РЕШЕНИЕ
№148
гр. В. Търново, 12.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седми
август две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
ДОНКА МАЧЕВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10140 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2020г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от *** М. Б.,
в качеството й на пълномощник на „Фу Синг“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу Решение
№260/03.04.2020г. по АНД №191/2020г. по описа на Великотърновския районен съд,
с което решение е потвърдено Наказателно постановление №471372-F507680/21.10.2019г. на директора на
ТД на НАП – В. Търново, с което на касатора за
нарушение по чл. 3, ал. 1 ,т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой/ЗОПБ/ на основание чл. 5, ал. 1, пр. второ от същия закон е наложена
„имуществена санкция” в размер на 35 000 лв. Релевират
се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона,
съществени процесуални нарушения – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на
районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с
което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – ТД на НАП – В. Търново, в представено по
делото писмено становище от пълномощник, оспорва подадената жалба и моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на
разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Представител на Окръжна прокуратура – В. Търново заема
становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност на решението
на районния съд.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №260/03.04.2020г. по АНД №191/2020г. състав
на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №471372-F507680/21.10.2019г. на директора на
ТД на НАП – В. Търново, с което на „Фу синг“ ЕООД от гр. В. Търново за нарушение по чл. 3, ал. 1
,т. 1 от ЗОПБ на основание чл. 5, ал. 1, пр. второ от с. з. е наложена
„имуществена санкция” в размер на 35 000 лв. За да постанови този резултат
съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено извършване
на нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, а извършеното деяние не
представлява маловажен случай. Направен е окончателен извод за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно.
По делото от
фактическа страна е било прието, че в хода на извършвана ревизия на „Фу синг“ ЕООД е било установено,
че на 30.12.2018г. от касата на предприятието е изписана сумата от 70 000
лв., която съгласно представено решение на общото събрание на съдружниците на дружеството по протокол от 28.12.2018г. се
разпределя като дивидент. Сумата е била изтеглена в брой, като впоследствие,
през периода 16.09.2019г. – 18.09.2029г. е внесена по банковата сметка на
съдружника Дай Лу. Тези обстоятелства са били преценени от административнонаказващият
орган и въззивният състав като нарушение по чл. 3,
ал. 1 ,т. 1 от ЗОПБ, който текст въвежда забрана за извършване на плащани яв брой за суми, равни или по-големи от 10 000
лв.
В подробно
изложените в касационната жалба оплаквания се съдържа съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения, обосновани с твърдения за процесуални
нарушения при преценка на доказателствата, установяващи извършването на
нарушението и описанието на същото в обстоятелствената/констативно-съобразителната
част на АУАН и наказателното постановление. Направените възражения настоящият
състав счита за неоснователни.
На първо
място следва да се посочи, че оплакванията за допуснати съществени процесуални
нарушения при описание на нарушението са били направени и поддържани и пред
районният съд, който ги е обсъдил и е изложил правилни и последователни мотиви
защо не ги възприема. Тези изводи се споделят напълно от касационната
инстанция. На второ място по отношение на установените от обективна страна
елементи от състава на нарушението не е имало спор по делото.
Извършването
на плащането е било надлежно установено от представените доказателства –
извлечения от счетоводни см. 501 „каса в лева“ и см. 503 “банка“, като в хода
на ревизията са дадени обяснения и представени и други писмени
доказателства/протокол от общо събрание на съдружниците
от 28.12.2018г./ относно извършената стопанска операция. В конкретния случай
тези доказателства са съставени от касатора,
установяват неизгодни за него обстоятелства, поради което могат да служат за
доказване извършване на нарушението. Последователно застъпената от касатора логика, че след като стопанската операция/плащане
на суми от касата/, не е редовно документирана посредством съставяне на
първичен счетоводен документ, то тя не е на практика реализирана, не може да
бъде споделена.
На първо място както се посочи, налице са извлечения
от счетоводни сметки и регистри, както и писмени доказателства и обяснения на
страна, които преценени в тяхната съвкупност, подкрепят направения извод за
извършване на плащане в брой, както и посочват причината за извършването
му.
На второ място вписванията в счетоводните книги се
преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите
обстоятелства, установени в хода на производството, който принцип за преценка
на доказателствата е последователно прокаран в чл. 51 от ДОПК и чл. 182 от ГПК.
В случая точно така е процедирано по отношение на
данните, извлечени от счетоводната отчетност на касатора.
В чл. 182 от ГПК е прогласено, че ако счетоводството е водено редовно, то може
да служи като доказателство в полза на водилата го страна. Когато обаче самата
страна твърди нередовност на водената от самата нея счетоводна отчетност, няма
как данните от счетоводството да служат в подкрепа на защитната и позиция в
процеса. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ТЗ, съгласно която търговските
книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството, не могат да служат
като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят. Данните от счетоводните записвания обаче, дори и
когато има съмнение за редовността на счетоводството, могат да служат като
доказателства срещу водилата ги страна, ако установяват неизгодни за нея
обстоятелства.
При съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление е спазена предвидената процедура, същите съдържат
задължителните реквизити съгласно изискванията на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН и са съставени в срок, от компетентен орган, в предвидените
форма и съдържание. Материалноправната норма е
приложена правилно и законосъобразно. В хода на развилото се административнонаказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Не е налице
и твърдяното като касационно основание нарушение на закона. При безспорно
установената фактическа обстановка и липсата на установени допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство,
изводът на въззивният съд не може да бъде друг.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно се явява искането
на ответната страна за присъждане на разноски. Настоящата инстанция счита, че
се дължат такива в размер на 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, предвид на фактическата и правна сложност на делото, както и
поради това, че пълномощник на ответника не се е явил в съдебно заседание пред
АСВТ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260/03.04.2020г. по АНД
№191/2020г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е
потвърдено Наказателно постановление №471372-F507680/21.10.2019г. на директора на
ТД на НАП – В. Търново.
ОСЪЖДА „Фу Синг“ ЕООД от гр. В. Търново, ул. „Краков“ №5, вх. „А“ ЕИК
********* да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски по делото за
касационната инстанция в размер на 80/осемдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.