РЕШЕНИЕ
№ 1559
Гр. Пловдив, 20.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. Пловдив, І отделение, І-ви състав, в открито съдебно заседание на тридесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 85 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл.121 ал.1 т.1 и чл.124 от Закон за
държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Г.А., ЕГН: **********,***,
чрез пълномощника адв. И.,***, против Заповед № 7926/23.12.2019г.
на директора на Агенция „Митници“ - гр. София, с която е прекратено служебното
правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/ - поради съкращаване на длъжността.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
твърди да е незаконосъобразна, немотивирана и постановена в противоречие с
материалния закон и при нарушение на административно производствените правила и
на целта на закона. Жалбоподателят е възстановен на заеманата от него длъжност
въз основа на влязло в сила съдебно решение, в нарушение разпоредбата на чл.
122, ал. 1 от ЗДСл, без да осигури възможност за изпълнение на служебните му
задължения. Твърди да не са изпълнени условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от
ЗДСл., тъй като не е налице реално съкращение на длъжността, а като права и
задължения съществува в рамките на друга структурна единица в Агенция „Митници“
– Централно митническо управление, Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“, отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“. Според
него, промяната на структурата на Териториална дирекция „Тракийска“, считано от
07.01.2019г., съгласно ПМС от 03.01.2019г., не засяга правото на възстановяване
на държавния служител на посочената от него длъжност, тъй като е предприета
преди влизането в сила на съдебното решение за отмяна на предходна заповед за
прекратяване на служебното му правоотношение.
Възразява и за липсата на предварително становище
на Инспекцията по труда, въпреки,че страда от заболяване - захарен диабет,
което е включено в наредбата на министъра на здравеопазването и би следвало да
се ползва от особената закрила на чл. 333, ал. 1 от КТ. Позовава се на чл. 7 от
Директива 2000/78/ ЕО на Съвета от 27.11.2000г. Моли съда да постанови
решение,с което да отмени оспорената заповед. В подкрепа на твърденията си
представя писмени доказателства. Претендира разноски. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът, Директор на Агенция „Митници“,
чрез процесуалните си представители юрисконсулт Г. и юрисконсулт. И., оспорва
жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излагат се
съображения за правилност и законосъобразност на оспорения административен акт.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства. Претендира
разноски.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
За допустимостта:
Жалбата е подадена от адресат на
оспорения административен акт и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК - заповедта е
връчена на 23.12.2019г., а жалбата е постъпила в администрацията на Агенция
„Митници“ на 02.01.2020г. Ето защо е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед № 3519/02.04.2018г. на
директора на Агенция "Митници" служебното правоотношение на
жалбоподателя, заемащ длъжността "началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване“ Териториално митническо управление в Митница Пловдив, с ранг
ІІІ-ти старши, е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, считано от 03.04.2018г. С решение
№ 1943/02.10.2018г., постановено по адм. дело № 1528
от 2018г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, оставено в сила с
решение № 17054/12.12.2019г. на ВАС, Шесто отделение,
постановено по адм. дело № 13969 от 2018г.,
посочената заповед е отменена.
На 23.12.2019г. е подадено заявление от А.
до директора на Агенция „Митници“ – гр. София, с което е поискано да бъде
възстановен на заеманата от него преди прекратяване на служебното
правоотношение длъжност „началник на отдел“ в Агенция „Митници“, отдел
„Митническо разузнаване и разследване“, с ранг ІІІ-ти старши, длъжностно ниво
5, ръководно ниво 5Б, съобразно влезлите в сила съдебни решения. Със заповед №
7920/23.12.2019г., считано от същата дата, А. е възстановен на посочената в
искането длъжност. Заповедта е връчена надлежно на лицето на 23.12.2019г.
Преди влизане в сила на решението на
първоинстанционния съд, считано от 07.01.2019г. в резултат на преструктуриране
на Агенция "Митници" звеното, в което преди прекратяване на
правоотношението полагал труд А., е преименувано на ТД "Тракийска".
Със заповед № ЗАМ-17/32-3175/04.01.2019г. на директора на Агенция „Митници“ е
определена структурата на Териториална дирекция „Тракийска“, като от обхвата на
специализираната администрация е изключен отдел „Митническо разузнаване и
разследване“ и е определена щатна численост на специализираната администрация
от 67 щатни бройки /длъжностно разписание в сила от 07.01.2019г., л. 63 – 69/. Впоследствие
е издадена заповед № ЗАМ-1389/32-252361/30.08.2019г. на директора на Агенция
„Митници“, с която щатната численост на специализираната администрация е
намалена на 65 щатни бройки /длъжностно разписание в сила от 14.10.2019г. на л.
72 – 78/. Съгласно длъжностното разписание на Митница Пловдив към 03.12.2018г.,
преди закриването й със заповед № ЗМЗФ-1318/27.12.2018г. на министъра на финансите,
щатната численост на специализираната администрация е общо 160 щатни бройки, от
които в отдел „Митническо разузнаване и разследване“ – 78 щатни бройки
/длъжностно разписание на л. 81 – 87/.
Впоследствие, включително считано от
14.10.2019г., общата численост на персонала в структурата на ЦМУ е определена
на 1304 щатни бройки. За специализираната администрация са определени 1109
щатни бройки, от които за Главна дирекция "Митническо разузнаване и
разследване"- 855 щатни бройки, от тях отдел "Митническо разузнаване
и разследване" Югозападна- 111 щатни бройки; отдел "Митническо
разузнаване и разследване" Дунавска- 99 щатни бройки; отдел
"Митническо разузнаване и разследване" Северна морска- 42 щатни
бройки; отдел "Митническо разузнаване и разследване" Южна морска- 61
щатни бройки; отдел "Митническо разузнаване и разследване" Тракийска-
68 щатни бройки и отдел "Митническо разузнаване и разследване"
Дунавска - 99 щатни бройки. Утвърдено е и длъжностно разписание на ЦУМ, в сила
от 14.10.2019г., непроменено към 01.12.2019г. /поименно разписание на
длъжностите в Централно митническо управление на л. 801 – 857/. Съгласно
посоченото длъжностно разписание, са предвидени щатни длъжности „началник на
отдел в Агенция „Митници““ за всеки един от отделите „Митническо разузнаване и
разследване“, включени в обхвата на Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“. Утвърдената структура и щатна численост на ЦМУ е непроменена и
към 06.01.2020г. /поименно разписание на длъжностите на ЦМУ на л. 744 – 800/.
Съгласно предходно утвърдената със
заповед № ЗАМ-1633/32-34140/23.11.2018г. структура на Централно митническо
управление, считано от 23.11.2018г. в обхвата на специализираната администрация
е включена дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ с обща численост 136
щатни бройки /съгласно длъжностно разписание на ЦМУ на л. 861 – 873/, включваща
отдел „Митническо разузнаване и административна взаимопомощ“, отдел „Наркотици,
оръжия и прекурсори“, отдел „Разузнаване и
разследване на акцизните нарушения“, отдел „Административнонаказателна
дейност и разследващи органи“, отдел „Координация и митнически мобилни групи“ и
отдел „Рентгенови системи“. Съгласно посоченото длъжностно разписание са
предвидени щатни длъжности „началник на отдел в „Агенция „Митници““ за всеки
един от отделите, включени в обхвата на дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“.
По делото са представени длъжностни
характеристики за длъжността „началник отдел“, Митница Пловдив, Териториално
митническо управление – Пловдив, отдел „Митническо разузнаване и разследване“,
както следва: актуална към м. 08.2016г., с която жалбоподателят А. е запознат
на 03.10.2016г. (л. 277 – 282); актуална към м. 06.2018г., с която А. не е
запознат (л. 690 – 695); актуална към м. 07.2019г., с която А. също не е
запознат (л. 685 – 589) и функционална характеристика за отдел „МРР“, ТМУ
Пловдив към 2018г. (л. 699 – 702) и функционална характеристика за отдел
„Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване“ към 2019г. (л. 696 – 698).
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган по см. на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. По силата на
чл. 54, ал. 7 от Закона за администрацията и чл. 6, т. 5 от Устройствения
правилник на Агенция "Митници", директорът на Агенция Митници е орган
по назначаването на държавните служители, овластен с
правото да прекратява служебните правоотношения с тях.
Спазени са изискванията за форма и
съдържание. Процесуалният закон е приложен правилно.
По отношение приложението на материалния
закон, следва да бъде съобразено следното: според разпоредбата на чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното
правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. За да
се приеме, че е осъществена хипотезата на сочената разпоредба, следва да бъде
доказано, че длъжността заемана от жалбоподателя е премахната като нормативно
установена позиция и система от функции, или е намален броя на служителите,
които са ангажирани с нейното изпълнение.
Установява се, че със заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018г.
на министъра на финансите, на основание чл. 8 от Закона за митниците (ЗМ) и §
64, изр. Първо от ЗИДЗКПО (обн. ДВ, бр. 98 от 2018г.)
са закрити считано от 00.00 часа на 07.01.2019г. Митница Аерогара София,
Бургас, Варна, Лом, Пловдив, Свищов, Столична, Русе и Югозападна и митническите
учреждения в структурата на митниците, изчерпателно
посочени в заповедта. Според съдържанието на заповедта волята на министъра е
била да се закрият отделни митнически учреждения,
като техните функции се поемат от новообразувани структури – териториални
дирекции Тракийска, Югозападна, Дунавска, Северна морска и Южна морска, в които
се създават съответно териториални управления, митнически бюра и митнически
пунктове. Считано от същата дата е утвърдена структурата на Териториална
дирекция Тракийска със заповед № ЗАМ-17/32-3175/04.01.2019г. на директора на
Агенция Митници, съответно длъжностно разписание. Не е спорно по делото
обстоятелството, че към 07.01.2019г. от обхвата на специализираната
администрация в ТД „Тракийска“ е изключен отдел „Митническо разузнаване и
разследване“, ведно със секторите в него и общата щатната численост на
новообразуваното учреждение е намалена спрямо
структурата на Митница Пловдив от 265 щатни бройки съгласно длъжностно
разписание в сила към 03.12.2018г. на 181 щатни бройки, съгласно длъжностно
разписание в сила към 14.10.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от
Устройствения правилник на Агенция Митници, приет с
МПС № 1 от 03.01.2019г., в сила от 07.01.2019г. е създадена Главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“, представляваща част от специализираната
администрация на Централно митническо управление на Агенция Митници. Главната
дирекция е организирана в териториални звена, отдели сектори и други звена от
по-нисък ранг. Териториалните звена на ГД „МРР“ са териториални отдели, които
са под ръководството на главния директор на главната дирекция и не се включват
в структурата на Териториалните дирекции. Териториалните отдели на ГД „МРР“ се
ръководят от началник, който ръководи пряко и дейността на съответния
териториален отдел. В съответствие с изменението на устройствения
правилник на Агенция Митници общата щатна численост на ЦМУ е увеличена от 560
щатни бройки съгласно длъжностно разписание в сила от 23.11.2018г. на 1304
щатни бройки съгласно длъжностно разписание в сила към 01.12.2018г.
В този смисъл, настоящият съдебен състав
намира за правилни доводите на ответника, че към момента на постановяване на
съдебното решение на касационната инстанция и подаване на заявлението от
жалбоподателя А. за възстановяване на
заеманата от него длъжност преди прекратяване на служебното му правоотношение
през 2018г., в следствие извършени структурни промени Митница Пловдив е
закрита, на нейно място е открита Териториална дирекция Тракийска, а в
структурата на ТД Тракийска е закрит отдел „Митническо разузнаване и
разследване“. Считано от 07.01.2019г. посоченият отдел е част от Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, която включва в себе си
териториални отдели, включително отдел "Митническо разузнаване и
разследване" Тракийска с 68 щатни бройки. Това означава, че от една страна
в състава на ТД Тракийска не съществува отдел „МРР“, а от друга страна е налице
и намаление на длъжностите в отдел „Митническо разузнаване и разследване“
Тракийска при ЦМУ.
Съдът намира, че не са представени
доказателства за преназначаване на всички служители от отдел „МРР“ в ТМУ
Пловдив – 78 щатни бройки към 03.12.2018г. на съответните длъжности в отдел
„Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ към ГД „МРР“ при ЦМУ, тъй като
щатните бройки са 68. Следва да бъде обърнато внимание и на обстоятелството, че
в структурата на отдел „МРР“ при ТМУ Пловдив са включени сектор „Разузнавателна
информация и анализ на риска“ с численост 11 щатни бройки, сектор „Оперативен
контрол и борба с наркотрафика“ с численост 54 щатни бройки и сектор
„Административно наказателни дейности и разследващи органи с численост 12 щатни
бройки“, докато в структурата на отдел „МРР Тракийска“ са включени сектор
„Разузнавателна информация и анализ на риска“ с численост 11 щатни бройки,
сектор „Оперативен контрол“ с численост 40 щатни бройки и сектор
„Административно наказателни дейности и разследващи органи с численост 16 щатни
бройки.
По отношение твърдението на пълномощника
на жалбоподателя, че се касае за идентично работно място, ответникът по делото
е представил заповеди №№ ЗАМ-1367/32-247707 от 26.08.2019г. и ЗАМ-1398/32-252826
от 30.08.2019г. и е направил изявление, чрез процесуалния си представител, че
работните места са определени в издадени индивидуални заповеди за
преназначаване на служители от ГД „МРР“. По отношение на служителите в отдел
„МРР Тракийска“, с оглед утвърдената функционална характеристика на главната
дирекция, същите изпълняват служебните си задължения на работно място,
съобразно утвърден график от главния директор на ГД „МРР“ за всеки месец, в
съответните случаи на сумарно изчисляване на работното време.
Съдът намира, че не следва да бъде
извършвано сравнение на изпълняваните от държавния служител на длъжност
„началник МРР“ функции, съобразно длъжностните характеристики към 2016г. и към
2019г. (към датата на утвърждаване на длъжностната характеристика през 2018г.
служебното правоотношение с А. е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1,
т. 2 от ЗДСл), тъй като се касае за длъжности в рамките на различни структурни
звена на Агенция Митници. В тази връзка, под понятието
"администрация" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл следва да
се разбира администрацията на цялата Агенция "Митници", а не тази на
отделно нейно структурно звено. Този извод следва от чл. 36 и чл. 54 от Закона
за администрацията, спрямо който ЗДСл се явява специален, както и от
съдържанието на чл. 7 от Закона за митниците. За разлика от КТ в ЗДСл няма
отделна хипотеза за прекратяване на служебно правоотношение при закриване на
част от администрация. Затова при закриване на структурно звено от
администрацията на Агенцията е налице основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от
ЗДСл, като органът по назначаването няма вменено от закона задължение за
извършване на подбор. От анализа на данните в събраните по делото доказателства
следва извод за наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за
прекратяване на служебното правоотношение. Неправилно е твърдението на
жалбоподателя, че след като има длъжност "началник отдел" в отдел
„МРР Тракийска“ по длъжностното разписание на ЦМУ на Агенция
"Митници", лицето е могло да бъде възстановено на нея, тъй като
същата се заема от държавен служител по съвместителство. Не може да се приеме,
мястото на работа не е задължителен елемент от служебното правоотношение на
държавния служител, като по делото е несъмнено, че мястото на работа, заемано от
А. към 2018г. е различно от това за длъжността „началник отдел МРР Тракийска“ в
ГД „МРР“ при ЦМУ. Когато мястото на изпълнение на длъжността е станало
задължителен елемент от нея, закриването на структурното звено, заедно с всички
длъжности, съществували в него, представлява съкращаване по смисъла на чл. 106,
ал. 1, т. 2 от ЗДСл (Решение № 4161 от 30.03.2018 г. по адм.
д. № 61 от 2017 г. по описа на ВАС, V отд. ).
Настоящият съдебен състав намира, че
след като Митница Пловдив е териториално структурно звено на централизираната
административна структура Агенция "Митници" и е закрита със заповед
на министъра на финансите, а в новото структурно звено Териториална дирекция
„Тракийска“ не съществува отдел „Митническо разузнаване и разследване“, то
длъжността "началник отдел" в тази митница е премахната като
нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностната характеристика. По делото липсва вменено задължение на
директора на Агенция Митници при съкращаване на длъжността да предлага други
свободни, незаети длъжности в други структурни звена. По делото се установи
съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради несъществуване на
длъжността в административното звено, обективирано в
длъжностното разписание, в сила от 14.10.2019г. Органът по назначението в този
смисъл не е длъжен да посочи мотиви, защо се съкращава длъжността, заемана от
конкретния държавен служител.
Основателно е обаче другото възражение на
жалбоподателя за незаконосъобразност на
оспорената заповед, обоснована с приложението и обхвата на особената закрила по
чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Цитираната разпоредба предвижда, че при закриване на
част от предприятието или при съкращаване в щата работодателят може да уволни
само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай
работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра
на здравеопазването. Закрилата по чл. 333 КТ има обективен характер и цели да
запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и
хуманни критерии. Тя е предварителна, доколкото предхожда извършването на
уволнението и го поставя в зависимост от получаването на предварително
разрешение от определен държавен орган. Регламентирането й в КТ сочи, че
закрилата обхваща всички лица, работещи по трудово правоотношение.
Спорно е дали тя се прилага и по отношение на лицата,
работещи в публичния сектор, независимо от длъжността, която заемат, ако
страдат от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 от Кодекса на труда, издадена от министъра на народното здраве и
председателя на ЦС на БПС, (обн., ДВ, бр. 33 от
28.04.1987г., в сила 1.01.1987г./ Наредбата).
Между страните няма спор, че предварително разрешение
не е искано, нито че жалбоподателят страда от заболяване, включено в приложното
поле на Наредбата. За последното е представено експертно решение на ТЕЛК № 6243
от 05.12.2019г., със срок на определения процент трайно намалена
работоспособност до 01.12.2021г. /л. 19/
В глава шеста от раздел III ЗДСл, озаглавена
"Прекратяване на служебното правоотношение", не е предвидена
разпоредба, препращаща към Кодекса на труда. Поради това и предвид различният
характер на правоотношенията, според преобладаващата практика на ВАС закрилата
по чл. 333, ал. 1 КТ не се прилага по отношение на държавните служители.
Понастоящем това тълкуване се явява в противоречие с
възприетото в решение от 09.03.2017г. по дело С-406/2015г. на Съда на
Европейския съюз (СЕС). Цитираното решение е постановено по повод преюдициално запитване, отправено от ВАС като последна
инстанция по дело, образувано по аналогичен казус. В него СЕС тълкува чл. 7 от
Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка
за равно третиране в областта на заетостта и професиите във връзка с чл. 5, § 2
от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с
увреждания, одобрена с решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26.11.2009г. и
постановява, че тълкуваната разпоредба от Директива 2000/78/ЕО допуска правна
уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, която
предоставя специфична предварителна закрила при уволнение на лица с определени
увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не предоставя такава закрила
на държавни служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на
принципа на равно третиране, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
При тази проверка съпоставянето на положенията трябва да се основава на анализ,
съсредоточен върху съвкупността от релевантни правила на националното право,
което регламентира, от една страна, положението на лицата с определено
увреждане, работещи по трудово правоотношение, и от друга страна, положението
на държавните служители, засегнати от същото увреждане, като се вземе предвид
по-конкретно предметът на закрилата срещу уволнението, разглеждано по главното
производство (т. 1 от решението).
В т. 2 е посочено, че в хипотезата, при която чл. 7, §
2 от Директива 2000/78/ЕО, в светлината на Конвенцията на ООН и във връзка с
основния принцип на равно третиране, не допуска правна уредба на държава членка
като разглежданата по главното производство, задължението да се спази правото
на Съюза изисква приложното поле на националните правила за закрила на лица с
определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, да се разшири, за да
се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със същото
увреждане.
По силата на чл. 633 ГПК, вр.
чл. 144 АПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Съобразявайки направеното
тълкуване и дадените в решението на СЕС указания по поставените преюдициални въпроси настоящият състав приема, че
различията в правната уредба, регламентиращи закрила при уволнение само за лица
с увреждания, посочени в цитираната наредба, работещи по трудово
правоотношение, поставят жалбоподателя, засегнат от същото увреждане, но
държавен служител, в по-неблагоприятно положение. Смисълът на закрилата по чл.
333, ал. 1 КТ е специализиран орган да оцени отражението на уволнението върху
здравословното състояние на засегнатото лице и с оглед обективния й характер,
не е свързана с вида на правоотношението по престиране
на труд.
Ето защо възприетото разграничение в правния режим
създава предпоставка за различно третиране на държавните служители, страдащи от
определено увреждане в сравнение с лицата, засегнати от същото, работещи в
същата администрацията на аналогични позиции, но по трудово правоотношение.
Това е в противоречие с целта на защитата, изяснена по-горе и е подход, който
не съответства на принципа за равно третиране по отношение на заетостта и
упражняването на занятие, възприет в чл. 1 от Директива 2000/78/ЕО. Изложеното
налага заключението, изразено от СЕС в цитираното решение, който при
тълкуването на чл. 7 от Директивата, както и на чл. 5, § 2 от Конвенцията на
ООН за правата на хората с увреждания приема, че задължението да се спази
правото на ЕС от България като държава членка изисква приложното поле на
националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по
трудово правоотношение да се разшири, за да се ползват от тези правила за
закрила и държавните служители със същото увреждане. В този смисъл е и
актуалната съдебна практика на ВАС / Решение № 10283 от 31.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6150/2018 г., 5-членен с-в, Решение № 6558 от
17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12550/2017 г., VII
о./.
Същевременно, с императивната разпоредба на чл. 4, ал.
1 ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. С нормата на чл. 21 от закона е въведено изискване
работодателят да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за
едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и
11 и чл. 329 КТ или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5
ЗДСл, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Тези национални разпоредби,
тълкувани с насоките, дадени в решението на СЕС, налагат процесуалните гаранции
за защита на лицата с увреждания от незаконно уволнение да се разпростират
спрямо всички субекти по еднакъв начин, а разликата в третирането следва да се
обосновава от обективни причини или допустима от закона цел.
В тази връзка относими са и мотивите на
Конституционния съд в Решение № 14 от 10.11.1992г. по конст.
дело № 14/1992г. по въпросите относно прокламирания в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България принцип на равенство на гражданите пред
закона. В решението е посочено, че ограниченията на правата и предоставянето на
привилегии на определени социални групи е допустимо, но във всички случаи се
касае за обществено необходими ограничения на правата или предоставяне на
привилегии на определени групи граждани при запазване на приоритета на принципа
на равенство на всички граждани пред закона. Прието е, че допускането на
привилегии на основание на раса, народност, етническа принадлежност, пол,
произход, религия, образование, увреждания, политическа принадлежност, лично и
обществено положение или имуществено състояние, е нарушение на принципа на
равенство на гражданите пред закона.
В контекста на тълкуването, дадено от СЕС, нормите на
националното и общностното право, както и становището
на КС, в случая за разрешаване на спорния въпрос превес следва да се даде на
уязвимото състояние на лицето. В тази връзка специалната закрила по чл. 333,
ал. 1 КТ следва да му се предостави, не с оглед характера и вида на
правоотношението, а предвид здравословното му състояние.
Въз основа на изложеното съдът намира, че служебното
правоотношение на жалбоподателя е прекратено в нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Данните по делото безспорно сочат, а и ответникът не спори за това,
че предварително разрешение от Инспекцията по труда не е поискано, въпреки диагностицираното заболяване на служителя, което е включено
в Наредба № 5/1987г. Оспореният административен акт е в противоречие с
изискванията за равно третиране и забрана за дискриминация в областта на
заетостта и упражняване правото на труд, установени с разпоредбите на ЗЗДискр. и Директива 2000/78/ЕО.
Като издадена в нарушение на материалноправни
норми от императивен характер, оспорената заповед на директора на Агенция
Митници е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора, следва на
жалбоподателя да се присъдят сторените в производството разноски в размер на 1 000лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представеният договор за правна
защита и съдействие на л. 632 гръб и списък с разноските на л. 882.
Водим от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 7926/23.12.2019г. на директора на Агенция „Митници“ - гр. София,
с която е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/ на жалбоподателя Д.Г.А., ЕГН ********** ***, на
длъжност „Началник на отдел в Агенция „Митници“, отдел „Митническо разузнаване
и разследване“ Териториално митническо управление, Митница Пловдив“, на основание чл.106, ал. 1, т.2 от Закона за
държавния служител - поради съкращаване на длъжността.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, гр.София, да заплати на Д.Г.А., ЕГН ********** *** сумата от 1 000лв. (хиляда
лева) разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на
АПК в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: