Р Е Ш Е Н И
Е
№ /19.04.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 17 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
76031/20.11.2018г. на Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез
своя настойник Н.Р.К., чрез пълномощника адв. П.С. от САК, със съдебен адрес ***
срещу решение № 4370 от 02.11.2018г., постановено по гр.дело № 9735/2017г. на
Варненския районен съд, ХІ-ти състав, с което са отхвърлени предявените от
въззивника срещу „П.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Н.Г.П.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС
за 1/ приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот,
представляващ етажа, който е разположен над втория етаж на жилищна сграда с
идентификатор № 101.35.2555.140.1, находяща се в ПИ с идентификатор
№10135.2555.140 по КК на ****, целият с площ от 510 кв.м, с административен
адрес ****, ул. ****, при граници на поземления имот: 10135.2555.136,
10135.2555.141, 10135.2555.148, 10135.2555.134 и 10135.2555.135, който етаж е
онагледен на скицата на таванския етаж на жилищната сграда към заключението на
вещото лице ****по приетата съдебно-техническа експертиза, приложена на л.195
от делото, на основание наследствено правоприемство от своя баща ****П.,***,
починал на 22.01.1990г., който от своя страна е придобил собствеността върху
имота по приращение, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението на този недвижим имот; 2/
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на недвижим имот, представляващ етажа, който е разположен над втория етаж на
жилищна сграда с идентификатор № 101.35.2555.140.1, находяща се в ПИ с
идентификатор №10135.2555.140 по КК на ****, целият с площ от 510 кв.м, с
административен адрес ****, ул. ****, при граници на поземления имот:
10135.2555.136, 10135.2555.141, 10135.2555.148, 10135.2555.134 и
10135.2555.135, който етаж е онагледен на скицата на таванския етаж на
жилищната сграда към заключението на вещото лице ****по приетата съдебно-техническа
експертиза, приложена на л.195 от делото, на основание давностно владение,
осъществявано от Р.П. през периода 22.01.1990г.-30.12.2010г., както и за
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на този недвижим имот; 3/ приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на 1/8 ид.ч. от първи и втори жилищни
етажи и избен етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
101.35.2555.140.1, находяща се в ПИ с идентификатор №10135.2555.140 по КК на ****,
целият с площ от 510 кв.м, с административен адрес ****, ул. ****, при граници
на поземления имот: 10135.2555.136, 10135.2555.141, 10135.2555.148,
10135.2555.134 и 10135.2555.135, на основание наследствено правоприемство
от своя баща ****П.,***, починал на 22.01.1990г., който от своя страна е
придобил собствеността върху имота по приращение, както и за осъждане на
ответника да предаде на ищеца владението на 1/8 идеална част от описания
недвижим имот.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, като и
необосновано. Изразява се несъгласие с правните изводи на съда досежно
валидността на учреденото право на строеж върху имота от **** и ****; че
таванският етаж, предмет на иска, не отговаря на изискванията за самостоятелен
обект и не може да бъде придобиван по приращение и давност, както и че не е
изтекла придобивна давност в полза на ищеца. Отправеното искане е да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените
искове. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и моли за
потвърждаването му и за присъждане на сторените разноски по въззивното
производство. Намира, че въззивникът не е въвел като основание на исковете
наличието на право на собственост на **** върху дворното място към момента на
учредяване на правото на строеж. Счита изложеното в тази насока за ново
основание на иска, което не е намерило отражение в доклада на съда и срещу
което ответникът не е имал възможност да отговори и да ангажира доказателства
за неговата неоснователност. Намира също, че правото на строеж е учредено между
съсобствениците Димчо и Лина Пациреви при условията на чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм., в ред. ДВ бр.29, 1973г./, в които липсва
изискване на вписване на заявлението. По отношение на таванския етаж счита, че
не е налице самостоятелен обект на собственост, който да бъде придобит в
собственост, отделно от останалата част на сградата, независимо от придобивния
способ. Излага, че ищецът никога не е упражнявал владение върху идеални части
от сградата, по смисъла на чл.68 от ЗС.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС от Р.Д.П.
срещу „П.“ ЕООД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на трети етаж, със застроена площ от 60 кв.м.,
състоящ се от кухня с дневен тракт, баня и тоалет, коридор и балкон, в жилищна
сграда с идентификатор № 101.35.2555.140.1, находяща се в ПИ с идентификатор
№10135.2555.140 по КК на ****, /УПИ-У1-1030, в кв.9 по плана на 23 м.р. на ****/,
с площ от 510 кв.м, с административен адрес ****, ул. ****, както и за осъждане
на ответника да му предаде владението на този недвижим имот; за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/8 ид.ч. от
първи и втори жилищни етажи и избен етаж от еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 101.35.2555.140.1, състояща се от: първи жилищен етаж, входно антре, трапезария с кухненски бокс,
спалня, баня-тоалет, балкон и тераса със застроена площ от 58,75 кв.м. без
посочени граници по предходен документ за собственост, избен етаж, състоящ се
от три изби и входно антре, с полезна площ от 40,56 кв.м., втори етаж, състоящ
се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалет, балкон и
тераса със застроена площ 58,14 кв.м., която сграда е построена в ПИ с
идентификатор №10135.2555.140 по КК на ****, /УПИ-V1-1030, в кв.9 по плана на
23 м.р. на ****/, с площ от 510 кв.м., както и за осъждане на ответника да
предаде на ищеца владението на 1/8 идеална част от описания недвижим имот.
Ищецът основа исковете си на следните
фактически твърдения: Излага, че неговият баща ****. е придобил през 1960г. правото
на собственост върху 246 кв.м., представляващо неурегулиран парцел XII в кв.78
по плана на ****, в местността „Чаира", Варнеско землище, като
впоследствие по регулация от съседни имоти са придадени към придобития от него
имот още 131 кв.м. и 198 кв.м. Съгласно актуалната кадастрална карта на ****
недвижимият имот е с идентификатор 10135.2555.140 и площ от 510 кв.м. През
1975г. ***. е дарил на дъщеря си , ¼ ид.част от имота, тогава
съставляващ парцел VI-30066 в кв.9 по плана на 23-подрайон на ****, с площ от
490 кв.м. Въз основа на позволителен билет № 49 от 05.04.1976г., на Варненски
градски народен съвет, на Лина Господинова е разрешено да построи еднофамилна
жилищна сграда на два етажа и изба по одобрен архитектурен проект. Към датата
на извършване на строителството **** е била в граждански брак с ****, поради
което построеното от тях е станало собственост на двамата в режим на СИО. При
извършване на строителството на сградата през 1976-1977г. и съпругът й **** са построили освен първи и
втори етаж, съгласно одобрените проекти и позволителния билети и трети
незаконен етаж, състоящ се от кухня с дневен тракт, коридор, баня и тераса. Намира
този незаконен трети етаж за търпим строеж по смисъла на приложимите законови
разпоредби. Твърди се, че към датата на издаване на позволителния билет и
извършването на строежа не са спазени изискванията на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ
/отм./ за вписване на заявление на собственика на земята за постояване на
жилищна сграда, включително и тавански етаж. Неспазването му се е отразила на
законността на строежа и изградената в имота сграда е станала собственост на
съсобствениците на терена. След смъртта на ****. през 1990г., придобитите от
него 3/4 идеални части от сградата по приращение са наследени от неговите
наследници - *****, съпруга, починала през 2010г., , дъщеря, починала на
08.11.2007г. и Р.Д.П., син, при квоти 12/24 за първата и по 3/24 ид.ч. за
другите двама като негови низходящи. С нотариален акт за дарение №158 том XXIX
д.№7012 вх.рег.№ 9540/25.04.2005г. на СлВП -Варна, *****, Р.Д.П. и са дарили на ***** придобитите от тях по
наследство идеални части от имота. С влязло в сила Решение № 652 от
18.02.2016г. по гр.д.№12947/2015г. по описа на ВРС, ГО, 7-ми с. са прогласени
за унищожени по съдебен ред едностранното упълномощаване от Р.П. на
племенницата му ***** с пълномощно рег.№4202 от 20.09.20014г. и дарението,
обективирано в нотариален акт за дарение №158 том XXIX д.№7012 вх.рег.№
9540/25.04.2005г. на СлВп - **** за дарените от Р.П. 3/24 ид.ч. от имота.
Поради тези съображения ищецът намира да е придобил по силата на наследяване на
починалия си баща и приращение, правото на собственост и върху посочената
идеална част от сградата. Твърди от 1977г. до 1990г. третият етаж да е бил във
владение на ****П. и ****, а след смъртта на ****. през 1990г. до 2010г. е
владян необезпокоявано от Р.П., поради което е придобит от него въз основа на
давностно владение. По изложените съображения намира извършените от ***и ******
последващи разпоредителни сделки с етажи от построената жилищна сграда да не са
породили транслативен ефект за 3/4
ид. части. В заключение счита, че постановление
за възлагане на недвижим имот от 01.06.2015г. по изп.д.№ 20118070400652,
издадено от ЧСИ ****, рег.№ 807, не може да легитимира „П.“ ЕООД като
собственик на 1/8 идеална част от описаната жилищна сграда, тъй като посочената
идеална част от имота не е била собственост на ипотекарния длъжник. В първото
съдебно заседание, преди изготвяне на окончателния доклад на делото,
процесуалният представител на ищеца излага твърдения за липса на декларация –
съгласие от ****.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Излага се, че
ответникът се легитимира като собственик на цялата двуетажна еднофамилна
жилищна сграда, находяща се в ****, ул. **** /бивша ул. „**** въз основа на постановление
за възлагане на недвижим имот на ЧСИ ***** от 01.06.2015г. Твърди, че трети
жилищен етаж не съществува, а съществува само една таванска стая, със застроена
площ от 20,22 кв.м., която е описана в постановлението за възлагане и в
протокола за въвод. Оспорва изложените фактически твърдения в исковата молба
като излага, че ****П. и Р.Д.П. на 30.03.1976г. са дали нотариално заверени
декларации - съгласия на своята сестра и дъщеря ****, да построи в съсобствения
им парцел жилищна сграда по одобрен проект. Сочи, че до 27.06.2000г. процесната
сграда е била собственост при условията на СИО на и ****, а след прекратяване на брака им с
развод и по силата на съдебно решение първи жилищен етаж е поставен в дял и
собственост на съпруга, а втори жилищен етаж е поставен в дял и собственост на
съпругата. С договори за дарение от 27.09.2004г. и от 29.04.2005г. бившите
съпрузи даряват собствените си жилищни етажи и принадлежащите им общи части на
дъщеря си *****. През това време ищецът е живял в собствената си, по-малка
едноетажна къща, с площ от 76 кв.м, находяща се в същия двор и на същия адрес,
която е съборена след 2012г. и не би могъл да придобие по давност таванския
етаж от новопостроената сграда. Излага, че предвид на психичната си болест ищецът
не е можел да формира собствено субективно отношение към който и да е имот като
към свой собствен. Счита също, че не може да се владее несъществуващ обект или
такъв с несамостоятелен статут.
С обжалваното решение предявените искове
са отхвърлени.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно
обстоятелството, че въззиваемото дружество упражнява фактическа власт върху
процесната еднофамилна жилищна сграда, находяща в идентификатор
10135.2555.140.1.
От акт № 51/1947г. се
установява, че **** П. и **** са сключили граждански брак на 08.10.1947г.
От приетите по делото
удостоверения за наследници изх. № 5202/18.01.2015г. и изх. № 19475 от
19.11.2013г. е видно, ****П. е починал на 22.01.1990г., като е оставил за свои
наследници съпругата си **** и двете си деца - Р.Д.П. и , а **** е починала на
27.02.2010г., като е оставила за наследници децата си Р.Д.П. и . От удостоверение
за наследници изх. № 16509/19.11.2013г. е починала на 08.11.2007г., като е оставила за
свои наследници двете си дъщери ***** и *****.
Видно от НА за
собственост на имот, придобит по реда на прехвърляне на вещни права върху някои
недвижими имоти № 45 том III, дело №675/18.05.1960г. на Варненски нотариус, ****.
е купил ***** дворно място с площ от 245 кв.м., представляващо неурегулиран
парцел ХІІ в квартал № 78 по плана на **** в местността Чаира, Варненско
землище.
От НА за собственост
върху недвижим имот, придобит по регулация № 196 том XI д.№ 4649/25.10.1967г.
на Варненски нотариус е видно, че ****П. е придобил по силата на дворищна
регулация правото на собственост върху празно място от 198 кв.м. от имот с
планоснимачен № 3012 и 131 кв.м. от имот с планоснимачен № 3006 , придадени към
собствения му парцел VІ-3006б в кв.9 по плана на 23 подрайон на ****.
Видно от НА за
дарение на недвижим имот № 154 том XXV дело № 9072/1975г. на Варненски
нотариус, ****П. дарява на дъщеря си ¼ ид.ч. от собственото си място, цялото
от 490 кв.м., заедно с насажденията и подобренията в него, находящо се в ****,
ул. *****, представляващо парцел VІ-3006б в кв.9 по плана на 23 подрайон на ****.
По делото са приети
като доказателства нотариални заверени декларации от 30.03.1976г., с peг. №3520
и с peг. №3594 на Варненски нотариус, с които съотв. ****П. и Р.Д.П., в
качеството им на собственици и живущи на ул. *****, са дали съгласие
съсобственикът им , да построи в собствения им парцел жилищна сграда по одобрен
проект.
От позволителен билет
№ 49 от 05.04.1976г. за строеж в ****,
издаден от Варненски градски народен съвет, се установява, че на от **** ул. Простор № 7, кв. № 9, парцел
VІ-3006б, е позволено да построи еднофамилна жилищна сграда на два етажа и изба
по одобрен архитектурен проект
Прието е заявление от
06.05.1976г. от ****П. до Началника на ІІ РАТБ-****, с нотариална заверка на
подписа, с което ****П., в качеството му на собственик на ¾ ид.ч. от
дворно място от 490 кв.м., представляващо парцел VІ-3006-б от кв.9 по плана на
23 подрайон заявява, че е съгласен и отстъпва безвъзмездно на дъщеря си , която
притежава ¼ ид.ч. от същото място, правото на строеж върху
горепосоченото дворно място, по силата на което тя да построи жилищна сграда
върху площ от 60 кв.м., състояща се от двустаен апартамент, избени, тавански и
сервизни помещения, на осн. чл.56, ал.2 от ЗТСУ.
Приобщени към
доказателствения материал са заверени за вярност преписи от одобрени
архитектурни проекти на сградата на ул. ****, обяснителна преписка към работен
проект от м.07.1975г., разпределение първи и втори етаж с технически –
икономически показатели, ситуация на имота и проект на западна фасада и южна
фасада.
От НА за собственост
на жилищна сграда, построена върху съсобствено дворно място № 22 том X д.№ 4567/1987г. на Варненски
нотариус се установява, че е призната за
собственик на построената еднофамилна жилищна сграда на два етажа и изба в ****,
ул. *****, парцел VІ-3006б, на основание редовен позволителен билет за строеж №
45/05.04.1976г.
Видно от НА за дарение
на недвижим имот № 22, том ІІІ, рег.№ 5008 д.№593/2000г. на нотариус ***** , с
район на действие РС-****, е дарила на *****
от своите 122,50 кв.м. ид.ч. само 12,50 кв.м. ид.ч. от дворно място , находящо
се в ****, ул. „*****, цялото с площ от 490 кв.м., съставляващо парцел VІ-3006
В.
С решение от
27.06.2000г., постановено по гр.д. № 372/2000г. по описа на ВРС, XVII-ти cъстав,
е прекратен сключения между и *****
граждански брак и е утвърдено постигнатото между същите споразумение, като е
поставен в дял и собственост на ***** придобития по време на брака първи
жилищен етаж от къща, находяща се в **** ул.*****, със застроена площ от 58,75
кв.м., ведно с избен етаж с полезна площ от 40,56 кв.м., както и 50 % от общите
части на сградата, а в дял и собственост на е поставен придобития по време на брака втори
жилищен етаж от къща, находяща се в **** ул.*****, със застроена площ от 58,14
кв.м., ведно с таванската стая със застроена площ от 20,22 кв.м., както и 50 %
от общите части на сградата. От НА №14, том 3, рег.№ 4297, дело № 386/2004г. и
НА № 119 том ІІ д.№ 268 от 2005г. е видно, че съотв. и ***** са дарили на дъщеря си ***** притежаваните
в индивидуална собственост обекти от къща, находяща се в **** ул.Острава № 7, както
и собствените си ид.ч. от дворното място.
От НА за учредяване
на договорна ипотека №170, том I, рег.№2546 д.№151/2006г. е видно, че „Банка
ДСК“ ЕАД е предоставила на „ЕМ ДИ“ ЕООД кредит в размер на 190000 лв., който е
обезпечен от Милена Димитрова Господинова с договорна ипотека върху жилищна
сграда, находяща се в **** ул.*****, състояща се от първи етаж, избен етаж,
втори етаж и тавански етаж, заедно с 122,50 кв.м. ид.ч. от мястото, в което е
построена сградата.
Видно от НА №158, том
ХХІХ, д.№7012, вх.рег.№ 9540/25.04.2005г. на СлВП - *****, *****, Р.Д.П. и са дарили на съсобственика си ***** общо 18/24
ид.ч. от дворното място, съответно по 12/24 , 3/24 и 3/24 ид.ч., представляващо
ПИ 1030 , идентичен с VІ-3006 б , ведно с притежаваната от дарителите
едноетажна жилищна сграда, с маза с площ от 38 кв.м., при квоти: 4/6 ид.ч. за
първия дарител и по 1/6 ид.ч. за втория дарител.
С решение № 652 от
18.02.2016г. по гр.д.№12947/2015г. по описа на ВРС, ГО, 7-ми състав, са прогласени
за унищожени по съдебен ред следните сделки: едностранно упълномощаване от Р.Д.П.
на племенницата му ***** да го представлява и подписва сделки от негово име и
дарение, обективирано в НА №158, том ХХІХ, д.№7012, вх.рег.№ 9540/25.04.2005г.
на СлВП – Варна за 3/24 ид.ч. от дарения имот, на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД.
От решение № 2327/29.01.2012г.
по гр.д.№2414/2012г. по описа на ВОС е видно, че ищецът Р.Д.П. е поставен под
пълно запрещение.
От НА за собственост
върху недвижим имот № 178 от 25.11.2016г. т.І рег.№ 1728, дело №178 от 2016г.
на нотариус *****, с район на действие Районен съд – ****, се установява, че на
основание чл.587 ал.1 от ГПК Р.Д.П. е признат за собственик на 3/24 ид.ч. от
поземлен имот № 1030 с административен адрес ул.Острава № 7, идентичен с
поземлен имот с идентификатор № 101.35.2555.140 по КК на ****, целият с площ от
510 кв.м.
С Постановление за
възлагане на недвижим имот от 01.06.2015г. по изп.д.№ 20118070400652, издадено
от ЧСИ ****, рег.№ 807, с район на действие ВОС, вписано в Службата по
вписвания под вх.рег.№ 15 672, акт № 35, том XLI, дело №2080 от 2015г., на
ответника „П.” ЕООД е възложен следния недвижим имот: двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор № 101.35.2555.140.1, находяща се в ****, ул. ****, състояща се от първи жилищен етаж със
застроена площ от 58,75 кв.м., ведно с избен етаж с полезна площ от 40,56 кв.м.
и втори етаж със застроена площ от 58,14кв.м., ведно с таванска стая със
застроена площ от 20,22 кв.м., ведно с 122,50 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 101.35.2555.140 по КК на ****, целият с площ от 510 кв.м.
Представен е протокол
за въвод във владение на недвижим имот от 15.04.2016г. по изп.д.№
20118070400652 на ЧСИ Надежда Денчева, рег.№ 807, с район на действие ВОС,
който удостоверява извършения въвод във владение на възложения имот на
ответника „П.” ЕООД.
От НА за
покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 32 том III, рег.№ 7165 д.№
388/04.11.2015г. на нотариус ***** с район на действие РС-Варна е видно, че
„Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД продава на ответника „П.” ЕООД правото на собственост върху собствените си
245 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор №
101.35.2555.140 по КК на ****, целият с площ от 510 кв.м., заедно с всички
подобрения и приращения.
С постановление за
възлагане на недвижим имот от 27.07.2016г., вписано в служба по вписванията - ****
под вх. рег.№ 22586 от 09.08.2016г., акт 198, том LXVII, д.№14347 от 2015г.,
издадено от ЧСИ ***** по изп.д.№ 20117150400430, на ответника „П.” ЕООД е
възложен недвижим имот, находящ се в **** ул.***** представляващ 61,25 кв.м.
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 101.35.2555.140 по КК на ****, целият
с площ от 510 кв.м.
Пред
първоинстанционния съд са изслушани три заключения на вещи лица по допуснатите
съдебно-технически експертизи.
Видно от заключението
на вещото лице *****, оспорено от ищеца се установява, че процесната жилищна
сграда представлява двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от
67,41 кв.м. с идентификатор № 101.35.2555.140.1, находяща се в ПИ № 101.35.2555.140,
в ****, район **** и се състои от избен етаж със застроена площ от 67,41 кв.м.,
първи етаж със застроена площ от 73,21 кв.м., втори етаж със застроена площ от
80,35 кв.м. и тавански етаж със застроена площ от 69,84 кв.м., включващ
таванско складово помещение с усвоена тераса, покривна тераса с изградена
допълнително баня с тоалетна и стълбище. Експертът сочи, че банята, тоалетната
и усвоената тераса са изградени без строителни книжа и документи. Намира, че
таванският етаж, макар да е пригоден за жилище,
не изпълнява техническите изисквания на чл.72, ал.3 от Наредба № 7 за
светла височина на помещенията от 2,30 м. Вещото лице уточнява в съдебно
заседание, че банята с тоалет е изградена на груб строеж, не функционира и е
над жилищна стая, което е недопустимо. ,
Видно от заключението
на вещото лице ****, частично оспорено от
ищцовата страна, е налице идентичност между имот с идентификатор
10135.2555.140, в който е построена сграда с идентификатор 10135.2555.140.1, с
имота, придобит от Димо Иванов П. по нотариален акт №45, том III, д. 675/1960г.
и НА 196/1967г., представляващ неурегулиран парцел XII в кв.78 по плана на гр.
Варна, в местността „Чаира", Варненско землище в последствие УПИ VI-3006 б
в кв.9, посочени с червен контур на приложените скици. Вещото лице излага, че архитектурни
проекти за сградата са одобрени на 06.11.1975г. В обяснителната записка не е са
описани тавански помещения, но е описано, че в "студения етаж" е
предвидено складово помещение, което инвеститора не предвижда за жилищни нужди.
В обяснителната записка е описано едно помещение и едно е изградено на място
във времето на изграждане на сградата. В архитектурния чертеж на лист 146 е
посочено точното му местоположение, което отговаря на изграденото на място. На
място освен таванското /складово/ помещение, допълнително е изградена баня с
тоалетна, които не са довършени и са неизползваеми, и покривна тераса. Достъпа
до помещенията се осъществява от вътрешно стълбище, разположено на всички
етажи. Вещото лице счита, че изграденото
над втори жилищен етаж не може да се обособи като самостоятелен обект /жилище/,
тъй като светлата височина е 2.17м., а същото представлява складово помещение
към жилището. Съобразявайки одобрените архитектурни проекти вещото лице счита,
че таванското /складово/ помещение е законно изградено, тъй като то е изградено
с основната сграда по одобрени проекти. По отношение на допълнително
изградената баня с тоалетна се счита, че същата не може да бъде търпим строеж с
това си функционално предназначение, тъй като е разположена над жилищно
помещение, което нормативно е недопустимо. Счита, че ако същата се ползва като
складово помещение би била търпим строеж.
Видно от заключението
на вещото лице *****, неоспорена от страните: След огледи в процесния недвижим
обект и материалите по делото се установи, че над втори жилищен етаж има „студен
етаж“, състоящ се от законно изградени таванско складово помещение и тераса,
както и незаконно изградена баня-тоалет върху терасата, която е без
удостоверение за търпимост.
По делото са събрани
и гласни доказателства, чрез разпит на водените от ищеца свидетели - ***** и *****,
както и водения от ответника - *****.
***** излага, че са
съседи с ищеца и се познават от деца. В имота на ищеца имало една стара къща и
впоследствие построили нова. Р. и майка му живеели в старата къща, но малко
преди да почине майка му се преместили в новата къща. Същевременно сочи, че
ищецът е продължил да живее в малката къща, но си преместил багажа в новата. Не
уточнява на кой етаж от новата къща е живял ищеца.
***** е бившия съпруг
на сестрата на Р. и до развода е живял в къщата на първия етаж, като последно е
ходел там през 2015г. Излага, че той е построил къщата , която представлява
сутерен – маза, първи етаж, втори етаж и тавански етаж, който в края на 90-те
години, около 1995-96г., се принудил да преустрои за живеене, т.к. старата къща
станала необитаема. След като преустроил таванския етаж Р.П. започнал да живее
там и това било неговото жилище, където можел да пребивава. Р. бил болен и
майка му се грижила за него, която също се приместила да живее на първия етаж
на новата къща. Свидетелят излага, че е пригодил таванската стая за живеене на Р.,
който се настанил там със съгласието на свидетеля и жена му. Р. слизал при тях
да се храни и да ползва тоалетна.
***** е полицейски
инспектор и сочи, че през лятото на 2012г. лятото е имало преписка по чл.155 от
Закона за здравето за принудително настаняване за лечение на Р.П.. При
посещението на адреса са намерили ищеца в старата къща, некомуникативно
състояние, поради което са го закарали направо в Психиатричната клиника.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Основателното провеждане на ревандикационния иск е
обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите
от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно:
право на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана
фактическа власт от ответника върху спорния имот с намерение за своене, както и
липса на правно основание за това. Наведените твърдения за това, че ищецът е собственик
на идеална част от първи и втори етаж, както и изключителен собственик на
тавански етаж от изградената, в съсобствено място на страните, жилищна сграда, които
се владеят без правно основание от ответника, обуславят извод за допустимост на
предявения осъдителен иск за собственост.
В конкретния случай ищецът, сега въззивник, твърди собственически
права върху процесната идеална част от изградената жилищна сграда по силата на
наследствено правоприемство от наследодателя си ****П., който е придобил
правото си по силата на приращение, като собственик на дворното място, в което
е изградена сградата, а по отношение на таванския етаж – и по силата на изтекла
в негова полза придобивна давност през периода от 1990г. до 2010г.
Между страните липсва спор, че към датата на предявяване на
иска процесната жилищна сграда се владее от ответника.
По отношение правното основание за осъществяваното владение
ответникът твърди да е собственик на сградата въз основа на постановление за възлагане
на продаден на публична продан недвижим имот от 01.06.2015г.
По делото е установено, че на 18.05.1960г. *****. е купил неурегулиран парцел XII в кв.78 по плана на
гр. *****, в местността „Чаира", Варненско землище, в последствие УПИ
VI-3006 б в кв.9, който е
идентичен на имот с идентификатор 10135.2555.140, в който е построена
процесната сграда. Безспорно е установено, че към датата на придобиване на
имота *****. е бил в граждански брак с *****. Институтът на съпружеската имуществена
общност е въведен с влизане в сила на Семейния кодекс от 1968г. /отм./ Съгласно
чл. 13, ал.1 от него всички недвижими и движимите вещи и права върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите
на семейството. С разпоредбата на чл. 13, ал.2 СК /1968г./ от обхвата на
имуществената общност са изключени недвижимите и движимите вещи и права върху
вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време
на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389 а-389д ГПК/ отм./, както
и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му
служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на занятие. Нормата на
чл. 13, ал.2 СК /1968г./ визира изключение от правилото на чл. 13, ал.1, поради
което тя не може да се тълкува разширително. При действието на СК от 1968г. и
на СК от 1985г. правната уредба на имуществените отношения между съпрузите има
императивен характер и изключва възможността тези отношения да бъдат уредени от
съпрузите по начин, различен от предвидения в закона. Съгласно чл.103 от СК от 1968г. /отм./ правилата на този кодекс относно имуществените отношения
между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в
сила от съпрузите при заварени бракове, т.е. тази общност се разпростира и
върху имуществата, придобити от съпрузите до влизане на кодекса в сила,
независимо от това на чие име те са били придобити. Посочената законодателна
уредба касае и конкретния случай. *****. е придобил недвижимия имот в гр. Варна
с договор за продажба, сключен през 1960г., по време на брака му с ****. Бракът
им е сключен през 1947г. и е заварен по смисъла на чл.103 от СК от 1968г.
/отм./. Липсват възражения, респ. ангажирани доказателства за приложение на
чл.13, ал.2 от същия кодекс, поради което имотът следва да се приеме за включен
в обхвата на съпружеска имуществена общност.
Установено е също, че на 23.101975г. ****. е дарил на дъщеря
си ***** ¼ ид.ч. от недвижимия имот в гр. Варна, представляващ УПИ VI-3006 б в кв.9. Действащият към датата
на сделката СК въвежда по императивен ред правила за разпореждането с
придобитите по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност вещи и
права върху вещи, като тяхното неспазване води до недействителност на сключения
договор. Доколкото съдът не следи служебно за недействителността на правните
сделки, чиито последици се претендират в образуваното пред него исково
производство, освен ако не се касае за явна несъвместимост с обществения ред,
нито въззивната инстанция може да извършва проверка на валидността на договора
без заявен довод във въззивната жалба, то настоящият съдебен състав не следва
да обсъжда действителността на конкретната сделка. По делото не е оборена
формалната доказателствена сила на обективирания в нотариалния акт договор,
поради което следва да се приеме, че с извършеното дарение Лина Господинова е
станала съсобственик на дворното място, наред с родителите си **** и *****.
Спорният въпрос между страните по делото е относно
собствеността върху построената в имота жилищна сграда. Съгласно чл.92 от ЗС
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен
ако не е установено друго. Възможно е собственикът да учреди на друго лице
ограничено право на строеж, при реализирането на което това лице става
суперцифициарен собственик на изграденото. Чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./ в
приложимата към 05.04.1976г. редакция от 08.11.1974г, е предвиждал възможност
съсобствениците на дворното място взаимно да си учредят право на строеж, на
надстрояване или пристрояване в облекчена форма, чрез заявление до службата при
народния съвет с нотариална заверка на подписите. В настоящия казус се
установи, че ****., **** и ***** са били съсобственици на дворното място,
поради което е приложима именно цитираната по-горе разпоредба, а не визираната
в чл.56, ал.2 от същия закон, която урежда отношенията на собствениците на
земята и трети за тази собственост лица. Заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./,
което не отговаря на изискването за форма или което не изявява съгласието на
всички съсобственици, е недействително и е негодно да учреди ограничено вещно
право върху дворното място. Установи се, че ****. и Р.П. са дали декларации –
съгласие в изискуемата форма за това **** да изгради жилищна сграда по одобрен
проект в съсобствения им имот, както и че ****. е подал нотариално заверено
заявление до ІІ-ро РАТБ, гр. Варна за отстъпване правото на строеж. Липсват
доказателства по делото за подадено заявление от другия съсобственик по делото
– ****. При посочената установеност се налага извода, че след като процесната
сграда е построена върху съсобствено място, без надлежно учредено право на
строеж от единия съсобственик, то установената в разпоредбата на чл. 92 от ЗС
презумпция не е оборена и не е изключен принципът на приращението.
Следователно, след изграждането на процесната сграда съсобствениците на земята
са придобили правото на собственост върху нея, съобразно квотите си в
съсобствеността: ¼ ид. ч. за Лина Господинова и ¾ ид.ч. за **** и
****. След смъртта на родителите си, ищецът е получил в наследство 3/8 ид.ч. от
цялата жилищна сграда.
По иска за таванския етаж съдът намира следното:
За основателността на иск за собственост, основан на
твърдения за изтекла в полза на ищеца придобивна давност следва да се установи упражняването
на фактическа власт върху конкретна вещ през законово определен период от време
и с намерение за своене. В конкретния случай събраните доказателства не могат
да обусловят извод за доказаност на изискуемите предпоставки. От заключенията
на вещите лица по делото е установено, че таванското помещение на процесната
сграда е законно построено, но не отговаря на изискванията за светла височина
на помещенията. Трайната съдебна практика приема, че ако подпокривното пространство няма нужната височина, площ и обем, нито
може да бъде осигурен нормален достъп от стълба и е неизползваемо освен за
изолация между последната етажна плоча и покрива, то същото е обща част по
естеството си. В тази хипотеза предназначението на подпокривното пространство
не може да се променя, нито да бъде обект на прехвърлителни сделки, съдебна
делба или придобиване по давност. Дори и да се приеме, че процесното таванско
помещение може да се придобие по давност, то ищецът не е установил
упражняването на фактическа власт върху него през посочения от него период
/1990г. – 2010г./, нито, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да завладее и техните идеални
части.
По изложените съображения и съобразно диспозитивното начало
в гражданския процес следва да се приеме, че предявените от ищеца искове за
собственост на 1/8 ид.ч. от построената жилищна сграда, включваща избен етаж,
първи и втори жилищни етажи, и тавански етаж, придобити по приращение и
наследствено правоприемство от баща му ****П., и за тяхното предаване са
основателни и следва да се уважат до претендираната от ищеца идеална част.
Искът по чл.108 ЗС за собственост върху таванския етаж въз основа на изтекла в
полза на ищеца придобивна давност за останалите 7/8 ид.ч. и предаването им
следва да се отхвърли, като неоснователен.
Предвид несъвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде отменено в посочените
части, включително и в частта за разноските, и потвърдено в останалата му част.
Предвид изхода на спора и
направеното искане по чл.78 от ГПК, на адв. П.С. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв. за осъщественото процесуално
представителство пред първа и въззивна инстанция, определено по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА.
Воден от горното, съставът на
Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
4370 от 02.11.2018г., постановено по гр.дело № 9735/2017г. на Варненския
районен съд, ХІ-ти състав, в частите, с които са отхвърлени предявените от
Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от Н.Г.П., обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/8 ид.ч. от
първи и втори жилищни етажи, избен етаж и тавански етаж от еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор № 101.35.2555.140.1, находяща се в ПИ с идентификатор
№10135.2555.140 по КК на ****, целият с площ от 510 кв.м, с административен
адрес ****, ул. ****, при граници на поземления имот: 10135.2555.136,
10135.2555.141, 10135.2555.148, 10135.2555.134 и 10135.2555.135, на
основание наследствено правоприемство от баща му ****П.,***, починал на
22.01.1990г., който от своя страна е придобил собствеността върху имота по приращение,
както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на 1/8 идеална
част от описания недвижим имот, както и частта за присъдените разноски
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р.Д.П., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от Н.Г.П., че Р.Д.П., ЕГН ********** е собственик на 1/8 ид.ч. от
първи и втори жилищни етажи, избен етаж и тавански етаж от еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор № 101.35.2555.140.1, находяща се в ПИ с идентификатор
№10135.2555.140 по КК на ****, целият с площ от 510 кв.м, с административен
адрес ****, ул. ****, при граници на поземления имот: 10135.2555.136,
10135.2555.141, 10135.2555.148, 10135.2555.134 и 10135.2555.135, на
основание наследствено правоприемство от баща му ****П.,***, починал на
22.01.1990г., който от своя страна е придобил собствеността върху имота по приращение
и ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК ********* да предадат на Р.Д.П., ЕГН ********** владението
върху 1/8 ид.ч. от имота, на основание чл.
108 от ЗС.
ОСЪЖДА „П.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от
Н.Г.П. да заплати на адв. П.Г.С. от САК сумата от 1400 лв. /хиляда и
четиристотин лева/, представляваща направените съдебно деловодни разноски
пред първа и въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
4370 от 02.11.2018г., постановено по гр.дело № 9735/2017г. на Варненския
районен съд, ХІ-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Р.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ******, представлявано от Н.Г.П., иск с правно основание
чл.108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът
е собственик на 7/8 ид.ч. от тавански етаж на жилищна сграда с идентификатор №
101.35.2555.140.1, находяща се в ПИ с идентификатор №10135.2555.140 по КК на ****,
целият с площ от 510 кв.м, с административен адрес ****, ул. ****, при граници
на поземления имот: 10135.2555.136, 10135.2555.141, 10135.2555.148,
10135.2555.134 и 10135.2555.135, на основание давностно владение,
осъществявано от Р.П. през периода 22.01.1990г.-30.12.2010г., както и за
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на този недвижим имот.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: