№260002
гр.Силистра
25.08.2020 год.
Силистренски окръжен
съд наказателна колегия, в закрито заседание на двадесет и пети август през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия
ХЪРВАТЕВ ЧНД №170 по описа за 2020г. за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Постъпила е
жалба от адв.Георги Иванов Николов, процесуален представител на С.С.С., против
постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.07.2020г.
постановено от ОП-Силистра по ДП № 1886 ЗМ-482/10.09.2019г. по описа на
РУМВР-Силистра. Жалбоподателя счита, че проведеното разследване е непълно и
необективно, а направените от прокурора изводи необосновани. Поради това
жалбоподателя иска от съда да отмени постановлението за прекратяване и върне
делото на прокурора с указания „относно прилагането на закона“.
Съдът като
прецени изложените в жалбата доводи и взе предвид събраните по делото
доказателства, установи следното:
По делото
от фактическа страна е установено, че на 10.09.2019г. в около 18:20часа по път
II-71, км.10+500-гр.Силистра-гр.Добрич, край с.Богорово е възникнало ПТП между
т.а. „Дачия Сандеро“ с рег.№СА 0869 СН и л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№СС2382СН.
Пристигналите на место служители на Пътна полиция установили, че т.а. „Дачия“ е
бил управляван от Диян Желев Димитров, а л.а. „Форд“ от Милен Светославов
Янков, при когото в автомобила пътувал и Михаил Събев Добрев. И тримата били
транспортирани от екипи на ЦСМП в МБАЛ-Силистра.
В хода на
разследването се установило, че ПТП е станало по път II-71, км.10+500 край
с.Богорово на пътя гр.Силистра-гр.Добрич. Местопроизшествието се намира в зона
на ляв завой по посока с.Богорово с радиус от около 200м., като пътя е с две
ленти за движение, с налична разделителна непрекъсната осева линия. Пътя е с
широчина от 11м, с две ленти от по 5,50м., банкети от по 1,5м. и бетонови
водещи ивици от по 0,25м. Радиусите на вдлъбнатите и изпъкнали хоризонтални
криви са с минимална дължина на вълната допустима за съответната проектна
скорост 80км/ч. Надлъжния наклон в началото на участъка при км. 10+200 е
5,602%, а в края на участъка при км. 11+018 е 2,460%. Пътната настилка е
едрозърнест асфалт, без повреди и неравности, като произшествието е станало в
светлата част на денонощието, пътната настилка е била суха, с нормална
видимост.
На
инкриминираната дата и посочения час св.Зоров пътувал от гр.Добрич за гр.Русе,
управлявайки тежкотоварен автомобил и в този момент се е намирал преди
с.Богорово, в посока гр.Силистра. Пред него се е движил т.а. „Дачия“ управляван
от Диян Димитров. Още с навлизането в левия за тях завой, св.Зоров забелязал,
че автомобилът „Дачия“ се отправил в ляво към осевата линия, преминал я, след
това се върнал в своята лента за движение, но веднага след това водачът изгубил
контрол на автомобила, който започва да се движи странично по осевата линия,
като предната част на автомобила е насочена към десния банкет, а задната
част-към левия банкет. В този момент в посока на гр.Добрич се е движил л.а.
„Форд“, управляван от св.Янков. Последният видял навлезлия в неговата лента за
движение автомобил „Дачия“ и предприел спиране, но независимо от това последвал
удар между предната лява част на л.а. „Форд“ и лява страна на т.а. „Дачия“.
Ударът бил челно-страничен, кос, ексцентричен. В следствие на удара т.а.
„Дачия“ се обърнал по таван и продължил движението си около 2м, след което
спрял, а л.а. „Форд“ спрял в своята
лента за движение.
Вследствие
на удара Диян Димитров изпаднал от автомобила на пътното платно, а св.Янков бил
изваден от баща си от неговата страна на автомобила. Димитров е настанен в
МБАЛ-Силистра, но независимо от проведеното адекватно лечение, починал на
17.09.2019г.
От
назначената СМЕ е видно, че непосредствената причина за смъртта на Диян Желев
Димитров се дължи на тежка ЧМТ, довела до цонтрално-мозъчна дисфункция, поради
деприсионна фрактура на черепните кости с компресия върху мозъчното вещество с
мозъчна контузия, и размекчение на мозъчното вещество с изпадане на мозъчна
смърт.
В кръвта на
Димитров не е констатирано наличие на алкохол.
Според
съда, в рамките на установените фактически положения, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства от досъдебното производство, прокурорът
обосновано и законосъобразно е изложил своето становище за прекратяване на
наказателното производство.
В тази
връзка, съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, а по същество
неоснователна.
Всяко
цитирано фактическо обстоятелство, се базира на конкретен доказателствен
източник по делото, и поради тази причина, главния правен извод се основава на
цялостна обективна оценка на доказателствената съвкупност. В хода на
предварителното производство са били събрани достатъчно по обем и стойност,
относими и необходими доказателствени източници, които са били анализирани по
отделно и в съвкупност, поради което и изложените от обвинението правни доводи,
са правилни и не могат да не бъдат споделени.
В жалбата
се възразява основно върху извода на прокурора, че единствено поведението на
Димитров е причина за настъпване на ПТП-е, като според жалбоподателя не е
изследвано прецизно поведението и на св.Янков. В тази връзка се оспорват
констатациите на АТЕ, и основно становището на вещите лица изложено в т.3,4;
т.3,5 и 3,6.
Съдът
намира, че тези възражения са неоснователни, тъй като почиват на неправилно
интерпретиране или незадълбочено изследване на доказателствената съвкупност.
Конкретно
по възраженията.
На първо
място се твърди в жалбата, че е неизвестно къде се е намирал л.а. „Форд“
управляван от св.Янков, към момента на загуба на устойчивост на т.а. „Дачия“,
управляван от Димитров, при първоначалното му навлизане в лентата за насрещно
движение, и би ли настъпил удар между двете МПС, ако св.Янков е предприел
действия за аварийно спиране в този момент?
В тази
връзка се навеждат съждения, че св.Янков е следвало да отреагира още в този
момент.
Отговорите
на поставените въпроси се извличат както от становището на изготвената АТЕ,
така и от показанията на св.Зоров и писмените доказателства касаещи
характеристиките на пътя в конкретния пътен участък /писмените материали
представени от АПИ, т.2, л.205-216/.
В тази
връзка адв.Николов правилно е цитирал показанията на св.Зоров касаещи този
момент, но не ги е съпоставил с останалите доказателствени източници. Св.Зоров
е споменал, че л.а. „Дачия“ е започнал да криволичи още когато е започнал да
взема завоя: „Започна още от завоя, като започна да взема завоя рязко отиде на
ляво“, т.е. Димитров е загубил устойчивост на автомобила още в началото на
завоя. Според данните на АПИ и заключението на АТЕ, завоя е с радиус от около
199м., като вещите лица са изчислили, че в участъка на местопроизшествието
видимостта е от около 80м. Заключението им се основава и на личното посещение
на местопроизшествието. Тяхното заключение е също така, че сблъсъка е станал
около средната част на завоя. При това положение, при първоначалното навлизане
на т.а. „Дачия в насрещното пътно платно, той не е бил видим за св.Янков, тъй
като това е станало още в началото на завоя. Едва при повторното навлизане на
„Дачията“ в насрещната лента за движение, тя е била възприета от св.Янков, като
в този момент тя се е движила странично по пътното платно. Св.Зоров заявява, че
водачът на „Форда“ е намалил максимално, но „Дачията“ беше неуправляема и беше
настрани към „Форда“. При тези характеристики на завоя и показанията на
св.Зоров става ясно, че преди да стане видим за св.Янков, т.а. „Дачия“
управляван от Димитров е изминал около 60м. след момента на загуба на
устойчивост. Св.Зоров е успял да спре своя автомобил, поради това, че се е
движил след „Дачията“, не е загубвал визуален контакт с този автомобил, и е
предприел спиране още от първоначалната загуба на устойчивост на „Дачията“, в
момент, в който този автомобил не е представлявал опасност все още за св.Янков,
тъй като не е бил видим за него.
Св.Зоров
заявява по отношение действията на Димитров: Според мен нещо се беше разсеял,
не прецени, че завоя е голям, а и начина по който се опитваше да овладее колата
ми подсказва като дългогодишен шофьор, че нещо се е паникьосал. Той не успя да
овладее автомобила“. Тези показания противостоят категорично на твърденията в
жалбата, че „…водача Димитров е намалявал скоростта си на движение. Очевидно е,
че същият е предприел действия по овладяване на движението на автомобила“.
Очевидно е обаче, че не е успял.
На следващо
място, несъстоятелно е възражението, че АТЕ не дава отговор какво е било
точното разположение на двата автомобила върху пътното платно в момента на
удара. Вещите лица са приели, че удара е възникнал между предната лява част на
л.а. „Форд“ и лявата страна на т.а. „Дачия, като удара е бил челно-страничен,
кос, ексцентричен.
Това се
потвърждава и от св.Зоров-очевидец на ПТП-е: „Дачията се движеше по осевата
линия странично, с предна част насочена към десния бордюр, задна част към ляв
бордюр. Задна лява врата се удари в предната част на Форда“. Идентична е
информацията която се извлича и от снимковия материал за уврежданията на двата
автомобила. За това са изключително голословни съжденията на адв.Николов, който
е заявил“…очевидно е, че водача Димитров е извършил всичко възможно за да
предотврати ПТП, но дали това е така и за водача на л.а. „Форд Фиеста“ Милен
Янков“, с оглед задълженията му по чл.20, ал.2 ЗДП. Очевидно е, както бе
посочено, че Димитров не е успял да извърши всичко възможно да предотврати ПТП,
след като именно неговия автомобил навлиза в лентата за движение на св.Янков, а
не е обратното.
На трето
място, не може да се сподели възражението досежно мястото на удара, като
адв.Николов сочи в жалбата, че в момента на удара, т.а. „Дачия“ „почти е бил
излязъл от лентата за насрещно движение“. Бил е почти излязъл, но не съвсем.
Вещите лица са категорични за мястото на удара, и го определят по дължина на
пътя-на около 6-6,5м след ПЛО и около средата на завоя, и по широчина на
платното-на около 0,8-1м наляво от осевата линия, изцяло в частта на пътя,
предназначена за движение по посока към гр.Добрич. Действително, съобразно
широчината на пътната лента /5,5м/, разстоянието от 0,8 до 1м от осевата линия
е по-малко отколкото до бордюра, но все пак е изцяло в лентата за движение към
гр.Добрич. Св.Зоров също споделя по този въпрос: „Форда мисля, че спря на място
и мястото на удара е там, където беше Форда, но не мога да кажа със сигурност
дали Форда е спрял“, т.е. в случая свидетеля не е сигурен единствено, дали
Форда се е преместил след удара. Вещите лица в АТЕ са приели, че скоростта на
движение след удара на л.а.“Форд“ е 18км/ч, т.е. все пак е имало преместване на
автомобила назад, вследствие на удара.
Вещите лица
са установили, че т.а. „Дачия“ към началото
на удара се е движил със скорост от около 63,4км/ч., а л.а. „Форд“ с около
53,6км/ч. Скоростта на движение на т.а. „Дачия“ в момента, в който е нарушил
устойчивостта си на движение е била около 70км/ч, което се потвърждава и от
показанията на св.Зоров.
Атмосферните
и пътни условия са били изключително благоприятни за движение, а в конкретния
пътен участък не са налични пътни знаци ограничаващи позволената за извън
населено място скорост.
Следователно,
водачите и на двата автомобила са се движили в рамките на позволената за
конкретния пътен участък, и дори и с по-ниска, а възникването на ПТП-е се дължи
единствено на навлизането на т.а. „Дачия“ в лентата за насрещно движение. В
момента, в който св.Янков е възприел навлезлия в неговата лента за движение т.а.,
/при второто пресичане на разделителната лента, и когато т.а. „Дачия“ се е
движил странично/, между тях е имало разстояние от около 80м., което е по-малко
от сбора на опасните зони за двата автомобила, т.е. произшествието е било
непредотвратимо чрез спиране от страна и на двамата водачи.
Водачът на
т.а. „Дачия“- Димитров не се е съобразил с изискването на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
който вменява на водачите непрекъснато да контролират управляваното от тях МПС.
В случая е
налице безпричинно отклоняване на т.а. „Дачия“ от праволинейното му движение,
загубата на устойчивост и невъзможност от възстановяване на контрола над него
от страна на Димитров. Това очевидно показва, че той не е следил всеобхватно и
непрекъснато пътната обстановка, и не е бил фокусиран върху управлението на
МПС-во. В случая не са били налице обективни причини за това, и възникналата
конфликтна ситуация се дължи изцяло на неправомерното поведение на Димитров.
Върху поведението на Димитров не са оказали въздействие никакви други фактори,
като скорост, неблагоприятни пътни условия или внезапно възникнало препятствие.
Както бе посочено, в конкретния пътен участък не са налице пътни знаци
ограничаващи максимално допустимата скорост на движение извън населено място, а
Димитров се е движил с по-ниска такава- с около 70км/ч. Дори наличието на завой
не е изисквало движението с по-ниска от установената скорост, тъй като според
справката от АПИ „Радиусите на вдлъбнатините и изпъкнали хоризонтални криви са
с минимална дължина на вълната, допустими за съответната проектна скорост
80км/ч.
Съдът
споделя извода на прокурора, че причините за произшествието от технически
характер са единствено действията на водача Димитров, който не е управлявал
устойчиво автомобила, а е позволил неговото отклоняване и навлизане в
насрещната лента за движение. Съдът допуска, че непосредствено преди занасянето
на автомобила, Димитров е извършил някакви действия по управлението на
автомобила, като действия с кормилото, със спирачната система или педала газта,
които са провокирали загубата на устойчивост и нарушаване на праволинейното
движение на автомобила. Възможно е Димитров да е отклонил вниманието си за
момент извършвайки манипулации и с други системи на автомобила, примерно
радиото или използването на мобилен телефон, и това да е повлияло на
обективните му възможности на техническото овладяване на автомобила чрез
системите за управление, което е довело до загубата на контрол и невъзможността
да задържи автомобила в неговата лента за движение.
В случая,
ПТП-е на конкретното място, при конкретните пътно климатични условия е нормално
предотвратимо, като причината за допускането му е единствено поведението на
Димитров.
Ето защо
съдът приема, че проведеното разследване не е едностранчиво и не са налице
противоречиви изводи на прокурора, които да навеждат на съмнение относно
действителната му воля. Прокурорът е анализирал действията на Димитров,
подлагайки ги на оценка през призмата на всички събрани доказателства,
включително и изготвената АТЕ, като е достигнал до крайния извод, че действията
му са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Правилното
интерпретиране на доказателствената съвкупност, е довело до обосновани
фактически и правни изводи, в полза на крайния извод за необходимостта от
прекратяване на наказателното производство.
Всичко това
прави атакуваното постановление обосновано и законосъобразно и подлежащо на
потвърждаване.
Водим от
гореизложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановление за прекратяване на наказателното производство от 10.07.2020г. на
Окръжна прокуратура гр.Силистра, по ДП №482/2019г. по описа на РУМВР-Силистра.
Определението
може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр.Варна в 7-дневен срок,
от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: