№ 5380
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110104584 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца Л. Ц. Т. срещу ответника П*** обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на сумата от 16000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинение
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 6/16.11.2021 г. по НОХД №
20211220200305/2021 г. на PC - Г***, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.04.2022г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното
изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 600 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.03.2021 г. за защитата му
във връзка повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление от общ характер по
досъдебно производство № 62/2019 г. по описа на РУ - гр. Г***, пр. пр. № 1233/2018 г. по
описа на Р*** - гр. Г***, по което обвинение бил оправдан с влязла в сила присъда №
6/16.11.2021 г. по НОХД № 20211220200305/2021 г. на PC - Г***, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 20.04.2022г. – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Л. Ц. Т. твърди, че през 2019 г. срещу него било образувано досъдебно
производство № 62/2019 г. по описа на РУ - гр. Г***, пр. пр. № 1233/2018 г. по описа на Р***
- гр. Г***, по което с посТ.ление от 06.01.2020 г. за привличане на обвиняем и вземане на
1
мярка за неотклонение му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от
НК и му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв., което
посТ.ление за привличане му било предявено на 06.01.2020 г. Посочва, че след приключване
на разследването, на 16.04.2020 г. Р*** - гр. Г*** внесла срещу него в Районен съд - Г***
обвинителен акт за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и било образувано НОХД №
20201220200145/2020 г. по описа на PC - Г***, НО. Твърди, че с присъда № 8089/14.10.2020
г., посТ.ена по НОХД № 20201220200145/2020 г. по описа на PC - Г***, НО, бил признат за
невинен по повдигнатото му обвинение. Присъдата на PC - Г*** била протестирана от
прокурор при Р*** - гр. Г***, като по протеста било образувано ВНОХД №
20211200600097/2021 г. по описа на ОС - Б***, НО, IV-ти въззивен състав. С решение № 48
от 11.03.2021 г. посТ.ено от въззивния съд, първоинстанпионната присъда била отменена
изцяло и делото било върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Посочва, че
впоследствие било образувано НОХД № 20211220200305/2021 г. по описа на PC - Г***, НО,
по което с присъда № 6/16.11.2021 г. е бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение. Оправдателната присъда на PC - Г*** била протестирана от прокурор при Р*** –
гр. Г***, като по протеста било образувано ВНОХД № 20221200600104/2022 г. по описа на
ОС - Б***, НО, III-ти въззивен състав, по което било посТ.ено решение № 83 от 20.04.2022 г.
от въззивния съд, с което оправдателната присъда № 6/16.11.2021 г. по НОХД №
20211220200305/2021 г. по описа на PC - Г***, НО, била потвърдена и същата влязла в
законна сила на 20.04.2022 г. Твърди, че в резултат от действията на ответника била
накърнена честта и достойнството му, както и било злепоставено доброто му име. Твърди, че
това е второ по ред незаконно обвинение, което прокуратурата повдигала срещу него.
Твърди, че повдигнатото обвинение по процесното дело е настъпило в момент, в който
тъкмо се бил успокоил от наказателното преследване по предходното дело, поради което
шокът за него бил огромен. Посочва, че обвинението се отразило негативно както на
отношенията му с близки, приятели, колеги, съседи и познати, така и на бизнеса му. Твърди,
че в резултат на обвинението животът му станал по-затворен, спрял да прави планове за
бъдещето, плановете и амбициите, които имал преди това, останали неосъществени. Твърди,
че бил подложен на грубо и унизително отношение от страна на служители на МВР при
спирането му на пътя поради извършената полицейска регистрация и взетата мярка за
неотклонение, като бил третиран като „престъпник“, отправяни му били неприятни
подмятания и заяждания. През цялото време на времетраене на наказателното производство
изпитвал объркване и безпокойство от мисълта за евентуален неблагоприятен изход на
делото с тежки последици, В резултат на повдигнатото обвинение загубил голяма част от
клиентите си, които спрели да поръчват автомобили от него, а бизнесът му бил свързан с
внос на употребявани автомобили от И***. Твърди, че освен претърпените неимуществени
вреди, е претърпял и имуществени такива, изразяващи се в заплащане за услуги на адвокат,
който да го защита срещу повдигнатото обвинение. Разходите, които направил, се изразявали
в заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
04.03.2021 г. в размер на 600 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника П***, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва по отношение на ищеца да
са настъпили посочените в исковата молба неблагоприятни последици, както и че същите са
в резултат на поведение на ответника. Счита, че доколкото срещу ищеца е водено и друго
наказателно производство, не може да се разграничат кои от претърпените неимуществени
вреди са настъпили в резултат на процесното наказателно преследване. Твърди, че въпреки
че ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение, от мотивите на наказателния съд се
усТ.явало, че било налице неизпълнение на облигационно задължение от негова страна, в
който смисъл прави евентуално възражение за съпричиняване. Отделно от това оспорва
размера на иска за неимуществени вреди като силно завишен, като счита, че в случая
липсват доказателства за претърпени от ищеца изключителни, над житейски обичайните,
вреди, които да оправдават претендирания размер на обезщетението. Оспорва
претендираните имуществени вреди като недоказани. С оглед гореизложеното моли за
отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за усТ.ено от фактическа страна следното:
От приобщените по делото материали по ДП № 62/2019г. по описа на РУ-Г***, пр.пр.
№ 1233/2018г. по описа на РП – Г***, се усТ.ява, че посоченото досъдебно производство е
образувано с посТ.ление от 23.01.2019г. на прокурор от РП – Г*** срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. След приключване на разследването в
досъдебното производство на 28.10.2019г. с посТ.ление от 19.11.2019г. е спряно
наказателното производство при констатации за усТ.ен факт на извършване на деянието, но
неусТ.ен извършител, за предприемане на оперативно-издирвателни мероприятия за
усТ.яването му. Наказателното производство е възобновено с посТ.ление на прокурор от РП-
Г*** на 06.01.2020г. и с посТ.ление на разследващ орган от същата дата (06.01.2020г.)
ищецът Л. Ц. Т. е привлечен в качеството на обвиняем, по обвинение, че на 09.02.2016г. в гр.
Г***, обл. Б***, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение, че ще му
продаде и докара лек автомобил, закупен от Р И***, у Д*** от гр. Г***, обл. Б*** и с това
му е причинил имотна вреда в размер на 5680 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за
което е предвидено наказаниe лишаване от свобода от една до шест години. С посТ.лението
на ищеца е наложена и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.,
внесена с платежно нареждане от 15.01.2020г. На 06.01.2020г. обвинението е предявено на
ищеца и му е извършен разпит като обвиняем. При разпита ищецът не се е признал за
виновен, като е посочил, че поради проблеми с негови партньори в Р И*** не е върнал
парите на Д*** и че преди време му е върнал сумата от 300 евро и е подписал запис на
заповед, с който се е задължил да върне остатъка от цялата сума. Изявил е готовност, при
първа възможност, да върне цялата сума. Ищецът е заявил, че не желае да му бъдат
предявявани материалите по делото.
На 27.04.2020г. в РС – Г*** е внесен обвинителен акт срещу ищеца за привличането
му към наказателна отговорност по обвинението за извършено престъпление по чл. 209, ал.
3
1 НК, като е образувано НОХД № 145/2020г. по описа на РС-Г***. В проведено
разпоредително заседание на 20.07.2020г. съдът е потвърдил взетата мярка за неотклонение
„парична гаранция“ и като е приел, че няма основание за разглеждане на делото по
особените правила, е дал ход на съдебното следствие. След това производството се е
развило в две проведени съдебни заседания – на 16.09.2020г. (в което ищецът се е явил
лично) и на 14.10.2020г. (в което е бил представляван от защитник), в което е обявена
присъдата с № 8089/14.10.2020г., с която подсъдимият Л. Ц. Т. е признат за невинен по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, а взетата мярка за
неотклонение е изменена в по-лека – от „парична гаранция“ в „подписка“.
Оправдателната присъда е протестирана от прокурор от РП – Г*** и по протеста е
образувано ВНОХД № 97/2021г. по описа на Окръжен съд – Б***, по което е проведено едно
съдебно заседание на 05.03.2021г., в което ищецът се е явил лично, а прокурор от ОП – Б***
е поддържал протеста. Производството по въззивното наказателно дело е приключило с
решение, посТ.ено на 11.03.2021г., с което е отменена присъда № 8089/14.10.2020г., посТ.ена
по НОХД 145/2020г. на РС – Г*** и делото е върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд поради допуснати абсолютни процесуални нарушения при
посТ.яване на присъдата и за извършване на преценка дали при изготвяне на обвинителния
акт са допуснати съществени процесуални нарушения, с които са засегнати правата на
пострадалия, а и на подсъдимия, поради неяснота на обвинението. В това производство
ищецът е бил защитаван от адв. П. съгласно пълномощно от 04.03.2021г., представено в
оригинал в кориците на ВНОХД № 97/2021г. Съгласно представения по същото дело договор
за правна защита и съдействие от 04.03.2021г. (л. 18 от ВНОХД № 97/2021г. по описа на ОС-
Б***) ищецът е сключил с адв. П. договора с предмет оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в защита по ВНОХД № 20211200600097 на ОС-Б*** срещу
договорено възнаграждение в размер на 600 лв., което е платено в брой при подписване на
договора съгласно отбелязването в него, в която част договорът има характер на разписка.
След връщане на делото на първоинстанционния съд е образувано НОХД №
146/2021г. по описа на РС – Г***, по което е насрочено разпоредително заседание на
20.04.2021г., в което е прието, че на досъдебното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота на повдигнатото обвинение относно
обстоятелствата, при които са извършени измамните действия, и относно това кое е
пострадалото лице, които са довели до ограничаване правата на подсъдимия. Поради
изложеното съдът е прекратил съдебното производство по НОХД 146/2021г. по описа на РС
– Г*** и е върнал ДП № 62/2019г. по описа на РУ – Г*** на ТО – Г*** към РП – Б*** за
отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение.
След връщане на делото на досъдебната фаза е изготвен на 01.06.2021г. нов
обвинителен акт от прокурор от РП-Б***, ТО – гр. Г***, с който ищецът Л. Ц. Т. е обвинен в
това, че на 09.02.2016г. в гр. Г***, обл. Б***, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у И*** от гр. Г***, обл. Б***, че ще продаде и докара от Република
И*** лек автомобил „Ауди“ или друг автомобил и с това е причинил имотна вреда в размер
4
на 5680 лв. на Д*** от гр. Г*** – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Новият обвинителен акт е внесен в съда на 02.06.2021г., като е образувано НОХД №
305/2021г. по описа на РС – Г***. Делото е насрочено в разпоредително заседание на
28.06.2021г., в което не е даден ход на делото, като в следващото насрочено съдебно
заседание на 10.09.2021г. съдът е потвърдил изменената мярка за неотклонение „подписка“ и
като е приел, че няма основание за разглеждане на делото по особените правила, е насрочил
делото за разглеждане на 07.10.2021г., в което е даден ход на делото, след което са проведени
още две съдебни заседания - на 04.11.2021г. (в което ищецът е бил представляван от
защитник) и на 16.11.2021г. (в което ищецът се е явил лично) и в което е произнесена
присъда № 6 от 16.11.2021г., с която подсъдимият Л. Ц. Т. е признат за невиновен по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и оправдан по него. Видно от
мотивите на присъдата, съдът е приел, че не е доказана обвинителната теза за извършено от
ищеца съставомерно деяние на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК. Приел е също така, че
се касае за гражданскоправни отношения между подсъдимия Т. и свидетеля Иван Ангелинин
по повод неизпълнение на сключен договор с имуществени последици, които са в процес на
уреждане.
Оправдателната присъда е протестирана от прокурор от РП – Б***, ТО – Г*** и по
протеста е образувано НОХД № 104/2022г. по описа на Окръжен съд – Б***, по което е
проведено едно съдебно заседание на 23.03.2022г., в което ищецът се е явил лично, а
прокурор от ОП – Б*** е поддържал протеста. Производството по въззивното наказателно
дело е приключило с решение, посТ.ено на 20.04.2022г., с което е потвърдена оправдателната
присъда № 6 от 16.11.2021г., посТ.ена по НОХД № 305/2021г. на РС – Г***. В мотивите си
въззивния съд е потвърдил изводите на районния съд за несъставомерност на деянието по
състава на чл. 209, ал. 1 НК, като е приел, че липсват каквито и да било доказателства за
престъпно поведение и по друг състав на Наказателния кодекс.
От приобщени към материалите по наказателното производство и представени от
ответника в настоящото производство справки за съдимост се усТ.ява, че ищецът не е бил
осъждан.
УсТ.ява се, че ищецът е бил привлечен като обвиняем и по досъдебно производство №
5463/2013г. по описа на СДВР, пр.пр. № 5602/2013г. по описа на СРП за престъпление по чл.
209, ал. 1 НК, в съда е бил внесен обвинителен акт, като производството на съдебната фаза е
приключило с посТ.яване на присъда № 110 от 25.04.2019г. по ВНОХД № 734/2019г., с която
е изцяло отменена присъда от 06.07.2016г., посТ.ена по НОХД № 9598/2015г. на СРС, НО, 14
състав, като вместо нея ищецът е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.
209, ал. 1 НК, за което е бил внесен обвинителен акт.
От представена справка от НСлС, издадена по запитване от СРС, след проверка в
Централизираната информационна система на следствените служби (ЦИССС), към момента
на справката – 10.03.2023г. няма данни за неприключени наказателни производства за лицето
Л. Ц. Т..
5
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И*** Т. и
С*** Т..
От показанията на свидетеля И*** Т. – брат на ищеца се усТ.ява, че на свидетеля е
известно, че на брат му е било повдигнато обвинение през 2015г., по което е бил осъден, а
впоследствие оправдан през 2019г. на втора инстанция. Свидетелят знае, че е имало и втори
дело срещу брат му , което започнало през 2020г. или 2019г., но след първото, като на
свидетеля не е известно дали същото е приключило. Свидетелят И*** Т. е свидетелствал
пред съда по делото, образувано пред РС-Г***, не си спомня годината, мисли, че е било
през 2020г., когато ходил в гр. Г***. След повдигане на обвинението брат му бил разстроен,
започнал да страни от хората, да се притеснява, загубил си контактите, където работел,
хората се отдръпнали и той започнал да се затваря. Това продължило от започване на делото
до 2019г., когато го оправдали и ищецът тъкмо започнал да се успокоява малко, когато в
началото на 2020г. му било повдигнато обвинение по друго дело. Тогава ищецът пак
започнал да се притеснява, че ще трябва да изживее същото и да мине по същите пътеки.
Свидетелят И*** Т. посочва, че брат му се занимава с внос на автомобили и работел в гр.
Г*** с хора. Свидетелят чул от трети лица, че вече не искат да работят с брат му.
От показанията на свидетеля С*** Т. – син на ищеца се усТ.ява, че на свидетеля е
известно, че срещу баща му имало дела – от 2014г. имал едно дело в гр. София, но
свидетелят не знае точно за какво, предполага, че е за покупка, тъй като баща му се занимава
с покупко-продажба на автомобили. Делото в гр. София започнало през 2014г. и приключило
през 2020г., като баща му бил освободен и не го осъдили. Другото дело било в гр. Г***.
Свидетелят си спомня, че баща му бил в депресия и не на себе си заради делото от 2014г. и
през 2019г. му казал, че е освободен и неосъждан и тъкмо започнал да се успокоява, когато
през м. януари 2020г. го обвинили по ново дело в гр. Г***, когато баща му тотално рухнал,
бил в депресия, спрял да контактува с приятелите и близките си, не бил същият човек, който
всички познавали, тъй като по принцип бил комуникативна личност. Баща му живеел
постоянно в И***, но се занимавал с покупко-продажба на автомобили в гр. Г***, където
имал доста клиенти. Когато се разбрало за делото през 2020-2022г. хората спрели да купуват
коли от него и му се развалил бизнесът. Ищецът споделял на свидетеля, че е изключително
притеснен, искал да оправи всичко с делото, но така или иначе хората, като разбрали за
делото, спрели да търгуват с него. Свидетелят забелязва, че и до ден днешен баща му не е
същият човек, когото познавал – станал по-стеснителен и по-отдалечен към хората.
Свидетелят посочва, че вижда баща си 2-3 пъти годишно, тъй като живеят в различни
държави, но през 2019г. – 2022г. се чували по телефона редовно, веднъж седмично и от
разговорите усетил промяна в състоянието на баща си – искал да отиде при него в И***, но
ищецът не му обещавал нищо и не му казвал нищо, така се държал и с приятелите си.
Свидетелят видял баща си през 2020г. лично. Знае, че делото в гр. Г*** е приключило през
2022г. и баща му отново бил освободен.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, макар да отчита възможната им
заинтересуваност в полза на ищеца предвид близките им родствени връзки него, но като
6
съобрази всички данни по делото в съответствие с изискването на чл. 172 ГПК, като намира,
че показанията на двамата свидетели следва да бъдат ценени като достоверни, доколкото
възпроизвеждат житейски правдоподобно и по недвусмислен начин личните им възприятия
(като най-близки роднини) за последиците от наказателното преследване върху психиката и
начина на живот на ищеца, както и съвпадат с усТ.ените данни за времето и начина на
протичане на образуваните срещу ищеца наказателни производства.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
При така усТ.ената фактическа обсТ.ка съдът формира следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата за причинени на граждани вреди в случаите на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение за извършено престъпление, като легитимирани да представляват
държавата по исковете за обезвреда съгласно чл. 7 ЗОДОВ в качеството на нейни
процесуални субституенти са компетентните правозащитни органи, натоварени с
властнически функции за наказателно преследване, от чиито незаконни действия са
произтекли вредите – в случая П***. Пасивната легитимация на ответника като субект на
отговорността произтича от законоусТ.ените правомощия на прокурора да ръководи
разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане и
предоставената му в изключителна компетентност държавна функция по обвинение в
наказателния процес (така ТР № 5/15.06.2015г. по тълк.дело № 5/2013г. на ОСГК на ВКС).
Основателността на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ при изложените
от ищеца твърдения се обуславя от доказването на правопораждащ фактически състав,
включващ следните елементи: 1/ повдигнато спрямо ищеца обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2/ приключване на образуваното наказателно производство с
влязъл в сила акт на съда, с който ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение; 3/
претърпени от ищеца вреди в претендирания размер; и 4/ причинно-следствена връзка
между незаконно повдигнатото обвинение и настъпилите вреди. В приложение нормата на
чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за усТ.яване на посочените
релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване. Предвид безвиновния
характер на отговорността на държавата за обезвреда – по арг. от чл. 4 ЗОДОВ, наличието на
вина на съответните длъжностни лица не съставлява елемент от основанието за
възникването й и съответно не подлежи на изследване при преценката за основателност на
исковата претенция.
Въз основа на обсъдения доказателствен материал съдът намира за изпълнени всички
законови предпоставки в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на ответника спрямо ищеца. От събраните доказателства се усТ.и водено
срещу ищеца наказателно производство по обвинение за извършено престъпление от общ
характер, каквото е престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, което производство е приключило с
влязла в сила оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението за съставомерност
на деянието. Доколкото се касае за обективна отговорност на държавата, както беше
отбелязано по-горе, приключването на наказателното преследване с акт за признаване
7
невиновност на ищеца по обвинението само по себе си е достатъчно да обоснове извод за
незаконното му подвеждане под наказателна отговорност независимо, че действията на
разследващите органи и наблюдаващия прокурор в хода на наказателното производство са
били основани на убеждението им за виновност на обвиняемия. При доказаност на
увреждащите действия на правозащитните органи се усТ.ява и неминуемо засягане по
недопустим начин на правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице,
което търпи негативни емоционални изживявания като резултат от неоснователно
повдигнатото му обвинение, с оглед на което искът за репариране на претърпените
неимуществени вреди се явява усТ.ен в своето основание, независимо от конкретната
преценка относно размера на следващото се в случая на ищеца обезщетение.
При определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди
приложение намира принципът на справедливото им репариране, усТ.ен с нормата на чл. 52
ЗЗД. При съобразяване на даденото в т. 2 от ПосТ.ление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС
задължително тълкуване следва да се отбележи, че въведеното в чл. 52 ЗЗД понятие за
справедливост като критерий за съразмерна обезвреда не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, подлежащи на
изследване от съда във всеки отделен случай.
Преценката относно размера на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, е обусловена от характера и степента
на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, настъпилите вредоносни
последици, тяхното проявление във времето и степен на интензитет, възраст на увредения,
неговото обществено и социално положение, продължителността на наказателното
производство, вида на наложената мярка за неотклонение и други мерки за процесуална
принуда, характера на обвинението, респ. тежестта на престъплението, за което е започнало
наказателното преследване, в т.ч. дали с обвинението се вменяват едно или няколко
престъпления, дали същите са извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено
когато обвиняемият е заемал длъжност в държавна институция при завишени изисквания за
почтеност и е изпълнявал дейност, свързана с отговорности в публичен интерес, наличието
на разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова
информация, личността на увредения, данните за предишни негови осъждания, начина му на
живот и обичайната среда, отражение на обвинението върху физическото здраве, психиката,
контактите и социалния му живот, върху положението му в обществото и трудовата му
ангажираност, вкл. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен
план, както и всички обстоятелства, които имат отношение към претърпените морални
страдания с оглед конкретиката на случая. Отделно от това, при определяне на
обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените критерии за справедливост,
свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване (в този смисъл Решение №
344 от 24.11.2014г. на ВКС по гр.дело № 2378/2014г., IV г. о., ГК, Решение № 200 от
8
16.06.2016г. на ВКС по гр.дело № 1019/2016г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017г. на
ВКС по гр.дело № 715/2017г., III г. о., ГК, Решение №158 от 17.01.2019г. на ВКС по гр.дело
№ 299/2018г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 86 от 29.05.2019г. на ВКС по гр.дело № 2586/2018г., ІV
г. о., ГК).
В процесния случай, като отчита посочените критерии, съдът приема за относими
при определяне следващото се по справедливост обезщетение следните обстоятелства:
Следва да се съобрази, на първо място, естеството и характера на повдигнатото на
ищеца обвинение, обусловени от вида и наказуемостта на вмененото му престъпление –
същият е привлечена като обвиняем, респ. на съдебната фаза като подсъдим за престъпление
против собствеността, а именно измама по чл. 209, ал. 1 НК, предвиденото наказание за
което го характеризира като тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и несъмнено предполага по-
интензивна проява на усещания за страх и тревога от евентуално осъждане. На следващо
място, като релевантно следва да се отчете времетраенето на воденото срещу ищеца
наказателно производство, продължило две години и три месеца – от момента на
привличането му в качеството на обвиняем на 06.01.2020г. до окончателното приключване
на производството с влязла в сила оправдателна присъда на 20.04.2022г. Допуснатите на
досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, наложило връщане на делото от
съда за тяхното отстраняване, са довели до забавяне на производството, продължителността
на което предполага по-трайно въздействие на поддържаното обвинение върху психо-
емоционалното състояние на ищеца, чието проявление във времето води до натрупване на
отрицателни последици от наказателната репресия. Освен проявлението му във времето,
съдът отчита и интензитета на отрицателно отражение на наказателното преследване,
обусловен от конкретното участие на ищеца в действия по разследването и процесуално-
следствени действия и наложените мерки за принуда спрямо него. В хода на разследването
се усТ.и да са извършени няколко действия от разследващите органи с участие на ищеца –
предявяване на обвинение, разпит като обвиняем. В съдебната фаза производството се е
развило на две инстанции преди връщане на делото на Прокуратурата за отстраняване на
съществени процесуални нарушения, като са проведени общо пет заседания по НОХД №
145/2020г. и по ВНОХД № 97/2021г., в четири от които ищецът се е явил лично, въпреки че
не живее постоянно в Република България, и е дал обяснения. След повторното внасяне на
обвинителен акт производството в съдебната фаза отново се е развило на две инстанции,
като са проведени общо шест заседания по НОХД 305/2021г. и по ВНОХД 104/2022г., в две
от които ищецът се е явил лично, въпреки че не живее постоянно в Република България, и е
дал обяснения, като в хода на цялото производство от привличането му като обвиняем до
посТ.яване на крайния съдебен акт е имал добросъвестно процесуално поведение и не е
ставал причина за отлагане на действия по разследването и процесуално-следствени
действия с негово участие. В тази връзка, следва да се отбележи, че отговорността на
Прокуратурата не се ограничава единствено до вредите, настъпили в периода до внасяне на
материалите по досъдебното производство в съда, а обхваща вредите, търпени през цялото
време на висящност на наказателното производство, вкл. и през съдебната му фаза, тъй като
9
именно неоснователно повдигнатото обвинение поставя началото на причинния процес,
който се развива и след сезиране на компетентния да разгледа и се произнесе по обвинението
съд. От значение е и обстоятелството, че посТ.ените от първоинстанционния съд
оправдателни присъди (преди и след връщане на делото на досъдебната фаза) са били
протестирани от Прокуратурата, а протестите – поддържани във въззивното производство,
поради което и приключването на делото на две съдебни инстанции и следващата от това
по-голяма продължителност на наказателното производство е вследствие на действия на
Прокуратурата. Значение също така следва да се даде и на обстоятелството, че спрямо
ищеца е била взета първоначално мярка „парична гаранция“, която е втората по тежест и е
свързана със засягане на имуществената му сфера, а впоследствие мярката е заменена с
мярка за неотклонение „подписка“, състояща се в поемане на задължение от обвиняемия, че
няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган (чл. 60, ал. 1 НПК),
която макар да е най-леката мярка за процесуална принуда, е ограничила свободата му на
придвижване извън населеното място за сравнително дълъг период от време.
Следва още да се отчетат и конкретно претърпените от ищеца негативни
преживявания от неоснователното му привличане към наказателна отговорност, както и
цялостното отражение на наказателното преследване върху живота му в личен,
професионален и социален план. От кредитираните гласни доказателства се усТ.и, че
повдигането на обвинение срещу ищеца се е отразило неблагоприятно върху него в
различни аспекти. Воденото наказателно производство е повлияло психиката на ищеца,
предизвикало е състояние на постоянна тревожност и напрежение в него, накърнило е
честта и достойнството му, злепоставяйки личната му почтеност пред семейство, приятели и
познати. Ищецът е променил навиците си, ограничавайки социалните си контакти, което
неминуемо се е отразило на неговата работа, още повече предвид нейния характер – бизнес с
внос на автомобили, който изисква постоянна комуникация с хората и ползване от добро име
в обществото, което несъмнено е било накърнено при узнаване за започнатото наказателно
производство срещу ищеца от трети лица, каквото се усТ.и по делото.
Наред с това, като релевантен факт относно степента на засягане неимуществената
сфера на ищеца, следва да се отчете и чистото му съдебно минало, което също допринася за
по-голям интензитет на увреждането в сравнение спрямо лице, чиято наказателна
отговорност е била реализирана.
От страна на ответника не са ангажирани достатъчно доказателства, от които да се
прецени дали и в каква степен за увреждането на ищеца е допринесло и другото водено
срещу него наказателно производство по ДП № 5463/2013г. по описа на СДВР, пр.пр. №
5602/2013г. на СРП, още повече че оправдателната присъда, посТ.ена по ВНОХД №
734/2019г. на СГС по последното е посТ.ена на 25.04.2019г., преди повдигане на обвинението
по производството, в резултат на което ищецът твърди да е претърпял претендираните
вреди, а присъдата по него е влязла в сила на 23.06.2020г. – пет месеца след предявяване на
обвинението по обсъжданото наказателно производство, поради което не може да се приеме,
че предишното производство е оказало съществено значение върху негативните
10
преживявания на ищеца за исковия период. Основание за този извод са и показанията на
разпитаните по делото свидетели, от които се усТ.ява, че ищецът се е върнал към нормалното
си психическо състояние след приключване на производството по ДП № 5463/2013г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 5602/2013г. на СРП и преди повдигане на обвинението по ДП №
62/2019г. по описа на РУ-Г***, пр.пр. № 1233/2018г. по описа на РП – Г***.
При преценка на всички тези обстоятелства, както и на икономическите условия и
стандарта на живот в страната за периода на наказателното производство, съдът приема, че
сумата от 4000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с който същите да бъдат съразмерно
компенсирани.
Неоснователно е възражението на ответника П*** за съпричиняване, а именно че
поведение на ищеца също стои в причинна връзка с незаконно повдигнатото обвинение,
респ. с претърпените от него вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ и
разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.гр. д. № 3/2004 г. на ВКС-
ОСГК, при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия дължимото от
държавата обезщетение се намалява, като се има предвид наличие на пряка и
непосредствена причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилата вреда. В
случая не може да се приеме наличие на такава причинна връзка, тъй като деянието на
ищеца не е осъществявало от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 209, ал. 1 НК, за което е бил привлечен, както е приел съда в мотивите на присъдата си, с
която го е признал за невиновен. В този смисъл е без значение дали по вина на ищеца е
осъществено поведение (действие или бездействие), което е основание за ангажиране на
гражданската му отговорност, която е отделна и независима от наказателната.
С оглед всичко изложено предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи частично – до посочения размер от 4000 лв., като
за разликата до пълния претендиран размер от 16000 лв. искът следва да се отхвърли.
По претенцията на ищеца за репариране на причинени му имуществени вреди под
формата на разходи за адвокатска защита съдът намира, че от събраните писмени
доказателства – договор за правна защита и съдействие от 04.03.2021г. (в оригинал,
приложен на л. 18 от ВНОХД № 97/2021г. по описа на ОС-Б***) и отбелязването в същия на
плащане в брой на уговорено адвокатско възнаграждение за осъществяване на защита по
ВНОХД № 97/2021г. по описа на ОС-Б***, в която част договорът има характер на разписка,
се усТ.ява такива разходи действително да са сторени от ищеца. Тези вреди се съизмеряват
със заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за ангажиране на
защитата му в съдебна фаза на наказателното производство по посоченото въззивно
производство, част от наказателното производство, предмет на настоящото разглеждане.
Така направените разходи, с които е намаляло имуществото на ищеца, подлежат на
обезвреда при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, доколкото са сторени в причинна връзка
с незаконното обвинение и по арг. от чл. 4 ЗОДОВ се обхващат от отговорността на
държавата, която, предвид липсата на уредена в НПК възможност за присъждане на
11
разноски, следва да се реализира по реда на специалния закон (така ТР № 1/11.12.2018г. по
тълк. дело № 1/2017г. на ОСГК на ВКС).
С оглед извода за възникналo в полза на ищеца вземане за обезвреда, за него
възниква и акцесорно вземане за лихва, която съобразно задължителните разяснения в ТР №
3/22.04.2005г. по тълк.дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, се дължи от момента на влизане в
сила на оправдателния съдебен акт, респ. на акта за прекратяване на наказателното
производство – в случая на 20.04.2022г., когато е влязло в сила решението на съда за
потвърждаване на оправдателната присъда, посТ.ена по НОХД № 305/2021г. на РС-Г***.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ищецът
има право на разноски за платената държавна такса в размер от 10 лв. Искането на
упълномощения му адвокат за присъждане на разноски за предоставено от него безплатно
процесуално представителство е основателно, тъй като се усТ.ява от представения договор
за правна защита и съдействие от 26.01.2023г., че адв. В. В. П. е оказал безплатна
адвокатска помощ на ищеца Л. Ц. Т. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради
което и с оглед частичното уважаване на исковете на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
ответникът следва да бъде осъден даму заплати адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в ред. към датата на
приключване на устните състезания по делото, ДВ, бр. 88 от 2022г.) съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 524,84 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П*** да заплати на Л. Ц. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С***,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато му
обвинение в извършване на престъпление по ДП № 62/2019г. по описа на РУ-Г***, пр.пр. №
1233/2018г. по описа на РП – Г***, и поддържане на обвинението в съдебна фаза и сумата от
600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за
правна защита от адвокат, ведно със законната лихва считано от 20.04.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 4000 лв. до пълния предявен размер от 16000 лв.
ОСЪЖДА П*** да заплати на Л. Ц. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С***, на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата от 10 лв. – деловодни разноски.
ОСЪЖДА П*** да заплати на адв. В. В. П. от САК, със служебен адрес: гр. С***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 524,84 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
12
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13