МОТИВИ
по НОХД № 30346/2010г. по описа на Районен съд-Монтана
Подсъдимият Н.Ю.В. е обвинен в това, че на 27.05.2010г.
в град Монтана, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот
и използване на техническо средство /метална щанга/ отнел от владението на И.К.Р.
движими вещи - ламарина с дебелина 2 мм и размери 120/40 см - 1бр. - 8.29 лв. ;
ламарина с дебелина 2 мм и размери 80/40 см - 1бр. -4.74 лв. ; 1бр. метално
кофражно платно стандартно - 7.00 лв. ; 1бр. метални хранилки за животни 6 мм с
размери 80/40/30 см - 21.00 лв. ; 2бр. метални
оградни платна с размери 80/80 см - 36.00 лв. ; 1бр. метален саджак с размери
60/60/60 см с четири крака - 12.00 лв. ; 8бр. арматурно желязо фи 8 мм с
дължина 180 см - 3.46 лв. ; 10 л. м гумиран трижилен меден проводник от
удължител -16.60 лв. ; 3бр. контакт “Шоко” монофазни - 3.60 лв. ; 1бр. щепсел “Шоко”
монофазен -0.90 лв., всичко на обща
стойност 113.59 лева, без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, прдл. II и т. 4, прдл. ІІ във връзка с чл. 194, ал.
1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимия В. за виновен в
извършване на престъплението да му наложи наказание при условията на чл. 58 ал.
4 от НК- под минимума предвиден в правната норма лишаване от свобода, изпълнението
на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК се отложи за изпитателен
срок от три години.
Подсъдимият
В. се признава за виновен и съжалява за извършеното. При условията на чл. 371 т.
2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти.
Служебният
защитник на подсъдимия – адв. Зорница Асенова от АК Монтана изразява съгласие
по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК и моли съда да наложи на подсъдимия В. наказание
при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, изпълнението на което наказание на
основание чл. 66 ал. 1 от НК се отложи за изпитателен срок от три години..
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в досъдебното производство писмени доказателства, приобщи
ги към делото и ги огласи.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият
Н.Ю.В. xxx. Работи във фирма “ Елина” като общ работник. Има основно
образование. Осъждан е за извършени престъпления от общ характер, като към
момента на извършване иа престъплението по настоящият обвинителен акт, присъдите
по НОХД№ 30204/2010г. И НОХД № 30262/10г. и двете по описа на РС Монтана не са
били влязли в сила, арг. справка за съдимост лист 19-22 от делото.
Свидетелят И.К.Р. притежава вила, която се
намира в местността “Парта” в землището на гр. Монтана. Самата вила
представлява масивна тухлена постройка, като на разстояние от 3-4 метра от нея
се намира и стопанска постройка но в границите на двора. Постройката е
изградена до около половината височина от цимент, а в горната си час, от винкел
и голям размер талашитени плоскости. Св. Р. заключвал постройката с катинар, а
дървената врата на вилата - също с катинар отвън. На 27.05.2010г. със съпругата
си отишли до вилата. Когато приближил с автомобила, св. Р. видял как едни
младеж прескочил от двора през оградата. Св. Р. спрял автомобила и хванал
младежа, след което уведомил органите на полицията. Когато задържал младежа
видял, че част от вещите, които били на вилата, били до оградата - от външната
страна - ламарини, метално кофражно платно, метални хранилки за животни, метални
оградни платна, метален саджак, арматурно желязо, меден проводник, контакти, щепсел.
Когато пристигнали служителите на полицията, последните направили справка и
установили, че задържаното от св. Р. лице е подсъдимият Н.Ю.В. xxx. В
показанията си св. Р. твърди, че подсъдимият е проникнал в имота му през дупка
на тавана на стопанската постройка. Самата постройка била с две врати, намиращи
се в двата края на постройката. Едната врата била заключена отвътре с катинар, а
на другата врата, катинара се намирал от външната страна. Катинарът на вратата,
който се намирал от вътрешната страна бил счупен, а вратата отворена. Всъщност
от гази стопанска постройка подсъдимият откраднал вещите.
С протокол за доброволно предаване подсъдимият Н.Ю.В.
предал на органите па полицията, вещите, предмет на престъпно посегателство, ведно
с 1бр. метална щанга - с помощта на последната взломил катинара. Отнетите вещи
са върнати на собственика, с изключение на гумираният трижилеп меден проводник
от удължител, контакт и щепсел.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и
извършена съдебно-оценъчна експертиза, противозаконно отнетите вещи са на обща стойност 113.59 лева, а именно: ламарина
с дебелина 2 мм и размери 120/40 см - 1бр. - 8.29 лв. ; ламарина с дебелина 2
мм и размери 80/40 см - 1бр. -4.74 лв. ; 1бр. метално кофражно платно
стандартно - 7.00 лв. ; 1бр. метални хранилки за животни 6 мм с размери 80/40/30 см - 21.00 лв. ; 2бр. метални
оградни платна с размери 80/80 см - 36.00 лв. ; 1бр. метален саджак с размери
60/60/60 см с четири крака - 12.00 лв. ; 8бр. арматурно желязо фи 8 мм с
дължина 180 см - 3.46 лв. ; 10 л. м гумиран трижилен меден проводник от удължител
-16.60 лв. ; 3бр. контакт “Шоко” монофазни - 3.60 лв. ; 1бр. щепсел “Шоко”
монофазен -0.90 лв. Общата стойност на възстановените вещи е 92.42 лева. Остатъка
за възстановяване е в размер на сумата от 21.10 лева. Минималната работна
заплата за страната към момента на инкриминираното деяние е била 240.00 лева и
се нанася 0.47 пъти в стойността на отнетите движими вещи.
При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе
предвид и направеното самопризнание от подсъдимия В. и доказателствата събрани
в досъдебното производство.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и
категоричен начин. С деянието си подсъдимият Н.Ю.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, прдл. II и т. 4, прдл. ІІ във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК- на 27.05.2010г. в град Монтана, чрез повреждане на преграда здраво
направена за защита на имот и използване на техническо средство /метална щанга/
отнел от владението на И.К.Р. движими вещи - ламарина с дебелина 2 мм и размери
120/40 см - 1бр. - 8.29 лв. ; ламарина с дебелина 2 мм и размери 80/40 см - 1бр.
-4.74 лв. ; 1бр. метално кофражно платно стандартно - 7.00 лв. ; 1бр. метални
хранилки за животни 6 мм с размери 80/40/30
см - 21.00 лв. ; 2бр. метални оградни платна с размери 80/80 см - 36.00 лв. ;
1бр. метален саджак с размери 60/60/60 см с четири крака - 12.00 лв. ; 8бр. арматурно
желязо фи 8 мм с дължина 180 см - 3.46 лв. ; 10 л. м гумиран трижилен меден
проводник от удължител -16.60 лв. ; 3бр. контакт “Шоко” монофазни - 3.60 лв. ;
1бр. щепсел “Шоко” монофазен -0.90 лв., всичко на обща стойност 113.59 лева, без съгласието на собственика и
с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл – подсъдимият В. е съзнавал престъпния характер на деянието и е искал
настъпването на обществено опасните последици.
Причините за извършване на деянието са корист,
ниско съзнание и култура и желание за облагодетелстване по лек и престъпен
начин без труд.
С оглед установената фактическа обстановка съдът
намира, че с деянието си подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на горното престъпление, поради което и съдът го призна за виновен.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида
на производството - Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията на
чл. 58а НК към датата на деянието /изм., бр. 26 от 2010 г. /.
За престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 3, прдл. II и т. 4, прдл.
ІІ във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК от НК, законът предвижда наказание от една до десет години
лишаване от свобода. При индивидуализацията на наказанието по отношение на
подсъдимия В., съдът прецени следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2
от НПК, в случаите по чл. 372 ал. 4 от с. к., при провеждане на съдебното
следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако
постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. Разпоредбата на чл. 58а НК, в настоящата си, нова редакция, предвижда, че
при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НПК
предвижда възможност на съдът да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това, като при едновременно наличие на
предпоставките на разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да
приложи тази на чл. 55 НК.
Разпоредбата на чл. 58а НК, в
настоящата си редакция е в сила от 10.04.2010г. Престъплението, в което
подсъдимият В. е обвинен е извършено към 27.05.2010г., т. е., след влизане в
сила на изменението на чл. 58а НК.
При обсъждане на размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия съобразно разпоредбите
на Общата част на НК и съответното намаляване на така определеното наказание с
една трета, то съдът намира, че така определеното наказание по размер ще бъде
по-неблагоприятно за него от приложението на чл. 58а ал. 4 НК – наличие на
предпоставки за приложение на чл. 55 НК. Това е така, защото в настоящият
случай са налице превес на смекчаващите вината обстоятелства по отношение на подсъдимия
В.. Отегчаващите са следните – осъждан е за престъпления от общ характер два
пъти. От друга страна, смекчаващите са, че В. несъмнено е с нисък социален
статус. Той е извършил процесното деяние преди да е имал влязла в сила присъда.
Смекчаващи вината обстоятелства са и признанието на вината, направено още на ДП,
което е спомогнало за разкриване на обективната истина. Той не е и личност с
висока обществена опасност. По- голяма част от причинената щета е възстановена,
а и причинената щета на св. Р. е значително под минималната работна заплата
установена за страната. В случая са налице едновременно условията по
ал. 1 на чл. 58а НК и условията на чл. 55 НК. В такъв случай, съдът е длъжен да
приложи само чл. 55 НК, ако това е по-благоприятно за подсъдимия. Налице е обаче превес на смекчаващите вината
обстоятелства според съда и при определяне на вида и размера на наказанието, той
взе предвид разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НК, като прилагайки чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК. В случая единствената възможност е налагане на наказание лишаване от
свобода. Несъмнено спазвайки разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НК, съдът
следва да приложи само чл. 55 НК, тъй като наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено
с изпитателен срок от три години е по-благоприятно от определеното по чл. 58а
ал. 1 НК.
С така наложеното по вид и размер наказание
съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и
генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на подсъдимия В. и останалите граждани.
Съдът след като съобрази справката за съдимост
на подсъдимия В. намери, че в случая са налице условията за определяне на общо
наказание по настоящата присъда с друго наказание, респ. на други наказания. Ето
защо на основание
чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Н.Ю.В. едно
общо наказание по настоящата присада и по присъди по НОХД № 30204/2010 година
по описа на РС-Монтана, в сила от 15.10.2010 година и НОХД № 30262/2010 година
по описа на РС- Монтана, в сила от 05.11.2010 година до размера на най- тежкото
от тях, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което
наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и привеждането й в изпълнение.
След влизане на присъдата в
сила съдът постанови веществените доказателства – 1 брой метална щанга да бъде
унищожена, тъй като същата е негодна за употреба.
При този изход на делото подсъдимия В. следва
да заплати по сметка на ВСС - София сумата от 50.00 лева разноски по водене на
делото/ за изготвената на досъдебното производство съдебно - оценителна
експертиза/ и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
След определяне и изплащане на адвокатско
възнаграждение от НБПП гр. София на назначения служебен защитник, съдът ще се
произнесе и за тези разноски с определение по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК.
При така изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: