Р Е Ш Е Н И Е
№ 260017 19.12.2023 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД I-во гражданско
отделение
На
двадесет и трети ноември две
хиляди и двадесет и трета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Михаела Петрова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 1006 по описа на БОС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба на 21.08.2017 г. от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, против Д.В.С.,
гражданин на Р. ф., роден на *** г. в К., с посочен адрес в Р. Б.: общ. Н., с.
К., к-с С., бл. *, вх.*, ет. *, ап. **, за осъждане на ответника да заплати
дължимите поради настъпила предсрочна изискуемост суми по договор за кредит
„Жилище“ № 32370 от
28.08.2008 г. в размер на 18 546,42 щатски долара, от които:
16 361,85 щатски долара – главница, 788,11 щатски долара – просрочена
възнаградителна лихва за периода от 25.11.2016 г. – 18.08.2017 г., 749,55
щатски долара – наказателна лихва за просрочена главница за периода 25.10.2016
г. – 18.08.2017 г., 646,91 щатски долара – неустойка за периода 25.11.2016 г. – 18.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането, както и направените съдебно-деловодни разноски. По тази искова молба е
образувано т. дело № 1101/2017 г. по описа на ОС – Варна, като е постановено
неприсъствено решение № 1024/20.12.2018 г., с което ответникът е осъден да
заплати на банката претендираните суми и разноски.
С решение № 216/15.10.2019 г. по в. търговско дело №
347/2019 г. по описа на АС – Варна е отменено неприсъствено решение №
1024/20.12.2018 г. по т. дело № 1101/2017 г. по описа на ОС – Варна и делото е
върнато на ОС – Варна за разглеждане на спора и решаването му по същество при
участието и на двете страни в състезателно производство от стадия на размяна на
книжата. Пред ОС – Варна е образувано дело под нов номер, а именно – т. дело №
1728/2019 г. по описа на този съд. С определение № 192/22.01.2020 г.
производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на ОС
– Бургас. С определение № 185/07.04.2020 г. по в.ч.т. дело № 172/2020 г. по
описа на Апелативен съд – Варна е оставена без уважение частна жалба на Д. В.
С. срещу определение № 192/22.01.2020 г. по т. дело № 1728/2019 г. по описа на
ОС – Варна в частта, с която не е уважено искането на жалбоподателя за
изпращане на делото на РС – Несебър по възражение за родова подсъдност. Делото
е получено в ОС – Бургас на 21.04.2020 г. и е образувано гр. дело № 1006/2020
г. по описа на този съд.
В исковата молба се твърди, че съгласно договор за кредит „Жилище“ № 32370
от 28.08.2008 г. (за краткост Договора) банката-ищец предоставя на ответника С.
банков кредит в размер на 29 640 щатски долара. Договорът бил обезпечен с
нотариален акт за учредяване на ипотека № 95, том 5, дело, 7622, вх.рег. № 8401
от 15.09.2008 г. на СВ-Несебър. Подписан е и анекс №1 от 11.09.2008 г., с който
не са внесени съществени изменения в отношенията между страните. Последното
частично погасяване по кредита според ищеца е от 31.07.2017 г. в размер на
593,85 щатски долара.
Набляга се, че ответникът не изпълнява погасителния план. В чл. 24 от
Договора е уговорен специфичен начин за кореспонденция, тъй като
кредитополучателят е чуждестранно физическо лице. Банката упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно предвиденото в чл. 19.1.б. „е“
от Договора – при просрочие над 30 дни на една погасителна вноска или лихва.
Уведомление за предсрочната изискуемост е изпратено на упълномощеното съгласно
Договора лице Е. Х. К. на уговорения адрес, но писмото се връща като
непотърсено.
С оглед изложеното банката отправя с исковата молба изявление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем и покана за доброволно изпълнение на
задълженията по Договора в общ размер на 18 546,42 щатски долара. Посочва,
че вземането за възнаградителна лихва в размер на 788,11 щатски долара е
уговорено в чл. 5.1 и се формира от базов лихвен процент, определян от
управителния съвет на банката и надбавка от 0,05 пункта, който към дата на
сключване на Договора е в размер на 7,65%. Вземането за наказателна лихва върху
главница е уговорено в чл. 8.1 от Договора в размер на 15 пункта годишно над
уговорения размер на възнаградителна лихва, изчислена върху просрочената сума
за главница. Вземането за неустойка върху лихва е уговорено в чл. 8.2 от Договора
в размер на 15% месечно върху просрочената възнаградителна лихва. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна,
в случай че същото надвишава минималните размери, предвидени в Наредба № 1. Представят
се доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК постъпва отговор от ответника, с който оспорва
претенциите по основание и размер. Счита, че следва да се разграничат
вземанията на такива с настъпил и ненастъпил падеж (плащания 2020-2022 г.).
Твърди, че е погасил задълженията си към 01.12.2019 г., като за периода
2017-2019 г. е платил 900 евро, 6 668 щатски долара, 11 025 лева или
общо приблизително 13 987 щатски долара. Сочи, че банката е действала
недобросъвестно в периода 2017 - 2019 г., като едностранно закрила сметката на
ответника в евро и той не можел да получи информация за плащанията съгласно
погасителния план. Освен това през 2017-2018 г. банката едностранно отчислила
от сметката му 2 739,80 лв. за покриване на съдебните разноски. Сочи,
че решението на съда от 20.12.2018 г., с което са присъдени разноските, е
отменено с решението от 15.10.2019 г. Претендира възстановяване на посочената
сума. Освен това твърди, че в периода 2017 – 2019 г. банката едностранно
начислявала лихвен процент от над 10 пункта, а съгласно Договора трябва да е
7,65%. Счита, че не е налице грубо забавяне в плащанията от негова страна. На
19.05.2017 г. банката го уведомява за просрочен дълг в размер на 2 820,48
щатски долара. В допълнение към това съгласно погасителния план за периода
19.05.2017 г. до 01.12.2019 г. били дължими 31 вноски по 298,97 щатски долара,
което правело общо 11 747,55 щатски долара, а ответникът заплатил
13 897 щатски долара, т.е. повече от дължимото. Позовава се на чл. 26 от
Договора, като счита, че писмо № 480 от 06.04.2017 г. е следвало да бъде
изпратено на посредника. Счита, че предсрочна изискуемост е настъпила едва на
06.08.2019 г., когато за първи път получава исковата молба на банката. Отправя
искане „съдът да върне банката в договора от 2008 г.“, а производството да бъде
спряно. Възразява, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от
ГПК. Представя доказателства. Претендира разноски, включително и в
производството по отмяна.
След образуване на делото пред Окръжен съд Бургас, в съответствие с
дадени от съда указания, ответникът подава втори писмен отговор, в който
твърди, че представеният от банката погасителен план не е идентичен с
подписания при сключването на Договора. Посочва, че не е възможно графикът да
започва от февруари 2008 г., при положение, че договорът е сключен чак през август
2008 г. Освен това посочва, че дебитът от сметката му никога не е съвпадал с
погасителния план, като банката винаги е отписвала 3,22 щатски долара повече.
Твърди още, че салдото по сметката му винаги е било положително – приблизително
1 600 долара, но въпреки това банката още от самото начало е отчислявала
неустойка върху просрочена лихва и лихва върху просрочена главница, като до
2016 г. общият им размер достигнал около 800 долара. Посочва, че клаузата на
чл. 5.1 от договора, даваща право на управителния съвет периодично да определя
базовия лихвен процент, е в нарушение правата на потребителите. Освен това
методът за определяне на лихвите по кредити в лева се отнасял към показателя TIME_OA, който претърпял драстичен спад през годините.
Ответникът е направил и искане „за възстановяване на незаконно изтеглени
парични суми“. По същество твърди, че по т.д. № 1101/2017 г. на Окръжен съд –
Варна банката е претендирала съдебни разноски в размер на 2739,80 лв., но
решението от 20.12.2018 г. било отменено на 15.10.2019 г., предвид което счита,
че вече не е налице законно основание за заплащането на разноски, които банката
е отчислила от сметката му, както следва: на 13.09.2017 г. – 1240,80лв., на
11.12.2017 г. – 35 лв., на 26.11.2018 г. – 72 лв., на 16.02.2018 г. – 1392 лв.
Счита, че действията на банката не могат да изпреварват решенията на съда,
предвид което моли да се възстанови сумата по сметката, да се преизчисли
лихвата по кредита, с посочените суми към посочените дати и да се преизчисли
дълга. Представя доказателства.
С определение № 260542/13.10.2020 г. съдът насрочва съдебно заседание и отделя насрещния иск, предявен от Д.В.С. против
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за осъждане на банката да заплати сума в размер на
2 246,39 лв. и го изпраща на компетентния по правилата на родовата и
местна подсъдност Районен съд – София. Със същото определение е указано на
ищеца в седмичен срок от връчване на съобщението с писмена молба с препис за
ответника, да конкретизира: срока на договора, уговорения падеж, размер и брой
на вноските, падежа на първата вноска, кое задължение е погасено с последното
плащане от 31.07.2017 г., за неизпълнението на кое задължение банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем.
На
05.11.2020 г. по делото постъпва уточняваща молба от банката, в която се
посочва, че Договорът е с краен срок за погасяване на всички задължения –
25.08.2022 г. съгласно т.9 от него. Уговореното платежно число е двадесет и
пето, размерът на месечната вноска възлиза на 291,91 щатски долара, а първата
от общо 168 погасителни вноски е погасена на 25.09.2008 г. Банката твърди, че
последната погасена вноска преди депозирането на исковата молба пред ОС – Варна
е тази за месец септември 2016 г. Към датата на депозиране на исковата молба не
са били погасени вноските за месец октомври, ноември и декември за 2016 г. и
нито една погасителна вноска за 2017 г., поради което е налице обективната
предпоставка за упражняване на правото за обявяване на предсрочната изискуемост
– неизпълнение на задължението за заплащане на погасителни месечни вноски,
съгласно т.19.1, б. „е“ от Договора.
В
т.5 от Договора изрично е посочено, че за предоставения кредит се дължи
възнаградителна лихва, формираща се от два самостоятелни компонента – БЛП на
банката за щатски долари и фиксирана надбавка, като банката признава, че
променливата стойност е изцяло в компетентността на кредитора. Според ищеца към
момента на сключване на Договора редакцията на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗащП
изрично допуска клауза, извън принципно приетите за неравноправни уговорки в
чл.143, т.10 от ЗЗащП, доставчикът на финансови услуги да си запази правото при
наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент,
дължим от потребителя. Именно това свое право банката запазва с уговорката по
т.5.3 от Договора, като е оповестила предварително на потребителя, че
компонентът „БЛП“ може да бъде променен с решение на УС на банката при промяна
на пазарните условия.
На
следващо място, банката твърди, че към момента на вземане на решение на УС на
банката за промяна на БЛП за щатски долари от 15.10.2008 г., няма изискване за
оповестяване на методика за критериите, по които се отчита изменението на
пазарните условия, като такова изискване се въвежда едва с чл.33а от ЗПК. Ето
защо, макар и общо, позоваване на промяната на пазарните условия е допустимо
според банката.
На
последно място, банката заявява, че следва да бъде отчетено и изключението,
предвидено в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, което допуска едностранна промяна на
възнаградителната лихва по договор за кредит като негова цена, когато тя е
свързана с изменения на външен, обективен лихвен процент на финансовия пазар,
който е извън контрола на търговеца, предоставящ финансови услуги. Такъв външен
обективен фактор е основният лихвен процент на БНБ. С неговата промяна се
обосновава едностранната промяна на възнаградителната лихва от 7,65 % на 7,9 %.
С
определение № 260940/02.07.2021 г. съдът е предоставил правна помощ на
ответника, а с определение № 260948/09.07.2021 г. адв. Марин Милев е назначен
за процесуален представител на ответника Д.С..
С
определение от съдебно заседание, проведено на 13.07.2021 г., съдът не е приел
за съвместно разглеждане предявения насрещен иск от Д.С. срещу банката за
прогласяване на нищожност на Договора. В същото съдебно заседание е спряно
производството по делото до приключване на производството по новообразуваното
гражданско дело във връзка с разделения насрещен иск.
С
определение № 260008/19.01.2022 г. производството е възобновено, отново е
спряно с определение от съдебно заседание, проведено на 05.04.2022 г. и
възобновено с определение № 260330/27.10.2022 г.
С
определение от съдебно заседание, проведено на 28.02.2023 г. съдът не приема за
съвместно разглеждане насрещен осъдителен иск на ответника спрямо банката, обективиран
в молба с рег. № 260087/10.01.2023 г., като постановява да се образува нова
преписка.
В
съдебно заседание представител на банката не се явява.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично, заедно с процесуалния му
представител, като оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на
страната сторените по делото разноски.
Бургаският окръжен
съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На
28.08.2008 г. между „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството на кредитодател, Д.В.С., в качеството на кредитополучател, и Е. Х. К. , в
качеството на посредник, се сключва договор за кредит „Жилище“ №
32 370/28.08.2008 г., по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя банков кредит в размер на 29 640 щатски долара. Кредитът
ще бъде използван за закупуване на недвижим имот – апартамент № 80 с
идентификатор 39164.21.170.2.24, находящ се на втори етаж, вх. Б, в бл. № 2 от
комплекс жилищни сгради за сезонно ползване с идентификатор 39164.21.170.2 в
местност „Уруч енде“, с площ 49,83 кв.м., състоящ се от антре, дневна,
баня-тоалетна, кухня, спалня и тераса, както и 4,06 %, представляващи 6,98
кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, съставляващо имот с идентификатор 39164.21.170.
Срокът за усвояване на кредита е до 30 дни, считано
от датата на подписването му. Кредитът се ползва по разплащателна сметка в
щатски долари с титуляр кредитополучателя, която е открита в банката. Според
т.5.1 от Договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката
годишна лихва, формирана от сбора на базов лихвен процент (БЛП) за щатския
долар, определян периодично от Управителния съвет на банката, плюс надбавка от
0.05 пункта. Към деня на подписване на Договора годишната лихва е в размер на
7,65%. Лихвата се начислява ежедневно и е платима ежемесечно на 25-то число на
съответния месец. Лихвите са дължими върху непогасената част от кредита до
пълното му издължаване. При изчисляване на лихвата месецът се брои за 30 дни, а
годината за 360 дни.
Според т.5.3 от Договора банката си запазва правото
по своя преценка да променя по всяко време БЛП, ако преобладаващите пазарни
условия налагат това. При промяна на размера на БЛП, новият БЛП е валиден от
първо число на месеца, следващ месеца на решението на Управителния съвет на
банката за промяната му. Уведомяването на кредитополучателя за променения
размер на БЛП става по реда и условията, предвидени в Раздел IX от Договора. Според т.6.1. от Договора кредитополучателят заплаща на
банката еднократна административна такса в размер на 2% върху размера на
кредита. Таксата е платима преди започване усвояването на средствата по
кредита. Според т.7 от Договора банката си запазва правото да променя по всяко
време „Тарифата на лихвите, таксите и комисионите на банката“, ако
преобладаващите пазарни условия налагат това. Измененията влизат в сила от деня
на приемането им от Управителния съвет на банката и са задължителни за страните
по Договора.
Според т.8.1. от Договора при просрочие от
кредитополучателя на изплащането на главницата, банката начислява и събира в
допълнение към лихвата по т.5.1. и наказателна надбавка над нея в размер на 15
пункта годишно, начислявана върху просрочената сума. Начислените, но неплатени
в срок лихви, се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай
кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на 15 % месечно върху
начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване - т.8.2. от
Договора. Срокът на Договора, в който всички задължения следва да бъдат
погасени, е до 25.08.2022 г. Кредитът се изплаща във валутата, в която е
предоставен. Допуска се изплащане и в друга свободно конвертируема валута,
приета от банката за плащане на задължението от кредитополучателя, по
съответния курс „купува“ на банката към датата на извършване на съответното
плащане. Сроковете за периодичните плащания на погасителните вноски по
главницата са съгласно Погасителен план, който е неразделна част от Договора.
Според т.13.1. от Договора дължимите вноски по
главницата съгласно погасителния план, лихвите по кредита, както и комисионите,
таксите, разноските и неустойките се събират служебно от банката от
разплащателната сметка на кредитополучателя. В случай, че наличните авоари по
сметките на кредитополучателя са в друг вид валута, банката събира изискуемите
си вземания, като прилага съответния курс „купува“ на банката към датата на
събиране на вземането си – т.13.2. от Договора.
С подписването на Договора кредитополучателят дава
неотменимото си съгласие по смисъла на чл.6, ал.1 от Наредба 3 за паричните
преводи и платежните системи, банката: да събира служебно, като извършва
преводи от всички открити при нея сметки на кредитополучателя дължимите по
Договора суми – главница, лихви, неустойки, комисиони, такси и разноски;
служебно да събира дължимите от него суми за държавни, нотариални и други
такси, свързани с учредяването, заличаването и подновяването на обезпечението,
като извършва преводи или теглене в брой на суми от сметките му, открити в
банката; в случай на неиздължаване на една или повече месечни вноски по
кредита, да удържа дължимите суми от сумата по разплащателната му сметка,
съгласно т.16, б.“д“. Според т.16, б.“е“ от Договора кредитополучателят се
задължава да поддържа за целия срок на кредита по разплащателната си сметка,
обслужваща кредита, сума, равна на минимум 6 (шест) месечни погасителни вноски.
Според т.19.1. б. „е“ от Договора банката има право
да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато
кредитополучателят е просрочил над 30 дни една или повече погасителни вноски по
кредита, включително когато банката е упражнила правото си по т.14, б. “в“, в
резултат на което е намален размерът на сумата по т.16, б. „е“. Когато обяви
кредита за предсрочно изискуем, банката изпраща до кредитополучателя по реда и
условията на Раздел IX писмено известие, с което му
дава седемдневен срок, в който трябва да бъдат погасени всички задължения по
Договора. За обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по
кредита, банката се съгласява и приема за обезпечение първа по ред законна
ипотека върху имота, закупуван чрез кредита.
Според т.23 от Договора всички съобщения,
декларации, съгласия, спогодби, молби, претенции или информации по него, както
и промените по него, се извършват в писмена форма. Посредникът се задължава да
получава от името на кредитополучателя всички писма, уведомления, извлечения,
призовки, покани и всякакви други книжа, изходящи от банката. Посредникът, от
своя страна, се задължава при получаването на каквито и да е книжа, незабавно
да уведомява кредитополучателя за получаването им на посочения в Договора
адрес, след което да му ги изпрати в най-кратък срок, както и да му изясни
тяхната цел и правни последици съгласно българското законодателство. На
11.09.2008 г. е подписан Анекс № 1 към Договора, който се отнася до
обезпечението и подписването на нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека на 12.09.2008 г. по нот. дело № 5082/2008 г. по описа на нотариус Стоян
Ангелов.
По делото (л.16 и л.17 от в. т. дело № 112/2019 г.
по описа на АС – Варна) е приложен погасителен план към Договора, от който е
видно, че кредитът следва да бъде издължен на 168 месечни вноски, всяка една от
тях в размер на 287,97 щатски долара.
На 06.04.2017 г. банката изпраща до посредника на
адреса му, посочен в Договора, писмо, с което го уведомява, че към 21.03.2017
г. е налице основание за обявяване на предсрочна изискуемост. Със същото
банката упражнява правото си да обяви за предсрочно изискуеми вземанията си по
Договора и кани посредника да погаси всички задължения на господин С. към
банката в размер към 05.04.2017 г., както следва: главница – 16 450,76
щатски долара; вземания по текущо начислени лихви за периода от 25.03.2017 г.
до 05.04.2017 г. включително 102,87 щатски долара; вземания по просрочени лихви
за периода от 25.10.2016 г. до 05.04.2017 г. включително 570,04 щатски долара;
вземания по наказателни лихви за просрочена главница за периода от 25.10.2016
г. до 05.04.2017 г. включително 60,53 щатски долара; неустойки за периода от
25.10.2016 г. до 05.04.2017 г. включително 241,58 щатски долара. Писмото се
връща като непотърсено.
Към искането си за отмяна на неприсъствено решение
ответникът представя получено от него писмо по електронна поща на 13.03.2017
г., с което госпожа С. Я., служител на банката, го уведомява, че към 10.03.2017
г. по кредита има просрочие и господин С. следва да погаси сумата от 2265,79
щатски долара в седемдневен срок. Ответникът е уведомен, че в противен случай
банката може да пристъпи към обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По в.
т. дело № 347/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна е налична
кореспонденция по електронна поща през месец февруари 2019 г. между ответника и
госпожа С. Я., служител на банката, от която става ясно, че към 31.01.2019 г.
дългът на господин С. е 8315 щатски долара, като „другите 8000“ вече ги е
погасил от 2017 г. до февруари 2019 г.
От заключението на вещото лице Паскалина Бангеева,,
в която част съдът го кредитира, тъй като се потвърждава и от приетото от
останалите две вещи лица Хаджиатанасов и Арабаджиева, на 23.08.2008 г. по
банкова сметка *** с титуляр господин С. постъпва сума в размер на
29047,20 щатски долара с основание „усвояване на кредит“ след приспадане на 2 %
еднократна административна такса в размер на 592,80 щатски долара на основание
т.6.1.,б. „а“ от Договора. Към заключението са приложени Таблица 1 и Таблица 2,
в които сумата по вноските се различава – по Таблица 1 е 291,19 щатски долара,
а по Таблица 2 – 287,97 щатски долара или разлика от 3,22 щатски долара, с
която възнаградителната лихва се увеличава от банката, тъй като според нея е увеличен
БЛП на банката.
В заключението си по съдебно-счетоводна експертиза
вещото лице Даниел Хаджиатанасов посочва, че в счетоводството на банката са
отразени като напълно погасени 98 месечни вноски, последната от които на
25.10.2016 г. Посочва се в табличен вид (от страница 3 до страница 9 от
заключението) какво задължение е погасено с всяка една сума. Видно е от същата
таблица, че още в началото на издължаване на кредита (още през 2008 г.) банката
започва да начислява „неустойка върху просрочена лихва“ и „лихва върху просрочена
главница“. На страница 10 от това заключение вещото лице посочва, че в
счетоводството на банката е начислена наказателна лихва върху просрочена
главница в общ размер на 675,46 щатски долара, като са отразени плащания в общ
размер на 280,53 щатски долара, както и е начислена неустойка за просрочена
лихва в общ размер на 1947,94 щатски долара, като са отразени плащания в общ
размер на 1435 щатски долара. В счетоводството на банката са отразени плащания
по процесната главница в общ размер на 24 432,68 щатски долара и плащания
за договорна лихва в общ размер на 15 159,02 щатски долара.
В заключението по назначената допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза вещото лице Събина Арабаджиева посочва, че
проследявайки наличните парични средства по сметката към датата на падеж на
вноската (25-то число на всеки месец), установява налични парични средства,
които банката не е събрала служебно, съгласно уговореното в Договора, за да
погаси дължимите вноски по кредита, поради което върху вноските за падежиралите,
но неплатени главници, са начислени неправилно наказателни лихви в размер на
675,41 щатски долара, респективно върху вноските за падежиралите, но неплатени
лихви са начислени неправилно наказателни лихви в размер на 1947,74 щатски
долара.
Този експерт посочва, че след 21.03.2017 г. по
валутната банкова сметка на ответника са постъпили 9 906,60 щатски долара,
а по левова банкова сметка – 11 000 лева или 6 703,40 щатски долара
или общо по двете сметки са постъпили 16 610 щатски долара.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и частично на заключенията на вещите лица по три
съдебно-счетоводни експертизи. В таблица № 2 от заключението си вещото лице
Бангеева борави с предвиденото в погасителния план към Договора, поради което
изчисленията в посочената таблица следва да бъдат зачетени. Вещото лице
Хаджиатанасов отговаря на въпроси, поставени от ответника по т.1, т.3, т.4 и
т.6 от заключението, които нямат отношение към правилното решаване на спора.
Такива са и въпросите по т.5, т.6, т.8 и т.9 от заключението на вещото лице
Събина Арабаджиева.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в
чл.430 от ТЗ,
вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С
определението по чл.140 от ГПК съдът е указал на страните, че ще
осъществи служебна проверка за
валидността на клаузите от т.5.1,
5.3 и т.7 от Договора на основание чл.7, ал.3 от ГПК.
Според
т.5.1 от Договора,
единият от компонентите на годишната лихва е базисният лихвен процент,
определян периодично от управителния съвет на банката, който подлежи на
едностранна промяна от същия орган когато преобладаващите пазарни условия
налагат това.
Принципно
ЗЗП не лишава кредитора от възможност за последващо едностранно изменение на
лихвения процент при промяна в условията на финансовия пазар и аргумент за този
извод са текстовете на чл.
144, ал. 2 и 3
от ЗЗП в редакция ДВ бр. 99/2005 г. В
практиката си ВКС обаче приема, че и в двата случая е необходимо методът за
индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и
потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може
да промени едностранно цената. Методът на изчисляване на съответния лихвен
процент трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да
сочи вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на
обективните фактори за възникване на правото на изменение, за да може
потребителят да направи прогноза или самостоятелни изчисления, т. е. да
предвиди икономическите последици от сключването на договора. Необходимо е
между съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на формиране на
възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно конкретна формула за
определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от този вид банкова
сделка – в този смисъл
решение № 231/06.03.2018 г. по т. д. № 875/2017 г. I т. о., решение №
424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 95/13.09.2016
г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 205/07.11.2016 г. по т.
д. № 154/2016 г. на ВКС, I т. о., решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015
г. на ВКС, I т. о., ВКС.
В
конкретния случай нито в т.5.1, нито
в т.5.3, нито в т.7 от Договора са посочени конкретни
обективни фактори, в резултат на които да се приеме обосновано решение от
кредитора за изменение на цената на банковата услуга. Използваната формулировка
„преобладаващите пазарни
условия“ е обща и неконкретна и
лишава потребителя от възможността да извърши информирана преценка за цената на
кредита, включително да направи прогноза как тази цена би нараснала във
времето. В процесния случай банката се е възползвала от възможността по т.5.3 от Договора и скоро
след сключването му размерът на лихвата е увеличен от 7,65% на 7,95 %, което на фона на
цялото кредитно задължение представлява значително завишаване на цената. Налице
е значително неравновесие в правата на двете страни в правоотношението, която е
във вреда на кредитополучателя, поради предоставената възможност на кредитора
за едностранно изменение при непредвидени в договора основания. Неравноправната
клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално (чл.
146, ал. 1 от ЗЗП) – обстоятелство,
което не се доказа от ищеца.
С
оглед на това следва да се приеме, че разпоредбата
на т.5.1 от Договора в частта, позволяваща на кредитора периодично да определя
базов лихвен процент, разпоредбата на т.5.3 от Договора в частта, позволяваща
на банката да променя по своя преценка по всяко време БЛП, ако преобладаващите
пазарни условия налагат това, и разпоредбата на т.7 от Договора в частта,
позволяваща на банката по всяко време да променя тарифата за таксите си, ако
преобладаващите пазарни условия налагат това, са нищожни, поради което и са
неприложими в отношенията между страните. Ето защо нищожна като
неравноправна е не уговорката, че кредитополучателят дължи лихва срещу ползването
на предоставения му паричен ресурс. Нищожни като неравноправни са клаузите,
които регламентират последващото право на банката по свое усмотрение да променя
първоначално и индивидуално в случая определения лихвен процент. Предвид факта, че между страните е действащ лихвен
процент от 7,65 %, то без правно значение са всички отговори на трите вещи,
които изследват други параметри на лихвения процент. Следва да се цени Таблица
№ 2 от заключението на вещото лице Бангеева, защото в нея вноските по кредита
са тези по погасителния план, при размер на възнаградителната лихва от 7,65 %.
На
следващо място, нищожна като противоречаща на добрите
нрави е уговорката в т.8.2. от Договора,
която предвижда неустойка в размер на 15 % месечно или 180 % годишно върху начислената,
но неплатена лихва до окончателното издължаване. Така определеният размер е
изключително висок
при съобразяване на характера и вида на правоотношението на страните, наличието
на обезпечение чрез ипотека на вземанията на кредитора и специалната предвидена
в ЗКИ възможност кредиторът да обяви кредита
за изцяло предсрочно изискуем. В светлината на тези конкретни обстоятелства
съдът намира уговорената неустойка в размер на 180 % годишно върху неплатената
лихва за излизаща извън присъщите на института на неустойката функции
обезпечителна, обезщетителна и санкционна, поради което противоречи на добрите
нрави и е нищожна на основание
чл.
26, ал. 1 от ЗЗД. Само на това основание искът за присъждане на сума в
размер на 646,91 щатски долара, представляваща неустойка по т.8.2. от Договора
за периода от 25.11.2016 г. до 18.08.2017 г., следва да бъде отхвърлен.
По аргумент от
Решение № 89 от 2.10.2019 г. на ВКС по т. д. №
1214/2018 г., II т. о., ТК, уговорката в т.8.1. от Договора, предвиждаща
заплащане на неустойка в размер от 15 пункта годишно над уговорената лихва в т.
5.1 от Договора, не накърнява добрите нрави като основание за нищожност на тази
уговорка между страните. Функциите на неустойката са обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. Тези функции се определят по договаряне между
страните с оглед естеството на престацията, предвиденото неизпълнение на
задължението, както и предвидените последици от неизпълнението. Размерът, който
е формиран при сключване на Договора, действително е над действащия размер на
законната лихва, но той е действителният размер на вредите, търпени от
неизпълнение на парично задължение. Неустойката освен обезщетителна функция има
и други функции – обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира
изпълнението. В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите й
функции и уговорката не е в разрез с тези функции. Видно е от Договора, че
лихвеният процент е 7,65 % към момента на сключването му. Към него се добавя
наказателна надбавка от 15 пункта годишно или 22,65 % годишна лихва с
наказателна надбавка, което на ден е 0,06%. Приложен следва да бъде този
процент, който е уговорен между страните към момента на сключване на Договора, и
следва да се отчете и неприлагането на възможността едностранно банката да
променя базовия лихвен процент. Тълкувана по този начин клаузата на т.8.1 от Договора
не е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Не може да се приеме, че
липсата на уговорен краен срок на начисляване на неустойката изключва присъщите
й функции. Този извод се налага от действието на чл. 92 от ЗЗД, предвиждащ, че
страните могат да уговорят неустойка за неизпълнение на задължението с цел да
репарират вредите и да стимулират изпълнението. В този смисъл, уговорката за
неустойка без краен предел не нарушава изискването за справедливост.
По вземането на банката за възнаградителна лихва за
периода от 25.11.2016 г. – 18.08.2017 г. съдът намира следното:
Тъй като лихвеният процент се счита за непроменен и
той е 7,65 %, то следва да се съобрази изложеното в Таблица № 2 от заключението
на вещото лице Бангеева, защото тя борави именно с данните от действащия между
страните погасителен план. Видно е, че към дата 25.11.2016 г. има дължима
договорна лихва в размер на 207,97 щатски долара, но същата е погасена към
30.11.2016 г. Впоследствие отново има неиздължена договорна лихва, но
задължението е погасено в следващ период. В този смисъл към 25.07.2017 г. дължимата и неизплатена възнаградителна
лихва е в размер на 169,67 щатски долара (стр.5 от Таблица № 2 от
заключението). Не следва да се включва към това задължение дължимата към
25.08.2017 г. възнаградителна лихва, защото с подаване на исковата молба на
21.08.2017 г. банката обявява кредита за предсрочно изискуем, т.е. след тази
дата не се дължи възнаградителна лихва.
По въпроса за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, съдът намира следното:
Установява
се от заключението на вещото лице Арабаджиева, че по разплащателната сметка на
ответника, по която се погасява кредитът, за периода 25.06.2016 г. – 13.06.2017
г. наличността е променлива, като е в максимален размер от 285,51 щатски долара
само към 25.08.2016 г., което е недостатъчно за покриване на вноските на
падежните дати през този период. От заключението на вещото лице Бангеева (стр.
5 на Таблица № 2) се установява, че е налице забава в плащане на вноска с падеж
на 25.06.2017 г. с повече от 30 дни, тъй като не е платена в цялост и
следващата вноска с падеж 25.07.2017 г. В „обръщение за прилагане на
процедурата медиация“, депозирано от ответника по т. дело № 1728/2019 г. по
описа на ОС – Варна, той признава, че от негова страна „има нарушаване правата
на банката през 2016-2017 години“, т.е. просрочва плащане на дължими суми, но
нарушението на тези права на банката е прекратено от негова страна през „август
2017 година“. В този смисъл е налице основанието за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Тъй
като банката не успява надлежно да обяви кредита за предсрочно изискуем преди
подаване на исковата молба в ОС – Варна, тя прави това с исковата молба, която
е предявена на 21.08.2017 г. Към тази дата дължимата главница според
погасителния план, ако всички вноски до същата дата са платени коректно, е в
размер на 14 515,55 щатски долара. От заключението на вещото лице Арабаджиева
се установява, че за периода от 25.10.2008 г. до 25.05.2016 г. по
разплащателната сметка на ответника в щатски долари най-ниската наличност е в
размер на 671,15 щатски долара, което е достатъчно за погасяване на вноска. Ако
банката не се възползва от предвидената в Договора възможност служебно да
събира сумата за дължимата вноска от разплащателната сметка на
кредитополучателя, то е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД,
защото не дава необходимото
съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Ето защо, ответникът може да дължи лихва върху просрочена
главница само, ако е налице просрочие за заплащане на главницата по вноска с
падеж 25.06.2016 г. и с падеж следващите вноски до обявяване на предсрочната
изискуемост през месец август 2017 г.
Предвид
изложеното ответникът ще дължи сума за наказателна лихва само в размер на 22,01
щатски долара (стр.5 от Таблица № 2 от заключението на вещото лице Бангеева).
Банката е събрала сума на това основание в размер на 280,53 щатски долара, т.е.
повече, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен.
Според
заключението на вещото лице Хаджиатанасов в счетоводството на банката са
отразени плащания за неустойка за просрочена лихва в размер на 1435 щатски
долара.
Макар
и непрецизно формулирано, в отговора на исковата молба се съдържа твърдение на
ответника, че не дължи суми за „просрочен главен дълг и просрочена лихва“ и в
случай, че са събрани от банката, те следва да се отнесат към изчисляване на
основния дълг – главница и възнаградителна лихва. Също така господин С. посочва
в отговора, че следва да се „зачете“ и „неправилното“ начисляване от страна на
банката на 3,22 щатски долара повече всеки месец.
Ето
защо, след като неустойка за просрочена лихва не се дължи поради нищожност на
клаузата, която я урежда, то с платената сума от 1435 щатски долара и със
сумата от 280,53 щатски долара, платена наказателна лихва върху главница, на
основание чл.76, ал.2 от ЗЗД ответникът е погасил наказателна лихва върху
главницата (22,01 щатски долара), след което вземането за възнаградителна лихва
(169,67 щатски долара) и накрая част от вземането за главница (1523,85 щатски
долара).
В
този смисъл акцесорните искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни.
По иска за главница съдът намира следното:
Според
т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019
г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът
на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Тук
се налага следното уточнение:
От
отговорите на въпросите на вещото лице Бангеева в съдебно заседание, проведено
на 13.07.2021 г., се установява, че от сметката на ответника са удържани суми
за разноски по делото на ОС – Варна, по което е постановено неприсъственото
решение. След отмяната на неприсъственото решение обаче банката е преизчислила
дължимата главница. Неприсъственото решение е отменено през 2019 г., т.е.
сумата от 1709,99 щатски долара, която е отнесена за покриване на съдебни
разноски, следва да се отнесе към покриване на дължимата главница, защото към
2019 г. вече е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Съдът е приел в
определението от 13.10.2020 г., че е сезиран с искане при разрешаване на спора
да бъдат съобразени посочените плащания, като сумата от 2739,80 лева следва да
бъде отнесена към погасяване на дълга.
Съдът
извърши собствени изчисления за размера на дължимата главница. Към 21.08.2017
г. остатъкът от дължимата главница според погасителния
план е в размер на 14 515,55 щатски долара. Видно от таблица № 2 към
заключението на вещото лице Бангеева, към същата дата неиздължената главница по
падежирали вноски е в размер на 495,15 щатски долара. Следователно
неиздълженият остатък от главницата е в размер на 15 010,70 щатски долара, а не
в размер на 16 361,85
щатски долара,
който банката претендира. Част от сумата от 15
010,70 щатски долара в размер на 1523,85 щатски долара е погасена с плащането
на недължима сума за неустойка върху лихва и с платената в повече сума за
наказателна лихва върху неплатена главница. Ето защо остава дължима сума за
главница в размер на 13 486,85 щатски долара. След завеждане на исковата
молба на 21.08.2017 г. в полза на банката са изплатени от три банкови сметки на
ответника сума в размер на 12 864,52 щатски долара (аргумент от стр.19 от
заключението на вещото лице Хаджиатанасов), който факт следва да бъде съобразен
от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Тази сума следва да бъде отнесена за
погасяване на главницата, тъй като при обявена предсрочна изискуемост
кредитополучателят дължи само непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума. Към
сумата от 12 864,52 щатски долара следва да се прибави и сумата от 1709,99
щатски долара, която банката неправилно е отнесла към погасяване на съдебни
разноски, които не се дължат.
Следователно
ответникът е заплатил за погасяване на главница общо сума от 14574,51 щатски
долара, т.е. в повече от дължимото, поради което искът за главница следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на
разноски има само ответникът. Той е представил списък с разноските, според който те са в размер на 3838,21 лева. Тук е
необходимо да се направи следното уточнение:
На
20.10.2023 г. ответникът депозира списък с разноски в размер на 3433,11 лева. В
проведеното съдебно заседание на 23.11.2023 г. съдът прие списъка с разноски на
ответника. В същото съдебно заседание съдът задължи ответника в едноседмичен
срок от съобщението да представи доказателства за доплатен депозит в размер на
400 лева, които представляват разлика между първоначално внесения депозит за
възнаграждение на вещото лице Арабаджиева и окончателния размер на определеното
й от съда възнаграждение. В изпълнение на указанията ответникът депозира на
30.11.2023 г. доказателства за внесен депозит от 400 лева. На същата дата той
депозира и нов списък с разноските, в който са включени освен тези 400 лева и
пощенски разходи от 18.11.2023 г. в размер на 10,10 лева.
След
даване ход на устните състезания страната не може да представя списък с
„допълнителни“ разноски и да иска тяхното присъждане. Доколкото обаче ответникът
е задължен да внесе сума от 400 лева в последното съдебно заседание и той е
изпълнил това задължение в указания срок и очевидно претендира тази сума като
разноски, то същата следва да се отчете при определяне дължимите разноски,
направени от ответника. Пощенските разходи в размер на 10,10 лева не следва да
се включват в дължимата сума за разноски на ответника, защото се претендират
след приключване на устните състезания.
На
следващо място, ответникът претендира като разноски тези, които е направил за
преводач в съдебно заседание, проведено на 17.09.2019 г. пред Апелативен съд –
Варна. Видно от протокола от същото съдебно заседание преводачът е заявила, че
е уредила финансовите си отношения с ответника, но доказателства каква сума е
заплатил той на преводача по делото няма, поради което сумата от 120 лева не
следва да се присъжда като разноски. Не следва да се включват в разноските и
сумата от 75 лева, заплатена такса на 10.01.2023 г. за получаване на банкови
извлечения, тъй като това не са разноски по делото.
На
последно място, на 02.10.2023 г. ответникът е депозирал сума в размер на 60
лева с основание „депозит за преводач“. От тази сума съдът е изплатил
възнаграждение на преводача в размер на 15 лева за явяването й в съдебно
заседание, проведено на 26.09.2023 г., и възнаграждение в размер на 15 лева за
явяването й в съдебно заседание, проведено на 23.11.2023 г. Следователно сумата
от 30 лева е недължимо платена и подлежи на връщане на страната при отправено
до съда от нейна страна искане в този смисъл, а не следва да се възлага в
тежест на ищеца. По този начин следва да се процедира и относно сумата от 15
лева, внесена на 30.11.2023 г., отново като разходи за превод, тъй като такива
не са направени.
В
този смисъл общият размер на дължимите разноски на ответника е 3588,11 лева и
тази сума следва да му се присъди.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, против Д.В.С.,
гражданин на Р. ф., роден на *** г. в К., с посочен адрес в Р. Б.: общ. Н., с.
К., к-с С., бл. *, вх.*, ет. *, ап. **, осъдителни искове за следните суми: 16 361,85 щатски долара (шестнадесет хиляди триста
шестдесет и един щатски долара и осемдесет и пет цента), представляваща дължима
главница поради
настъпила предсрочна изискуемост на кредита по договор за кредит „Жилище“ № 32370 от 28.08.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба на 21.08.2017 г. до окончателното й изплащане; 788,11 щатски долара (седемстотин осемдесет и осем щатски долара и
единадесет цента), просрочена
възнаградителна лихва за периода от 25.11.2016 г. – 18.08.2017 г. по договор за кредит „Жилище“ № 32370 от 28.08.2008 г.; 749,55 щатски долара (седемстотин четиридесет и девет щатски долара и петдесет и пет цента),
представляваща наказателна
лихва за просрочена главница за периода 25.10.2016 г. – 18.08.2017 г.; 646,91 щатски долара (шестстотин четиридесет и шест щатски долара и
деветдесет и един цента), представляваща неустойка за периода 25.11.2016 г. – 18.08.2017 г.
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д.В.С., гражданин на Р. ф., роден на *** г. в К., с
посочен адрес в Р. Б.: общ. Н., с. К., к-с С., бл. *, вх.*, ет. *, ап. **, сумата от 3588,11 лева (три
хиляди петстотин осемдесет и осем лева и единадесет стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: