МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД
№141/2017год. НА ТОС
Подсъдимите В.Й.П. И Т.С.П. са предадени на съд за това, че
1.
На 02.11.2015г. в с.Славяново, обл.Търговище
прокарали в обръщение подправени парични знаци- 3100 евро, както следва:
18бр.банкноти с номинал 50 евро и сериен номер S00012188331, 5 бр. банкноти с номинал 100 евро и сериен номер S24528515083, 1бр.банкнота с номинал 200 евро и
сериен номер Х02232630335, Збр.банкноти с номинал 500 евро и сериен номер
Х08157753173,с равностойност б 063,073лв. при покупко-продажбата на
л.а."Мерцедес", с рег.№РР 00 79 ВВ от А.К., за които знаели, че са
подправени-престъпление по чл.244,ал.1 във вр. С
чл.20,ал.2 от НК.
2.
На 02.11.2015г. в с.Славяново, обл.
Търговище, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили у А.К.
заблуждение, че плащат с истински банкноти в евро, с което му причинили имотна
вреда в размер на 6 063.073лв.- престъпление по чл.210,ал.1,т.2 във вр. с чл.209,ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението
изцяло.Пледира за налагане на съответни наказания, които поде. П. търпи при
условията на чл.66,ал.1 от НК, а поде.П.-реално.
Разпитани
от органите на досъдебното производство и в съдебно заседание подсъдимите не се
признават за виновни и молят за оправдателна присъда. Процесуалният защитник на
поде.П. пледира,че престъплението по чл.210,ал.1, т.2 от НК не е съставомерно, тъй като А. К. не е бил собственик на лекия
автомобил, поради което е не е разполагал с каквито и да е правомощия за
имуществено разпореждане с него.По отношение обвинението по чл.244,ал.1 от НК
счита, че същото не е доказано по несъмнен начин.Защитникът пледира да не се
възприемат фактическите констатации на назначената експертиза, поради допуснати
съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на процеса по изземване и
съхранение на веществените доказателства-подправената валута.
Защитникът
на поде.П. намира обвиненията по отношение на неговия подзащитен
изцяло за недоказани. Намира, че последния не е участвал нито в прокарване в
обръщение на подправените парични средства, нито в измама спрямо к.. Счита, че А.
К. няма качеството на пострадало лице, тъй като не е собственик на процесния автомобил.Пледира на оправдателна присъда.
След като обсъди посочените в чл.301
от НПК въпроси, съдът съобрази следното:
1.
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Подсъдимите
В.П. *** и се познавали помежду си.
Св.А.К. ***
и се занимавал с покупко-продажба на автомобили.По този повод, той се познавал
със св. Ц. К., с когото имал търговски взаимоотношения.През 2015г. св.К.
закупил от познат от с.Горица лек автомобил, марка „Мерцедес С220", с
рег.№РР 007 9 ВВ. Автобомилът бил регистриран на
името на св.В.С. *** от брата на нейния съпруг, който отивал на работа в
чужбина.Същата не е разполагала с автомобила,не го е ползвала, не е заплатила
за него е не е имала каквото и да е било отношение към автомобила.
На
01.11.2015г. св.К., заедно с поде.П., посетил св.К., от когото закупил лек
автомобил „Форд Фокус".Тогава на св.К. му направил впечатление лекия
автомобил Мерцедес, с който К. го возил.Разбирайки, че колата е за продан,след
връщането си в гр.Търново св.К. се обадил на поде.П., за когото знаел че търси
такава кола.Тогава поде.П. решил, че може да прокара в обръщение подправени
парични знаци в евро, с които разполагал, като измами св.К. и закупи с тях
лекия автомобил „Мерцедес".
На
02.11.2015г. около 21,00часа, Св.К. се обадил на К. и му казал, че негов познат
иска за закупи лекия автомобил.Уговорили се да се срещнат до ж.п. гарата на
с.Славяново. Подсъдимите, заедно със св.К. се отправили към с.Славяново, като в
гр.Попово, те оставили св.К.. Св.К. отишъл
на срещата
със своя работник - св.Е.И.. Когато пристигнали на мястото на срещата, подс.П. изпробвал лекия автомобил „Мерцедес", като
шофирал той,до него се намирал св.К., а поде.П. седнал на задната седалка. Св.И.
останал до колата,с която дошли подсъдимите.Тъй като харесал колата, подс.П. се уговорл да закупи
същата, като заплати на К. сумата от 6000лв. Последният се съгласил колата да
бъде платена в евро, като подс.П. му казал, че
разполага само с такава валута. Тогава подс.П.
извадил банкноти в евро, които започнал да брои. Впоследствие дал парите на св.К.,
който също ги броил.Парите били 18бр.банкноти с номинал от 50,100,200 и 500 
евро, общо в размер на З10Оевро. Тъй като в
колата нямало осветление, а предаването на парите станало в тъмната част на
денонощието, на слабо осветено място /в близост до улична лампа/,св.К. не
забелязал, че банкнотите били подправени. Подсъдимият П. се качил в Мерцедеса,
а колата с която дошли подсъдимите се управлявала от поде.П.. След като
подсъдимите потеглили, св.К. започнал да оглежда банкнотите на уличното
осветление, като у него се породило съмнението, че същите се различават от
истински банкноти в евро. Той се обадил на своя брат св.М.К., с когото се
уговорили да се срещнат в барчето на селото. Там банкнотите били разгледани на
светло от св.К. и неговия брат, като ги сравнили с банкнота от 50 евро, която
им дала св. Х., работеща в барчето. След като се убедил, че банкнотите се
различават от истинската банкнота в евро, св.К. се обадил на св.К. и му казал
да предаде на подсъдимите да му върнат колата, като в противен случай ще се
обади в полицията. Уговорили се това да стане на същото място, където се
срещнали по-рано. Пострадалият К., заедно със своя брат и св. И. се отправил
към ж.п.гарата, където изчакали известно време, след което се отправили към
полицията. Там били приети от дежурния полицай-св.К.К.,
на когото било предадено за получен сигнал за фалшиви банкноти на тел.112. Св.К.
сигнализирал дежурния разследващ полицай, който предприел действия
разследването.
На
следващия ден-03.11.2015г. двамата подсъдими и св.К. издирили по талона
собственика на лекия автомобил „Мерцедес"-св.К., с която се явили пред
нотариус за документално прехвърляне на автомобила.Колата впоследствие бола
продадена от подс.П. на трето лице.
От
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-криминалистическа
експертиза се установява, че банкнотите са неистински. За изготвянето им са
преснимани или сканирани истински банкноти, по една за всеки номинал и така
получените цифрови копия са разпечатани на лазарен
принтер.
От изготвената в хода на съдебното следствие дектилоскопна
експертиза се установява, че следа №1 съдържа достатъчно брой частни признаци
за да позволи идентифицирането и. След съпоставяне с дактилоскопните
отпечатъци на подс.П., вещото лице е установило, че
следа №1 съвпада по общи и частни признаци с дактилоскопния
отпечатък от левия палец на подс.П..
2.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Посочените
фактически обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите: А.К., В.К.,
Ц.К., Е.И., К.К., Н.Х. и М.К., дадени в съдебно
заседание, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания на
св. ЦА. К. и св.Е.И. дадени на досъдебното производство, изготвената на ДП
съдебно криминалистическа експертиза и в съдебната
фаза- дактилоскопна експертиза,веществените
доказателства, както и приложените писмени доказателства. Подсъдимите дават
обяснения в края на съдебното следствие, като подс.П.
признава, че е закупил от А. К. лек автомобил „Мерцедес", но твърди, че не
е плащал с подправени парични знаци. Поде.П. сочи, че само е съдействал на подс.П. да върне единия автомобил и не е участвал нито при
преговорите, нито при купуването на автомобила. Съдът не дава вяра на
обясненията на поде.П., тъй като същите се опровергават от останалите събрани
по делото доказателства.
На първо
място и във връзка с възраженията на защитата на подсъдимите, съдът изследва
обстоятелството, дали подправените парични знаци са иззети и съхранявани по
реда на НПК. Видно от материалите по досъдебното производство,св.А.К. е
разпитан от разследващия полицай на 03.11.2015г., като разпитът е започнал в
00,51мин. и е завършил в 01,10мин. В края на разпита свидетеля е заявил, че
предава банкнотите за нуждите на разследването /вж
разпит на л.41 от ДП№631/15г./. Подправените парични знаци са приобщени с
протокол за доброволно предаване на 03.11.2015г. от разследващия полицай, в
който протокол е посочено кой предава парите,последните са описани подробно, а
именно:"евро банкноти номинал 50 евро с № S00012188331 18броя с еднакъв номер; банкноти номинал 100 евро
5бр. с №S24528515083 с еднакъв номер,
1бр.банкнота 200 евро с №Х02232630335, 3 банкноти по 500 евро с №Х08157753173 с
еднакъв номер,поясненията които е дал предаващия:"С тези банкноти ми
платиха мъжете, които дойдоха от Търново за колата, която описах в разпита ми
като свидетел"./вж протокол на л.34 от ДП/.Или
протокола е бил съставен по правилата на НПК-чл.129 от НПК, като в него са
посочени датата и мястото,лицата които са участвали, направените бележки,
извършените действия и събраните доказателства.
Действително
НПК не урежда доброволното предаване като отделен способ за доказване извън
претърсването и изземването. Такъв протокол се съставя само тогава, когато едно
лице по собствена инициатива търси самостоятелно контакт с разследващите органи
/или други служители на полицията и прокуратурата/ и предаде строго
индивидуализирана вещ от значение за изхода на наказателното производство/както
указва чл.109 от НПК/. Това действие е доброволно, по инициатива на лицето
което предава вещи /чл.159 от НПК/и не е израз на държавна принуда, каквито са
претърсването и изземването.Ето защо докато за валидността на последните
законът е възел строга форма на изготвяне, с присъствие на поемни
лица и санкция на съда, при доброволното предаване не са необходими поемни лица, а единствено съставянето на протокол, който
отговаря на изискванията на чл.129 от НПК.
От друга
страна протоколите за доброволно предаване „не възпроизвеждат
доказателства, а само им дават процесуална
легитимация, като установяват връзката на материалния факт/вещественото
доказателство/ с обстоятелствата по поделото" /Решение №204 от
28.05.2010г., на второ н.о. по КНД№129/10г. на ВКС/. Ето защо, от тук нататък
тази връзка на материалния факт към престъпното поведение се доказва с всякакви
допустими доказателствени средства и способи- разпит
на свидетели, експертиза и др. Това, което трябва да бъде установено по
несъмнен начин е индивидуализацията на приобщеното веществено доказателство
чрез протокола за доброволно предаване.
В конкретния случай съдът счита, че предадените
от К. подправени парични знаци са индивидуализирани в достатъчна степен. Самият
пострадал-св.к. е потърсил връзка с полицията/разследващите органи/ и е предал
доброволно подправените парични знаци. Посочил е по какъв начин ги е получил,
от кого и при какви обстоятелства. Тези веществени доказателства са били обект
на криминалистическа експертиза, извършена от експерт
от НТЛ при ОДМВР Търговище, който ги е получил от разследващия полицай, описал
ги е във входящия дневник/вж обясненията на в.л.Я./,
съхранявал е същите в служебната си каса и след извършване на експертизата ги е
опаковал, подпечатал и подписал и върнал във вида, в който същите се намират
приложени по делото и не на последно място, са предявени в съдебно заседание на
подсъдимите и разпитаните свидетели по реда на чл.284 от НПК. Не е имало
необходимост банкнотите да се съхраняват в търговска банка или БНБ по реда на
чл. 107, ал. 5 НПК (отм. ) , тъй като не са истински и не представляват пари
или други ценности. Това правило е създадено за гарантиране на сигурността на
веществените доказателства с валутна стойност, а не за осигуряване на тяхната
достоверност. Съдът счита, че в протокола
за доброволно предаване паричните знаци са индивидуализирани в достатъчна
степен, имайки предвид, че банкнотите от един и същ
номинал, са били
с един и същ сериен
номер.
В този смисъл, въпреки че не са изпълнение
правилата на чл.110 от НПК за описване, оглед, фотографиране и прилагане на
веществени доказателства, приобщаване на процесиите банкноти като веществено
доказателство е установено на основа на посочената по-горе „доказателствена верига и става
автономен носител на информация"/вж
Решение №50/01.03.201бг. по дело №117/2016г. на второ н.о на ВКС/.
По делото
беше установено по безспорен начин и поведението на св.А.К. от получаване на
банкнотите до тяхното предаване на разследващите органи. Действително
последния, като и свидетелите И. и Мехмед К. не могат с точност на определят
часа, в който парите са били получени, респ.предадени в полицията.Същите обаче
подробно и непротиворечиво описват стъпките, които К. е предприел до
предаването на парите/посещението в барчето, сравняване на банкнотите с
истинска банкнота и предаването им в полицията/.Започнало в късните часове на
02.11.2015г., то е завършило с разпита на свидетеля А.К. и предаването на
подправените банкноти на разследващия полицай.
Съдът
дава вяра на показанията на св. А. К..Същите са последователни и
непротиворечиви от момента на разпита пред разследващия полицай и предаване на
парите, през разпита на свидетеля пред съдебен състав при първото разглеждане
на делото, до разпита му в настоящото съдебно следствие. Единственото
разминаване е по отношение точния размер на получената, респ.предадената сума.
Действително свидетеля при различните си разпити сочи веднъж сумата от
3050евро, веднъж З100 евро.На въпрос на съда на какво се дължи тази разлика,
свидетелят даде обяснения,че сумата за продажбата е била първоначално уговорена
в лева- 6000лв. и едва при заплащането се установило, че парите са в евро. "Един път викам, че са 3100 евро, един път викам, че
са били З1ООевро, защото не помня 50евро ли ми даде отгоре, за 100 ли беше
уравнението на трите хиляди евро до 6000лв..Не помня колко беше уравнението и
затуй се бъркам"/вж показанията на св.К.
в с.з.на л.69 от делото/.Свидетелят чистосърдечно признава в съдебно заседание
причината, поради която той не е запомнил точния размер на получената сума,
именно колко над ЗООО евро е получил за
уравнение до 6000лв. Показателно е, че още при първия си разпит пред
разследващия полицай в същия ден на получаване на парите/полунощ/ свидетелят е
посочил 3050 евро и непосредствено е предал банкноти от З10Оевро. Това сочи
липса на умисъл за укриване на банкноти, в какъвто смисъл са възраженията на
защитата на подсъдимите. Наведените от подсъдимия П. и неговия защитник
твърдения, че свидетелят се занимава с фалшификация на парични знаци не беше
установено по делото.При проведената очна ставка между двамата /л.85 от
делото/,свидетелят отрече категорично да се занимавал с фалшификации на
шофьорски книжки и евро.Съдът изиска свидетелство за съдимост на св.К., видно
от което лицето е наказано за извършено престъпление по чл.195 от НК през
2009г./вж свидетелство за съдимост на л.123 от
делото/.
Показанията
на св.К. се подкрепят от показанията на св.Е.И., който го е придружавал от
момента на срещата с подсъдимите, до предаването на парите в полицията.Съдът не
дава вяра на показанията на свидетеля досежно
обстоятелството, че същия е чувал какво са си говорили подсъдимия П. със св.К. в
лекия автомобил „Мерцедес" и е виждал какви банкноти се предават.
Обстоятелството, че свидетелят чува тежко/същото беше установено в с.з. и от
обяснението му , че има 7 5% намаление на слуха/и че същия не се е намирал
извън колата прави неправдоподобно това твърдение.Соченото едва в настоящото
съдебно заседание, че прозореца на колата бил отворен не беше възприето от
съда. В същото време свидетелят е посочил в разпита си пред предходен съдебен
състав, че стъклата на колата са били затъмнени, а в настоящото съдебно
заседание заяви, че това се отнася само до задните стъкла на колата. В тази
връзка бяха прочетени показанията на свидетеля, които е дал пред съдебния
състав по НОХД №54/2016г. на л.136/. По отношение на останалите обстоятелства
свидетелят дава подробни и непротиворечиви показания, които съдът възприе изцяло.
Показанията
на св.К. по придобиването на лекия автомобил се подкрепиха и от показанията на
св.К..Същата потвърди,че никога не е плащала за колата, не е ползвала същата и
не я е владяла:" Аз пари за тая кола не съм давала за да я купя.„Аз лично
не съм я карала, не съм я ползвала"/вж показания
на л.76 от делото/.Лекият автомобил единствено се е „водил" на нейно име.
Свидетелката посочи, че братът на нейния съпруг е продал колата на свой
братовчед, а той от своя страна- на „Мечо"/св.А.К./.На въпрос дали колата
е била продадена, свидетелката потвърди:„Продали я на А.".Същата
свидетелства, че двамата подсъдими и св.К. са дошли за да прехвърлят колата.
Съдът
кредитира и показанията на св.К. с изключение на твърдяното от него
обстоятелство, че събраните от тримата пари са били само в банкноти по 50
евро.Това се опровергава от показанията на св. А.К., св.Е.И., св.М.К., Н.Х. и
св.К.К..На следващо място се опровергава и от
констатациите на назначената в хода на съдебното следствие дактилоскопна
експертиза. Видно от заключението на вещото лице, единствената изолираната
годна за изследване дактилоскопна следа от банкнотите
е оставена от левия
палец на подсъдимия П..
По отношение на експертизите.Съдът не прие
изготвената на досъдебното производство дактилоскопна
експертиза и не приобщи същата към доказателствения
материал, като счете, че е изготвена от експерт, който не отговаря на
изискванията на чл.148,ал.1,т.5 от НПК. В съдебно заседание на въпрос на съда,
дали вещото лице е завършило специално обучение в Академията на МВР или в НИКК,
същият заяви, че има завършен единствено курс за преподготовка. Вещото лице
работи като младши експерт при НТЛ в РУ гр.Попово от 01.05.1997г. и е със
средно специално образование-завършена полицейска школа.Действително няма
пречка експертиза да бъде изготвена и от лице, което не фигурира като вещо
лице,стига същото да притежава изискуемите знания и умения. Обстоятелството, че
едно лице работи в НТЛ не го прави компетентен, като за последното говори
неговото обучение и придобита квалификация.
Съдът
възприе изцяло изготвената на досъдебното производство съдебно-криминалистическата
експертиза. Видно от същата, предоставените за изследване банкноти не са
истински. За изготвянето им са сканирани оригинални банкноти със съответните
номинали и така получените изображения са отпечатани на лазерен принтер, върху
обикновена хартия.В изпълнение на втората си задача, вещото лице е изолирало и
проявило 4броя дактилоскопни следи, които са фотографирани. Тъй като вещото лице не е
посочило в своята експертиза от банкноти с какъв номинал да изолирани следите,
съдът му постави допълнителна задача.Предвид че не прие изготвената дактилоскопна експертиза, съдът възложи на в.л. да изготви
такава от проявените дактилоскопни следи и сравни
същите с отпечатъците на двамата подсъдими.По искане на защитника на поде.П.,съдът
постави и допълнителна задача на вещото лице, а именно дали е възможно дактилоскопните данни да бъдат прехвърлени от един хартиен
носител на друг и ако това е възможно, дали има такива данни за прехвърляне на дактилоскопни следи върху банкнотите.Съдът счете, че няма
процесуална пречка същото вещо лице за изготви новото заключение и допълни
своята експертиза. Вещото лице Я. е специалист-експерт в НТЛ при ОДМВР
Търговище, с виеше техническо образование и необходимата компетентност.Видно от
изготвеното заключение,вещото сочи, че следствие предходната химическа
обработка на банкнотите се открили иззетите на ДП следи, като „се откри още една, която
се е проявила в резултат на продължаващата химична реакция след приключване на
изследването".Следите са номерирани и фотографирани, като
последната е под №5/вж л.139/.Видно от заключението
следи №1, 2 и 5 са изолирани от отделно опакованата банкнота от 50 евро.Следа
№3 е от банкнота с номинал 200 евро, а следа №4 е от банкнота с номинал 50
евро.От изследването е установено, че единствено следа №1 съдържа достатъчно
брой частни признаци за да позволи идентифицирането и.След съпоставяне с дактилоскопните отпечатъци на поде.П., вещото лице е
установило, че следа №1 съвпада по общи и частни признаци с дактилоскопния
отпечатък от левия палец на поде.П..Тъй като няма
съществени различия между сравняваните изображения, това дава основание
вещото лице да направи категоричния извод, че следата е
оставена от подс.П..
Вещото лице е дало подробен и аргументиран
отговор на поставения въпрос дали могат да бъдат пренесени тези следи от един
хартиен носител на друг. Съдът възприема изцяло изводите на вещото лице като
приема, че няма възможност за пренасяне от един обект на друг на дактилоскопни следи. Горното е особено важно с оглед
изследване на защитната версия на поде.П. и неговия защитник, че следата върху
банкнотата е пренесена от друг обект. Тъй като заключението на вещото лице
елиминира тази възможност, единствения извод който може да се направи е, че следата е оставена при непосредствен допир от левия
пален на предадени от подс.П..
Видно от обясненията на вещото лице, дактилоскопните
следи са оставени от мокър отпечатък с потомствен секрет, който съдържа човешка
пот, мазнина, влага/вода/,соли и др. След допир до хартията, този секрет попива
в хартията и следователно не може да бъде пренесен върху друг носител, освен
върху този, върху който е оставен./вж заключение на
л.139 от делото/.
Съобразявайки
горните изводи, съдът намира, че пряката следа между процесиите банкноти и
поде.П. е установена по несъмнен и категоричен начин. Единствената възможност
тази следа да бъде оставена е чрез непосредствен допир на подсъдимия П. върху
банкнотата.И тъй като беше установено чрез анализ по-горе, че предадените от
поде.П. на пострадалия А.К. банкноти и тези, които последния е предал в
полицията и същите са иззети с протокол да доброволно предаване, а впоследствие
са изследвани от вещото лице са едни и същи, съдът направи извода, че
подправените банкноти изхождат от поде.П..
По
отношение на другия подсъдим П., не беше установена такава пряка следа. От
събраните по делото доказателства също не се установи поде.П. да е
имал
отношение към банкнотите-същият не ги е събирал, не ги е брои, не ги е предавал
на пострадалия К.. Това е видно от показанията на разпитаните свидетели. Св. К.
:"другото момче ми брои парите/подс. П./...казаха, че той си търси кола, за него
беше" /вж на л.60 от делото. На въпроса
кое момче пробва колата свидетеля отново отговаря;"Това
момче, което щеше да я купува. Не момчето, което видях предния ден/подс.П./,а другото момче.Той дойде само, защото знаеше къде
съм". На въпроса кое момче се пазари за колата свидетеля отново
сочи поде.П.. Последният се е пазарил за цената на колата, той я е изпробвал,
той е дали парите на К. и той си е тръгнал с колата, като в последствие той е
намерил пазар и я продал. Това обстоятелство те не отрича от самия П.. В
обясненията си, дадени в с.з. на 20.11.17г. той заявява; "Аз се пазарих с тях, като отидохме там, лично аз говорих с
него/К./...Аз я платих...Аз карах колата..Другия подсъдим дойде за
другар". Поде.П. заявява, че е отишъл с П., за да върне другата
кола.Твърдяното от подсъдимите обстоятелството, че поде. П. също е дал пари на
заем на поде. П. в размер на 400евро,не променя направения извод. От даването
на парите до предаването им на К. банкнотите са се намирали само и единствено в
поде.П.. В същото време и двамата подсъдими и св.К. твърдят, че събраните от
тях банкноти са били единствено с номинал от 50 евро.Това създава и съмнението,че
събраните от тримата банкноти не са тази, предадени от поде.П. на св.К..
Поставя се въпроса, защо поде.П. е участвал с
пари.Видно от свидетелските показания и от неговите обяснения, той често участвал с помощ при закупуването
на коли, като придружавал лицата за да върне колата, давал в заем малки суми, като впоследствие при продажба на колите
на по-висока цена получавал допълнително пари. Няма доказателства които да
сочат по несъмнен и недвусмислен начин, че поде.П. е знаел, че за колата се
плаща с подправени пари.Същият не е участвал и в мотивирането на пострадалия К..
Преговорите са се водели единствено и само от П..
3. ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
При така
установените фактически обстоятелства, съдът намира, че от обективна страна
подсъдимият В.П. е осъществил НА ПЪРВО МЯСТО елементите на престъплението по
чл.244, ал.1, а именно, на 02.11.2015г. в с.Славяново, обл.Търговище
прокарал в обръщение подправени парични знаци- 3100 евро, както следва:
18бр.банкноти с номинал 50 евро и сериен номер S00012188331, 5 бр.банкноти с номинал 100 евро и сериен номер S24528515Q83, 1бр.банкнота с номинал 200 евро и
сериен номер Х02232630335, Збр.банкноти с номинал 500 евро и сериен номер
Х08157753173,с равностойност 6 063,073лв. при покупко-продажбата на
л.а."Мерцедес", с рег.№РР 00 7 9 ВВ от А.К., за които знаел, че са
подправени-престъпление по чл.244,ал.1 от НК.
НА ВТОРО
МЯСТО елементите на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а именно , че на
02.11.2015г. в с. Славяново, обл. Търговище, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил у А.К. заблуждение, че плаща с
истински банкноти в евро, с което му причинил имотна вреда в размер на 6
063.073лв.-престъпление по чл.209,ал.1 от НК.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.244,ал.1 от НК се изразява в "прокарване в обръщение" на подправени
парични знаци посочени по- горе. "Прокарването" е налице когато се
реализира привидната "стойност" на фалшификата чрез предаването му
срещу заплащане на друго лице или чрез използването му като истински. Деянието
е довършено с "прокарване" на първия подправен знак.
Съдът
намира, че обективна страна поде.П. е осъществил състав на престъплението по
чл.244 от НК, като е платил за лекия автомобил на пострадалия К. с неистински
парични знаци, като по този начин е „прокарал" същите в обръщение.
От
изготвената съдебно-криминалистическа екпертиза се установява, че банкнотите са неистински. За
изготвянето им са преснимани или сканирани истински банкноти, по една за всеки
номинал и така получените цифрови копия са разпечатани на лазарен
принтер.
От
субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимия е знаел, че
предоставените за плащане
банкноти са неистински и не
представляват редовно платежно средство, използвал ги е за да изпълни задълженията
си за плащане на цената по покупко- продажбата на
колата.
По
отношение деянието по чл.209, ал.1 от НК са изпълнени всички законови
предпоставки: дееца да възбужда или поддържа у другиго заблуждение, това да
става с користна цел и да е настъпила имотна вреда за заблудения и имотна
облага за дееца. Подсъдимият П. е извършил своите измамливи действия по следния
начин: представил се е за сериозен купувач на лекия автомобил
"Мерцедес", преговарял е за цената в български лева и едва
впоследствие след като сделката е била уговорена:колата изпробвана и харесана,
цената уговорена, подсъдимия П. е обяснил, че няма в наличност такава сума в
лева, поради което е мотивирал пострадалия да му заплати в евро.За уравнение на
парите в евро, пострадалия е получил още 100 евро.Последния е бил притеснен, че
сделката може да отпадне, имал е нужда в този момент от пари и затова се е
съгласил да получи пари в евро:" Трябваха ми пари, щях да правя ремонт на
къщата".След като колата е тръгнала бързо, свидетелят се усъмнил, огледал
е отново парите на осветление и се уплашил: "Аз
се стресирах. Това са една камара пари за мене. Аз живея на село, отглеждам животни. Мъча се да ги продам с по 50-100лева
печалба.За мене дойдоха на камара 6ОООлева-пари, на един момент са много".Това
обяснява и разликата в обясненията му по отношение на „изравняването“, от 50
или 100 евро.
При
измамата, вследствие заблуждаване, у адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни представи относно определени
факти,свързани с условията, при които се осъществява имущественото
разпореждане. Следствие на тези неверни представи, адресата на измамата
предприема действия по имуществено разпореждане,като последица от него е
имотната вреда.Основното възражения на защитата на двамата подсъдими е в това,
че измаменото лице може да се разпорежда единствено със своя собственост. Няма
спор, че лекия автомобил „Мерцедес" не е бил прехвърлен по законовия ред
на пострадалия А. К.. Документално, колата се е „водила" на името на
св.Кирчева, която както беше посочено по-горе не е имала никакво отношение към
този автомобил.
В
правната теория е безспорно обстоятелството, че измаменото лице е необходимо
ЕДИНСТВЕНО ДА ПРИТЕЖАВА ФАКТИЧЕСКА ВЛАСТ ВЪРХУ ИМУЩЕСТВОТО, С КОЕТО СЕ
РАЗПОРЕЖДА.Това е необходимо, за да извърши акт на имуществено разпореждане,
което може да бъде ФАКТИЧЕСКО ИЛИ ЮРИДИЧЕСКО.
В Решение №264 от
17.04.1998г. по н.д.№74/1998г. на втора н.о. на ВКС ясно са формулирани
изискванията, за да бъде квалифицирано едно деяние като измама:"От
обективна страна е необходимо да се въздейства пряко и непосредствено върху
физическо лице, в чиято фактическа власт се намира
определено имущество.... НЕЗАВИСИМО ЧИЯ СОБСТВЕНОСТ Е ТО и след като в
неговото съзнание се изградят погрешни представи в резултат на създаденото или
поддържано заблуждение да последва противоправно
разпореждане с това имущество в полза на измамника".
Видно от
доказателствата по делото, пострадалия А.К. се е чувствал като собственик на
лекия автомобил, тъй като същият го е купил/ заплатил за него с друг автомобил
и доплатил цена/, автомобила се е намирал в него фактическа власт и същия е
могъл да се разпорежда с него.В случая е без значение документално на кого „се
води" автомобила. Видно от показанията на св.К., същата няма никакви
претенции по отношение на процесния автомобил, тъй
като нито е плащала за него, нито го е ползвала, нито е имала фактическа власт
върху него,нито и е причинена вреда. От показанията на свидетелите се
установява, че лицата, занимаващи се с покупко- продажба
на леки автомобили, колата сменя своя „собственик" не еднократно, като
крайната цел е получаване на по-висока цена и реализиране на печалба.Ето защо,
при прехвърленото им, лицата не спазват законовите изисквания,като с предаване
на „големия" талон приемат, че сделката е извършена. В конкретния случай
за да бъдат изпълнение изисквания на измамата, НЕ Е НЕОБХОДИМО измаменото лице
реално да е собственик на вещта, а е достатъчно същата да се намира в негова
фактическа власт, което прави възможно и имущественото разпореждане с нея.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че са изпълнение
всички елементи от обективна страна на престъплението измама:Поде.П. е
мотивирал пострадалия К. да му „продаде"лекия автомобил, като го е убедил,
че ще му заплати с истински парични средства в евро, като вследствие на това, К.
се е разпоредил със своето имущество, от което е последвала имуществена вреда
за него и имотна
облага за подс.П..Размерът на реално причинената вреда на пострадалия
К. по чл.209 от НК е определен чрез остойностяване на действителната стойност
на неистинските банкноти, с която реално е ощетен пострадалия при плащането на
продажната цена- 6063,073лв.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като
поде.П. е съзнавал че възбужда заблуждение у К., че ще му заплати с истински
банкноти, като използва неговата неопитност, неосведоменост и обстоятелството,
че предаването на парите се извършва в тъмната част на денонощието, което пречи
на пострадалия да различи истински от подправени парични знаци и в резултат на това го
мотивира да се разпореди със
своето имущество в негова полза, като пострадалия претърпява имотна
вреда.Налице е и специфичната користна цел-да набави за себе си имотна облага.
Съдебната
практика е последователна, че двете норми на чл.244 и чл.209 от НК се намират в
отношение на идеална съвкупност, тъй като не са в отношение на специалност, субсидиарност или на поглъщане./В този смисъл е Решение
№547 от 17.12.2008г. на ВКС по кд №553/2008г. на
първо н.о./. Като е използвал неистински парични знаци, за които е знаел, че са
такива, поде.П. е въвел в заблуждение К., че същите имат реална стойност като
действително платежно средство и представляват редовен паричен знак, което е
мотивирало пострадалия да ги приеме като редовно плащане на дължимата за лекия
автомобил цена, с което му причинил имотна вреда, в размер на реалната
стойностна неистинските банкноти.
Съдът
намира, че поде.П. не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна
състава на престъпление по чл.244,ал.1 от НК и чл.209,ал.1 от НК. Както беше
посочено в анализа на доказателствата липсва пряка връзка между подсъдимия и
подправените парични знаци. Обстоятелството, че подсъдимия П. е придружавал
другия подсъдим П. през цялото време, както и на следващия ден, когато
документално автомобила е бил прехвърлен от собственика не променя този извод.
Под.П. не е държал подправените парични знаци, не е предавал същите на
пострадалия К., не е участвал в преговорите по закупуването на
колата/изпробване, уговаряне за плащане/ и мотивиране на пострадалия да му бъде
заплатено с евро. Действително за своята услуга /дал пари назаем и придружил П.
за да върне колата/, той е получил „възнаграждение". От доказателствата по
делото се установява, че той често е правил такива услуги на различни лица.
Денят преди измамата той е придружавал св.Цветанов отново за да върне колата,
след като Цветанов е закупил лек автомобил. "400
евро ми даде, защото предния ден ходих с
него и знам къде живее Мечо и за това че предния ден ходих с В....И друг път се
е случвало а дам пари назаем и после ми дават някой лев"вж обясненията на поде.П. на л.164 от делото/.
Съобразявайки
всичко изложено до тук, съдът счита, че обвиненията по отношение на поде.П. не
са доказани. За да бъде постановена осъдителна присъда и се приеме, че
обвинението е доказано по един несъмнен начин е необходимо всички събрани
косвени доказателства в тяхната съвкупност ДА ВОДЯТ ДО ЕДИНСТВЕНИЯ ИЗВОД ЗА
ВИНОВНОСТТА на подсъдимия, като ИЗКЛЮЧАТ останалите възможни версии. След пълен
анализ на събраните по делото косвени доказателства, съдът намира, че в своята
съвкупност те не водят до единствения възможен извод и не разкриват обективната
истина досежно фактическите обстоятелства, при които
е извършено престъплението. Всички тези доказателства бяха обсъдени
самостоятелно и в тяхната съвкупност по- горе, поради което съдът намира че не
следва да ги обсъжда отново. Съществуват множество предположения, вероятности и
версии, които не се изключват от събраните доказателства. Ето защо, съдът
намира, че виновността на подсъдимия П. не е доказана
по един безспорен и несъмнен начин, каквото
е изискването на закона,
поради което същия беше
признат за невиновен и
оправдан със съдебния акт.
4. ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: Като призна
подсъдимия П. за виновен в извършването на престъпление по чл.244, ал.1 и
чл.209,ал.1 от НК съдът му наложи наказания както следва: по чл.244 от НК-две
години "лишаване от свобода" и по чл.209 от НК- една
година"лишаване от свобода".Съдът определи размера на наложените
наказания при условията на чл.54 от НК. При индивидуализацията на същите съдът
съобрази следното: Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете и
за двете престъпления единствено чистото съдебно минало на подсъдимия. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете невъзстановените щети на
пострадалия и по отношение престъплението измама- средството, с което е
осъществено същото-неистински парични знаци. При така изложените обстоятелства,
съдът намира, че размера на наказанието следва да бъде определен при
относителен баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.В
същото време, имайки предвид, че производството по делото се провежда за втори
път,като делото е върнато по жалба на подсъдимите, за съда съществува забрана
за утежняване на тяхното положение.Ето защо, съдът определи наказанията в
размера, определен от предходния състав: за престъплението по чл.244,ал.1 от НК
от две години"лишаване от свобода" и за престъплението по чл.209,ал.1
от НК-една година „лишаване от свобода"-в абсолютния законов минимум.
Тъй като
деянията са извършени при условията на идеална съвкупност, след като определи
наказания за всяко едно от тях, съдът определи и общо наказание, на осн. чл.23, ал. 1 от НК, а именно най-тежкото от тях, в
размер на ДВЕ ГОДИНИ "лишаване от свобода" чието реалното изтърпяване
отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ, на осн. чл.66, ал. 1 от НК.Съдът прецени, че подсъдимия П. може да се поправи и превъзпита и без
ефективно изтърпяване на наложеното наказание и откъсването му от социалната му
среда.
На
основание чл.53, ал.2, б."а" от НК съдът постанови отнемане в полза
на Държавата на подправените парични знаци 3100 евро, както следва: 18бр.
банкноти с номинал 50 евро и сериен номер
S00012188331, 5 бр.банкноти с номинал 100 евро и сериен номер S24528515083, 1бр.банкнота с номинал 200 евро и
сериен номер Х02232630335, Збр.банкноти с номинал 500 евро и сериен номер
Х08157753173.
Същите
следва да се предадат за пазене и унищожаване в БНБ.
Съдът
осъди подсъдимия П. да заплати направените разноски на досъдебното
производство, в размер на 231,80лв. в полза на МВР и направените разноски за
вещо лице в съдебната фаза по сметка на ТОС, в размер на 101,60лв, на осн. Чл.189,ал.З от НПК.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: