Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 452, 31.07.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищки районен съд, шести състав, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж.И.,
като разгледа докладваното от
Председателя гр.д. № 2164 по описа на ТРС
за 2018 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове, с правно осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от 225.22 лв. и чл.79 от ЗЗД
за сумата от 341.60 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните е имало сключени два договора за
мобилни услуги от 30.05.2016 год. за предпочитан номер **********, с избрана абонаментна
програма Нонстоп 29.99 лв. и срок до 30.05.2018 год. и от 31.05.2016 год. за
предпочетен номер ********** по програма Нонстоп 29.99 лв., със срок на
действие 31.05.2018 год., срещу задължението на ответника да заплаща стойността
на предоставените му телекомуникационни услуги. В молбата се твърди, че ответника не е заплащал редовно стойността на
предоставените услуги, за която ищеца
издавал фактури, поради което договора бил прекратен едностранно от последния
на 30.08.2016 год., като ответника останал задължен със сумата от 225.22 лв.,
включваща стойността на ползвани и незаплатени услуги и абонаментни такси за
периода месец май 2016 год.- юли 2016 год., вкл. За вземанията си ищеца се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата 225.22 лв., представляваща стойността
на ползваните от ответника по договорите и незаплатени мобилни услуги и
абонаментни такси, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и
направените разноски. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което и на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
на ищеца били дадени указания да предяви иска за установяване на вземането си.
За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по
чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за
изпълнение, като претендира разноски в исковото производство. Ищецът твърди, че
между него и ответника заедно с договорите за мобилни услуги са били сключени и
договори за лизинг, по силата на които ищеца е предоставил на ответника мобилно
устройство TELENOR,
модел
Smart Plus II Black, срещу задължение на ответника
да го изплати на 23 месечни вноски, всяка от по 5.59 лв. и мобилно устройство HUAWEI, модел P8 Lite Black, срещу задължение на ответника
да го изплати на 23 месечни вноски в размер на по 11.49 лв. В молбата се
твърди, че съгласно чл.12, ал.2 от ОУ към договора за мобилни услуги, при
прекратяване на договора по вина на потребителя, поради забава в плащанията на
предоставените услуги предсрочно изискуеми стават всички месечни плащания, в
това число и плащанията по договора за лизинг, поради което ответника дължал
плащане на всички лизингови вноски след октомври 2016 год. до април 2018 год.,
от който момент са станали предсрочно изискуеми в общ размер по двата договора
за лизинг от 341.60 лв., поради което моли съда да осъди ответника да заплати тази
сума, на осн. чл.79 от ЗЗД. В съдебно заседание, чрез писмено становище поддържа исковете си.
В срока
и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения му от съда особен представител. В отговора предявените искове
са оспорени изцяло и по основание и по размер. Наведени са доводи за
недоказаност на установителния иск и недопустимост на
осъдителния такъв, като ответника моли производството по осъдителния иск да
бъде прекратено, а установителния иск да бъде
отхвърлен изцяло. В съдебно заседание поддържа доводите изложени в отговора.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от приложените по
делото писмени доказателства / л.10- л.20/ между страните са били сключени два
договора за мобилни услуги, първия на 30.05.2016 год. за предпочитан номер
**********, с избрана абонаментна програма Нонстоп 29.99 лв. и срок до
30.05.2018 год. и втория на 31.05.2016 год. за предпочетен номер ********** по
програма Нонстоп 29.99 лв., със срок на действие 31.05.2018 год., срещу
задълженията на последния да заплаща стойността на ползваните услуги по
ценовите листи на оператора. Договорите са сключени при действие на ОУ към тях,
които видно от приложените декларации-съгласие са били предоставени на
ответника към момента на сключване на договора. В договорите е посочената дата
на която ищеца издава фактура за текущо задължение на ответника, а именно 10-то
число на всеки месец. Видно от писмените доказателства при подписване на
договора на ответника е била предоставена ценова листа за стойността на предоставените
услуги от ищеца. По делото са приложени
фактури № **********/10.06.2016 год. за отчетен период 30.05.2016 год. –
09.06.2016 год. на стойност 85.19 лв. и срок за плащане 25.06.2016 год., № **********/10.07.2016 год. за отчетен
период 10.06.2016 год.-09.07.2016 год. за сумата от 167.85 лв., от която 85.19
лв. за незаплатени услуги по предходни фактури и 65.58 лв.- стойността на
услугите в отчетния период, със срок за плащане 25.07.2016 год. и фактура №
**********/10.08.2016 год. за отчетен период 10.07.2016 год.-09.08.2016 год. на
стойност 220.91 лв., от която за отчетния период стойността на услугите е 35.98
лв. , а незаплатените задължения по предходни фактури са в размер на 167.85
лв., със срок за плащане 25.08.2016 год. От приложеното по делото кредитно
известие от 10.09.2016 год. е видно, че ищеца е извършил корекция на дължимото
по предходните периоди, като крайното задължение е в размер на 225.22 лв. за
периода месец май 2016 год. – юли 2016 год. вкл. От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответника не е извършил
погашения на задълженията, установени с посочените по-горе фактури чрез плащане
и дължимата от същия сума за предоставени услуги по двата договора за мобилни
услуги е в размер на 225.22 лв. Поради неизпълнение на задълженията от страна
на ответника ищеца е деактивирал, предоставените на ответника по договорите
мобилни услуги, считано от 30.08-2016 год., обстоятелство, което не е оспорено
в процеса. Видно от ч.гр.д. № 1464/2018 год. на РСТ ищеца се е снабдил със
заповед за изпълнение за обща сума от 566.82 лв., заявени като стойност на
незаплатени услуги по договора, като заповедта е обезсилена за сумата над
225.22 лв., поради това, че ищеца не е предявил установителен
иск за разликата. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1
от ГПК, поради което и на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви иска по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането си.
При така установеното съдът прави следните изводи : От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установи, че
към момента на издаване на
заповедта за изпълнение ответника
е имал задължение към ищеца, произтичащо от незплатени
суми по Договори за предоставяне на далекосъобщителни и мобилни услуги, сключени
на 30.05.2016 год. и 31.05.2016 год., в размер общо на 225.22 лв., която сума
включва стойността на ползвани услуги и абонаментни такси за периода май-юли
2016 год., вкл. Съгласно сключените между страните договори ответника е имал
задължение да заплаща стойността на предоставените му услуги, като при
сключване на договорите е бил уведомен на коя дата от месеца ищеца издава
фактура за предходния период и съгласно ОУ, които безспорно са били връчени на
ответника при сключването, неполучаването на фактурата не го освобождава от
задължението му за плащане на получените услуги. Фактурите са издадени за
абонатния номер, който е въведен в системата на оператора и се ползва от него,
като начин за идентификация на ответника, за мобилните номера, който съгласно
договорите се ползват от ответника, фактурите съдържа имената, ЕГН и адреса на
ответника, който са посочени при сключване на договорите, поради което съдът
счита, че същите отразяват именно задължение на ответника към ищеца. С оглед
изложеното съдът счита предявения иск по чл.422 от ГПК за установяване
съществуване на вземането за сумата от 225.22 лв., представляваща потребени и незаплатени услуги по договор за мобилни
услуги, за което има издадена заповед за изпълнение е доказан и по основание и
по размер.
По иска с правно осн.
чл.79 от ЗЗД : При сключване на всеки от договорите за мобилни услуги ответника
се е възползвал от преференциални условия, сключвайки с ищеца два договора за
лизинг, първия от 30.05.2016 год. за мобилно устройство TELENOR, модел Smart Plus II Black, срещу задължение на ответника
да го изплати на 23 месечни вноски, всяка от по 5.59 лв. и втория от 31.05.2016
год. за мобилно устройство HUAWEI, модел P8 Lite Black, срещу задължение на ответника да го изплати на 23
месечни вноски в размер на по 11.49 лв. Установи се по делото, че ответника
не е изпълнявал задълженията си по
договорите за мобилни услуги, поради което същите са били прекратени, а
предоставените услуги деактивирани от ищеца. Съгласно чл.12, ал.2 от ОУ към
договорите за лизинг, предоставени и на ответника при подписването , срещу
подпис при прекратяване на договора за мобилни услуги, поради забава в
плащанията от страна на потребителя на услугата всички плащания по договора за
лизинг стават предсрочно изискуеми. От заключението за съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че ответника дължи на ищеца лизингови вноски по
договора за лизинг от 30.05.2016 год. за периода от прекратяването на договора
за мобилни услуги октомври 2016 год. до април 2018 год.-крайния срок на
договора в размер на 111.80 лв. и лизингови вноски по договора за лизинг от
31.05.2016 год. за периода от прекратяването на договора за мобилни услуги
октомври 2016 год. до април 2018 год.-крайния срок на договора в размер на
229.80 лв., или обща сума в размер на 341.60 лв. Установи се от заключението,
че ответника не е погасил задълженията си към ответника и сумите са дължими и
към момента на изготвяне на заключението. Съдът счита, че доколкото е настъпил
крайния падеж на вземанията и по двата договора за лизинг не следва да обсъжда
дали вземанията на ищеца са станали предсрочно изискуеми и кога е настъпила
предсрочната изискуемост. Не се представиха доказателства ответника след
завеждане на иска да е извършил погасяване чрез плащане на задълженията си за
лизингови вноски. С оглед всичко изложеното съдът счита иска за основателен и
доказан както по основание така и по размер, като ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 341.60 лв., ведно с лихвата от завеждане
на иска до окончателното изплащане.
Ищеца е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски, както и на
разноските в заповедното производство. С оглед изхода на спора ответника, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените по делото разноски в размер на 705 лв., както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 205 лв., за чиято дължимост и размер следва да се произнесе съда разглеждащ
иска по чл.422 от ГПК /ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, т.12/ .
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.К., ЕГН ********** *** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.С. , район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк С. , сграда
6, представлявано от изп. директор
О.Б.Ш., действащ чрез пълномощник а..В. П. Г. от САК, със съдебен адрес *** сумата от 225.22 лв., представляваща незаплатени ползвани услуги по договори за мобилни услуги от 30.05.2016 год.
и 31.05.2016 год. за периода май 2016
год. – юли 2016 вкл., ведно със
законната лихва, считано от 13.08.2018 год. до
окончателното плащане на главницата, за което вземане има издадена
Заповед за изпълнение № 838/14.08.2018 г. по ч.гр.д.
№ 1464 / 2018 г. на ТРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
: гр.С. , район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк С. , сграда
6, представлявано от изп. директор
О.Б.Ш., действащ чрез пълномощник а..В. П. Г. от САК, със съдебен адрес *** сумата от 341.60 лв., представляваща дължими лизингови вноски по договори
за лизинг от 30.05.2016 год. и 31.05.2016 год. за периода октомври 2016 год. –
април 2018 год., на осн. чл.79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
:гр.С. , район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк С. , сграда
6, представлявано от изп. директор
О.Б.Ш. , действащ чрез пълномощник а..В. П. Г. от САК, със съдебен адрес *** направените в съдебното производство разноски в размер на 705 лв. и
направените в заповедното производство разноски в размер на 205 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: