Р Е Ш Е Н И Е
№ 260540
гр.Пловдив, 15.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 05.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ИВАНОВА
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Бояна Дамбулева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
549/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от Д.Н.Н. против решение № 260087/11.01.2021г. по гр.д.№ 13591/2020г. на ПдРС,
V гр.с., с което същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на въззиваемата Т.Л.Н., отстранен е от съвместно
обитаваното жилище в гр. **** за срок от два месеца и десет дни, забранено му е
да приближава въззиваемата, жилището й, местоработата й, както и местата й за
социални контакти и отдих за срок от два месеца и десет дни, а също така е
осъден да заплати глоба в размер на 200 лева.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като районният съд е направил неправилна
преценка на събраните доказателства. По-конкретно се сочи, че са кредитирани
показанията на свидетелката К., която не е била очевидец на твърдяния в молбата
за защита инцидент, а не са кредитирани показанията на свидетелката Г., която
живее заедно със страните и има преки впечатления относно отношенията им. Иска
се цялостна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата за защита.
От въззиваемата Т.Л.Н. е подаден отговор, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Развити са
съответни доводи за това.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с
материалите по делото, намира следното: Производството е по реда на чл. 4 от ЗЗДН.
Производството по гр.д.№ 13591/2020г. на ПдРС, V гр.с.
е образувано по молба
от Т.Л.Н. против нейния син Д.Н.Н. за защита от домашно насилие, извършено над
нея от ответника- жалбоподател в настоящето производство, на 16.10.2020г. чрез
закани, блъскане, заплахи, обиди, хващане за ръцете и дърпане. В молбата се
сочи, че страните живеят съвместно на адрес: гр. ****. Откакто Д.Н. заживял в
жилището с приятелката си К. Г. отношението към молителката рязко се влошило.
Тя била подложена на системен психически и физически тормоз. Синът й бил викан
в полицията, предупреждаван бил и обещал да преустанови тормоза над майка си,
но това не се случило. На 16.10.2020г., около 22,00 часа Д.Н. влязъл в хола
и предупредил молителката да не проска
мокро пране на терасата, за да не мокри и тяхното пране. Молителката-
въззиваема в настоящето производство, му обяснила, че няма къде другаде да
простира. Последвало яростно викане, като ответникът започнал да я блъска и
държал юмрук над главата, като се заканил: „Ще те размажа. До кога ще те
търпя“, „Отивай при майка си и баща си“. Викал „Не ме вкарвай в беля, защото ще
те размажа“. Обиждал я с неприлични думи – „мръсница, боклук, долна жена“,
псувал я „****“. Т.Н. се опитала да обясни, че не е хубаво така да й говори и
тормози, но видяла, че нещата ще ескалират и ще й посегне за пореден път.
Опитала се да излезе на терасата, за да избяга, но ответникът я хванал за
ръцете и започнал да я дърпа вътре, за да не става достояние на съседите.
Молителката се опитала да се предпази с ръце, но ответникът я държал за ръцете
и ги извивал, като тя изпитала болка, а впоследствие имала синини. Сочи, че живее в непрекъснат страх, стрес,
тормоз и унижение.
В първото по
първоинстанционното дело съдебно заседание жалбоподателят, в качеството му на
ответник е оспорил изложените в молбата твърдения за упражнено от него насилие
над майка му.
По делото на Районен съд-
гр.Пловдив са разпитани свидетелките В. К. / без родство/ и К. Г.,
съжителстваща на съпружески начала с жалбоподателя. Свидетелката К. сочи, че на
17.10.2020г. сутринта й се обадила
въззиваемата. Била много разстроена и плачела. Свидетелката се опитала да я
успокои. Досетила се, че пак е имала проблеми със сина си, тъй като такива
имало от години. Т.Н. споделила, че предишната вече синът й я блъскал, извивал
й ръцете, псувал я и я обиждал. Същия ден, следобед двете се видели в магазин
„Л.“. Свидетелката видяла, че н. има синини над китките на двете ръце.
Свидетелката К. Г. сочи, че на 16.10.2020г., към 20 часа излязла на терасата,
за да прибере прането, но не го заварила, както го била простряла. Свидетелката
попитала въззиваемата, защо е пипала прането им и къде е хавлията й. Н. първо
отрекла да е пипала прането, а после потвърдила. Изпаднала в истерия и
започнала да крещи. Синът й се опитал да я успокои, но тя продължила да крещи.
Излязла на терасата и на висок тон обяснявала, че няма къде да простира своето
пране. Синът й нито я бил бутал, нито я бил дърпал, нито я обиждал. През време
на съвместното им съжителство свидетелката не била чувала жалбоподателя да
псува, включително и майка си.
С приетата по първоинстанционното
дело декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН въззиваемата е декларирала, че на
16.10.2020г., около 22,00 часа в жилището им, синът й предизвикал скандал и
започнал да й крещи, да я блъска, посинил ръцете й и я обиждал, като използвал
следните груби думи и изрази: „Ще те размажа. Докога ще те търпя.”; „Отивай при
майка си и баща си.”; „Не ме вкарвай в беля, защото ще те размажа”; „мръсница,
боклук, долна жена”, „****”, като през цялото време държал юмрук над главата й.
По делото са налице множество данни за конфликтните отношения между
въззиваемата и свидетелката К. Г., поради което е налице достатъчно основание
да се счита, че последната е заинтересована от изхода на делото. Ето защо,
показанията й не следва да бъдат кредитирани. Действително свидетелката К. не е
пряк свидетел на твърдяния акт на домашно насилие. Тя възпроизвежда казаното й
от въззиваемата, като единственото й пряко впечатление е от синините по ръцете
на Н.. За тези синини обаче не се съдържа никакво обяснение в показанията на
свидетелката Г. При това положение и съобразно с разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН ще следва да се приеме, че изложените в декларацията по чл.9, ал.3
обстоятелства отговарят на истината. Наложените с обжалваното решение мерки за
защита съответстват на характера и тежестта на осъществения акт на домашно
насилие, а глобата е в минимален размер. Ето защо, решението на ПдРС, V гр.с.
ще следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260087/11.01.2021г. по гр.д.№ 13591/2020г.
на ПдРС, V гр.с., с което Д.Н.Н. е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на майка си Т.Л.Н., отстранен е от съвместно
обитаваното жилище в гр. **** за срок от два месеца и десет дни, забранено му е
да приближава въззиваемата, жилището й, местоработата й, както и местата й за
социални контакти и отдих за срок от два месеца и десет дни, а също така е
осъден да заплати глоба в размер на 200 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: