№ 3
гр. Стара Загора, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоньо М. Тонев
Членове:Мариана Д. Христакева Панова
Татяна Гьонева Коева
при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова
в присъствието на прокурора Р. Т. Р.
като разгледа докладваното от Татяна Гьонева Коева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225500600463 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от К. А.
А. чрез адв. А. К. А. против Присъда №25 от 30.03.2022г., постановена по
НОХД №26/2022г. по описа на Казанлъшки районен съд, с която подсъдимият
е признат за виновен в това, че на 27.11.2021г. в гр. Казанлък, обл. Стара
Загора от складово помещение на Център за специализация и професионална
подготовка при Академия на МВР, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот /взломена част от покривна конструкция/ е
отнел чужди недвижими вещи - 2 бр. оловни отливки на стойност 70.00 лева
всяка, на обща стойност 140.00 лева от владението на Център за
специализация и професионална подготовка при Академия на МВР с МОЛ
Румен Петков Петков, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал. НК и
чл.54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим. На основание чл.68 ал.1 НК е постановено
подсъдимият да изтърпи отделно и наказанието от две години лишаване от
свобода при първоначален строг режим, наложено му със споразумение по
1
НОХД №1118/2020г. по описа на Казанлъшки районен съд, влязло в сила на
02.11.2020г.
С въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност
и необоснованост на първоинстанционната присъда. Сочи се, че тя е
постановена в нарушение на материалния закон и събраните по делото
доказателства и е явно несправедлива. Твърди се, че първоинстанционният
съд не е уважил възраженията на защитата относно правната квалификация на
деянието, а именно, че събраните по делото доказателства сочат за престъпно
деяние по чл.194 ал. 1 НК, а не по чл.195 ал.1 т.3 НК. Прави се искане за
отмяна на присъдата на КРС и постановяване на друга, с която деянието да
бъде преквалифицирано по чл.194 ал.1 НК и да се наложи наказание по ал.3 -
пробация или глоба.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора предлага на съда да остави жалбата като неоснователна и да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна.
Служебният защитник на подсъдимия адв. А. А. оспорва наличието
на квалифициращия признак по т.3 на чл.195 ал.1 НК, като счита, че
подсъдимият не е разрушил прегради, направени за защита на имот и не е
разглобил част от покривната конструкция. Моли съда да наложи на
подсъдимия А. пробация или глоба.
Подсъдимият К. А. А. не се явява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, намери за установено следното:
Подсъдимият К. А. А. е предаден на съд за престъпление по чл.195
ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 НК за това, че на 27.11.2021г. в гр. Казанлък, обл.
Стара Загора от складово помещение на Център за специализация и
професионална подготовка при Академия на МВР, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот /взломена част от покривна
конструкция/ е отнел чужди недвижими вещи - 2 бр. оловни отливки на
стойност 70.00 лева всяка, на обща стойност 140.00 лева от владението на
Център за специализация и професионална подготовка при Академия на МВР
с МОЛ Румен Петков Петков, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
2
В хода на първоинстанционното производство са събрани
достатъчно доказателства, установяващи в пълнота правнорелевантните по
обвинението факти – разпитани са заявените с обвинителния акт свидетели,
изслушано е заключението на съдебно-оценителната експертиза.
Подсъдимият К. А. е пожелал да даде обяснения по обвинението. В същите А.
не оспорва обстоятелството, че е отнел процесните вещи, които е продал в
пункт за изкупуване на метали. Твърди обаче, че случайно, докато бил на
покрива на склада с цел да реже клони на дърво, кракът му пропаднал и се
оформил отвор, през който проникнал в помещението.
Тези обяснения на подсъдимия с основание не са били възприети от
Казанлъшки районен съд като изключващи квалифициращия признак по т.3
на чл.195 ал.1 НК. Впрочем, пребиваването на покрива на склада на
Полицейската школа с цел рязане на сухи клони е само твърдение на А.. Дори
да е така, то пропадането на крака му не би могло само по себе си да открие
установения по делото отвор, през който не се спори, че е проникнал в
складовото помещение и откъдето в крайна сметка е изнесъл процесните
вещи. В показанията си св. Румен Петков – МОЛ на ощетеното учреждение –
сочи, че след сигнала от дежурния, че е видял лице, което бяга, са отишли на
място и установили дупка на покрива – били разместени 4-5 керемиди, а
фазерът и дъската под тях били счупени. Така описания отвор в
свидетелските показания съответства и на протокола за оглед на
местопроизшествие с приложен фотоалбум. На снимковия материал се
установява отвор, далеч надхвърлящ по големината си пространство, покрито
от 4-5 керемиди, далеч по-голям, отколкото би се получил при пропадането
на човешки крак и, напротив, достатъчно голям, за да проникне безпроблемно
човек в помещението. В протокола за оглед същият е отразен с размери около
40/80 см, като се сочи, че фазерът е счупен, а керемидите липсват.
При самостоятелното обсъждане на събрания по делото
доказателствен материал въззивният съд също стигна до извода, че, дори да е
имало пропадане на крака на подсъдимия на покрива на складовото
помещение, то същото не би довело до откриването на установения от
горните доказателства отвор. Следователно, виждайки през първоначалния
по-малък отвор намиращите се в складовото помещение вещи, в частност
оловни отливки, К. А. е взел решение да проникне в помещението и да отнеме
3
няколко от тях. Ето защо подсъдимият е разширил отвора, като е преместил
допълнително керемиди и е счупил фазера и дъската под керемидите до
степен да се отвори пространство /около40/80см/, през което същият е
проникнал в складовото помещение. Така установеното по несъмнен начин
сочи на умисъла на А. да извърши кражбата чрез взломяването на покрива,
което обосновава наличието на квалифициращия признак по т.3 на чл.195 ал.1
НК. Не следва да се пренебрегва факта, че само намесата на дежурния офицер
е предотвратила отнемането на повече вещи от подсъдимия от складовото
помещение. Ето защо е неоснователно искането за преквалифициране на
деянието по основния текст на чл.194 ал.1 НК.
Отнетите вещи са предадени от собственика на пункта за изкупуване
на цветни и черни метали – св. Иван Чолпанов с протокол за доброволно
предаване, поради което не е налице основание за преквалифициране на
деянието по чл.197 т.3 НК, още по-малко по текста на чл.197 т.1 НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът е отчел всички
налични смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
включително тежкото му материално и семейно положение, ниската стойност
на отнетото, критичното му отношение към извършеното, както и
обстоятелството, че вещите са върнати на собственика. Ето защо с основание
е приел, че следва размерът на наказанието да се определи при значителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на фона на
обремененото му съдебно минало като отегчаващо такова.
Изложеното по-горе във връзка с правната квалификация на
деянието сочи, че е изключена възможността за налагане на поисканите от
служебния защитник по-леки наказания – пробация или глоба.
Първоинстанционният съд е проявил достатъчно снизхождение,
налагайки наказание малко над минимума, предвиден от закона – една година
и шест месеца лишаване от свобода. В случая няма място за по-голямо
снизхождение, като се има предвид и обстоятелството, че деянието е
извършено в изпитателния срок по предходно осъждане. Това е наложило на
основание чл.68 ал.1 НК да се приведе в изпълнение наказанието две години
лишаване от свобода, наложено на А. по НОХД №1118/2020г. по описа на
Казанлъшки районен съд. Правилно съдът е постановил всяко от двете
наказания да бъде изтърпяно при първоначален строг режим съобразно
4
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ ЗИНЗС.
Следва присъдата на Казанлъшки районен съд да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №25 от 30.03.2022г., постановена по
НОХД №26/2022г. по описа на Казанлъшки районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5