Решение по дело №781/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 370
Дата: 17 януари 2019 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Албена Марчева Ботева
Дело: 20171100100781
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. София, 17.01.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                             СЪДИЯ:   АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 781/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 6901/19.01.2019 г., предявена от Р. ******* Н., с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Ц.Н., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. Скравена, Общ. Ботевград, ул. „*******, против „З.Е.” АД, ЕИК*******, със седалище и  адрес на управление:***

Ищецът твърди, че на 14.11.2015 г., около 13.10 ч., в с. Габровница, на ул. „*******, неправоспособният водач Т.Л.Ц.,  привел в движение лек автомобил „Нисан Примера“, с рег. № *******като извършил маневра „движение на заден ход“, и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с пешеходеца Р. ******* Н..

Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП е претърпял множество телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на главата, разкъсно-контузна рана на гърба, разкъсно-контузна рана на дясно коляно, контузия на коремна област, разкъсване на чревния корен, вътрешен кръвоизлив, ретроперитонеално кръвонасядане. На ищеца било проведено оперативно лечение – отваряне на коремната кухина, зашиване на разкъсването на опората на тънкото черво и лаваж-дренаж на коремната кухина.

В резултат на причинените му телесни увреждания, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и изключителни затруднения при ежедневните си движения. След изписването си от болницата, ищецът не можел сам да се обслужва, принуден бил да стои на тъмно вкъщи, без да има възможност за развлечение. Ищецът изживял сериозен шок и ужас, имал проблеми със съня и силно главоболие. По по-голямата част от тялото му останали белези от травмите и операциите. Ищецът твърди, че към предявяване на исковата молба все още се възстановява, както и че настъпилото събитие ще има силно негативно влияние върху целия му живот.

Ищецът  твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Нисан Примера“, с рег. № *******по силата на застрахователна полица № BG/07/11500219316, валидна от 26.08.2015 г. до 10.12.2015 г.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът „З.Е.” АД да бъде осъден да му заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 14.11.2015 г. до окончателното й заплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока отговор на искова молба, ответникът „З.Е.” АД   е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че към датата на процесното ПТП, не е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Нисан Примера“, с рег. №*******. Ответникът твърди, че договорът, сключен със застрахователна полица № BG/07/11500219316 не е влязъл в сила, евентуално – към датата на ПТП е бил прекратен. Евентуално, ответникът твърди, че договорът е нищожен. Излага съображения, че чл. 259, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ (отм.) предвижда две хипотези, а настоящият случай не обхваща нито една от тях. Не ставало ясно дали се касае за общия вид застраховка „Гражданска отговорност“ или за гранична такава. И при двете хипотези, обаче, бил налице невъзможен предмет на договора, тъй като лек автомобил „Нисан Примера“  имал италианска регистрация. Посоченият автомобил най-вероятно имал застраховка „Гражданска отговорност“ с италиански застраховател, поради което било недопустимо сключване на нова застраховка. Застраховката се явявала нищожна и на основание чл. 22, ал. 5 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г.

Ответникът оспорва механизма на ПТП. Сочи, че представените доказателства не установявали обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Ответникът оспорва и наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на лек автомобил „Нисан Примера“. Твърди, че водачът е бил в обективна невъзможност да възприеме детето и е било налице случайно деяние.  Оспорва и настъпването на описаните травматични увреждания, наличието на твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесния инцидент.

Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди, че същият не се е съобразил с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата. Сочи, че ищецът е бил на пътното платно и е следвало да се съобразява с останалите участници в движението. Наличието на пешеходец на пътното платно, с цели различни от неговото пресичане, представлявало противоправно деяние, което било пряка и непосредствена причина за настъпилия вредоносен резултат, тъй като пострадалият сам се е поставил в опасност. Твърди, че инцидентът е настъпил на място от платното за движение, където не се допуска движение на пешеходци.

Ответникът релевира и възражение за съпричиняване, изразяващо се в действията на родителите или лицето, което е следвало да упражнява надзор над ищеца. Ищецът твърди, че към настъпване на ПТП, ищецът е бил малолетен и върху него е следвало да се прилага съответен контрол.

Ответникът оспорва иска и по размер. Счита, че претенцията е прекомерно завишена с оглед стандарта на живот в страната и принципа на справедливостта. Освен това, характерът и видът на травматичните увреждания, тяхната степен и интензитет, и техните негативни последици, не обуславяли претендираната от ищеца сума. Ответникът оспорва и претенцията за лихва. Моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

На 22.10.2018 г., ищецът е представил по делото писмени бележки, в които излага доводи в подкрепа на иска.

На 05.11.2018 г., ответникът е представил писмени бележки, в които излага подробни съображения в подкрепа на възраженията си.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 226 КЗ (отм.),  може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай, видно от Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 26.08.2015 г., във формата на представената по делото застрахователна полица № BG/07/115002191316, валидна от 11.46 ч. на 26.08.2015 г., „З.Е.” АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Нисан Примера“, с рама № SJNBDAP11U0444991 (л. 111 от делото).

За индивидуализирането на лекия автомобил е напълно достатъчно посочването в полицата на идентификационен номер на неговата рама (така решение № 133/28.10.2014  г. по т. д. № 2675/2013 г. на ВКС, І ТО).

Видно от Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 80а), към 14.11.2015 г. (датата на процесното ПТП), застрахователното правоотношение не е било прекратено (в справката е посочено, че „полицата е прекратена“ на 10.12.2015 г. – поради невнасяне на вноската. Справката е подписана от двама служители на Гаранционния фонд, върху нея е положен печата на Фонда и същата е била приложена към писмо от изпълнителния директор на ГФ до процесуалния представител на ищеца.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП, съдът приема за установено по делото, че лек автомобил „Нисан Примера“, с рама № SJNBDAP11U0444991 е идентичен с лек автомобил „Нисан Примера“, с рег. №*******.

Съгласно чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.) документите, изготвени от фонда (Гаранционния фонд) въз основа на данните от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или Злополука на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на МПС, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на МПС или превозвача на пътници със средства за обществен превоз.

По делото не са представени доказателства, които да оборят удостовереното в Справката от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд. В тази връзка, представените ведно с писмената защита на ответника справки от интернет-сайта на ГФ не са приети като доказателства по делото, поради което и не следва да се обсъждат.

Не са представени и доказателства, че към датата на процесното ПТП, гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била застрахована при друг застраховател.

Поради изложеното, след съвкупна преценка на представените писмени доказателства, съдът приема за установено по делото, че към 14.11.2015 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/07/115002191316, валидна от 26.08.2015 г. до 10.12.2015 г., „З.Е.” АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Нисан Примера“, с рег. № *******включително и на водача Т.Л.Ц..

Възраженията на ответника са неоснователни.

Съобразно  нормата на чл. 249, т. 1 КЗ застраховката „гражданска отговорност“ на автомобилистите е вид задължителна застраховка.  Съгласно чл. 259, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ (отм.), договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение (т. 1); управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка (т. 2).  Лицето по ал. 1, т. 2 сключва гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има валидна гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до напускането на територията на Република България (чл. 259, ал. 2 КЗ - отм.).

В случая не е налице гранична застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и са неприложими ограниченията, за сключването на този вид застраховки, предвидени в Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз
(загл. изм. с ДВ, бр. 33/2017 г.) - относно мястото на сключване, забраната за използване на услугите на застрахователни посредници, забраната за разсрочване на премията по граничната застраховка и др. (чл. 22 и сл. от Наредба № 49/16.10.2014 г.).

Поради това, сключената застраховка е такава по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.). Същата, обаче, не е нищожна, тъй като нито е нарушена императивна правна норма, нито е бил отпаднал интересът от сключване на такава застраховка. Съгласно чл. 195, ал. 1 КЗ (отм.), недействителен е застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес. Съгласно чл. 257 КЗ (отм.) обект на застраховане по задължителната застраховка „гражданска отговорност" е отговорността на застрахованите лица за вреди, свързани с притежаването или използването на МПС. Т.е. застрахователният интерес при застраховката „гражданска отговорност" може да се определи като правоотношение относно вещи, при чиято експлоатация или пазене има вероятност от увреждане на трети лица или осъществяване на дейност, която поражда риска от увреждане на други лица. При задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователният интерес е налице по отношение на лицата, които притежават или ползват МПС на законно основание. От друга страна, разпоредбата на чл. 315, ал. 1 КЗ (отм.) предвижда отговорност както за лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2, така и за лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“  на автомобилистите.

Поради това, не може да се приеме, че е налице липса на застрахователен интерес или липса на годен обект на застраховане по отношение на лекия автомобил с чуждестранна регистрация, управляван на територията на Република България.

В заключение, съдът приема, че към 14.11.2015 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Нисан Примера“, с рег. № *******включително и на водача Т.Л.Ц..

 Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 14.11.2015 г., около 13.10 ч., в с. Габровница, на ул. „*******Т.Л.Ц., при управление на лек автомобил „Нисан Примера“, с рег. № *******при извършване на маневра „движение на заден ход“, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие, с пешеходеца Р. ******* Н..

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 501,  съставен на 14.11.2015 г. от дежурен ПТП при ОД на МВР – Монтана, който е посетил мястото на ПТП. Като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП, в Констативния протокол е посочено, че на 14.11.2015 г., около 13.10 ч., в с. Габровница, на ул. „*******пред дом № 46, Т.Л.Ц., извършва маневра „движение на заден ход“ без да се убеди, че пространството зад автомобила е свободно и блъска намиращото се зад автомобила дете - Р. ******* Н..

Настъпването на процесното ПТП се установява и от представения по делото  Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие, съставен на 14.11.2015 г. от дознател при РУ на МВР – Монтана. В протокола е посочено, че при извършения на 14.11.2015 г. оглед, започнал в 14.45 ч. и завършил  в 15.20 ч., на местопроизшествието, намиращо се в с. Габровница, Обл. Монтана, на ул. „*******срещу  № 46, е констатиран лек автомобил „Нисан Примера“, с рег. № *******както и петно със засъхнала червеникаво-кафява течност. Описаната е намерената фактическа обстановка, направени са и снимки.

Протоколът за оглед има характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

По случая е било образувано досъдебно производство № 1120/2015 ж. по описа на РУ – Монтана.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Т.Л.Ц., който заявява, че е съпруг на майката на ищеца и братовчед на ищеца. За процесното ПТП, свидетелят разказва, че са минавали ловджии, било много тясно и трябвало малко да се бутне автомобила на чичо му. Свидетелят седнал в автомобила, който бил изключен от скорост, свидетелят пуснал ръчната спирачка, и тъй като имало наклон, колата постепенно тръгнала назад. Детето било зад автомобила, на пътното платно, свидетелят не го видял и го ударил. Детето „изревало“, свидетелят дръпнал веднага ръчната спирачка, чичо му дошъл и двамата вдигнали колата и извадили детето, което било под колата.

По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно. Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства, е описало следният механизъм на ПТП:

На 14.11.2015 г., около 13.10 ч., в с. Габровница, Обл. Монтана, на ул. „*******до дом № 46,  бил спрян на платното за движене лек автомобил „Нисан Примера“, с рег. №*******. Платното за движение било 6 метра, без маркировка, кално зацапано, без пътни знаци. Неправоспособният водач Т. Любчев Ц. седнал зад волана и потеглел на заден ход. В същото време, по неизвестен начин, зад автомобила се е намирал пострадалия пешеходец - Р. ******* Н., тогава на 4 г. и 10 м. Водачът Н. не е внимавал и не е наблюдавал пространството зад автомобила си поради което автомобилът е ударил и отблъснал детето на платното и след това го е прегазил. Ударът върху детето е бил нанесен с относително ниска скорост от около 10 км/ч. Водачът е спрял автомобила след като е чул вика на детето. По-късно с чичо си, собственика на автомобила са извадили детето, което е било под автомобила. От техническа гледна точка, причината за настъпване на произшествието, е в действията на водача на л.а. „Нисан Примера“, който най-вероятно не е внимавал и не е оглеждал пространството зад автомобила непрестанно. Вещото лице е посочило, че водачът е имал възможност да види детето, още преди да седне в автомобила, а и след като е потеглил на заден ход, също е имал възможност да наблюдава пространството зад автомобила си до момента на удара.

По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото лице д-р М.Г.. Вещото лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска документация (изследвания, история на заболяването, направление за спешна хоспитализация, лист за преглед в Спешно отделение, реанимационни и температурни листове и др.) и след личен преглед на ищеца, е приело, че в резултат на процесното ПТП, Р. ******* Н. е получил следните  увреждания: Контузия на главата. Мозъчно сътресение. Скалпираща разкъсно-контузна рана на главата. Разкъсно-контузна рана на гърба. Разкъсно-контузна рана на дясното коляно. Контузия на корема. Разкъсване на чреводържателя. Вътрешен кръвоизлив. Ретроперитонеален хематом. Остра кръвозагубна анемия.  Видно от СМЕ, контузията на главата в съвкупност с мозъчното сътресение причиняват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Скалпиращата разкъсно-контузна рана на главата отделно и самостоятелно причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Разкъсно-контузната рана на гърба временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Разкъсно-контузна рана на дясното коляно временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузията на корема с разкъсванте на чреводържателя, в съвкупност с развилият се вътрешен кръвоизлив, с ретроперитонеалният хематом и острата кръвозагубна анемия причинняват постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Вещото лице е посочило, че е било проведено по спешност оперативно лечение, което е предотвратило настъпването на смъртен изход. Възстановяването от тежките травматични увреждания на коремните органи е в срок от 1 - 2 месеца. Белегът в теменно — тилната област на главата е зарастнал, също с келоидно разрастване, като в областта му липсва окосмяване, което ще е до края на живота.

В СМЕ е констатирано, че няма регистрирани, предхождащи датата на ПТП, претърпени оперативни интервенции, които да са се отразили върху възстановяването на ищеца.

Заключението по СМЕ е оспорено от ответника, в частта, в която вещото лице е посочило, че е възможно в бъдеще да има сраствания в коремната област, които впоследствие да причинят илеус и последващ перитонит.

По този въпрос е прието заключението и по съдебно-медицинската експертиза, извършена от д-р Ю. Г.Й.. Вещото  лице е констатирало, че както в ранния, така и в късния следоперативен период при Р. ******* Н. не са налице здравословни усложнения резултат от проведеното оперативно лечение в областта на корема. Вещото лице е посочило, че по принцип след всяко проникване в коремната кухина е възможно образуването на сраствания, особено при излив на кръв или възпалителен процес, които могат да послужат като пластичен материал за възникването на тези сраствания. Сраствания в коремната кухина могат да се получат и без оперативна намеса при различни заболявания на коремните органи. Наличието на сраствания в коремната кухина могат да се докажат единствено чрез пряк оглед - лапароскопски, оперативно. Няма друг диагностичен метод, който пряко да докаже тяхното наличие. Илеусът или чревната непроходимост, могат да се дължат на много причини, включително и на следоперативни сраствания.  Ако пасажът се възстанови - не се налага оперативно лечение. Такова се налага само ако с консервативни средства не може да бъде възстановен пасажа или тези състояния често се повтарят. Перитонитът се явява като крайно усложнение при илеуса и налага спешно оперативно лечение. Вещото лице е посочило, че при Р. ******* Н., до 15.08.2017 г., няма данни за пасажни смущения. Не може да се даде прогноза за в бъдеще дали ще се развият такива или не.

Заключенията са изготвени от вещи в съответната област на науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили всички обективни данни по делото, поради което и съдът не  намира основание да се съмнява в тяхната правилност и ги кредитира, с изключение на частта от заключението, изготвено от ВЛ д- Г., в която се сочи, че уврежданията на ищеца в бъдеще ще му причинят илеус и последващ перитонит. По този въпрос, съдът кредитира заключението на д-р Й., тъй като е изготвено от по-тесен специалист от тази област на науката и е по-обосновано.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.Б.И.. Свидетелят също живее в с. Скравена. Заявява, че е  пробационен инспектор и „работи“ с вуйчото на детето. Свидетелят ходел на проверки в къщата на ищеца и там виждал всички деца, които са в двора. Няколко месеца след инцидента, свидетелят видял Р. (като през тези месеци ищецът бил в болницата в Монтана). При една от проверките, на свидетеля му направило направи впечатление, че на главата има голям белег и му бил изкривен скалпа. Бабата на ищеца обяснила на свидетеля, че това е от ПТП.  На И.направило впечатление, че Р. стоял по-настрани от другите деца, не бил толкова жизнен. След това, бабата на ищеца казвала, че не е добре, не е както преди.  Свидетелят сочи, че преди ПТП, всички деца, включително и Р., са тичали и си играели.

При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията  по  чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил „Нисан Примера“, с рег. №******* не е виновен за настъпването на процесното  ПТП.  С оглед установеното от фактическа страна, водачът Т.Л.Ц.  е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1  и ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждащи, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението (ал. 1), както и че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Водачът Т.Л.Ц. е действал противоправно, като в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, а ако това е било невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, като е бил длъжен да стори това. В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

Обстоятелството, че Т.Л.Ц.  е бил неправоспособен водач, не освобождава ответника – по арг. от чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.),  предвиждащ, че застрахователят по застраховка Гражданска отговорностима право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.  Следователно, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „З.Е.” АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява Р. ******* Н. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).

Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира  парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.  Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ.  нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този см. решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на  ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО,  решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО,  решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II  ТО, решение по т. д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС,  I  ТО и др.).  Критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи   и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; претърпянат оперативна интервенция, възрастта на ищеца, общата продължителност на лечебния и възстановителен период, прогнозата за възстановяването на ищеца,   начинът, по който ПТП се е отразило на живота на ищеца, необходимостта от чужда помощ в периода след ПТП, белезите, които ще останат по тялото на ищеца,  както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.

Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от  45 000 лева.

При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.

По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,  решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.  За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.  Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както  в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение  № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на  ВКС, ІІ ТО, решение  № 59/10.06.2011 г.  по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение  № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други)  е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.

Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. В решение № 280/05.11.2018 г.  по т.д. № 659 /2018г. на ВКС, ІІ ТО е прието, че правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД се прилага и тогава, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на вредоносния резултат, независимо от недееспособността на тези субекти и невъзможността им да действат виновно, щом в резултат на проявеното от тях поведение обективно са създадени предпоставки за настъпване на увреждането. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

В настоящия случай, ответникът твърди, че Р. ******* Н. е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като не се е съобразил с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата. Освен това, родителите на ищеца е следвало да упражнява надзор върху малолетното си дете.

Видно от заключението по СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Г., предвид вида на получените увреждания в областта на главата, гърба, корема и на дясното коляно може да се приеме, че контактният удар е бил в областта на гърба на детето, с последвали травми върху корема, главата и дясното коляно от терена. С оглед вида на травматичните увреждания, вещото лице е посочило, че може да се приеме, че детето е било с гръб към движещия се автомобил.

Несъмнено установено е по делото, от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, че при настъпване на процесното ПТП, ищецът се е намирал на пътното платно на ул. „Кирил Целков“ в с. Габровница.

Видно от заключението по АТЕ, обаче,  възможно е пострадалият пешеходец да е бил неподвижен, но е възможно и да се е движел по всички възможни траектории до мястото на настъпване на ПТП (фигура 4 от заключението).

Относно това, дали ищецът е бил неподвижен или се е движел, не са събрани доказателства.

При това положение, не може да се направи обоснован извод, дали пострадалият пешеходец е навлязъл внезапно на платното за движение, дали е  пресичал платното за движение, дали се е движел по него или е стоял на него. Поради това, не може да се приеме, че поведението на ищеца е било в разрез с разпоредбите на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 ЗДвП.

Действително, при настъпване на процесното ПТП, ищецът е бил малолетен, като разпоредбите на чл. 8, т. 8 Закона за закрила на детето и чл. 125, ал. 5 СК вменяват в задължение на родителите постоянен надзор и грижа децата до 12-годишна възраст с цел предотвратяване на опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. С оглед липсата, обаче, на доказателства относно това дали и в каква посока ищецът се е движел, не може да се презюмира, че  отговорност за злополуката носят и родителите на ищеца. 

Възражението за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, а по делото не са ангажирани доказателства в тази връзка. Поради това, съдът приема, че не се установява, че ищецът е допуснал нарушение на правилата в Закона за движение по пътищата.

Следователно, възражението за съпричиняване е неоснователно, поради което и определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.

Поради изложеното, искът е основателен и доказан за сумата от 45 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение №594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.11.2015 г.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 413 лева от общо направените разноски в размер на 590 лева (590 лв. х 0.70), вкл. депозит за свидетел (40 лв.), депозит за СМЕ (150 лв.), депозит за допълнителна СМЕ (200 лв.), и депозит за АТЕ (200 лв.). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 210 лева (300 х 0.70) за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. Н.Н.*******, сумата от 1810.80 лева (с ДДС), съразмерно на уважената част от иска (5030 х 0.30, плюс ДДС).

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 1905 лева – държавна такса (45 000 лв. х 4% = 1800 лв.) и депозит за експертизи (350 лв. х 0.3 = 105 лв.) , от внасянето на които, ищецът е бил освободен.

Така мотивиран,  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК*******, със седалище и  адрес на управление:***, да заплати на Р. ******* Н., с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Ц.Н., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. Скравена, Общ. Б., ул. „*******, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.),  сумата от 45 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Р. ******* Н. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 14.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2015 г. до окончателното плащане, като  ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 45 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Р. ******* Н., с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Ц.Н., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. Скравена, Общ. Ботевград, ул. „*******,  да заплати на „З.Е.” АД, ЕИК*******, със седалище и  адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 413 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 210 лева - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК*******, със седалище и  адрес на управление:***, да заплати на  адвокат Н.Н.*******, с ЕГН: **********, с адрес: ***, офис 4, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1810.80 лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА  „З.Е.” АД, ЕИК*******, със седалище и  адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1905 лева – държавна такса и разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

 

                                                                 СЪДИЯ: