Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 20.07.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 27
юни 2022 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при
секретаря Стела Бочева
като
разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 1101 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Д.К.П., ЕГН ********** с
адрес *** и на И.С.К., ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявен против Д.П.Д.
с адрес ***, против П.Д.Д. с адрес ***, против М.Д.П. с адрес ***, против С.Е.Д.
с адрес ***, против А.В.Т. с адрес *** и против Е.В.С. с адрес ***, отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не са
собственици на поземлен имот с идентификатор №37798.507.273 по кадастралната
карта и регистри на гр.Козлодуй, с административен адрес
ул."Освободител" № 98 и площ на имота от 2588 кв.м., урбанизирана
територия, стар идентификатор няма, с номер по предходен план 1907, кв. 139,
при съседи: 37798.507.501;
37798.507.500; 37798.507.274; 37798.507.279; 37798.507.272; 37798.507.502,
ведно с находящата се в имота сграда (постройка допълващо застрояване) с
идентификатор № 37798.507.273.1 със застроена площ 37 кв.м.
В съдебни заседания ищеца Д.К.П. участва лично и с пълномощник адвокат
Р.М. *** (пълномощното е приложено на л.132) и поддържат иска.
Ищеца И.С.К. не се явява и не изплаща представител..
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са
подали редовен писмен отговор на исковата молба, с който оспорват иска като
неоснователен и недоказан и поддържат да бъде отхвърлен.
В съдебни заседания ответника С.Е.Д.
се явява лично, за него и останалите ответници се явяват редовно упълномощени
пълномощници адвокат А.С. и адвокат Венцислав Недялков от АК - София
(пълномощното е приложено на л.85).
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети две заключения на
съдебно-техническа експертиза, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота,
дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:
Ищците Д.К.П. и И.С.К. са предявили отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че
ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор №37798.507.273
по кадастралната карта и регистри на гр.Козлодуй, с административен адрес
ул."Освободител" № 98, стар идентификатор пл.№ 1907, кв. 139 по плана
на гр.Козлодуй.
Твърдят, че са наследници на б.ж на гр.Козлодуй Кирил Иванов
Кирилов, починал на 02.08.1990 г. и на б.ж. на гр.Козлодуй С. Иванов К.,
починал на 07.09.1986 г. Приживе наследодателите им са били собственици на
1705/2500 идеални части от дворно място имот пл.№1907, кв.139 по плана на
гр.Козлодуй от 1982г., а ищеца Д.К.П. с нотариален акт №182, том.1, н.д. № 351/1995
г. на Районен съд - Козлодуй е призната за собственик на още 405 кв.м от имот с
пл. № 1907, кв.139 по плана на гр.Козлодуй. Понастоящем този имот съставлява процесния
поземлен имот с идентификатор №37798.507.273 по кадастралния план и регистри на
гр.Козлодуй с площ от 2588 кв.м., в който няма построени сгради. Сочат, че
имота представлява празно дворно място, което ползват за производство на
селскостопански продукти. Твърдят, че за целия период от време за процесния
имот са заплащали дължимите местни данъци и такси и прилагат квитанции.
Поддържат, че при опит да се снабдят със скица на имота от Агенция по кадастър
установили, че за същия имот ответниците са се снабдили с нотариален акт по
давност и наследство с №75, том IV, peг. №5760, дело № 261/15.08.2019 г. на
Нотариус Е. Карамфилова, поради което са предявили настоящия отрицателен
установителен иск. Поддържат, че ответниците не са им познати и никога не са
държали процесния имот, поради което и със съставения им констативен нотариален
акт оспорват и накърняват правото им на собственост върху собствения имот.
Ответниците оспорват иска и приложените към исковата молба нотариални
актове по съдържание, с които ищците се легитимират за собственици, както и
приложените квитанции за платени данъци върху имота.
Излагат твърдения, че са собственици на процесния имот с идентификатор
№37798.507.273 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Козлодуй, общ.Козлодуй,
с административен адрес: гр.Козлодуй, ул.”Освобождение” № 98, съгласно
нотариален акт за собственост върху поземлен имот придобит по давностно
владение и наследство с №75, том IV, рег.№5760, дело № 261/2019 г. на Нотариус
с рег.№ 551 Е.Карамфилова. Поддържат, че техните праводатели Виолета Цветанова
Арсова и Емил Цветанов Д., а впоследствие и те, са владели имота от 1987 г. и
до настоящия момент, като владението им е било явно, без прекъсване и без някой
да им пречи и оспорва. Манифестирали са собственическите си права върху имота
публично, като са декларирали имота и плащат всички данъци.
С
писмения отговор заявяват и възражение за придобивна
давност върху процесния имот, считано от 1987 г. до настоящия момент. Прилагат квитанции
за платен данък от наследодателя им Виолета Арсова в уверение на това, че тя е
заплащала данъците за имота в периода от 1998 г. до 2005 г. Поддържат, че
впоследствие данъците са заплащани от наследниците.
По делото се установява от приложеното удостоверение за
наследници, изх.№ 14-55 от 22.10.2020г., издадено от Община Плевен, че ищеца И.С.К.
е наследник – низходящ на б.ж. С. Иванов К., починал на 07.09.1986 г. От
удостоверението за наследници с изх. № 1292 от 02.10.2017 г., издадено от
Община Козлодуй се установява, че ищеца Д.К.П. е наследник – низходящ на б.ж.
Кирил Иванов Кирилов, починал на 02.08.1990 г.
Установява се от приложения констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност с №
95, том II, дело № 672 от 1987 г. на Оряховски районен съд, че на 24.12.1987 г.
наследодателя Кирил Иванов Кирилов и наследниците на С.
Иванов К. са признати за собственици по давностно владение и наследство на
недвижим имот в гр.Козлодуй, представляващ 1705/2500 идеални части от дворно
място цялото с площ 2500 кв.м., представляващо имот пл. № 1907 в кв.139 по
плана на гр.Козлодуй от 1982 г. с построените в него селскостопански постройки,
при общи граници: от две страни улици; Е.Д. Стоянова и Д. Йорданов Д.. С
констативен нотариален акт № 182, том 1, дело № 351 от 1995 г. на Козлодуйския
районен съд, ищеца Д.К.П. е призната за собственик по наследство на празно
дворно място от 405 кв.м., представляващо имот с пл.№ 1907 в кв.139 по плана на
гр.Козлодуй, при съседи: изток-съсобственост на С. Иванов; запад-Е. ***; юг-съсобствена
част.
От представените от ищците на л.13-17 квитанции, се установява, че
за периода от 2019 г. до 2019 г. ищеца Д.К.П. *** данъци и такси по партида
4603306539004 за имот - земя на ул.”Освободител” в гр.Козлодуй без посочен
номер на имота (в административния адрес).
По
делото се установява от представеното на л.171 копие на Разписен лист към плана
на гр.Козлодуй от 1956 г., че имот с № 1860 в кв.141, парцел ХII, двор е
записан на името на С. Иванов К. (наследодател на ищеца И.С.К.), съгласно документ за собственост – нотариален акт № 44, дело
526/1972 г.. Установява се от представеното на л.172 копие на Разписен
лист към плана на гр.Козлодуй от 1982 г., че имот с № 1907, кв.139, двор със
сграда е записан на името на Кирил Иванов Кирилов (наследодателя на ищеца Д.П.)
и на С. Иванов К. (наследодателя на ищеца И.К.),
съгласно документ за собственост – нотариален акт № 44, дело 526/1972 г..
По
делото е безспорно и, че ответниците Д.П.Д., П.Д.Д. и
М.Д.П. са наследници – преживял съпруг и низходящи на С.А.Д., починала на
27.12.2020г. (в хода на съдебния процес) видно от удостоверение за наследници с
изх.№ РВЕ21-УГ51-70 от 02.03.2021 г., издадено от Столична Община, район
Възраждане. С.А.Д. е наследник – низходяща на Виолета Цветанова Арсова,
починала на 09.05.2009 г., видно от удостоверение за наследници с изх. № 3987
от 08.08.2018 г., издадено от Столична Община, район Лозенец. Ответниците С.Е.Д.,
А.В.Т. и Е.В.С. са наследници – низходящи на Емил Цветанов Д., починал на
28.05.1992 г., видно от удостоверение за наследници с изх. № 19/ГРС-4092 от
20.06.2019 г., издадено от Община Перник.
Безспорно е, че на 15.08.2019 г. С.А.Д. (наследодател на
ответниците Д.П.Д., П.Д.Д. и М.Д.П.) и ответниците С.Е.Д., А.В.Т. и Е.В.С. са
признати за собственици (всеки на
конкретна идеална част) по давностно владение и наследство на поземлен имот
с идентификатор № 37798.507.237 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Козлодуй с административен адрес в гр.Козлодуй, ул.”Освободител” № 98 с
площ на имота 2588 кв.м., урбанизирана територия, стар идентификатор няма, с
номер по предходен план 1907, кв. 139, при съседи: 37798.507.501; 37798.507.500; 37798.507.274;
37798.507.279; 37798.507.272; 37798.507.502, ведно с находящата се в имота
сграда (постройка допълващо застрояване) с идентификатор № 37798.507.273.1 със
застроена площ 37 кв.м.
От представените от ответниците писмени доказателства – квитанции
за платени данъци на Община Козлодуй, справки от Дирекция „Местни данъци и
такси” при Община Козлодуй и писмо, рег. № 94.00-38 от 20.07.2018 г., от Община
Козлодуй до С.Д. (наследодател на трима от ответниците) се установява, че през
1998 г., 1999 г., 2002 г., 2003 г. и 2005 г. Виолета Цветанова Арсова (наследодател
С.Д., респ. на ответниците Д.П.Д., П.Д.Д. и М.Д.П.) е заплатила дължимите
местни данъци и такси за имот с адрес в гр.Козлодуй, ул.”Освободител” № 98 с
партиден № 2302046258002. На 04.07.2019 г. С.А.Д. (наследодател на ответниците Д.П.Д.,
П.Д.Д. и М.Д.П.) е заплатила дължимите местни данъци и такси за имот с адрес в
гр.Козлодуй, ул.”Освободител” № 98 с партиден № 2302046258002 за периода от
2013 г. до 2019 г. съобразно размера на дела от имота, за който е призната за
собственик с констативния нотариален акт от 15.08.2019 г. след като е получила
цитираното по-горе писмо от Община Козлодуй, Дирекция „МДТ”.
От заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза и допълнителното заключение на
съдебно-техническата експертиза, (включително приложените към двете заключенията
скици на процесния имот по плановете на гр.Козлодуй от 1956 г., от 1982 г. и
кадастралната карта от 2007 г. действаща към момента) се установява, че процeсния имот е с
идентификатор 37798.507.273 по одобрена кадастрална карта на гр Козлодуй от
2007 г. и е с площ 2588 кв.м., с предназначение - за ниско застрояване (до 10
м). В имота по кадастрална карта има сграда с идентификатор 37798.507.273.1, но
реално е празно дворно място, обрасло с дървета и храсти. Имота граничи на
северозапад с имот с идентификатор 37798.507.272 с площ 2842 кв.м.; на юг с
имот с идентификатор 37798.507.501 с
площ 657 кв.м. също урбанизирана територия. След имот с идентификатор
37798.507.501 в югозападна посока е начало на земеделската територия.
По
данни от кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-89/11.12.2007г. имота е
записан като собственост на И.А.А., С.А.Д.,С.Е.Д., А.В.Т., Е.В.С., съгласно
нотариален акт № 21, том 5, рег. № 2160, дело № 795 от 15.08.2019 г..
За
съседния имот с идентификатор 37798.507.501 няма записан собственик. За другия
съседен имот с идентификатор 37798.507.272 е записан, собственик Юлия Николова
Вълова. Към момента действащата регулация за гр.Козлодуй е по регулационен
план, одобрен със заповед 1542/06.10.1982 г., който е и кадастрален план, чийто
кадастър е вече недействащ с новата кадастрална карта.
За
гр.Козлодуй съществуват два регулационни плана преди действащата кадастралната
карта от 2007 г. - план, одобрен със Заповед №5461.12.11.1956 г. и план,
одобрен със Заповед №1542/06.10.1982 г.
По
скица от плана от 1982 г. част от имот с идентификатор 37798.507.273 представлява
имот с пл.номер 1907 в кв.139, УПИ VI. По разписен лист към плана от 1982г.
имот пл. номер 1907 е двор записан на Кирил Иванов Кирилов и С. Иванов К. на
основание нотариални актове от 1972 г..
Вещото
лице е извършило съпоставка на границите на процесния имот с идентификатор 37798.507.273
по кадастрална карта и имот пл. номер 1907 по плана от 1982 г., при която е установило,
че имот кадастрален номер 1907 по плана за 1982 г. съвпада с границите на имоти
по кадастралната карта от 2007 г. с идентификатор 37798.507.273 (процесния) и
съседния имот с идентификатор 37798.507.501.
Преди
регулационен и кадастрален план от 1982 г. за гр.Козлодуй има изготвен
регулационен и кадастрален план, одобрен със Заповед 5461/12.11.1956г., по
който план процесния имот представлява поземлен имот с кад.номер 1860, кв.141,
който се пресича от регулационна линия и се разделя на две части (изчертана с червена линия от вещото лице на
скица, приложение към заключението …). В разписния лист по плана от 1956 г.
имот с номер 1860, кв.141 е двор, записан като собственост само на С. Иванов К.
на основание нотариален акт от 1972 г. и с молив е записана площ 390 кв.м.
Според
заключението на вещото лице по регулационен план от 1956 г., процесия имот с
идентификатор 37798.507.273 попада в границите на имот с кадастрален номер 1860,
кв. 141. От него са образувани в северната част други урегулирани имоти, чиито
номера не се виждат ясно.
Съдът
кредитира двете заключенията като обективни и обосновани, изготвени въз основа
на събраните по делото доказателства и даващи специални знания на съда за
статута на процесния имот по платовете на гр.Козлодуй съпоставяйки ги през
годините.
Съдът изслуша свидетели и на двете страни, от страна на ищеца изслуша Кирил Асенов, Валентин Илиев и Иван
Цолов и от страна на ответниците изслуша Лилия Маринова и Васил Николов.
От показанията на свидетеля
Кирил Асенов, включително от повторния
разпит, се установява, че той от 55 години живее в съседен на спорния имот в
гр.Козлодуй на ул. „Освободител” № 96. Знае, че съседния двор до неговия е на
Цветан Д. и представлява над 2 декара пустеещ двор, който не е ограден и в него няма
постройки. Свидетелства, че през последните повече от петдесет години никой не
е търсил това дворно място. Знае, че около този имот има още пустеещи парцели и
една от тях е на Кирил К.. И в имота на Кирил К. никой не е виждал да идва и да
се грижи за него. В този имот е имало
една стара сграда, един орех и една черница, но
сега двора е празен и в момента има дървета саморасляк. Свидетеля познава
ищеца Д.П.. Тя е дъщеря на Кирил К.. Живее в гр.София, но лятото идва в къщата
в гр.Козлодуй. Къщата се намира в имот на същата улица, но е срещу празния двор,
през пътя. Кирил К. е имал два имота, един от страната на свидетеля и другия
срещу него през улицата, в който има построена къща и преди е живял Кирил К., а
сега неговата дъщеря Д.,***.
Свидетеля установява, че преди време при него е идвал непознат
адвокат и още едно лице, и са го питали след като живее над петдесет години тук
дали знае имотите. Той е посочил кой имот на кой е и впоследствие знае, че са
се сдобили с нотариални актове за пустеещите парцели. Не са си казали имената и
той не ги познава. Свидетеля познава и Емил Цветанов Д. и знае, че той е
починал, както е починала и неговата дъщеря. Знае, че Емил Д. е имал имот до
неговия, а имота на Кирил К. е по-следващият и е бил последният имот по плана
от кадастъра. Не знае дали имотите на Кирил К. и на Емил Д. са били разделени,
нито дали някога са били общи парцели.
От показанията на свидетеля
Валентин Илиев се установява, че живее в
гр.Козлодуй на ул. „Освободител” № 90. Знае къде се намира имота на Д.П. –
намира се близо до неговия, от страната
на неговия имот, но малко по-надолу през 3-4 двора и граничи с глуха улица. Имота
е дворно място, което не е заградено. Преди много време е било заградено с
бодлива тел. В имота преди е имало една кошара, но вече я няма. Сега имота е
обрасъл с дървета саморасляци и има боклуци. Имота е бил на бащата на Д., Кирил,
който не е жив. Приживе бащата на Д. е садил в имота царевица, а в горната част
е имало лозе. След като Кирил починал имота не се обработва. Не е виждал никой
да идва в имота последните години. Д. ***, но всяко лято идва да живее в
гр.Козлодуй в къща, която се намира на същата улица срещу празния двор. Свидетеля
не познава никой от ответниците и никога не ги е виждал в имота. Не познава и лица с имена Виолета Арсова и
Емил Д.. Не знае фамилия Джуркови дали и къде са имали имоти в същия район.
Знае, че до свидетеля Кирил Асенов (познат като Кико) са имали дворове семейства
Стоянови, но те са продадени. Имота на Стоянови е различен от имота на Кирил К..
От показанията на свидетеля
Иван Цолов се установява, че живее в
гр.Козлодуй на ул. „9-ти май” № 38, която улица се намира през една от спорния
имот. Знае имота, тъй като той се вижда от неговия дом. Имота сега представлява
празно дворно място, обрасло с трева, дървета и храсти. Имота отдавна не се
работи. В него преди време имало една селскостопанска сграда. Там Кирил, който е
починал, гледал домашни животни. В имота имало преди и лозе. За имота се грижел докато бил жив Кирил - баща
на Д., но след неговата смърт никой не се грижи. Кирил живеел срещу спорния имот,
тъй като там имал друг имот с къща. Кирил има само една дъщеря – Д..***. Идва
всяка година в гр.Козлодуй през лятото и живее в къщата през улицата срещу
празния двор. Този празен двор е срещу къщата, в която Д. живее през лятото, намира
се през пътя и се вижда. Д. не обработва имота. Свидетеля не познава никой от
ответниците и никога не е виждал други хора в спорния имот.
От показанията на свидетеля
Лилия Маринова се установява, че живее в
гр.Козлодуй и познава ответника С.Д.. Знае спорния по делото имот, защото като
малки са ходели заедно с починалите С. и И., който са внуци на Цветан Д., а
Емил Д. е син на Цветан Д.. Имота е около два декара и половина на ул.
„Освободител”. В имота има малко баир със стара къщичка в двора. Ходила е в
имота за последен път преди 2-3 години. От когато е била дете знае, че имота тогава
се е обработвал от Цветан Д.. Не познава Д.П.. Свидетеля е била на
обстоятелствената проверка при нотариуса по молба на наследниците на Емил Д. и на
Цветан Д.. Помолили я, защото се познава
от дете с ответника С. и покойната С. Джуркови. Отишла при нотариус Карамфилова и там казала същото. Свидетеля
знае, че С. е наследник на дъщерята на Цветан Д., Виолета, която е починала.
Брат на С. е И. и той е починал. Свидетелства, че винаги те са владеели имота,
работили са го и са казвали, че е техен.
Това е било преди 20 – 30 години. С. ***, а С. *** още от рождението си,
но всяко лято идвали в гр.Козлодуй с родителите си. Родителите на С. и И. са -
майка Виолета, която е дъщеря на Цветан Д., а на С. родителите са Емил Цветанов
Д.. Когато идвали в гр.Козлодуй живели в имот на ул. „Георги Д.”, но не помни
номера.
От показанията на свидетеля Васил
Николов се установява, че живее в гр.Козлодуй
на ул. „Христо Ботев” № 206. Познава И.
и С., докато били живи. И. му е връстник и приятел. Свидетелства, че Милчо и
Виолета са собственици на спорния имот, а техни наследници са ответниците. Знае
кой е имота на ул. „Освободител” № 98. Виждал е имота отдавна, преди 10 години.
Представлявал двор с кирпичена постройка. Знае от И., че е бил на Милчо Д.,
който е наследодател на Милчо и Виолета.
При така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищците са предявили отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици
на поземлен имот с идентификатор 37798.507.273 по кадастралната карта на
гр.Козлодуй, с административен адрес ул."Освободител" № 98, стар
идентификатор пл.№ 1907, кв. 139 по плана на гр.Козлодуй.
В производството по
предявения отрицателен установителен иск ищецът носи тежестта да докаже
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответника - фактите, от които
произтича правото му - т.1 от ТР № 8/2012 г.
Съобразно задължителните разяснения, дадени в ТР № 8/2012 г. от
27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. В редица решения на
ВКС, постановени по реда на чл.291 ГПК се приема, че установителният иск е
допустим и когато е предявен от невладеещия собственик – решение № 504/2010г.
по гр.д.№ 603/2010г. , ІІ г.о., решение 201 по гр.д. 449 от /2010г. и др. Когато обаче е предявен отрицателен
установителен иск, предпоставките за допустимостта на производството следва да
се преценяват в зависимост от това дали ищецът въвежда твърдения, че е
собственик на имота и чрез предявяване на иска цели да се защити своето вещно
право или само отрича правото на собственост на ответника. Ако ищецът не
твърди, че е собственик или собствеността му вече е отречена с влязло в сила
решение, което обвързва страните по висящото дело, отрицателният иск е
недопустим, защото държателят или владелецът не могат да се защитават със
собственически иск.
В случая, правният интерес от предявяването на отрицателния
установителен иск се обосновава с наличието на твърдяно и защитимо право на
собственост, което за ищците произтича от наследствено
правоприемство, а по делото безспорно се установява и, че ответницте оспорват
това право на ищците, като са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост на същия имот.
В подкрепа на своите твърдения ищците представят
доказателства, от които се установява, че ищеца И.С.К. е наследник на б.ж. С.
Иванов К., починал на 07.09.1986 г., а ищеца Д.К.П. е наследник на б.ж. Кирил
Иванов Кирилов, починал на 02.08.1990 г.
От писмените доказателства по делото – констативен нотариален акт
за собственост върху недвижим имот придобит по давност с №
95, том II, дело № 672 от 1987 г. на Оряховски
районен съд, се установява, че наследодателя Кирил
Иванов Кирилов и наследниците на С. Иванов К. (наследодателите на ищците) са признати за собственици по давностно
владение и наследство на недвижим имот в гр.Козлодуй, представляващ 1705/2500
идеални части от дворно място цялото с площ 2500 кв.м., представляващо имот пл.
№ 1907 в кв.139 по плана на гр.Козлодуй от 1982 г. с построените в него
селскостопански постройки, а с констативен нотариален акт № 182, том 1, дело №
351 от 1995 г. на Козлодуйския районен съд, ищеца Д.П. е призната за собственик
по наследство на празно дворно място от 405 кв.м., представляващо имот с пл.№
1907 в кв.139 по плана на гр.Козлодуй, при съседи: изток-съсобственост на С.
Иванов; запад-Е. ***; юг-съсобствена част.
Косвено доказателство, че имот пл. № 1907 в кв.139 по плана на гр.Козлодуй от 1982 г. е бил собственост
на наследодателите на ищците е и безспорно установения факт, че по плана от
1982 г. на гр.Козлодуй в Разписния лист към него, имот 1907, кв.139 е записан
на наследодателите на ищците съгласно нотариален акт от 1972г. Освен това и по
плана от 1956 г. в Разписния лист имот с кад.номер 1860, кв.141,
е записан като собственост само на С. Иванов К. на основание нотариален акт от
1972 г.
Съда
споделя трайната съдебна практика за информиращото значение на записването по
разписния лист. Основната функция на разписната книга (по Закона за единия
кадастър на НРБ от 1979 г. - отм.), а при действието на ЗКИР - на кадастралния
регистър, е информационно-оповестителна, т.е. той не доказва и не създава вещни
права – в този смисъл е решение № 867/20.11.2009 г. по гр. д. № 5397/2008 г. на
ВКС, І-во г. о., по чл. 290 ГПК. Съдебната практика приема още, че записванията
в редица случаи се отчитат като косвено доказателство за собствеността,
например за установяване идентичността на един имот чрез съпоставка на
съседите, наред с другите доказателства по делото - решение № 131/13.06.2011 г.
по гр. д. № 1602/2009 г. на ВКС, І-во г. о.. В разглеждания случай именно
записите в разписните листа към плановете за 1956г. и за 1982г. разгледани във
връзка с нотариалните актове удостоверяващи правото на собственост на
наследодателите на ищците на имот 1907, кв.139 по плана на гр.Козлодуй от
1982г. и съпоставянето на имота по плановете извършено от вещото лице установява от една страна идентичност
на спорния имот с идентификтор №37798.507.273 по
кадастралната карта и регистри на гр.Козлодуй, с административен адрес
ул."Освободител" № 98 и площ от 2588 кв.м., с номер по предходен план
1907, кв. 139, при съседи:
37798.507.501; 37798.507.500; 37798.507.274; 37798.507.279;
37798.507.272; 37798.507.502 с имот с пл.номер 1907 в кв.139, УПИ VI по плана
от 1982г. и с имот с кад.номер 1860, кв.141 по плана от 1956 г., и от друга доказва че спорния имот е бил
собственост на наследодателите на ищците.
След като ищците са доказали фактите, от които произтича наличието
на твърдяното от тях защитимо право, с което обосноват правния си интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск, ответниците следва да докажат
твърдените от тях факти, от които произтича съществуване на тяхното право на
собственост, отричано от ищците.
В случая ответниците се легитимират като собственици
на имота с констативен нотариален акт въз основа на наследство и давностно
владение. Твърдят и, че техните
наследодатели Виолета Цветанова Арсова и Емил Цветанов Д., а впоследствие и те,
са владели имота от 1987 г. и до настоящия момент, като владението им е било
явно, без прекъсване и без някой да им пречи и оспорва, като са манифестирали
собственическите си права върху имота публично с декларирането му и плащането
на всички данъци.
Съгласно
ТР 11/2012, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК. Оспорването
може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези
на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в
акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или
е било прехвърлено другиму след издаване на акта.
За
придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо
упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя
страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент –
упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която
по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението –
намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради
което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС -
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи,
че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия,
които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. Съществено
е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са
изявени пред трети лица по начин, че те да могат да разберат, че имота се свои
изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него.
От
гласните доказателства по делото не се установява наследодателите на
ответниците Виолета Арсова и Емил Д., а след тяхната смърт ответниците да са
установили фактическа власт върху процесния имот. От показанията на свидетелите
на ответниците се установява, че както наследодателите, така и ответниците не
живеят в гр.Козлодуй по рождение и идват през лятото, като живеят в имот на адрес
ул.”Георги Д.”. Освен това свидетелите на ответниците свидетелстват за
обстоятелства станали им известни от ответниците като техни познати и приятели,
както и за такива от далечното им детство и нямат непосредствени и лични възприятия
за статута и състоянието на процесния имот.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите на ищците, които са съседи на имота
и ежедневно го виждат. Тези свидетели безпротиворечиво установяват състоянието му
на изоставен и запустял, обрасъл с трева и дървета. Безпротиворечиво
установяват, че имота не се обработва и ползва от около 50 години и е бил собственост
на бащата на ищеца Д.П., Кирил, който приживе го е обработвал и е отглеждал в
него животни. Безпротиворчиво установяват и, че не познават ответниците и
техните наследодатели и никога не са ги виждали в имота. Допълнително съда
съобрази и показанията на свидетеля Кирил Асенов за факта, че един от
наследниците с адвокат преди време са идвали при него и са разпитвали за
съседните свободни имоти, след което са се снабдили с констативния нотариален
акт. Съда счита, че това обстоятелство налага извода, че ответниците и техните
наследодатели Виолета Арсова и Емил Д. не са установили фактическа власт върху
процесния имот и не са го владели, нещо повече, очевидно те не са знаели кой и
къде сред пустеещите дворове е бил някога на техен роднина.
Съдът
кредитира и показанията на свидетеля Кирил Асенов за факта, че до неговия имот
е имал имот и б.ж. Цветан Д.. По делото ответниците
не са представили доказателства за факта, Цветан Д. да е техен наследодател
въпреки, че част от свидетелите го коментират в показанията си.
Съдът
не споделя доводите на ответниците, че чрез заплащане на данъци и такси за
имота с административен адрес в гр.Козлодуй, ул.”Освободител” № 98 и подаване
на декларациите по ЗМДТ доказват факта на установено владение. Съдът счита, че
от декларациите по ЗМДТ и заплащането на местни данъци и такси не може да се
прави извод за изявено намерение за своене, тъй като те се подават в изпълнение
на административно-данъчно задължение, а откриването на данъчна партида за
недвижимия имот е административна дейност. Освен това по делото се доказа и, че
както ответниците, така и от ищеца Д.П. е заплащала местни данъци и такси за
имот на ул.”Освободител” в гр.Козлодуй. Затова от тези доказателства не може да
се прави извод за признаване права на ответниците и/или за владението.
Така
доколкото ответниците не доказват да са собственици на процесния имот, тъй като
праводателите им не се легитимират като негови собственици, нито доказват да са
установили върху имота владение от 1987 г. Както те така и праводателите им, за
да са го придобили по давност, поради което и предявения отрицателен
установителен иск е изцяло основателен и съдът следва да го уважи.
С
оглед изхода на спора, ответниците следва да заплатят на ищеца Д.П., която е
заявила и представила доказателства само тя да е направила разноските за водене
на делото (съгласно списък на разноски на л.133), който са платена държавна
такса 415 лв., платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и платен
депозит за вещото лице в размер на 300 лв., общо 1315 лв.
На
ответниците не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на Д.К.П., ЕГН ********** с адрес *** и И.С.К., ЕГН ********** с
адрес ***, че Д.П.Д. с адрес ***, П.Д.Д. с адрес ***, М.Д.П. с адрес ***, С.Е.Д.
с адрес ***, А.В.Т. с адрес *** и Е.В.С. с адрес *** не са собственици на
поземлен имот с идентификатор №37798.507.273 по кадастралната карта и регистри
на гр.Козлодуй, с административен адрес ул."Освободител" № 98 и площ
на имота от 2588 кв.м., урбанизирана територия, стар идентификатор няма, с
номер по предходен план 1907, кв. 139, при съседи: 37798.507.501; 37798.507.500; 37798.507.274;
37798.507.279; 37798.507.272; 37798.507.502, ведно с находящата се в имота
сграда (постройка допълващо застрояване) с идентификатор № 37798.507.273.1 със
застроена площ 37 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.П.Д. с адрес ***, П.Д.Д. с
адрес ***, М.Д.П. с адрес ***, С.Е.Д. с адрес ***, А.В.Т. с адрес *** и Е.В.С.
с адрес *** да заплатят на Д.К.П., ЕГН ********** с адрес *** направените
разноски по делото размер на 1315лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца
в двуседмичен срок от връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: