,12 ч. товарна композиция в състав - седлови
влекач марка „Волво” модел „FH4X2T” peг. № ******, с полуремарке
марка „Шмитц” peг. № ******управлявана
от Й.Х.се движи по път II-73, Ришки проход, с посока
на движение към гр. Карнобат, между селата Лозарево и с. Вълчин. Скоростта на
движение е около 100 км/ч. Пътят е двупосочен, с по една лента за движение за
всяка посока. Пътната настилка е асфалтова, суха. В същото време л.а. „Ровер”, модел „200” peг. № *******,
с водач И.Н.И.се движи в обратна посока с. Вълчин към с. Лозарево. След края на
с. Вълчин за посока с. Лозарево има десен завой, след който следва прав пътен
участък. В зоната на правия участък след завоя водачът на лекия автомобил, при
скорост не по-ниска от 72 км/ч губи контрол върху управлението на автомобила и
последният напуска платното за движение вдясно, движейки се по десния банкет.
Така оставя следа с начало на 42 метра след ориентира и на 0,30 м. в десния
край на платното за движение. За ориентир е приет километричен знак при 77 км.
намиращ се на 2,70 м. от левия край на платното за движение в посоката на
огледа - към с. Лозарево. На 69 м. след ориентира автомобилът се връща в
платното за движение и след известно
движение по пътното платно, отново напуска платното за движение но този път
вляво преминавайки през левия банкет, оставяйки трета дъгообразна следа, с
начало 84,90 м. след ориентира и на 2,40 м. вляво от левия край на платното за
движение с дължина 53,50 м. Последва връщане и преминаване на автомобила през
платното за движение и навлизане в дясната лента с посока към с. Лозарево В
същия момент, предната част на товарния състав е навлязла в тази лента.
Последва удар между двете превозни средства. Ударът настъпва с предна лява част
на седловия влекач (лявата част на предната броня) в
лявата странична част на лекия автомобил. Лекият автомобил се завърта в посока
обратна на часовниковата стрЕ.и последва втори удар
между предна дясна част на лекия автомобил резервоара на влекача и трети удар
на задната част на лекия автомобил в мантинелата.
Двете превозни средства се установяват в положението, регистрирано от
разследващия полицай. Според експерта анализът на материалите по делото дава
възможност да се направи от техническа гледна точка изводът, че по правия
участък, по време на движението си при напускането на платното за движение в
дясно където са оставени първите следи от странично занасяне, скоростта на
движение на лекия автомобил е била минимум 72 км/ч. Към момента на удара между
двете превозни средства скоростта на движение на лекия автомобил е била минимум
32 км/ч. Каква е била скоростта на движение преди първото занасяне не може да
бъде определено по технически път. Водачът на л.а. марка „Ровър”
модел „200” с д.к. № А3386 КВ е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП, при условие, че не е изпускал контрола върху управлението на автомобила си
и се е движил в лентата предназначена за неговата посока на движение. Скоростта
на движение на лекия автомобил „Ровър” е позволявала
на водача да преодолее десния завой без занасяне, което той е направил.
Впоследствие е допуснал на прав пътен участък да напусне платното за движение
вдясно. От там нататък действията на водача свързани с резки маневри -
завъртване на волана наляво и надясно, са довели до пълна загуба на контрола
върху управлението. При плавни въздействия върху волана, водачът би имал
техническа възможност да се движи в своята дясна пътна половина, при което
произшествието не би настъпило. Според експерта причините за настъпване на
произшествието не са технически, тоест не се дължат на внезапно възникнала
техническа неизправност, а имат субективен характер и се дължат на неправилни
действия с уредбите за управление и спирачната система на водача на лекия
автомобил, както и на късно реагиране за спиране от водача на товарната
композиция.
Вещите
лица по приетата Комплексна медицинска и автотехническа
експертиза д-р В.Н. и инж. С.А. посочват, че счупванията
на седалищната кост вляво и на кръстцовата кост вляво
се дължат на директен удар в областта на таза вляво от деформациите в лявата
част на автомобила части, хлътнали към вътрешността на купето, при удара в
ТИР-а. Дясната срамна кост е счупена по индиректен механизъм при същия удар.
При страничен удар за лекия автомобил и тежки деформации вляво, това
травматично увреждане може да се получи както при поставен предпазен колан,
така и без такъв. При оперативно лечение на 28.07.2016 г. в Очно отделение са
премахнати три чужди тела, задържани в ляв горен клепач. Това са най-вероятно
парченца стъкла, получени при процесното ПТП, при
удар на главата вляво в страничното стъкло. Описана е засъхнала кръв в десния
ушен канал, но не изяснено какъв е произхода на това кървене. Множеството
белези от рани в областта на лявата ръка- мишница и предмишница
също са в резултат от наранявания от счупени стъкла. Механизмът на ПТП е
страничен удар в лявата странична част на лекия автомобил с предната лява част
на ТИР-а, с най-тежки деформации вляво, след което е последвал втори удар в
ТИР-а и трети удар със задната част на лекия автомобил в мантинелата
намираща се в дясно за посоката на движение на лекия автомобил. При страничния
удар и последващите удари на лекия автомобил травмите
на пострадалата биха били по-леки, но значителни и при правилно поставен
предпазен колан. От приложените снимки е видно, че има навлезли детайли във
вътрешността на купето. Вещите лица отчитат извънсъдебното признание на
неизгоден за ищцата факт, обективирано в протокол за
разпит от 19.08.2016 г. Ищцата е заявила „Аз и кака нямахме колани отзад” (л.
96 от делото). С оглед на механизма на ПТП и свободното движение на тялото на
ищцата в купето на автомобила, травми, както в лявата част на главата, лявата
ръка и тялото, контузия на гръдния кош, счупване на 12-ти гръден прешлен и
счупване на дясната бедрена кост, експертите формират извод, че ищцата не е била
с поставен предпазен колан. Същевременно посочват, че правилно поставения обезопасителен колан не ограничава свободното движение на
горните и долните крайници. Според вещите лица не е възможно дясната бедрена
кост на ищцата да се счупи при удар в седалката на автомобила. Това травматично
увреждане се дължи на директен удар в областта на дясното бедро от твърд тъп
предмет с ограничена повърхност и е получено при удар от деформирани части от
интериора на автомобила при завъртане на тялото на пострадалата. Контузията на
белите дробове е възможно да бъде получена при пристягане от правилно поставен
предпазен колан, но в областта на гърдите би трябвало да има следи от такъв
поставен колан – кръвонасядане, охлузване с
лентовидна форма, каквато е и формата на предпазния колан. При поставен
предпазен колан някои от травматичните увреждания не биха се получили, или щяха
да бъдат по-леки. Например счупването на дясната бедрена кост, на 12-ти гръден прешлен и
контузията на белите дробове. Отчетено е, че ефективността на
предпазните колани при установения механизъм - страничен удар и последващите удари в предна дясна част и задна част на
лекия автомобил не е висока. Известно е, че предпазните колани са най-
ефективни при челни удари и скорости на движение не по-високи от 70 км/ч.
В
справка от Областна дирекция на МВР гр. Бургас, Сектор „Пътна полиция“ е
отразено, че И.Н.И.е неправоспособен и няма данни да му е издавано свидетелство
за управление на МПС от органите МВР или успешно да е издържал изпит в
Република България за водач на МПС.
По
делото е приета Съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е.Т.С.-Т..
При проведеното изследване експертът дава следните констатации по отношение на
ищцата: соматично – множество белези от наранявания и оперативни цикатрикси по кожата на крайниците, вегетативна лабилност,
няма данни за друга патология от страна на вътрешните органи. Неврологично -
няма данни за огнищна неврологична симптоматика. Психично
- психомоторно ситуативно напрегната, всестранно
ориентирана, контактна, критична към състоянието си, в ясно съзнание.
Мисловният процес е правилен по темп, структура и съдържание, но изцяло насочен
върху преживяванията и в момента. Възприятно представна сфера е без патология. Апсихотична.
Ищцата споделя за обилни астено-вегетативни
оплаквания, церебрастенни такива – страхови преживявания мисли за безперспективност и
безпомощност. Обсесивно преживява инцидента като
сериозна психотравма, налице е повишен араузъл и повишен старт рефлекс. Емоционално е тревожна. Волево
импулсивна. Памет и интелект – в норма, съответни на възрастта, образованието и
социалния опит, но на налице нарушения във вниманието. В същото време
инцидентът и последствията от него се отразили върху психичното състояние на
освидетелстваната. На първо място тя е преживявала силен емоционален стрес
както от самото ПТП, което още преживява в мислите си и сънищата си
катастрофата – вижда налитащия върху автомобила им ТИР, при което изпитва страх
и това води до нови емоционални реакции от нейна страна. В същото време при
съобщаването за смъртта на сестра й също е изпаднала в шок с бурна емоционална
реакция, като и до настоящия момент тя мисли за сестра си, преживява тежко
загубата й, не може да повярва, че това се е случило и има чувството, че тя ще
се върне. Изпитва страхове от пътуване в автомобил, поради което се налага да
пътува винаги с влак. Променила е поведението си и емоциите. Затворила се е в
себе си, контактува само с най-близките си, почти нищо не я интересува. В
същото време е нервна и раздразнителна, което налага да приема леки
успокоителни. Има нарушения в паметта и вниманието, непрекъснато главоболие,
нарушен сън, при което е консултирана с психиатър по този повод в началото на
тази година и е поставена диагноза „Постконтузионен синдром“.Трудно
се справя с учебния материал, няма интерес да учи. При прегледа на
освидетелстваната се отбелязват
симптоми, които отговарят на диагностичните критерии за наличие на постравматично стресово разстройство. Това състояние не е
същинско психично заболяване, а представлява психогенно предизвикано
разстройство – закъснял или протрахиран отговор на стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха,
които са в състояние да причинят дълбок дистрес у
почти всеки човек. Клинично се проявява с депресивно настроение, тревожност, натрапливи спомени за случилото се, безпокойство, чувство
на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, или аз
продължаване на съществуването в настоящата ситуация, нарушава се и
извършването на рутинните ежедневни дейности. При нея се наблюдават и
вегетативни симптоми. Ищцата свързва това състояние с преживяното от нея ПТП
през месец юни 2016 година и последствията от него както върху телесното и
състояние както и от смъртта на сестра й. Самият инцидент и до настоящия момент
се преживява като сериозна психотравма. Ищцата
преживява инцидента и последващите продължителни
лечения като превратен момент в живота и, при което при нея са налице отдръпване
от социални контакти и мъчителни преживявания. Според нея и близките и
инцидентът е променил изцяло живота и и е довел до нарушения в пълноценното и
социално функциониране. Констатираното заболяване има временен и обратим
характер и с времето при благоприятни външни въздействия и подходящо
медикаментозно и психотерапевтично въздействие да отзвучи, но е възможно и хронифицирането му и преминаването му в друго трайно психогенно
психично разстройство. Към настоящия момент при ищцата все още няма динамика в
положителна посока в развитието на това разстройство. Наличната симптоматика
при освидетелстваната и фабуата на психотравмените преживявания и времето на възникването му
говорят,че наличното психично разстройство е в пряка причинна връзка с
преживяваното ПТП.
В
съдебно заседание вещото лице Т. допълва, че добрият медицински стандарт
предполага наред с медикаментозното да се приложи и психотерапевтично лечение.
Ако не се приложи е възможно да удължи периода на разстройството. Но също така
е възможно и без психотерапевтично лечение, само с медикаменти, пострадалият да
се справи с разстройството – зависи изцяло от личността на пациента. В
конкретния случай според д-р Т. наред с медикаментозното е необходимо и
психотерапевтично лечение. Онова, което е могло в пълнота да бъде сторено за
възстановяване от преживяното ПТП не е налице при ищцата. В конкретния случай,
отчитайки спецификата на средата около ищцата, би продължило по-дълго
излизането от разстройството, вкл. при прием на медикаменти и участие в
психотерапия. Не може да се определи точен период за възтановяване,
понякога това продължава 1-2 години и повече, като възможна и посттравматична
промяна на личността.
За
установяване на твърдените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит по делегация на свидетелите М.Ч., Я.А.(снаха на
ищцата) и Н.Ц.. Свидетелят Ч.сочи, че след катастрофата ищцата е била в
инвалидна количка. Редовно му се оплаквала. Знае, че има стъкла в очите и й
предстои нова операция. Споделяла му е, че иска да махне имплантите
от крака си, защото я боли, но по лекарско предписание това трябва да стане
след година. Не знае дали се е променил приятелския й кръг. Свидетелката Я.А.дава
показания, че часове след инцидента ищцата е била контактна, но объркана и
блуждаеща. Лицето й било в драскотини, на системи, с гипсирани крак и ръка.
Криели от нея, че сестра й е починала. Знае, че ищцата приемала
болкоуспокояващи и съновтворни лекарства. Предстои и
операция на ръката и на окото. Провеждала е рехабилитации в Поморие и котел.
Била е обездвижена няколко месеца, изписали я с инвалидна количка. Не можела да
се обслужва сама. Била подпомагана от майка си за къпане, хранене, придвижване.
Вечери ищцата продължава да се пробужда от болки в ръката и гърба. Запъхтява се
при носене на учебници, не бяга, изморява се при вървене. Знае, че майка й я е
завела на психолог, за да й изпишат лекарства, които обаче не й повлияли добре
и ги спряла. С днешна датата ищцата отказва да се вози в кола, качва се само на
учебното микробусче. Крещи и се кара с родителите си,
не им помага с нищо, тъй като се оплаква от болки в ръката. Има приятели в
училище и в махалата. Свидетелката Ц.посочва, че след катастрофата ищцата е по-затворена.
Сега леко накуцва. Ходи на църква с приятелки и постоянно е с дечицата на
сестра й.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът
е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на водача на лек автомобил „Ровър“. В качеството си
на застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача
за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носил в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото
при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено
увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и
отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото
доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие се доказва от заключението на Автотехническата експертиза. Изводите на вещото лице се
потвърждават и от свидетелските показания на А.М.. Въз основа на тези
доказателства, съдът приема, че водачът на лекия автомобил „Ровър“
е причинил настъпване на произшествието, като е загубил контрол върху
управлението на автомобила, допуснал е навлизане в лентата за насрещно движение
и в левия банкет, след което се е опитал да овладее управлението на автомобила
и да се върне в лявата лента. С това си поведение,той е нарушил изискването на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Ето защо, съдът приема, че водачът на лекия автомобил „Роувър“ е имал противоправно
поведение, довело до настъпване на произшествието.
Вината
на деликвента се предполага и при липсата на
обстоятелства, които да оборват неговата вина, съдът приема, че той виновно е
причинил произшествието.
От
въпросното произшествие ищцата е претърпяла множество травматични увреждания:
контузия на главата, кръв в десния ушен канал, разкъсно-контузна
рана на горния ляв клепач, остра кръвозагубна анемия,
травматичен шок, счупване на дясната бедрена кост, открито счупване на клюновидния израстък на лявата лакътна
кост с изкълчване, счупване на таза, счупване на лявата седалища кост, счупване
на дванадесети гръден прешлен, счупване на дясната срамна кост, счупване на
лявата седалищна кост, счупване на
кръстната кост, двустранна контузия на белия дроб. За настъпването на тези
вреди по делото е изслушана Съдебномедицинска. От заключението на вещото лице
се доказва, че посочените увреждания се намират в пряка причинно-следствена
връзка с произшествието.
При
това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за
обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт
– болки и страдания от травматични увреждания, преживян стрес, резултирал в посттравматично стресово разстройство.
Частично
основателно е направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като не е била с поставен
предпазен колан. Съдът взема предвид заключението по приетата Комплексна
медицинска и автотехническа експертиза, страничният
удар и последващите удари на лекия автомобил травмите
на пострадалата биха били по-леки, но
значителни и при правилно поставен
предпазен колан. Същевременно се посочва, че счупването
на дясната бедрена кост, на 12-ти гръден прешлен и контузията на белите дробове
не биха се получили при правилно поставен предпазен колан. Съобразявайки
така направените изводи на вещите лица съдът определя 15% съпричиняване на вредоносния резултат. Съдът намира, че е неоснователно
възражението за съпричиняване поради съгласие на
ищцата да се качи в автомобил при предварително знание водачът да няма издадено
свидетелство за управление на МПС, като последното обстоятелство се сочи и да е
самостоятелно основание за съпричиняване. Събраните
по делото доказателства не установяват загубата на управление на автомобила да
е в резултат на липса на умения за управлението, а в резултат на моментна липса
на концентрация, свързана с действия за опериране с наличния в автомобила
касетофон.
По
претендираното обезщетение:
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.
52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и
необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това фактически и психологически последици за
увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС). Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки първите 30
дни от произшествието, с ограничена подвижност и възможност за натоварване на
крайниците между 3-4 месеца до 12 месеца. През този период ищцата е разчитала
изключително на помощта на своята майка при придвижване и обслужване. Съдът
отчита, че към момента ищцата не е напълно възстановена, предстои премахване на
металните остеосинтези, поставени в левия горен и
десен долен крайник, допълнително предполагащи търпене на болки и страдания,
останали са загрозяващи белези, необходимо е продължително провеждане на рехабилитационен режим и процедури. Същевременно обаче
вещото лице Г. дава благоприятна прогноза за очаквано пълно възстановяване на
ищцата. От показанията на свидетелите и заключението на д-р Т.се установява, инцидентът
е повлиял негативно и психиката на ищцата, станала е затворена в себе си, загубила
е интерес към учебния процес, преживяла е посттравматично стресово
разстройство. Следва да се има предвид обаче, че не може ясно да се диференцира
преживяният стрес само по повод физическите болки и
страдания и трудности във връзка с придвижване и самообслужване от силната
стресова реакция по повод смъртта на сестрата на ищцата от процесното
ПТП. Последното е самостоятелно основание за евентуално присъждане на
неимуществени вреди, което подлежи на разглеждане извън настоящото
производство.
При
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат
предвид тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 100 000 лева. При
съобразяване на изводите за съпричиняване на
вредоносния резултат на ищцата обезщетението следва да се намали с 15% и на
ищцата да се присъди обезщетение в размер на 850000. В останалата част до
предявения частичен размер от 170 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Към
претенцията за изплащане на обезщетение от 19.12.2016 г. пострадалата е
представила доказателства касаещи травматични увреждания. С писмо от 17.03.2017
г. е представена банкова сметка. ***еди следва да
бъде присъдена лихва за забава на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ от деня,
следващ изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията, а именно –
20.03.2017 г.
По отговорността за
разноски:
С
определение то 02.06.2017 г. ищцата е освободена от заплащане на държавна такса
и разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
На
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата и предвид факта, че
процесуалното представителство е осъществявано безплатно ответникът следва да
бъде осъден да заплати на пълномощниците на ищеца
възнаграждение за един адвокат в размер на 2958 лв. (5916 лв. х 0,5).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи заплащане на сторените от ответника
разноски съобразно отхвърлителната част в размер на 607,50
лв. (в това число депозити за експертизи, разпит на свидетел и юрисконсултско възнаграждение, 1215 лв. х 0,5).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно уважената част от иска ответното
дружество дължи заплащане на държавна такса в размер на 4000 лв., както и
разноски в размер на 500 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“
АД,
ЕИК *******да заплати на Р.С.К., ЕГН
**********, по банкова сметка *** ***, на основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 85 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 27.06.2016 г., ведно със законната
лихва от 20.03.2017 г. до окончателното изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 170000 лв. – частично от 250000
лв., както и за заплащане на законна лихва за периода 27.06.2016 г. –
19.03.2017 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК *******да заплати основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ сумата
2958 лева – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.
78, ал.6 от ГПК в полза на Софийски градски съд сумата от 4500 лева - държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата 607,50
лева - разноски и юрисконсултско възнаграждение
за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
СЪДИЯ: