№ 543
гр. Русе, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20224500500321 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
С.С. Бозмарева в качеството й на длъжник по изп.дело №
2013****0400469 по описа на частен съдебен изпълнител с рег № **** с
район на действие РОС обжалва мълчалив отказ на частния съдебен
изпълнител да прекрати изпълнителното дело. Счита, че са налице
предпоставките на чл.433, ал.1,т.8 ГПК, поради което изпълнителното следва
да се прекрати. Иска отмяна на обжалваното изпълнително действие и
постановяване на постановление за прекратяване на изпълнителното
действие.
Взискателят по изпълнителното дело “Кредит инкасо инвестмънстс
БГ”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София счита жалбата за
допустима, но неоснователна.Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв на основание чл.78,ал.8 ГПК вр чл.25,ал.1
от Наредба за заплащане на правна помощ и възнаграждение в размер на 50лв
на основание чл.13, т.2 от Наредба за заплащане на правна помощ. В
условията на евентуалонст, ако съдът възложи разноските в производството в
тяхна тежест прави възражение за прекомерност на разноските на
жалбоподателката и следва да се приложи чл.78,ал.5 ГПК.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство
доказателства и писмените мотиви на ЧСИ М.М. във връзка с обжалваното
действие, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 2013****0400469 по описа на ЧСИ с рег № **** с
район на действие РОС е образувано по молба на взискателят „Париба
пърсънъл файненс“ЕАД срещу С.С. Б. за събиране на парично задължение по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги от 30.01.2011г в размер на
1347.41лв главница, 305.55лв надбавка, представляваща печалба на кредитора
по подготовка и обслужване на заема, 183.67лв-мораторна лихва от
05.05.2011 до 27.08.2012, ведно със законната лихва върху главницата от
11.09.2012г до изплащане на вземането, както и сумите от 36.73лв-разноски
по делото за заплатена държавна такса и 100лв-юрисконсултско
1
възнаграждение.
На 27.07.2015г на мястото на взискателя по изпълнителния лист е
конституиран взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД със
седалище и адрес на управление-гр.София след цедиране на вземането на
първоначалния взискател.
Видно от съдържанието на изпълнителното дело взискателят по него
периодично е искал от съдебният изпълнител предприемане на изпълнителни
действия и не е налице бездействие от негова страна за период от две години
по смисъла на чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
Изпълнителното дело е образувано на 17.04.2013г. По искане на
взискателя от 22.01.2015г е наложен запор върху трудово възнаграждение на
длъжницата по изпълнителното дело, получавано от „Бартендер“ООД-
София. Съобщението за налагане на запор е връчено на длъжника чрез
работодателя й, тъй като всички съобщения, връчвани от частния съдебен
изпълнител на регистрирания постоянен адрес на длъжницата са връщани в
цялост. Въз основа на този запор по изпълнителното дело са постъпвали
плащания. На 31.07.2015г взискателят е поискал извършване на опис на
движими вещи на длъжника, а на 02.08.2015г до банки в страната са
изпратени искания за налагане на запори върху сметки на длъжника. На
12.09.2015г взискателят отново е поискал извършване на опис на движими
вещи на длъжника. На 13.10.2015г е изпратено запорно съобщение до
„Райфайзенбанк“ върху сметка на длъжника в банката. На 27.05.2016г
взискателят е поискал освен извършване на справка за трудови договори,
движими и недвижими имоти на длъжника и извършването на съответните
изпълнителни действия. На 09.05.2016г отново е изпратено запорно
съобщение до работодателя на длъжника, както и до длъжника чрез нейния
работодател. На 03.08.2016 е наложена възбрана върху имоти, собственост на
длъжника. На 10.03.2017г взискателят е поискал отново извършване на
справки и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. На
08.12.2017г взискателят отново е поискал справка за трудови договори,
банкови сметки, движими и недвижими вещи на длъжника, но и при
установяването им извършване на изпълнителни действия. На 02.07.2019г е
изпратено запорно съобщение до новият работодателя на
длъжницата-„Виктория ринг“ЕООД-София, което е получено на 11.07.2019г.
и такова съобщение е връчено на длъжника чрез работодателя й. На същата
дата е наложен и запор върху лек автомобил, собственост на длъжника. На
28.04.2021г взискателят е поискал освен справка за трудови договори, но и
запор върху трудово възнаграждение при установяване на такива договори.
Въз основа на нея на 08.06.2021г е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжницата в Столична община, въз основа на който са
постъпвали парични суми по изпълнителното дело. Чрез работодателя
длъжницата по изпълнителното дело също е уведомена за предприетото
изпълнително действие.
На 07.09.2021 С.С. Бозмарева е поискала от съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК. Съдебният
изпълнител е оставил без уважение молбата й, видно от разпореждане от
същата дата. По изпълнителното делото липсват обаче данни това
разпореждане да й е връчено, поради което съдът намира, че подадената от
нея жалба срещу отказът на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество е неоснователна.
Видно от изложеното по-горе в съдебното решение, взискателят
периодично е искал от съдебният изпълнител извършване на изпълнителни
действия по делото като между отделните искания не е изтекъл срок по-дълъг
от две години. При преценка относно исканията на взискателя за извършване
на изпълнителни действия, съдът съобразява само и единствено молбите му, в
които са искани извършване на изпълнителни действия, но не и тези, в които
взискателят е искал само извършване на справки за имущество на длъжника,
тъй като последните не представляват изпълнителни действия, поради което
не прекъсват давността. В този смисъл е и т.10 от ТР № 2/13 от 26.06.2015г
по т.д.№ 2/13 ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна
и отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.дело №
2013****0400469 по описа на ЧСИ с рег № **** с район на действие РОС, на
основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК е законосъобразен.
На основание чл.78,ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25а, ал.3 от Наредба за
заплащане на правна помощ жалбоподателката следва да заплати
юрисконсултско възнаграждение на взискателя, за осъществената защита в
производството чрез изготвяна на писмено възражение, в размер на 100лв.
Неоснователно е искането на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД-София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.25,ал.1 от Наредбата за
правната помощ, както и допълнително по чл.13,т.2 от същата Наредба. Тези
норми са неотносими към правния спор, а освен това изцяло в правомощията
на съда е да определи дължимото юрисконсултско възнаграждение при
съобразяване на нормите на закона.
Мотивиран така и на основание чл. 437 от ГПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.С. Бозмарева в качеството й на
длъжник по изпълнително дело № 2013****0400469 по описа на ЧСИ с рег №
**** с район на действие РОС срещу отказът на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК като
неоснователна.
ОСЪЖДА С.С. Бозмарева, ЕГН ********** от гр.София, ж.к.“С.Т.“
449,вх.А, ет.1, ап.1 да плати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.“П.В.“ №
21,Бизнес център“Люлин-6“, ет.2 сумата от 100лв юрисконкултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4