№ 36787
гр. София, 03.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20251110137279 по описа за 2025 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищцата е представила писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат приети като доказателство по делото.
По искането на ищцата за задължаване на ответника да представи намиращи се в
негово държане документи, както по искането й за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза съдът ще се произнесе в насроченото съдебно заседание след отделяне на
спорните от безспорните обстоятелства по делото. Следва да се отложи и произнасянето по
искането на ответника за допускане събиране на гласни доказателствени средства до вземане
на становище на ищеца по искането.
На ищцата следва да се предостави възможност да представи трудовата си книжка в
оригинал в насроченото съдебно заседание, респективно препис-извлечение от единния
електронен трудов запис за констатация във връзка с твърдението й да е останала без работа
след уволнението за исковия период.
На ответника следва да се дадат указания в едноседмичен срок от съобщението да
представи по делото пълномощно за адв. С. с право да го представлява по делото с дата,
предхождаща подаването на отговора на исковата молба, или в същия срок с писмена молба
да потвърди извършените действия по подаване на отговор на исковата молба, както и в
същия срок да подпише входирания екземпляр на отговора на исковата молба.
В случая не са налице основания за задължаване на страните да участват лично в
информационна среща за процедура по медиация по чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, тъй като
посочената разпоредба е приложима на основание пар. 17 ПЗР ЗИДГПК (ДВ, бр. 55 от
08.07.2025г.) за дела, образувани след влизането му в сила, а настоящото производство е
образувано на 24.06.2025г. Въпреки това страните следва да се напътят към процедура по
медиация и сключване на спогодба, като им се разяснят ползите от това. Налице са
основанията за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно основание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника . в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото пълномощно за адв. С. с право да го представлява по
делото с дата, предхождаща датата на подаването на отговора на исковата молба, или в
1
същия срок или с писмена молба да потвърди извършените действия по подаване на отговор
на исковата молба, както и в същия срок да подпише входирания екземпляр на отговора
на исковата молба, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в срок
ще приеме извършеното процесуално действие по подаване на отговор на исковата молба за
неизвършено.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата най-късно в съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал, както и препис-извлечение от единния електронен трудов
запис за извършване на констатация.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищцата по чл. 190 ГПК и за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза и по искането на ответника за допускане събирането на
гласни доказателствени средства за насроченото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 02.10.2025г. от 09.45 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със
заповед № .г., подписана от изпълнителния директор на . – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност .“ при ответника . – . – чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ, за заплащане на обезщетение в размер 12327,60 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 09.05.2025г. до 09.11.2025г. –
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищцата С. С. Б. твърди, че работила по трудов договор № .г. и допълнително
споразумение № .г. при ответника . – . на длъжност .“. Твърди, че трудовият й договор бил
прекратен със заповед № .г., с което й било наложено дисциплинарно наказание ., като с
влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № ./2023 на СРС, 52 състав,
уволнението било признато за незаконно и отменено, а ищцата била възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност, за което била издадена и изрична заповед на
работодателя № .г. Твърди, че със заповед № .г. на работодателя, връчена й на 09.05.2025г.,
трудовото й правоотношение било прекратено отново на основание чл. 328, ал. 1, т. 10В КТ
във връзка с Разпореждане № ********** от 01.07.2024г. за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО. Ищцата оспорва уволнението като
незаконосъобразно с довод, че заповедта за прекратяване е немотивирана – посочен е
единствено законовият текст на уволнителното основание, но липсват мотиви към същата.
Уволнението се оспорва и тъй като не е налице една от предпоставките за неговото
извършване, а именно трудовото правоотношение да е възникнало след като ищцата е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО. Поддържа, че
посочената пенсия й е отпусната с разпореждане на . от 01.07.2024г., считано от 28.03.2024г.,
преди да бъде възстановена от съда на заемната длъжност с решението по гр.д. № ./2023 на
СРС, 52 състав, но след признаване на предходното уволнение за незаконно трудовото й
правоотношение се е възстановило във вида, в който е съществувало при сключването през
2009г. и при възстановяването не възниква ново трудово правоотношение, което да може да
се прекрати на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10В КТ. Посочва се и че посоченото
основание за прекратяване изисква отправяне на предизвестие от страна на работодателя. С
оглед изложеното моли да бъде признато за незаконно и отменено уволнението й,
извършено със заповед на работодателя № .г. и да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност – .“ в . – .. Твърди да е останала без работа след уволнението, поради
което претендира заплащане на обезщетение вследствие на незаконното уволнение в общ
размер от 12327,60 лв. за периода от 09.05.2025г. до 09.11.2025г. Претендира и законна лихва
върху вземането по иска по чл. 344, ал. 1 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ от датата на подаване на
исковата молба – 24.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските
за производството.
Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
2
оспорва предявените искове. Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е допусната техническа грешка при изписване на основанието за
прекратяване по чл. 328, ал. 1 КТ, като вместо вярното т. 10а, е изписано грешното т.10В, а
неспазване на срока за предизвестие не се отразява на законността на уволнението. Счита, че
уволнението е законосъобразно извършено на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ след
като на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО с
разпореждане на .. С оглед изложеното счита предявените искове за неоснователни и моли
за тяхното отхвърляне.
В тежест на ищцата е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение
с ответника с посоченото съдържание, по силата на което е заемала длъжността .“, че
трудовото правоотношение е било прекратено с оспорената заповед № .г. след
възстановяването й на длъжността с решение на съда по гр.д. № ./2023 на СРС, 52 състав, с
което е отменена предходна заповед за уволнение, съответно размера на последното
получено брутното трудово възнаграждение преди уволнението, че е останала без работа за
съответния период.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че при съставяне на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е допусната техническа грешка и
действителното му намерение е било трудовото правоотношение да бъде прекратено на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, че на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване,
респективно законността на уволнението на вписаното в заповедта основание по чл. 328, ал.
1, т. 10В КТ – че трудовото правоотношение на ищцата е възникнало след като на ищцата е
била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от
Кодекса за социално осигуряване.
ОБЯВЯВА за безспорни и неподлежащи на доказване между страните на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между тях е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № .г., изменен с
допълнително споразумение № .г., по силата на което ищцата С. С. Б. е заемала при
ответника . – . длъжността „оперативен счетоводител“, че трудовото правоотношение е
прекратено с оспорената заповед № .г., че ищцата е била възстановена на длъжността въз
основа на съдебно решение по гр.д. № ./2023 на СРС, 52 състав, с което е признато за
незаконно и отменено предходното й уволнение, извършено със заповед № .г., с което й било
наложено дисциплинарно наказание ., че с разпореждане № ********** от 01.07.2024г.,
считано от 28.03.2024г. на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68а КСО.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищцата е възникнало след като на ищцата
е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от
Кодекса за социално осигуряване.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3