№ 26831
гр. София, 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110146348 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 178487 от 26.08.2022 г. на „Б.” ЕООД
срещу А. П. П., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по преписка №
ППН-01-914/29.12.2020 г. на КЗЛД, както и сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на реномето и репутацията на ищеца
пред НОИ и КЗЛД.
Ищецът твърди, че за периода м. 07 – м. 09.2020 г. ответникът предоставял услуги по
счетоводно обслужване на ищцовото дружество на база сключен граждански договор, за
целите на който ответникът получил и пълномощни за представителство пред НАП, НОИ и
други институции, както и достъп до банковите сметки на дружеството. След като ищецът
установил, че лицето не се справя с възложената му работа, както и поради желанието на
ответника възнаграждението му да се заплаща в брой и да не се официализира пред НАП,
ищецът го уведомил, че прекратяват правоотношенията си. Според ищеца възползвайки се
от предоставения му достъп до офиса на дружеството, ответникът взел двата екземпляра от
сключения граждански договор между него и „Б.“ ЕООД, превел 2500 лв. от сметките на
дружеството без знанието на управителя му, както и отказал да върне нотариално заверените
пълномощни след прекратяване на правоотношенията. Ищецът твърди, че с цел да го
злепостави и да му създаде излишни административни трудности, ответникът започнал да
подава сигнали пред различни държавни институции с искане за извършване на проверка и
санкциониране на дружеството - ищец. По подадените сигнали били образувани преписки
пред Национален осигурителен институт и Комисия за защита на личните данни. С
протокол № КП-5-21-00861243/08.01.2021 г. НОИ установил, че резултатите, декларирани за
лицето А. П., са коректно подадени. С решение по преписка № ППН-01-914/29.12.2020 г.
КЗЛД оставила без уважение жалбата на ответника поради липса на извършено нарушение
във връзка с обработването на лични данни. Ищецът твърди, че в производството пред
1
КЗЛД бил представляван от адвокат – Б. Е., за което заплатил адвокатски хонорар в размер
на 6000 лв., които не му били възстановени, както и претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на реномето и репутацията на търговското дружество пред
съответните институции. Поради изложеното моли за уважаване на исковете и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете като недопустими, евентуално като
неоснователни. Излага доводи, че ищецът е следвало да предяви претенцията си за разноски
в производството пред КЗЛД, което той не сторил. Освен това се твърди, че размерът на
адвокатското възнаграждение е прекомерен съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По същество ответникът оспорва
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД с доводи, че се
е възползвал от правото си на жалба по чл. 38 ЗЗЛД, тъй като е счел, че личните му данни са
използвани неправомерно от ищеца, т. е. касае се за правомерно действие - упражняване на
законово гарантирано право на жалба. Оспорва действителното заплащане на адвокатския
хонорар, както и причинно – следствената връзка между деянието и вредите. Твърди, че
процесуалното представителство в случая не е било задължително. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТО-ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. 2.
Ищецът следва да докаже наличие на следните предпоставки: 1) деяние (действие или
бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага - т. е., че в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в образуване на преписка пред КЗЛД, ищецът е претърпял
имуществени вреди, като е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство пред КЗЛД в размер на 6000 лв., както и настъпването на
неимуществени вреди – накърняване на реномето и репутацията на търговското дружество
пред НОИ и КЗЛД, за което съдът указва на ищеца, на основание 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина или да докаже плащане.
По доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, а
по тяхната доказателствена стойност съдът ще се произнесе с крайния си акт по съществото
на спора. Искането да бъдат изключени преводно нареждане от 15.12.2021 г. и Фактура №
2
**********/15.12.2021 г., тъй като фактурата е изготвена в нарушение на данъчното
законодателство – не е основание да не бъдат приети, същите са частни документи и
доколкото се оспорва верността им, то не е необходимо откриване на производство по чл.
193 ГПК, а доколко отразеното в документите отговаря на действителното положение и
дали те установяват твърдените от ищеца факти съдът ще се произнесе с решението си по
съществото на спора след съпоставката им с останалите материали по делото и по вътрешно
убеждение.
Искането да бъде изискана преписка № ППН-01-914/29.12.2020 г. на КЗЛД следва да бъде
уважено като допустимо, относимо и необходимо за изясняване на спора.
Искането за допускане до разпит на един свидетел на ищеца за установяване на фактите,
посочени в исковата молба, следва да се остави без уважение, тъй като посочените факти са
извън предмета на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 25.10.2023 г. от 10:45
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на сочените
в исковата молба факти.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от Комисията за защита на личните данни
преписка № ППН-01-914/29.12.2020 г. по описа на КЗЛД, като след отпадане на нуждата
преписката ще бъде върната.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 101, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК в срок до съдебното
заседание адвокат М.П. да подпише отговора на исковата молба, предвид, че входираният
такъв не е подписан, или действията по подаване на отговор да бъдат изрично потвърдени
от страната, в противен случай съдът ще счита действието по подаване на отговор на
исковата молба за неизвършено.
СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК. СЪДЪТ УВЕДОМЯВА
СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат да използват медиация, като способ
3
за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При
постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК. Ако страните желаят да използват медиация, те
могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е
платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4