Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5182
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №15416 от
18.01.2019г., постановено по гр.дело №25061/2018год. по описа на СРС, ГО, 126
с-в, е признато за установено по предявените от „Т.С."ЕАД срещу Г.И.В. и В.Ц.В.
искове по реда на чл.422 ГПК, че ответниците дължат на ищеца на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумите от по 90,73 лева
за всеки ответник- цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с
абонатен №276660 за периода от м.08.2014г. до м.04.2016г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.08.2017г. до погасяването, сумите от по 20,12
лева за всеки ответник- цена за извършена услуга „дялово разпределение“ за
периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2017г. до погасяването, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№54184/2017г.
по описа на СРС, 126 състав, като исковете за главниците за цена на топлинна
енергия и услуга дялово разпределение са отхвърлени за разликите над уважените
до пълните предявени размери от съответно 145,60 лева и 34,40 лева и за периода
от м.05.2013г. до м.04.2014г., а исковете за мораторни лихви са отхвърлени за
сумите от по 29,12 лева и 8,81 лева за периода 15.09.2014г.- 26.07.2017г. Ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца по 399,27 лева разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“ООД.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че задълженията на ответниците за периода от м.05.2013г.
до м.04.2014г. са погасени по давност. Срокът за плащане бил 30 дни след
изтичане на периода, за който се отнася плащането. Сумите по общата фактура за горепосочения
период, издадена 31,07,2014г., ставала изискуема на 14.09.2014г., а заявлението
за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 07.08.2017г.- преди
изтичане на тригодишния давностен срок. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците в
подадения в срок отговор на въззивната жалба, молят решението на СРС да бъде
потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
Третото лице-помагач не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
В случая се касае
за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна погасителна
давност, която съгласно чл.114 ЗЗД започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно в случая
решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо и кога (ако изобщо)
давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно приложените по делото Общи
условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
за периода м.04.2014г. плащането е станало изискуемо на 31.05.2014г. и оттогава
е започнала да тече тригодишната погасителна давност за това плащане. Заявлението
е подадено на 07.08.2017г., но към този момент погасителната давност за това
плащане е била вече изтекла- на 31.05.2017г. Същото се отнася и за предходните
плащания назад до м.05.2013г. включително. Издаването на обща фактура на 31.07.2014г.
не е обстоятелство, което спира или прекъсва давността. Вземането за лихва е
акцесорно и предвид погасяването по давност на главното вземане, също следва да
се счита за погасено.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно в обжалваната му част.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№15416 от 18.01.2019г., постановено по гр.дело №25061/2018год. по описа на СРС,
ГО, 126 с-в в обжалваната му част.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/