РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Златоград , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на единадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20205420100181 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т.2 от Кодекса на труда,
вр. с чл. 16, ал. 2, т.2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ) и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Л.И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул.
„С.С.“ № 139, чрез адв. Е.В., със съдебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А.С.“ № *,
срещу „Р.Е.П.“ЕООД , ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. З., ул.
„С.С.“ № *, представлявано и управлявано от Е.А.М. и Р.Х.Б. – управители.
В исковата си молба пълномощникът на ищцата твърди, че
доверителката му е работила при ответното дружество на длъжност „ПЕРАЧ,
ГАРДЕРОБЧИК ЧИСТАЧ, ЛАМПИСТЕР ТАБЕЛЧИК“ с място на работа:
рудник „Е.р.“, участък „М. – Н.г.“.
Твърди, че доверителната му е изпълнявала и продължава да изпълнява
точно качествено и в срок поетите задължение и да престира дължимата
работна сила в полза на работодателя.
Сочи, че при ответника се прилагала смесена система за определяне на
трудовото възнаграждение по чл. 247 КТ - повременна и сделна, като
дружеството изплаща ежемесечно допълнителни парични средства с
постоянен характер в размер на 40% от основната заплата на всички
работници по участъци.
1
Сочи също така, че доверителката му е получавала до месец юли 2018
г. допълнителни парични средства с постоянен характер в размер на 40% от
основната и месечна заплата, като за периода от август месец 2018 г. до
настоящия момент е получавала 10% допълнителни парични средства от
основната заплата, въпреки наличието на условията да получава пълният
размер до 40% и въпреки, че останалият персонал на рудник „Е. р.“, участък
„М.“ - Н.г. получава 40 %.
Съгласно Вътрешните правила за организация на работната заплата в
ответното дружество, системата за заплащане на труда е смесена и включва
елементи от двата вида - повременна и сделна, които заедно формират
ежемесечно дължимото се на работниците и служителите БТВ, като всеки
работник/служител в ответното дружество получава уговореното с
индивидуалния трудов договор основно възнаграждение, към което
ежемесечно се добавя и възнаграждение за изпълнена норма, по критерий
коефициент на ефективност, определен за всеки отдел.
Затова, че доверителката му не е получила пълния размер на
допълнителните парични средства от 40%, което се полага е налице
подаден сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С., като ищцата
получила отговор, в който е уведомена, че на работодателя и ответник по
настоящия спор са дадени предписания, както и че в случая между ищцата и
ответника е налице трудово-правен спор.
Ищцата за горното е сезирала и Комисията за защита от
дискриминация, във връзка с което е образувана и Преписка № 94/2019 г.
Ищцата получила за периода от месец август 2018 г. до настоящия
момент сума в размер, равняваща се на 10% допълнителни парични средства
от основната заплата вместо дължащата и се такава в размер на 40 %.
И ищцата е следвало да получи допълнително още 30% средства от
основната и заплата, за месеците:
За месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2018 г.
- по 156,00 лева всеки месец, а също и за месеците януари, февруари, март,
април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2019
г. - по 156,00 лева всеки месец и за месеците от януари до август 2020 г. - по
156,00 лева всеки месец.
На следващо място адв. В.сочи, че доколкото е установен падежът на
плащане на трудовото възнаграждение, а именно, настъпва след изтичане на
последния ден от месеца, за който то се дължи, то ответникът дължи на
доверителката му и лихва за забава върху неплатените допълнителни парични
средства от основната и заплата за всяка просрочена такава, като общо
дължимата лихва е 405,01 лева за неплатените главници за горепосочените
месеци.
2
С оглед гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати сумите както следва: 3744,00 лева – главница,
представляваща неизплатени ДТВ за горепосочените месеци, както и
законната лихва върху неизплатените главници за всеки от месеците, общо в
размер на 405,01 лева.
Претендира законната лихва върху главницата от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на същата.
Ищцата претендира да ѝ бъдат заплатени разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. В. поддържа
предявените искове.
Ответното дружество „Р. Е.П.”ЕООД – гр. З., чрез писмен отговор от
адв. А. и в съдебно заседание, чрез адв. К., оспорва предявените искове и
моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Ищцата Л.И. Б. е в трудово отношение с ответното дружество, като
работи на длъжност „Перач, гардеробчик, чистач, лампистер, табелчик“ с
място на работа р. „Е.“, участък „М. – Н.г.“.
Това се установява от приложеното по делото Допълнително
споразумение № 454/31.07.2018 г. към Трудов договор № 30009/14.01.1987 г.
В това допълнително споразумение е посочено, че договорът е безсрочен,
работното време е 8 часа, при сменен режим по график. Посочено е основно
месечно трудово възнаграждение, а също и допълнителни възнаграждения: за
клас „прослужено време и доплащане за професионален опит“, като и за
двата вида са посочени проценти. Липсва подпис на работник под
допълнителното споразумение, но пък има такъв под допълнителното
споразумение № 32/03.01.2014 г., в което като допълнителни възнаграждения
е посочено само „клас прослужено време“.
По делото е приложен фиш за трудово възнаграждение на ищцата Б. за
месец август 2019 г. Във фиша са посочени начисления, както следва: основна
заплата, клас прослужено време, доплащане за професионален опит,
заработка, нощен труд.
Във връзка с подадена жалба до ДИТ – С., на Л.Б. е отговорено, че при
проверката се оказало, че при ответното дружество има два броя правила за
работна заплата, като не било ясно, кой от тях е действащ. Посъветвана е
възникналият трудов спор между нея и дружеството да се реши от РС - З.
С отговора на исковата молба, ответното дружество прилага вътрешни
правила за работна заплата в „Г.-З.“АД, в сила от 01.08.2018 г.
3
Няма спор, че ответното дружество е правоприемник на „Г.-З.“АД.
В чл. 7, ал.1 и 2 от Правилата е гарантирано, изплащане на
минималната работна заплата на работниците при добросъвестно изпълнение
на задълженията им, като тази заплата не зависи от постигнатите резултати.
В чл. 8, ал.1 от Правилника е посочено, че индивидуалните работни
заплати се договарят между работодателя и работника при съобразяване с
утвърдения класификатор на длъжностите.
По-надолу е посочено, как се определят възнагражденията на
новопостъпилите работници и на тези с по-висок трудов стаж.
В чл. 13 от Правилника са посочени формите и начините на заплащане
на труда, а в чл. 14 е дадена възможност на изпълнителния директор да
нареди заплащане извън правилата на чл.13.
Ищцата е подала сигнал и до Комисия от защита от дискриминация
(КЗД), като с Решение № 123/02.02.2021 г. състав на комисията е установил,
че ответното дружество е нарушило чл. 14, ал.1 ЗЗДикр. По отношение на
Л.Б.. Препоръчано е на изпълнителните директори на ответното дружество, да
не допускат необосновано различие при определяне на основните месечни
трудови възнаграждения на служителите, заемащи еднаква длъжност и
изпълняващи еднакви функции.
Комисията е установила наличието на пряка дискриминация спрямо Б.
и е наложила имуществена санкция на ответно дружество.
По делото са назначени и изпълнени основна и две допълнителни
съдебно-счетоводни експертизи от вещото лице С. С. Щ..
В основното си заключение, вх. № 4/04.01.2021 г., вещото лице сочи,
че след извършената проверка на материалите по дело, както и на
предоставените материали от ответника, вещото лице установява, че съгласно
сключен Трудов договор № 30009/14.01.1987 г., ищцата Л.И. Б. е назначена на
работа на длъжността „перач, гардеробчик чистач, лампистер табелчик“ с
място на работа рудник „Е. р.“, участък „М. - н.г.“, в „Г.-З.“ гр. З., ЕИК ***, а
по-късно е продължен при условията на чл.123 от КТ с „Р.Е.П.“ ЕООД.
Същият е изменян с допълнителни споразумения, с които се изменени
клаузите на трудовия договор. Ищцата Л.И. Б. е назначена на пълно работно
време - 8 часа, при сменен режим на работа с основна заплата -минималната
работна заплата за страната.
Дължащият размер на брутната работна заплата на ищцата е определен
съгласно чл.16, ал.2 от НСОРЗ за периода от 01.09.2018г. до 30.09.2020г. е в
размер на 19 528,21 лева.
Размерът на дължащото се трудово възнаграждение за месеците от
01.08.2018 г. до 30.09.2020 г. със страни работодател - ответника и работник -
4
ищцата е 19 528,21 лева.
На ищцата се дължат допълнителни парични средства от основната
заплата, т.нар. „заработка“ за периода от 01.08.2018 г. до 30.09.2020 г., но
размерът се определя от Изпълнителния директор, който може да се
увеличава/намалява в зависимост от формирания фонд работна заплата.
На ищцата са начислени допълнителни парични средства от основната
заплата, т.нар. „заработка“ за периода от м. август 2018 г., до м.септември
2020 г. в размер на 911,00 лева по месеци, като тя е отговаряла на
изискванията да получава допълнителни парични средства от основната
заплата, т. нар. „заработка“’ за периода м.08.2018 г. до м.09.2020 г. и е
получила в размер на 911,00 лева, а какъв следва да бъде размерът не може да
се определи, тъй като в утвърдените Вътрешни правила не е регламентиран
точно размера, а се да право по преценка на Изпълнителния директор да се
увеличават/намаляват в зависимост от формирания фонд работна заплата.
Общият размер на лихвата за забава за процесния период, начислен
върху разликата между начисленият размер на т.на. „заработка“ и
претендираният размер е 213,69 лв.
В съдебно заседание на 18.01.2021 г. , вещото лице поддържа
изготвената експертиза, като пояснява, че не е изчислявала размера на фонд
„Работна заплата“ и коефициента на трудово участие на ищцата, тъй като по
правилата става въпрос за коефициент за трудово участие на всеки отделен
работник, а не за еднакъв процент на работници от една длъжност.
С допълнителна ССчЕ, вх. № 406/17.02.2021 г., след извършената
допълнителна проверка от страна на вещото лице, на документите, водени от
ответника, установява, че регламентирането на формирането и разпределение
на средствата за работна заплата, образуването на индивидуални работни
заплати на работници и служители, формите и системите на заплащане в
дружеството е във Вътрешни правила за работна заплата, утвърдени от
Председателя на Надзорния съвет.
Формирането на фонд работна заплата е в зависимост от крайния
финансовия резултат, установен по отчета за приходите и разходите, съгласно
Закона за счетоводството на „М.Х.”АД. Същият се отчита/изчислява всеки
месец от Холдинга, в който ответника участва. Въз основа на предоставеният
финансов резултат и въз основа на изпълнението на плана за добив на руда се
формира и процента на т.нар. заработка. Този процент се начислява на база
отработени дни върху основната заплата за месеца на всеки един работник.
Вещото лице уточнява, че първо се изчислява процента за основните
работниците, т.е. това са работниците, които са пряко свързани с добива и
преработката на руда. Коефициента не е фиксиран (влия е се от изпълнението
на плана, което пък от своя страна влияе върху финансовият резултат), а е
променлив и може да достигне до 40 % за основните работници. След това се
5
изчислява процента на заработка на т.нар. спомагателни работници.
Длъжността на Л.И. Б. - перач, лампистер, чистач, гардеробчик е от
т.нар. „спомагателни“ длъжности т.е. тя не е пряко свързана с добива и
преработката на руда и техният процент може да бъде до 10%, но не е точно
регламентиран.
Вещото лице сочи в табличен вид формирания фонд работна заплата за
рудник „М.“ за процесния период, както и какъв е размера/коефициента на
трудово участие на надземната група участък „М.“ – перач, гардероб, чистач,
лампистер.
За процесния период сочи, че има решения на Изпълнителния управител
на дружеството работодател, с които са разпределяни средства за
допълнително материално стимулиране между звената за постигнати
резултати от стопанската дейност (добив и преработка на руда). Има случаи,
когато са изплащани на определени работници за постигнати индивидуални
резултати - за решаването на задачи с важно значение за дружеството, за
изключително добро трудово представяне или постигнати значителни
резултати (спешно отстраняване на възникнала авария). Няма определен
конкретен размер, той е по преценка и решение на Изпълнителния директор.
Сочи, че във всички участъци - „М.”, участък „А.” и участък „ЕОФ”,
считано от 01.08.2018 г. всички надземни работници, изпълняващи
длъжността - перач, гардеробчик, чистач, лампистер са получавали до 10%
върху основната заплата т.нар. заработка.
Определеният размер 10% допълнителни парични средства от основната
заплата на ищцата за т.нар. заработка е изчислен на база утвърдените и
действащи Вътрешните правила за работна заплата в ,,Г. - З.” АД. Същите
регламентират начина на формиране и разпределение на работната заплата,
показателите и нормативите за образуването на индивидуалните работни
заплати на работниците и служителите - на база крайният финансовият
резултат на „М.Х.” АД, отчетен в отчета за приходите и разходите на Х.,
изпълнението на плана за добив и преработка на руда на дружеството. След
изчисляване, необходимият фонд за т.нар. основни работници се прави
разпределение на останалите средства за работниците, работещи в
спомагателните дейности, но за всички, на всички участъци този процент е
един и същ.
Вещото лице установява, че са начислявани и на останалите работници с
място на работа рудник „Е.р.“, участък „М. - Н.г.“ допълнителни парични
средства от основната им заплата за така наречената „заработка“ за периода
от м.08.2018 г. до 31.08.2020 г. Като процент и сума подробно вещото лице
представя в Приложение №1 към заключението.
Сочи също така, че за месец юли 2018 г. на ищцата Л.Б. е изплатено
допълнително възнаграждение в размер на 199,00 лева от основаната заплата,
6
представляващо 40% за т.нар. „заработка“, по ред и правила определени в
действащите към този момент „Вътрешни правила за работната заплата“ в „
Горубсо - Златоград” АД, утвърдени от Изпълнителния директор.
Преди м.08.2018 г., процентът на парични средства от основната заплата,
т.нар. „заработка“ също не е бил фиксиран, изплащани въз основа на
действащите към този момент „Вътрешни правила“, по преценка на
изпълнителния директор.
В съдебно заседание на 01.03.2021 г., вещото лице поддържа
изготвеното допълнително заключение, като пояснява, че служителката с
инициали Ф.К. има начислени 18%, тъй като тя по силата на заповед,
изпълнява и други задължения и получава 50 лева месечно отгоре и сумата е
фиксирана и че се е начислява към така наречената „заработка“ и затова се е
получило 18%. В заключението е посочила, че на спомагателния персонал са
начисляват до 10%, като това е установено от разчетно-платежните
ведомости - протоколи и заповеди, които са към съставяне на ведомостта.
Пояснява също така, че първо се съставят протоколите и заповедите, след
това се изготвя ведомостта и следва плащането. Изпълнителният директор и
по-долните ръководители преценят на кой, колко да начислят допълнително.
За процесния период има издадени ежемесечни заповеди, въз основа на които
се определя допълнителното възнаграждение на всеки.
Твърди, че това, което е начислено на ищцата, отговаря на
нормативните правила (вътрешни). Начисляван е 10%, но не за всички
месеци. Когато планът не е изпълнен е начислявано по-малко – в месец май
2020 г. има 5%, а в месец май 2020 г. - за другите работници на нейната
длъжност, също има начисляван 5%, с изключение на Ф.К., която изпълнява
допълнителни функции, които са възложени със заповед и съответно
получава повече. Никой от тези работници, които са на същата длъжност, за
процесния период не е получавал повече от 10% ДТВ (ДМС).
С последващо Допълнително заключение, вх. № 726/31.03.2021 г. ,
след извършената допълнителна проверка на предоставените ѝ документи от
ТД на НАП - Смолян. ТД на НАП - С., офис „К.П.“ – Дирекция „Инспекция
по труда“, копия от документи изпратени до Комисията за зашита от
дискриминация , както и разчетно-платежните ведомости/фишове за работна
заплата, водени в счетоводството на ответното дружеството за периода от
01.08.2018 г. до 01.09.2020 г. за заемащите длъжността „перач, гардеробчик,
чистач, лампистер (Р.Й., Ф.К. и Л.Б. (ищцата), установява, че информацията,
която има за размера на осигурителния доход, предоставена от ТД на НАП е
обобщена, т.е. в информационните им масиви и размера на трудовото
възнаграждение е посочено „брутното трудово възнаграждение за
съответният служител и месец“. За елементите, формиращи брутното трудово
възнаграждение в ТД на НАП не се подава информация, т.е. липсва конкретен
размер за т.нар. „заработка“. Посочените брутни трудови възнаграждения по
месеци и служители са идентични с начисленият размер в разчетно-
7
платежните ведомости/фишовете за работна заплата, водени в дружеството,
но вещото лице не е установило разлики.
Вещото лице пояснява, че не установила разлика между фишовете за
работна заплата за м.август 2018 г. и справката, предоставена в Дирекция
„Инспекциа по труда”.
В съдебно заседание на 07.04.2021 г., вещото лице поддържа
изготвеното последващо допълнително заключение.
Съдът приема представените заключения на вещото лице, като
обективни, компетентни пълни.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове по чл.128, ал.1, т.2 КТ във вр. с чл. 16, ал. 2, т.2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) са
неоснователни и недоказани и като такива, следва да бъде отхвърлени.
Съгласно чл. 128, ал.1, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а преди това –
да начислява това възнаграждение във ведомостите за заплати. Тоест в
настоящия случай следва да се провери, какво е било уговореното между
ответното дружество и ищцата Байрактарова трудово възнаграждение, което
ответникът е следвало да плаща. В последното допълнително споразумение
между страните, макар и неподписано от Б., е уговорено на същата да се
изплаща основно месечно трудово възнаграждение в посочен размер и
допълнителни възнаграждения: клас прослужено време и доплащане за
професионален опит. Тоест тези три начисления са задължение по трудовия
договор на работодателя. В издадените от работодателя и ответник по делото
Вътрешни правила ,самият той по собствена воля е решил да заплаща още
едно допълнително възнаграждение за „заработка“. За категорията
работници, изпълняващи длъжността на ищцата, „заработката“ се изплаща
след изплащане на „заработката“, при наличие на средства на пряко
ангажираните в производството подземни работници – миньори и т.н.
От назначената и изпълнена ССчЕ се установява, че до месец август
2018 г. на Б. наистина са изплащани 40% допълнително възнаграждение, но
по новите правила, в сила от 01.08.2018 г. на нея и на останалите работници
на същата длъжност са изплащани до 10%, а понякога и по-малко.
Една единствена работничка прави изключение и е получавала повече,
но тя е била ангажирана и с допълнителни задължения.
Вещото лице по изпълнената допълнителна ССчЕ не открива разлики
между допълнителните възнаграждения на работници със сходни
длъжностни, но дори и да е имало такива, правомощието е било на изп.
директор да прецени, на кой работник, какво ДТВ да определи. При условие,
8
че по договор, работодателят дължи на ищцата като ДТВ само клас
прослужено време и доплащане за професионален опит, няма как
работодателят да бъде държан отговорен, защо не е изплатил ДТВ в още по-
голям размер. След като той е запазил за себе си правото да преценя ДТВ за
„заработка“ на всеки работник, какво да бъде, то в неговата преценка не може
да има вмешателство.
Съдът не споделя разсъжденията на пълномощника на ищцата за
постановеното решение от КЗД. В ЗЗДискр. са разписани, какви са
последиците от неизпълнението на това решение. Отделен е въпроса, дали
при постановяване на решението от комисията са ползвани експертни знания
и е правена задълбочена проверка, какви са изплащаните ДТВ на всички
работници. Ищцата не се е обърнала към РС - Златоград с искане по чл. 71
ЗЗДискр., защото е избрала процедурата да подаде жалба пред комисията.
Следва да се посочи също и че решенията на КЗД по никакъв начин не
са задължителни за съдилищата.
По гореизложените съображения предявените искове следва да се
отвърлят.
Ищцата ще следва да заплати в полза на РС - З. разноски за експертизи
в размер на 550 лева.
ВОДИМ от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 128, ал.1, т.2
от Кодекса на труда, вр. с чл. 16, ал. 2, т.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) и чл. 86 ЗЗД от Л.И. Б., ЕГН
**********, адрес: гр. З., ул. „С. С.“ № ***, чрез адв. Е.В., със съдебен адрес:
гр. Н., обл. С., ул. "А. С.“ № *, срещу „Р. Е.П.“ЕООД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление: гр. З., ул. „С. С.“ № *, представлявано и управлявано от
Е. А.М. и Р.Х.Б. – управители, за заплащане на сумата 3744,00 лева –
главница за заплащане на ДТВ за месеците от 01.08.2018 г. до м. 08.2020 г.,
ведно със законната лихва от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане,
както и законната лихва върху главниците за горните месеци в размер на
405,01 лева за периода от възникване на всяко задължение до предявяване на
ска, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Л.И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „С. С.“ №*, да
заплати в полза на РС – З., разноски за ССчЕ, в размер на 550 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – З.: ____________Д.Х.___________
10