Решение по дело №1485/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 771
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215220201485
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 771
гр. Пазарджик, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201485 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Пазарджик, представлявано от управителя Н. ИВ. К. против НП № 586095-F585597 от
07.07.2021г. на директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което на
основание чл.180 ал.2 вр. с ал.1, във вр. с чл.102 ал.3, т.1 и с чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 519.49 лв. /петстотин и деветнадесет лева и 49
ст./.
В жалбата навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Алтернативно се иска изменение на НП,
преквалифициране на нарушението и намаляване размера на санкцията.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законов или процесуален
представител. Не се взема становище по съществото на спора.
Въззиваемата ТД на НАП Пазарджик, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като иска НП да се потвърди. Претендира и присъждане на раздноски.
Съдът съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, като прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството - жалбоподател е санкционирано, т.к. в качеството му на
1
данъчно задължено лице по ЗДДС не е начислило ДДС в размер на 519.49 лева
по облагаеми доставки на обща стойност 3 116,94 лв., извършени през данъчен
период 21.08.2020г. - 31.08.2020г., когато лицето не е било регистрирано по
ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било
длъжно. В хода на извършвана проверка за установяване на факти и
обстоятелства, възложена с РИП № П-16001320198100-ОРП-001/24.11.2020г.
се установило, че за периода от 01.08.2019г. до 31.07.2020г. задълженото лице
е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за
задължителна регистрация в размер на 50 000,00 лв. /50 532,77лв./, формиран
от търговия на дребно с промишлени стоки. Лицето е следвало да подаде
заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 07.08.2020г. /в 7-дневен
срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50
000.00лв. /. Условията за задължителна регистрация са били налице към
31.07.2020г., 31.08.2020 г., 30.09.2020 г., а лицето е регистрирано на
26.10.2020г. За периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде
издаден акта за регистрация -21.08.2020г., ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок – до 07.08.20г., до датата, на която е регистрирано по ЗДДС
- 26.10.2020г., лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него
облагаеми доставки /по аргумент от разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от
ЗДДС/.
За периода 21.08.2020г. - 31.08.2020г., дружеството е извършило
облагаеми доставки от търговия на дребно с промишлени стоки на стойност 3
116,94 лв. Налице са облагаеми доставки платени в брой чрез регистрирания
ЕКАФП с ФУ № DY518004 и ФП № 36676477 и по банков път. Мястото на
изпълнение на посочените доставки е на територията на страната т.е.
неначисленият ДДС за периода 21.08.2020г. - 31.08.2020г. е бил в размер на
519,49 лв.
Ако „Т.“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС през периода 21.08.2020г.
до 31.08.2020г., както е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС
за извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете по чл.86, ал.1
и ал.2 от ЗДДС, като подаде Справка-декларация за ДДС и информация от
отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за
данъчен период месец 08/2020г., съгласно чл.125, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС в
срок до 14.09.2020 г.
2
В разпоредбата на чл. 180, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е предвидена санкция за
„регистрирано лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в
този закон срокове“, включително „и когато лицето не е начислило данък, тъй
като е не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този
закон“. В разпоредбата на чл. 180, ал.3 от ЗДДС е предвидена имуществена
санкция и за начислен данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който
данъкът е следвало да бъде начислен.
„Т.“ е подало СД за ДДС за данъчен период месец 10/2020г., по
електронен път с вх. №13001745884/09.11.2020г. В Дневника за продажбите за
посоченият период с Протокол №**********/31.10.2020г. лицето е
самоначислило дължимия ДДС за периода 21.08.2020г. до 31.08.2020г. в
размер на 519,49 лв. Налице е било закъснение от два месеца.
Всичко това според данъчната администрация съставлявало нарушение на
чл.180 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС и във връзка с чл.102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и вр. с
чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Нарушението е било извършено за първи път.
За констатираното нарушение против дружеството бил съставен АУАН №
F585597 от 12.01.21г.. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, т.к.
дружеството било надлежно поканено да се яви пред приходната
администрация в 7-дневен срок от получаване на поканата за съставяне на акт,
но негов представител не се явил. Поканата била връчена по електронен път на
07.01.21 година.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, което било
връчено на управителя на дружеството на 04.10.21 година, а жалбата против
него била подадена чрез АНО на 08.10.21 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН.
При това положение съдът намира, че въззивната жалба е процесуално
допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна
точка на подателят й, който е активно легитимирано лице да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на св.З.Ш. - Грозданова – актосъставител и писмените
доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, т.к. същите
3
са непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установеното от правна страна съдът намира, че жалбата е
частично основателна по следните съображения:
Не е спорно по делото, че дружеството-жалбоподател към
инкриминирания период не е било регистрирано по ЗДДС, както и че към
31.07.2020г. е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от
ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 50 000,00 лв., а именно 50
532,77лв., формиран от търговия на дребно с промишлени стоки. При това
положение е несъмнено, че лицето е следвало да подаде заявление за
регистрация по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС до 07.08.2020г. - в 7-дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000.00лв.,
но същото е било регистрирано едва на 26.10.2020г. Няма спор и по това, че за
периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за
регистрация - 21.08.2020г., ако лицето е било подало заявлението за
регистрация в срок до 07.08.20г., до датата, на която е регистрирано по ЗДДС -
26.10.2020г., то е следвало да начислява ДДС за извършените от него
облагаеми доставки /по аргумент от разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от
ЗДДС/. За периода 21.08.2020г. - 31.08.2020г., дружеството е извършило
облагаеми доставки от търговия на дребно с промишлени стоки на стойност 3
116,94 лв., т.е. неначисленият ДДС за посочения период е бил в размер на
519,49 лв.
Накрая не е спорно и това, че дружеството е подало СД за ДДС за данъчен
период месец 10/2020г., по електронен път с вх. №13001745884/09.11.2020г.,
като в дневника за продажбите за посоченият период с Протокол
№**********/31.10.2020г. лицето е самоначислило дължимия ДДС за периода
21.08.2020г. до 31.08.2020г. в размер на 519,49 лв., т.е. със закъснение от два
месеца.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
обективната административнонаказателна отговоронст на дружеството, макар
че не е била приложена правилната санкционна норма, за което съображения
ще се изложат по-долу.
Първо следва да се каже, че в рамките на цялостния съдебен контрол за
законосъобразност не се констатираха процесуални пороци, водещи директно
до отмяна на НП. Актът и НП имат съдържание, което съответства на
4
нормативно установените правила за задължителни реквизити и е спазена
строго формалната процедура за тяхното съставяне, предявяване и връчване.
В разпоредбата на чл. 180, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е предвидена санкция
за “регистрирано лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените
в този закон срокове“, включително „и когато лицето не е начислило данък,
тъй като е не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този
закон ”. Алинея 3 на чл. 180 съставлява привилегирован състав за същото
нарушение, доколкото тя предвижда по по-лека санкция за същото нарушение-
несвоевременно начисляване на данъка, стига той да е внесен все пак в 6-
месечния период по чл. 180, ал.3 от ЗДДС. При логическо и систематично
тълкуване на всички алинеи на коментираната норма следва, че те предвиждат
санкции за едно и също нарушение - несвоевременно начисляване на данъка,
като ал.1 и ал.2 имат различни субекти на това нарушение (по ал.1
регистрирано лице, а по ал.2 - нерегистрирано , ако по отношение на него са
били налице основанията за регистрация ), на едно и също наказание.
Разпоредбата на алинея трета пък предвижда по-леко наказание за същото
нарушение, но ако данъкът все пак е бил начислен в срок до 6 месеца от края
на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. Наистина ал.3 от
чл.180 ЗДДС препраща само към ал.1 но пък ал.2 препраща също към първа и
то досежно обективните елементи на състава на нарушението с изключение на
субекта, така че ал.3 е приложима и за хипотезите на ал.2, по който въпрос
няма нито практически, нито теоретичен спор. В този смисъл има установена
трайна съдебна практика, като само за пример биха могли да се цитират
Решение № 674/14.9.2020г. на ПзАдС , к.н.а.д. дело № 696 /2020 г. и Решение
№ 965/27.12.2019 г. на ПзАдС по к. а. н. д. № 1134/2019 г.
С оглед на всичко казано до тук и доколкото по-горе бе посочено, а е
отразено в акта и в НП, че данъкът, дължим за процесния период и в
процесния размер, е самоначислен на 09.11.20г. чрез подаване на СД , тоест в
6-месечния период по чл. 180, ал.3 от ЗДДС, то АНО е следвало да наложи
санкция за нарушението, определена по реда на чл.180 ал.3 от ЗДДС. Съгласно
чл.180, ал.3 от ЗДДС - „При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е
начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в
размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно
нарушение - не по-малко от 400 лв. Доколкото 5% от неначисления данък се
5
равнява на сума от 25.97 лева, то на дружеството следва да се определи
санкцията в размер на 200 лева, до който размер следва да се намали санкцията
по процесното НП, което ще се измени в този смисъл.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се каже, че съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване
на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл.143, ал.1 от АПК сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът констатира, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът,
съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските направени по
делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на
цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното
наказание. Съгласно чл. 37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
6
че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, респ.
същото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно за сумата от 32 лв. /тридесет и два лева/.
Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на
Националната агенция за приходите, доколкото тя има статут на юридическо
лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на
НАП-Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с
настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към
същата агенция.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд :
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 586095-F585597 от 07.07.2021г. на директор на
дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което на „Т.” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от
управителя Н. ИВ. К. на основание чл.180 ал.2, вр. с ал.1, във вр. с чл.102
ал.3, т.1 и с чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 519.49 лв. /петстотин и деветнадесет лева и 49 ст./, като на
основание чл.180 ал.3 вр. с ал.2, вр. с ал.1 във вр. с чл.102 ал.3, т.1 и с чл.86
ал.1 и ал.2 от ЗДДС НАМАЛЯВА ИМУЩЕСТВЕНАТ АСАНКЦИЯ на 200
лв. /двеста лева/.

ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Пазарджик, представлявано от управителя Н. ИВ. К. ДА ЗАПЛАТИ на
Националната агенция за приходите разноски в размер на 32 лв. /тридесет и
два лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

7
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8