Решение по дело №57/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 45
Дата: 4 февруари 2020 г.
Съдия: Трифон Иванов Минчев
Дело: 20195500100057
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№45                                          04.02.2020 г.                        град С.З.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи януари                                                            2020 година

в открито заседание, в следния състав:       

                                                       

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                              

Съдебен секретар: Павлина Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МИНЧЕВ гражданско дело № 57 по описа за 2019 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание 557, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 558 от КЗ.

 

Ищците Е.Ш.М. и Н.Б.О., представлявана от законния си представител Е.Ш.М., в ИМ  твърдят, че на 02.06.2016 година около 23:50 часа на път 1-6 при 325 км, в землището на гр. М., обл. С.З., настъпило ПТП, с участието на л.а. „Фолксваген” с per. № СТ 0996 СС, управляван от С.М.У. и л.а. „Опел” с per. № СТ 4300 СР, управляван от А.Б.К.. Механизмът на произшествието бил следният: водачът на л.а. „Фолксваген” с per. № СТ 0996 СС извършва маневра „обратен завой”, докато излиза от крайпътна бензиностанция, а л.а. „Опел” с per. № СТ 4300 СР, се движи по пътното плътно с превишена за пътния участък скорост и несъобразена с видимостта пред автомобила, което не му позволява да реагира своевременно и предотврати произшествието. Получава се силен удар между предната част на движещия се по главня път л.а. „ Опел” с per. № СТ 4300 СР и страничната лява част на излизащия от крайпътната бензиностанция л.а. „Фолксваген” с per. № СТ 0996 СС. Вследствие на описаното ПТП починал седящият на задната седалка в ляво пътник в л.а. „Фолксваген” с per. № СТ 0996 СС - Б.О.А.. Сочат, че ищцата Н.Б.О. е негова дъщеря, а с ищцата Е.Ш.М. са живели на семейни начала. Приживе ищците и починалия Б.О.А. създали дълбока емоционална връзка, която била прекъсната от трагичния инцидент. Загубата на близък роднина довела до значителни морални и душевни страдания, неудобства и негативни промени в личния живот на увредените лица. Свързана с тежки и неприятни изживявания за ищците, тъй като била прекъсната особено близката им връзка с починалия, като действително търпят от смъртта му неимуществени вреди. Те живеели заедно, като създали трайна и близка връзка помежду си. Били сплотено и задружно семейство, като към датата на инцидента всички живеели в семейната къща. Имали много близки и положителни отношения, което създало с времето силна емоционална връзка между всички. Смъртта на Б.О.А. донесла големи душевни страдания на двете ищци от преждевременната им загуба, които продължават и към настоящия момент. Практически животът им се променил драстично, като ищците преживяват силни душевни и емоционални терзания от загубата на своя близък. Необратимо била разрушена близка семейна връзка създадена и продължила от раждането до трагичния инцидент. Особено тежко за малолетната Н.Б.О., която от ранна детска възраст е загубила своя баща и била лишена завинаги от неговата подкрепа и опора. Според данните установени във воденото НД, ПТП било по вина на двамата водачи, които са неправоспособни, като е налице съизвършителство. Също така водачът на л.а. „Фолксваген” - С.М.У., нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал движещия се по главния път и с предимство л.а. „ Опел”, управляван от А.Б.К., а последният нарушава правилата за движение по пътищата, като се движи с превишена и несъобразена с видимостта скорост, като се поставя в невъзможност да избегне ПТП. Ищците избрали да насочат претенцията си срещу Гаранционен фонд, тъй като л.а. „Фолксваген”, управляван от С.М.У., не е имал валидна застраховка „ГО на автомобилистите”. От името на ищците била предявена писмена претенция до ответника, с която се претендира пълното обезщетяване на причинните неимуществени вреди. При ответника била образувани щета № 19- 210087/14.02.2019 година на името на Н.Б.О. и щета № 19-210125/14.03.2019 година на името на Е.Ш.М.. Определени са обезщетения в размер на 65 000 лева за Н.Б.О. и 55 000 лева за Е.Ш.М.. Тъй като тези суми не покриват пълния размер на причинената вреда и ищците не са съгласни с така определеното обезщетение по размер, молят съда да осъди ответника Гаранционен фонд гр. София да заплати на Н.Б.О., чрез законния си представител Е.Ш.М. сума в размер на 200 000 лв., а на Е.Ш.М. сума в размер на 145 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, състояло се на 02.06.2016 г., както и законна лихва върху сумите за периода от датата на процесното ПТП, до пълното им изплащане и разноските по делото.

 

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Гаранционен фонд, в който твърди, че с платежно нареждане от 02.08.2019 г. са заплатили по посочената в ИМ банкова сметка ***., поради което признават иска за тази сума. Моли на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК да се прекрати съдебното дирене и се постанови решение за признание на иска по отношение на Н.Б.О. за сумата от 65 000 лв. и оспорват същия за сумата до 200 000 лв.. Оспорват изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер на Е.Ш.М.. Сочи, че за претърпените неимуществени вреди и е заплатено обезщетение в размер на 55 000 лв. на 29.03.2019 г.. Оспорва изцяло претенцията за лихва от датата на ПТП. В съдебно заседание адв. М. взема становище, че в ИМ крайно лаконично и неясно били описани претърпените от ищците имуществени вреди. Нито съдът, нито ответникът могат да предполагат в какво се изразяват строго индивидуално по вид, характер, интензитет, продължителност проявление неимуществените вреди и тъй като липсва обективен метод за измерване, дори медицински, за преживяванията, емоционалното състояние, психическото и душевно такова на ищците счита, че в тяхна тежест по правилата на ГПК е да установят при пълно и главно доказване вида и размера на претендираните от тях вреди. Това не се случи, тъй като свидетелските показания, които бяха крайно лаконични, общи, пресъздаваха някакви общи житейски факти, но не установиха твърдените в доста сериозен размер вреди. По тази причина счита, че претенциите на ищците са достатъчно репарирани в достатъчен размер, с определените обезщетения от Гаранционен фонд и не следва да им бъдат присъждани суми над тези определени обезщетения. Евентуално в случай, че се приеме за основателни претенциите определен размер моли да се уважи предявения обратен иск. Претендира за направените разноски, съгласно представения списък.

 

Третото лице помагач и ответник по обратния иск ЗД “Бул инс” АД, гр. София взема становище, че главните искове са допустими. Оспорват главните искове по основание и размер. Твърди, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновните действия на водача на лек автомобил Фолксваген Голф С.М.У.. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия Б.О.А.. Моли да се отхвърлят изцяло предявените искове и обратния такъв. В случай, че иск. претенции са основателни моли да се намали размера на претендираните обезщетения. Претендира за направените разноски.

 

В законния едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК няма постъпил писмен отговор от Д “СП” К.. Представят изготвен по делото “Социален доклад”.

 

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

Между страните не се спори, че с влязла в сила Присъда № 13/05.04.2018 г. по НОХД № 585/2017 г. на СтОС с която е признат подсъдимия А.Б.К. - роден на *** год. в гр. К., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с настоящ адрес:***, с ЕГН **********  ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.06.2016 год. около 23:50 ч. на ПП - І - 6, км. 325, в землището на гр. М., обл. С.З. /източно от пътен възел гр. М. - с. Т./, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № СТ 4300 СР, в посока изток - запад, нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за пътно превозно средство от категория В, извън населено място – 90 км/ч.“, като управлявал процесното МПС със скорост – 130 км/ч., като по непредпазливост в условията на независимо съпричиняване със С.М.У. причинил телесни повреди и смърт на повече от едно лице, а именно причинил смърт на три лица - С.М.У., Б.О.А. и Б.Д.Р. и многостепенна телесна повреда на Д.С.С.- тежка такава, изразяваща се в контузия на дясната очна ябълка с разкъсване на склерата и тотален кръвоизлив на стъкловидното тяло, представляваща постоянна слепота с дясното око и средна такава, изразяваща се в счупване на горната челюст тип Ле Форт І, представляваща счупване на челюст; на С.С.С.- многостепенна средна телесна повреда изразяваща се в счупване на таза, включително на левия ацетабулум и счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, причинили трайно затруднение на движенията на левия и десния долни крайници и на Д.А.С. - многостепенна телесна повреда - тежка такава изразяваща се в загуба на слезката и многостепенна средна телесна повреда изразяваща се в съчетана гръднокоремна травма /разкъсване на диафрагмата в областта на левия й купол и навлизане на коремни органи в гръдната кухина, разкъсване на слезката, набиране на кръв в лявата плеврална кухина в корема/, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и в счупване на лявото бедро, причинило трайно затруднение на движенията на левия крак и в счупване на лявата раменна кост, причинило трайно затруднение на движенията на лявата ръка, като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта си 1,68 на хиляда/ и деецът управлявал без да има необходимата правоспособност, като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. чл. 343, ал. 3, предл. 1, 4 и 5, б. “Б“, предл. второ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. “Б“ и б. “В“ във вр. с чл.342, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК като е осъден на “лишаване от свобода” за срок от шест години. Със същата присъда е признат подсъдимия А.Б.К.  за виновен  в това, че на 02.06.2016 год. на ПП-І-6, км 325, в землището на гр. М., общ. М., обл. С.З. /източно от пътен възел гр. М. - с. Т., общ.М./, в посока изток- запад, управлявал лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № СТ 4300 СР, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,68 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, във вр. с чл. 54, във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на “лишаване от свобода” за срок от две години, и “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

 

Не се спори още че за л.а. „Фолксваген” с per. № СТ 0996 СС, управляван от С.М.У., видно от данните в поддържания регистър по чл. 574 ал. 12 КЗ, не е налице валидна застраховка „ГО на автомобилистите.

 

Видно от приетата като доказателство по делото писмена претенция до ответника, с вх. № 24-01- 118/14.02.2019 година и вх. № 24-01-176/14.03.2019 година, ищците са претендирали обезщетяване на причинните неимуществени вреди.  

 

Установява се, че при ответника е образувани щета № 19- 210087/14.02.2019 година на името на Н.Б.О. и щета № 19-210125/14.03.2019 година на името на Е.Ш.М. като са определени обезщетения в размер на 65 000 лева за Н.Б.О. и 55 000 лева за Е.Ш.М., които към настоящия момент са им напълно заплатени.

 

От заключението на назначената комплексна СМАТЕ се установява, че Получените от Б.О.А. телесни увреждания биха се получили при настъпилото ПТП дори, ако пострадалия е бил с поставен обезопасителен колан, поради това ,че ударът който е настъпил е страничен - кос за лек автомобил „Фолксваген Голф“ и възпиращото действие на колана е минимално в направление на ляво и на дясно по отношение на тялото на пострадалия.. В този конкретен случай леталния изход не би бил предотвратим от действието на поставен предпазен колан. Начертана е подробна мащабна скица на ПТП с наличната маркировка и пътни знаци, посоката на движение на автомобилите по пътното платно, непосредствено преди и към момента на удара. Приложение 1. Разрешената скорост за движение за участъка на местопроизшествието по отношение на водача на „Опел Вектра „ е до 90 км/ч, кота това ограничение е валидно и за водача на „Фолксваген Голф“. Няма сведения видимостта да е намалена за водачите на автомобилите. Тя е ограничена за водача на Опел в рамките на осветеността от фаровете в рамките на около 60-70 метра на къси светлини и на около 150 метра на дълги светлини. По отношение на водача на Фолксваген Голф, тя е ограничена в рамките на около 150- ISO метра /дължината на правия участък от пътя предхождащ мястото на удара/. Максималната скоростта на движение на лек автомобил „Опел Вектра“ при която същия има възможност да спре преди мястото на удара при движение на КЪСИ светлини е ОКОЛО 16,36 м/с - 58,88 км/ч. Максималната скоростта на движение на лек автомобил „Опел Вектра“ при която същия има възможност да спре преди мястото на удара при движение на дълги светлини е около 30,54 м/с =109,96 км/ч. Лек автомобил „Фолксваген Голф „ с per.Ns СТ 0996 СС серийно е оборудван с предпазни инерционни триточкови колани на всички седалки за всяко едно място предназначено за сядане, както и с въздушни възглавници за предните места - на водача и пътника до него. Пострадалия Б.О.А. е седял на задната седалка в ляво /зад водача /. „Фолксваген Голф“ с рег.№ СТ 0996 СС е оборудван с предпазен обезопасителен колан на всички седалки включително и на процесната на която седи пострадалия Б.О.А.. При положение,че Б.О.А. беше пътувал с поставен предпазен колан получените телесни увреждания биха настъпили, но в по-малък обем. При огледа и аутопсията върху трупа на Б.О.А. са установени следните увреждания: Черепно-мозъчна травма - кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; Гръдна травма - разкъсване на гръдната аорта; кръвоизлив в гръдната кухина 2000 мл.; кръвоизлив в околосърцевата торбичка с тампонада на сърцето; счупване на ребра в дясна гръдна половина с кръвонасядане на меките тъкани около тях; контузия на белия дроб. Коремна травма • кръвоизлив в коремната кухина; разкъсване капсулата на черния дроб. Анемия на вътрешните органи. Кръвонасядания и охлузвания по главата. Кръвонасядания с правоъгълна форма по предната половина на гръдния кош. Охлузвания и кръвонасядания по двата долни крайника. Смъртта на Б.О.А. е в резултат на тежка гръдна травма, изразяваща се в разкъсване на аортата и масивен кръвоизлив в гръдната кухина и околосърцевата торбичка. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тьпо-ръбести предмети и отговарят да са получени при автозлополука в купето на лек автомобил. Травмата е високо енергийна, което е причина за тежките увреждания, независимо дали е ползван или не предпазен колан. При високи скорости предпазният колан действа с качествата на твърд тъп предмет. В анализирания случай векторът на приложената сила върху гръдния кош има и страничен вектор, при което предпазния колан не може да бъде ефективен.

 

 Свидетелят Л.Ю.М., майка на ищцата сочи, че  дъщеря й Е. и зет й Б. се разбирали много добре, но нямали брак. Били заедно от осем години, живеели в С. и имат едно момиче на 7 години. В момента дъщеря й живее при нея от 2 – 3 години. После станала катастрофата и зет й починал. Твърди, че много се уважавали и живеели много добре. Дъщеря й плачела и казвала, че го сънува. Дъщеря й все мисли за него. Установява, че дъщеря вече е преживяла смъртта на Б..

 

Свидетелят З.Н.К.заявява, че живее със сестрата на Е.. Има дете и се грижи за него. Ходи на училище, купува му дрешки. Бащата се казва Б.О.А.. Починал през 2016г., при катастрофа. Детето питало за баща си. Преди това ищцата и починалия живели в С.. В момента детето живее при майка си в с.Г.. Детето питало майка си, и майка й казвала, че баща й е на небето и той ги вижда и е с тях. Ищцата не може да забрави мъжа си, ходи на гробищата в почивните дни.

 

           При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Гаранционният Фонд изплаща на увредените лица за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени  на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

 

Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен искът, следва да бъде установено осъществяването на следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: деликт с всички кумулативно дадени елементи от фактическия му състав /противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя/;  непозволеното увреждане да е извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач да няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

 

В настоящия случай не се спори по делото, че към 02.06.2016 г. (датата на процесното ПТП), за лек автомобил „Фолксваген Голф“,с per. № СТ 0996 СС с водач С.М.У., не е имало застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респ. гражданската отговорност на водача  при управление на посочения автомобил не е била застрахована. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото. Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

 

Съдът приема за установено по делото, че на 02.06.2016 г., около 23.50 ч., на път I-6, при 325 км, в землището на гр. М., Обл. С.З., е реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген Голф“,с per. № СТ 0996 СС - С.М.У. и лек автомобил „Опел Вектра“,с per. № СТ 4300 СР, управляван от А.Б.К..

 

Настъпването на процесното ПТП, се установява от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица  от  06.06.2016 г., съставен от дежурен ПТП при РУ Полиция – гр. К., който на 02.06.2016 г. е посетил мястото на ПТП – път I-6, при 325 км, в землището на гр. М., както и от приетото по делото заключение на САТЕ, установяващ неговия механизъм. Не се спори по делото, че в резултат на травматични увреждания, получени при процесното ПТП, Б.О.А. е починал.

 

Видно от удостоверение за раждане и удостоверение № 0271/17.05.2011 г. на Община К., ищцата Е.Ш.М. е майка на Н.Б.О. с баща – починалия Б.О.А..

 

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието,  виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Видно от представена присъда № 13/05.04.2018 г., постановена по НОХД № 585/2017 г. по описа на Окръжен съд – С.З., същата установява вина на водача А.Б.К., по непредпазливост в условията на независимо съпричиняване със С.М.У. причинил телесни повреди и смърт на повече от едно лице.

 

В случая, макар и ответникът да не е застраховател, напълно приложим е отговорът на поставения правен въпрос в решение № 121/18.09.2014 г по т. д. № 2859/2013 г. по описа на ВКС, І ТО, в което е прието, че „При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко деликтвента, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него деликтвента”.

 

С оглед на изложеното и след като събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,  на основание на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Гаранционният Фонд, дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица, каквито се явяват ищците.

 

По размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:

 

В случая по делото се установява, че ищците и починалия са били в близки отношения – свидетелите установяват, че същите са живели заедно 8 г. в С. и се разбирали много добре.  Между тях е имало изградена близка и емоционална връзка. Същевременно обаче, свидетелката Л.Ю.М., майка на ищцата няма впечатления какви са били отношенията им докато са пребивавали в С., като освен това сочи, че дъщеря вече е преживяла смъртта на Б.. Втората свидетелка,  установи единствено общи житейски факти, но не и какво неимуществени вреди са претърпели ищците.

 

Поради което и на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Б.О.А. сумата от 55 000 лв. за ищцата Е.Ш.М. и сумата от 65 000 лв. за Н.Б.О., представлявана от законния си представител Е.Ш.М..

 

Като съобрази факта, че ответникът Гаранционен фонд София е заплатил на Е.Ш.М. сумата от 55 000 лв. и на Н.Б.О., представлявана от законния си представител Е.Ш.М. сумата от 65 000 лв. – обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Б.О.А., поради което  и съобразно определеният по-горе размер на обезщетението, предявените искове следва да бъдат отхвърлени, поради плащане.

 

         За разликата до претендираните 200 000 лв., за Н.Б.О., чрез законния си представител Е.Ш.М., и сумата в размер на 145 000 лв.,  за Е.Ш.М., исковете следва да се отхвърлят, като недоказани.

 

           По обратния евентуален иск предявен от ответника Гаранционен фонд спрямо третото лице-помагач ЗД “Бул инс” АД София: Предвид отхвърлянето на иска по чл. 553 от КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД и несбъдването на вътрешнопроцесуалното условие, под което е предявен обратният иск, същият следва да бъде оставен без разглеждане.

 

          При този изход на спора ищците по главния иск не следва да заплащат разноски на ответника, тъй като сторените от него разноски са за държавна такса са във връзка с евентуалния иск и същите не следва да се възлагат на ищците по главния.

 

Относно евентуалния обратен иск, разноски поради оставянето му без разглеждане, могат да се претендират от ответника по него. Правото на разноски, не е обвързано с наличието на конкретно основание, послужило за прекратяване на производството, като целта на законодателя е страната да бъде възмездена за разноските по извършените от нея процесуални действия в защита по иницииран срещу нея съдебен процес и в случай, когато тя е била обвързана от правните последици от предявяването на иска в течение на производството по делото, но същите са отпаднали с обратна сила поради ненастъпване на процесуалното условие за разглеждането му  /арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК/ - определение № 433 от 08.08.2017 г. по ч. т .д .№ 1401/2017 г. на I т. о. на ВКС, определение 230 от 28.03.2013 г. по ч. т. д. 1487/2013 г. на I т. о. на ВКС. Ответникът по обратния иск е представил списък за разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им  в размер на 11048 лв., поради което и следва да му се заплатят от ищеца по обратния иск – Гаранционен фонд. 

 

Мотивиран от горното, Съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Ш.М., ЕГН **********,***, против Гаранционен фонд, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4, иск с правно основание чл. 575 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б.О.А., в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 02.06.2016 г.  до размера на 55 000 лв. поради плащане, а до размера на претендираните 145 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Б.О., ЕГН **********, чрез законния си представител Е.Ш.М., ЕГН **********,*** чрез адв. Б., против Гаранционен фонд, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4, иск с правно основание чл. 575 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б.О.А., в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 02.06.2016 г.  до размера на 65 000 лв. поради плащане, а до размера на претендираните 200 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд - ЗД “Бул инс” АД, гр. София.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ответника Гаранционен фонд обратен иск срещу третото лице помагач ЗД “Бул инс” АД, гр. София за сумата от 26 000 лв., частичен иск от 345 000 лв..

 

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4 да заплати на ЗД “Бул инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. Джеймс Баучер” № 87, разноски по обратния иск в размер на 11 048 лв..

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив.

 

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:……………………..