Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 01.10.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНАТ.А
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретар Емилия
Вукадинова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 7303 по описа
за 2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 08.03.2018г., гр.д.81887/17г., СРС, 126
с-в отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Е.Б.М., извършено
със заповед № РД-36-16/12.10.2017г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И.
П.“ ЕАД, възстановява на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ ищеца на длъжността
„санитар/носач“ в „Спешно отделение“ при ответника, осъжда ответника да заплати
на ищеца на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ сумата 2 620.97 лв. – обезщетение за оставане без
работа вследствие незаконното уволнение за периода 31.10.2017г. – 01.03.2018г.,
заедно със законна лихва, считано от 20.11.2017г. и сумата 668.01 лв. –
разноски, отхвърля иска по чл.225, ал.1 КТ за разликата до пълния предявен
размер от 3 900 лв. и за периода 02.03.2018г. – 30.04.2018г., като осъжда
ищеца да заплати на ответника сумата 16.40 лв. – разноски, а ответника да
заплати по сметка на СРС сумата 264.84 лв. – разноски за д.т.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен
иска по чл.225, ал.1 КТ постъпва въззивна жалба от ищеца Е.Б.М.. Счита, че след
прекратяване на трудовото правоотношение не е започвал работа по друг трудов
договор и има право на обезщетение. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване
на друго, с което да се уважи искът. Оспорва жалбата на ответника по исковете.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 - т.3 КТ постъпва въззивна жалба от
ответника по тях УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД. Счита, че на ищеца е връчена покана за
даване на обяснения и отказът му за получаване е удостоверен от двама
свидетели. Доведеният от ищеца свид. Митев е заинтересован от изхода на делото,
защото е страна по висящ съдебен процес със сходен предмет. При обосноваване на
решението трябва да се обсъдят всички доказателства в съвкупност, а не само
„процесуалното поведение на ответника“, още повече, че отсъствието на неговия
пълномощник е по здравословни причини. Иска се отмяна на решението в тази част
и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете. Оспорва жалбата на
ищеца.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество,
жалбата на ищеца е основателна, а на
ответника по исковете е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 – т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба на ответника по исковете УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни
констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява със същата жалба. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се
потвърди в частта, с която са уважени исковете и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в тази част, оспорена в
жалбата на ответника.
В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд
приема следното:
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със
заповед № РД-36-16/12.10.2017г. на изпълнителния директор при ответника УМБАЛСМ
„Н. И. П.“ ЕАД, с която ищецът Е.Б.М. е дисциплинарно уволнен на основание чл.187,
т.1 КТ от длъжността „санитар/носач“ в „Спешно отделение“.
Мотивите са, че на 06.08.2017г. натоварването е било
обичайно високо, ищецът е разпределен по график на работа, но не се намира на
работното място, нито уведомява ръководството за отсъствието си. Санитари не са
открити нито при проверка на място, нито при многократни позвънявания по
вътрешния телефон за повикване на санитар, който е оставен „отворен“
демонстративно. Затова се налага д-р Йончев да „качва“ сам в КВБ приеманите на
носилка седящо-болни, като изпълнява задълженията на санитаря.
Заповедта е връчена на 30.10.2017г., лично на ищеца.
Уволнението е извършено от работодателя като
компетентен орган по чл.192, ал.1 КТ.
Ищецът е уволнен от длъжността „санитар/носач“ в
„Спешно отделение“ при ответника, заемана към момента на издаване на заповедта.
Наказанието е наложено извън рамките на преклузивните
срокове по императивния чл.194, ал.1 КТ – не по-късно от два месеца след
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването, за чието
спазване, съдът следи служебно. В случая не е изпълнена първата хипотеза,
защото работодателят узнава за нарушението най-рано на 08.08.2017г., когато
адресираният до него рапорт РД-41-1207/08.08.2017г., цитиран в уволнителната
заповед, бива входиран под същия регистрационен индекс и дата при ответника.
Двумесечният срок изтича в първия присъствен ден след 08.10.2017г., неделя, т.е.
на 09.10.2017г., понеделник, а заповедта за уволнение е издадена едва на
12.10.2017г.
Заповедта е фактически и правно мотивирана, при
извършена достатъчна индивидуализация на съществените признаци от субективна и обективна
страна на визираните дисциплинарни нарушения. Деянието по чл.187, т.1, предл.3 КТ за неявяване на работа на 06.08.2017г. е ясно конкретизирано по време на
извършване. Заповедта е мотивирана и чрез препращане към представените по
делото рапорт РД-41-1207/08.08.2017г., обсъден по-горе, чието съдържание се
припокрива с мотивите по заповедта, както и рапорт вх. №
РД-41-1207/15.08.2017г., с който се иска налагане на административно наказание
на 7 броя санитари, между които и ищеца.
Императивната норма на чл.193, ал.1 КТ за изискване или
приемане на обяснения от работника или служителя преди налагане на дисциплинарното наказание не
спазена. Поканата с изх. № РД-41-1207/31.08.2017г. за даване на обяснения за
процесното нарушение в 3-дневен срок от получаването, съдържа вписване за
връчване на ищеца при отказ да я подпише, удостоверен с подписите на специалист
УЧР Е. П. и специалист УЧР Г.Т., но без посочена дата на отказа. Изрично
оспорване от ищеца относно липсата на изискани обяснения се релевира още с
исковата молба, допълнително с молба от 18.01.2018г. и в единственото о.с.з.
01.03.2018г. Със съдебния доклад, в съответствие с чл.154, ал.1 ГПК, достатъчно
ясно за ответника е разпредЕ. доказателствената тежест относно спазване на
формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност, като
наличие на дисциплинарна власт, спазване на предвидените срокове и изискване на
обяснения преди връчване на заповедта. Ответникът не провежда успешно доказване
и не ангажира писмени или гласни доказателства в първа инстанция в подкрепа на оспореното връчване на поканата за даване на
обяснения при отказ на ищеца. Освен удостоверяването за връчване при отказ,
извършено от служители при ответника, с характер на частен свидетелстващ
документ по чл.180 ГПК, съдържащ изгодни факти за ответника, поради което и
лишен от обвързваща доказателствена стойност, няма представени преки доказателствени
средства за спорното обстоятелство. При липса на надлежно поискани или дадени
обяснения за нарушението неявяване на работа, заповедта за уволнение е
незаконна и само на това формално основание.
Допускането от ищеца на нарушенията, въведени като
спорен предмет, т.е. фактическото основание на дисциплинарната заповед, остава
изцяло недоказано от ответника, на когото е разпредЕ. доказателствената тежест
съгласно чл.154, ал.1 ГПК. Освен оспорените рапорти, изходящи от служители на работодателя,
с характер на частни свидетелстващи документи по чл.180 ГПК, без материална
доказателствена сила, няма представени преки доказателствени средства за
спорните обстоятелства.
В допълнение, констатациите по рапорт
РД-41-1207/08.08.2017г. са опровергани чрез показанията на свидетеля Б.М..
Същият установява, че заедно с ищеца са били на работа и ищецът изпълнява
задълженията си по време на дежурството им като санитари на 06.08.2017г. през
интервала 8.00 ч. – 20.00 ч. Смяната протича нормално, без ексцесии и оплаквания
от санитари, лекари или медицински сестри. За никакъв проблем не е докладвано
на главния рапорт, проведен сутринта след дежурството в присъствие на главния
лекар, медицински сестри и санитари. Принципно, по време на дежурство
санитарите са в движение из коридорите на болницата и шумът е голям, поради
което не винаги е възможно да се чуе телефонът, от който се звъни за повикване
на санитари. Телефонът се намира до главния вход на болницата, където са
гражданите и затова много пъти самите те отговарят на повикванията.
По реда на чл.172 ГПК, съдът отчита евентуалната
заинтересованост на свидетеля от благоприятния за ищеца изход на спора, предвид
заявеното при снемане на самоличността, че води дело с ответника за отмяна на
дисциплинарно уволнение по сходен с процесния казус. Независимо от това,
показанията са основани на непосредствени впечатления, логични и последователни
са, не са разколебани или оборени чрез други преки доказателствени средства,
какъвто характер нямат рапортите, поради което няма пречка да се кредитират.
Недоказано остава
наличието на неоправдано неявяване на работното място по смисъла на чл.187, т.1,
пр.3 вр. чл.190, т.1 КТ. Съобразно чл.190, т.2 КТ дисциплинарно уволнение може
да се наложи при неявяване на работа в течение на два последователни работни
дни. В случая, заповедта за уволнение е издадена за неявяване на работа за един
единствен ден, при това без доказване на това обстоятелство. Даже и да е
неоправдано, неявяването само за един работен ден не е достатъчно да обоснове
извод за системност по смисъла на чл.190, т.2 КТ.
В допълнение, дори и
хипотетично да е допуснато еднократно неоправдано неявяване за една работна смяна,
каквото не се доказва, като допуснато нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1, пр.3 КТ, същото по тежест, значимост и последици не обоснова налагане
на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Това наказание е
несъразмерно спрямо обективните и субективни критерии по чл.189, ал.1 КТ, не е
съответно на тежестта на нарушението от обективна и субективна страна, нито на
обстоятелствата, свързани с време, място и повод на извършването, нито на
дисциплинарното минало на ищеца, предвид липсата на данни за допускане на други
подобни и ненаказани нарушения в рамките на 2-месечния преклузивен срок по чл.194,
ал.1 КТ.
Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
основателен. В резултат, основателни са исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ
за възстановяване на предишната длъжност и за присъждане на обезщетение за
безработица по чл.225, ал.1 КТ.
Правото
на обезщетение за оставане без работа по трудово правоотношение възниква при
признаване от съда на незаконосъобразността на заповедта за уволнение. Допустимостта
на иска не е обусловена от това дали шестмесечният срок за обезщетението за
оставане без работа изтича след подаване на исковата молба. Касае се за
претенция, по която съдът дължи произнасяне, при съобразяване на всички факти,
релевантни за спорното право - чл.235, ал.3 от ГПК. В исковата молба се претендира
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ от 3 900 лв. през периода 31.10.2017г. –
30.04.2018г. Предвид бързината на производството, провеждано по реда на чл.310
и сл. от ГПК, първоинстанционният съд правилно присъжда само сумата 2 620.97 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода
31.10.2017г. – 01.03.2018г., когато приключват устните състезания.
За останалия вече изтекъл период 02.03.2018г. – 30.04.2018г.,
въззивният съд дължи произнасяне. Ищецът установява оставането си без работа
през този период чрез справка от трудовата си книжка, в която липсват вписвания
за последващо трудово правоотношение. Размерът на обезщетението, определен на
база БТВ за последния пълен отработен месец от 650 лв., възлиза на 1 279.03
лв., за която сума искът следва да се уважи.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1,
изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени в частта, с която се отхвърля искът по чл.225,
ал.1 КТ и тази за разноските от 16.40 лв., присъдени в полза на ответника, като
вместо него се постанови друго, с което искът се уважи. Решението следва да се
потвърди в останалата част.
Пред първа инстанция, ищецът установява
разноски от 750 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат
изцяло. След приспадане на присъдените с решението на СРС разноски от 668.01
лв., има право на разликата от 81.99 лв. Пред въззивна инстанция, установява
разноски от 600 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат
изцяло.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи по
сметка на СРС сумата от още 51.16 лв. – д.т., а по сметка на СГС сумата 25.58
лв. – д.т.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 08.03.2018г., гр.д.81887/17г., СРС, 126
с-в в частта, с която се отхвърля предявеният от Е.Б.М. срещу УМБАЛСМ „Н. И. П.“
ЕАД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ над размера
от 2 620.97 лв. до пълния предявен размер от 3 900 лв., или за сумата
1 279.03 лв. и за периода 02.03.2018г. – 30.04.2018г. – обезщетение за
оставане без работа вследствие незаконното уволнение и осъжда Е.Б.М. да заплати
на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД сумата 16.40 лв. – разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, гр.София, бул. „*******№ **
да заплати на Е.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.344, ал.1,
т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ сумата от още 1 279.03 лв. и за периода 02.03.2018г.
– 30.04.2018г. – обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното
уволнение, ведно със законна лихва, считано от 20.11.2017г., сумата 81.99 лв. –
разноски за първа инстанция и сумата 600 лв. - разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, гр.София, бул. „*******№ **
да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийския районен съд
сумата от още 51.16 лв. – д.т., а по сметка на Софийския градски съд сумата 25.58
лв. – д.т.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.03.2018г., гр.д.81887/17г., СРС, 126
с-в в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от 01.10.2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.