Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 11.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
заседание на
тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Велислава Карамихова
и присъствието на прокурора Снежана Торбова като
разгледа докладваното от мл. съдия ВАСИЛЕВ
ВНОХД № 8 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 19 от 19.06.2019
г., постановена по НОХД № 22/2019 г. по описа на Районен съд – С., подсъдимият С.А.М.
е признат за виновен в това, че на 28.05.2018 г., около 08:40 часа в град С.,
ул. „Софийско шосе“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Ситроен Ксара“ с концентрация на алкохол в кръвта с
над 0,5 на хиляда, а именно 0,86 на хиляда, установено по надлежния ред с
протокол за химическо изследване № 529/29.05.2018 г. на Специализирана
химическа лаборатория към УМБАЛ „С. А.“ като деянието е извършено от подсъдимия
след като е осъждан със споразумение, в сила от 21.05.2018 г. по НОХД №
743/2017 г. по описа на Районен съд – С. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което и на основание чл.343б, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода” в размер на една година, при първоначален общ
режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както и наказание
„глоба“ в размер на 500 лева.
В срока по чл. 319 от НПК е
депозирана въззивна жалба на подсъдимия С.А.М., чрез
защитника му адв. Е.А., както и протест от Районна
прокуратура - С..
В жалбата се твърди, че
обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен като постановен в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В допълнението към въззивната жалба, депозирано от адв. Е.А. са изложени съображения, че съдът не е взел
предвид и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в това число и
тези, които разколебават обвинителната теза. На следващо място се твърди, че
фактическата обстановка по делото не е била изяснена напълно. Освен това
правото на защита на подсъдимия е било ограничено, тъй като първоинстанционният
съд не е допуснал и събрал поискани доказателства. Защита се позовава и на
противоречия в показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели –
полицейски служители. В жалбата се оспорва и извършеното изследване на кръвна
проба на подсъдимия като се твърди, че изследването е било направено два дни
след като пробата е била взета. Освен това защита се позовава и на допуснати
нарушения в изготвянето на протокола за изследване – същият не съдържа номера
на стикерите, с които са запечатани пробите. Поради това се счита, че
протоколът е негодно доказателствен източник. По
изложените съображения се иска отмяна или изменение на първоинстанционния
съдебен акт.
В подадения от държавното
обвинение протест срещу присъдата, се твърди, че с обжалвания съдебен акт,
съдът не е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да упражнява
определена дейност. Твърди се, че това наказание се налага задължително
съгласно чл. 343г от НК за престъплението, в което е обвинен подсъдимият. По
изложените съображение се иска изменение на първоинстанционната
присъда като на подсъдимия бъде наложено и наказание лишаване от право да
упражнява определена дейност. В протеста не са направено доказателствени
искания.
С. окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.
313
и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира
следното:
От фактическа страна:
За установяването на
обективната фактическа обстановка първоинстанционният
съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените
по делото свидетели при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност, като съобразно разпоредбата на
чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на
досъдебна фаза на процеса писмени доказателства и доказателствени
средства. Първоинстанционната присъда е постановена
при правилно изяснена фактическа обстановка, която почива на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, обсъдени достатъчно подробно. Въз основа
на събрания доказателствен материал и след извършен
самостоятелен анализ, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият С.А.М. е роден на ***
***. Той е българин, български гражданин, със средно образование, женен,
осъждан, земеделски производител, с ЕГН: **********.
Подсъдимият притежава СУМПС № *********/31.08.2012
г., издадено от ОД на МВР – С. за категории В, С, АМ, ТКТ, което е отнето с акт
№ Д362789/25.11.2017 г.
На 26.12.2019 г. около 8:40
часа свидетелите С. Х., Х. А. и В. П. - полицейски
служители при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С., РУ – С., изпълнявали
служебните си задължения в състав на автопатрул и извършвали
обход със служебния си автомобил в С. като се движели по ул. „*****“. На ул. „******“
пред МБАЛ-С. свидетелите се разминали с лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. № ******, който бил управляван от
подсъдимия, за който имали сведения, че му е отнето свидетелството за
управление на МПС. Полицейските служители направили обратен завой чрез
светлинен и звуков сигнал спрели за проверка автомобила пред бензиностанция
Лукойл.
В хода на проверката било
установено, че автомобилът се управлява от подсъдимия. Подсъдимият лъхал на
алкохол и бил видимо повлиян от алкохол и затова полицейските служители поискали
съдействие от техни колеги. По сигнал на място пристигнали и свидетелите Я. Д. –
на длъжност мл. автоконтрольор при ОД на МВР – С., РУ
– С. и Г. П. – полицейски служител при ОД на МВР – С., РУ – С.. Свидетелят Я. Д.
направил проверка на подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510+“ с фабр. № ARSM 0142, което отчело положителен резултат – 0,86
промила. В присъствието на подсъдимия бил съставен АУАН серия Д, № 619626/28.05.2018
г., както и талон за медицинско изследване сериен номер 0018185. Подсъдимият
отбелязал, че не приема показанията на техническото средство. Той бил отведен
до Център за спешна медицинска помощ – С. за вземане на кръвна проба. При
направеното изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия било
установено наличие на етилов алкохол в количество 0,86 промила.
Подсъдимият е осъждан. С
определение № 50/25.07.2017 г. по НОХД № 482/2017 г. по описа на Районен съд – С.,
в сила от 25.07.2017 г. е било одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство по чл. 381 от НПК и подсъдимият е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
С определение № 41/21.05.2018
г. по НОХД № 743/2017 г. по описа на Районен съд – С., в сила от 21.05.2018 г.
е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по
чл. 381 от НПК и подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства за тяхното установяване и експертизи, а именно: гласни доказателства – показанията на свидетелите Я. Д. /л. 27-гръб-28
от първоинст. дело/, В. П. /л. 28-гръб-29 от първоинст. дело/, С. Х. /л. 29-30 от първоинст.
дело/, Х. А. /л. 30 от първоинст. дело/, Г. П. /л. 34
и 35 от първоинст. дело/, П. Б. /л. 34-гръб - 35 от първоинст. дело/, Г. Т. /л. 42-гръб – 43 от първоинст. дело; писмени
доказателства - АУАН серия Д, № 619626/28.05.2018 г. /л. 9 от ДП/, талон за
медицинско изследване сериен номер 0018185 /л. 45 от ДП/, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби /л. 47-48 от ДП/, данни от
техническо средство „Алкотест Дрегер
7510+“ с фабр. № ARSM 0142 и справка за съдимост /л.
40-43 от ДП/;
По своето съдържание и
информация, която предоставят свидетелските показания по делото могат да се
обособят в две основни групи. От една страна са показанията на свидетелите Я. Д.,
В. П., С. Х., Х. А., Г. П., които потвърждават
обвинителната теза. От друга страна обаче са показанията на свидетелите П. Б. и
Г. Т., които в определена степен разколебават обвинението.
Възприетата фактическа
обстановка се установява в най-голяма пълнота от показанията на полицейските
служители Я. Д., В. П., С. Х., Х. А., Г. П.. Показанията
им са логични, непротиворечиви, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради
което следва да бъдат кредитирани от настоящият съдебен състав в цялост.
Свидетелите В. П., С. Х., Х. А. са очевидци на
деянието. Те са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото, поради което
няма основание показанията им да останат извън фактическите констатации на
съда. Свидетелите подробно излагат показания относно обстоятелствата за времето
и мястото на деянието, както и информация за самоличността на извършителя.
Свидетелите са възприели пряко и непосредствено подсъдимия и от показанията им се
установява обстоятелството, че на инкриминираните дата и място именно подсъдимият
е управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. № ******,
както и че свидетелите са му извършили проверка. Показанията на тези свидетели
са в синхрон и с показанията на свидетелите Я. Д. и Г. П., които въпреки, че са
пристигнали впоследствие дават достоверна информация за случилото се. Изложеното
от свидетелите намира подкрепа и в представения по делото АУАН серия Д, №
619626/28.05.2018 г., който е подписан от подсъдимия без възражения. От
показанията на свидетелите става ясно и обстоятелството, че подсъдимият е
управлявал посочения лек автомобил след като е бил употребил алкохол,
концентрацията на който в кръвта е била 0,86 промила, установена с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7510+“ с фабр. № ARSM 0142. В тази им част
показанията на свидетелите се подкрепят от представените по делото дневник за
извършени алкохолни проби и данни от техническото средство.
При изграждане на фактическата
обстановка съдът не даде вяра на показанията на свидетеля П. Б. и Г. Т., които
намери за непоследователни и непълни, житейски нелогични, като отчете и
вероятната им недостоверност. Настоящият съдебен състав не кредитира показанията
на свидетелите в частта, че не подсъдимият, а друго лице е управлявало лекия
автомобил. Свидетелят Бодуров посочва, че не познава лицето, което е
управлявало автомобила, а свидетелят Трифонов, че именно той е шофирал. Тези
показания се опровергават от показанията на полицейските служители, които
изрично посочват, че са забелязали именно подсъдимият да управлява лекия
автомобил и са преки очевидци на деянието. Отделно от това според показанията
на полицейските служители, автомобилът е бил спрян за проверка докато се е
движел, а според свидетеля Т. автомобилът е бил спрял пред автомивката и тогава
полицейски служители са пристигнали и са направили проверка на подсъдимия.
Изложеното е нелогично доколкото полицейските служители не биха извършвали
проверка за наличие на свидетелство за управление на МПС и за концентрация на
алкохол в кръвта на лице, което просто разговаря със служител в автомивка до
паркиран автомобил /каквито са твърденията на свидетеля Т./. Отделно от това
свидетеля посочва, че в лекия автомобил са пътували още две лица, но по делото
няма доказателства, от които да се установява достоверността на тази
информация. На следващо място съдът отчете и вероятната заинтересованост на
свидетеля Трифонов, доколкото същия споделя, че е дългогодишен колега на
подсъдимия. От друга страна показанията на свидетеля Б. са непълни, тъй като
същия не посочва конкретна дата на която са се случили обстоятелствата, които
описва.
Що се отнася до писмените
доказателства, съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния
процесуален ред на чл. 283 от НПК и спомагат за изясняването на обстоятелствата
по делото. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, като
намира че същите кореспондират с гласните доказателства по делото. Фактически
констатации за съдебното минало на подсъдимия съдът изведе от приложените
справки за съдимост. От протокола за медицинско изследване и вземане на биологични
проби и протокола за химическо изследване се установява, че концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия е била 0,86 промила.
От правна страна:
При така установената от съда фактическа
обстановка, от правна страна следва да се приеме, че подсъдимият е извършил
престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, за което е обвинен с внесения
обвинителен акт – управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред след като е
осъждан с влязла в сила присъда за управление на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред.
Това престъпление засяга обществените
отношения, които са свързани с нормалното и безопасно извършване на
транспортната дейност, която представлява правно регламентирана дейност,
източник на повишена опасност и изисква специална, удостоверена по съответния
ред правоспособност за извършването ѝ, както и водачите на превозни
средства да не са под влияние на алкохол или наркотични вещества.
От обективна страна деянието,
чрез което се осъществява престъплението се изразява в управление на моторно
превозно средство, което представлява боравене с уредите за управление на
автомобила и привеждането му в движение в обективната действителност. В
настоящия случай от показанията на свидетелите В. П., С. Х., Х. А. се установява, че на посочените в обвинителния акт
дата и място, подсъдимият е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. № ******.
Самоличността на подсъдимия е
била установено от полицейските служители, които са проверили документите му за
самоличност.
На следващо място, от обективна
страна се установи наличието и на следващия обективен признак, а именно
деянието да е извършено с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и
това да е установено по съответния ред. Този ред е регламентиран в Наредба № 1
от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Именно предвиденият
в тази наредба ред е надлежният по смисъла на разпоредбата на чл. 343б, ал. 2
от НК и по него следва да е установена концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия. Съгласно чл. 3, ал. 1 от посочената наредба при извършване на
проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство. В случая на подсъдимия е извършена проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер
7510+“ с фабр. № ARSM 0142, което отчело положителен
резултат – 0,86 промила. Според чл. 3а, ал. 1, т. 2 от Наредбата установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва
с доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето не
приема показанията на техническото средство /какъвто е и настоящият случай/. В
чл. 6, ал. 4 от Наредбата е предоставена възможност лицето да избере начина, по
който да бъдат проверени резултатите от техническото средство – в случая
подсъдимият е избрал да му бъде извършено медицинско и химическо лабораторно
изследване. На подсъдимия е издаден талон за изследване № 0018185, което е в
съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от наредбата. Подсъдимият се е явил
в ФЦСМП - С. и му е била взета кръвна проба, което се установява от отбелязванията в протокола за медицинско изследване и
вземане на биологични проби. Изследването на кръвта е било извършено в
заведение по чл. 19, ал. 1 от Наредбата, а именно в специализирана химическа
лаборатория към УМБАЛ „С. А.“ – С. АД и от медицински специалист по чл. 12 от Наредбата.
Неоснователни са доводите на защитата, че концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия не е установена по делото. Действително в протокола за химическо
изследване № 529/29.05.2018 г. не е отбелязан номера на стикерите, с които са
запечатани пробите, каквото е изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Нарушаването
на процедурата по наредбата не се свързва като последица автоматично с извод за
липса на престъпно деяние или с недоказаност на същото, т. к процедурата на
Наредбата не е самоцел, а ред за установяване на нивото на концентрация на
алкохол в кръвта- установяване на обективната истина. Към същата цел е пряко
ориентиран и наказателния процес, чието основно начало е установяване на
обективната истина, като в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК
никое от доказателствата или средствата за установяване на обективната истина
не би могло да се ползва с предварително определена сила. Настоящият състав не
счита, че допуснатият пропуск води до извод, че по делото не се установява
действителната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. В протокола ясно
е посочено, че пробите са от кръвта на подсъдимия, а полученият резултат
напълно съвпада с резултата от техническото средство – 0,86 промила. Пробите са
изследвани чрез предвидения в Наредбата метод. Не представлява нарушение и
твърдяното от защитата обстоятелство, че пробите са били взети на 28.05.2018
г., а изследването е извършено на 30.05.2019 г., тъй като според чл. 19, ал. 2
от Наредбата пробите се изпращат до 5 дни след вземането им, а в случая този
срок е спазен.
Ето защо съдебният състав
намери, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по
надлежния нормативен ред, както изисква разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 от НК.
Налице е и следващия обективен
признак, който се явява и квалифициращо обстоятелство – подсъдимият да е
осъждан с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК –
управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Видно от справката за съдимост с
определение № 41/21.05.2018 г. по НОХД № 743/2017 г. по описа на Районен съд – С.,
в сила от 21.05.2018 г. е било одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство по чл. 381 от НПК и подсъдимият е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От субективна страна настоящият
съдебен състав намира, че подсъдимият е извършил престъплението при условията
на пряк умисъл. Подсъдимото лице е съзнавало общественоопасния
характер на извършеното, предвиждало е настъпването на общественоопасните
последици и с действията си пряко ги е целяло. Деецът е съзнавал обективните
елементи от състава на престъплението – управлявал е автомобила, въпреки
законовата забрана това да става под въздействието на алкохол /вж. чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП/, осъзнавал е общественоопасния характер
на своето деяние, и въпреки законовата забрана го е извършил, т.е. искал е
настъпването на общественоопасните последици и ги е
реализирал.
Поради изложените
аргументи въззивният съд прие, че наказателната
отговорност на подсъдимия правилно е ангажирана за това престъпление.
Относно наказанието:
За
престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК е предвидено кумулативното налагане на
две наказания - лишаване от свобода една до пет години и глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева. Освен това в чл. 343г от НК е предвидено и лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, точка 7 и възможност за лишаване от право по т. 6. При
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът следва да прецени, както
обективните и субективни особености на конкретно извършеното, така и
обществената опасност на извършителя и подбудите му за извършване на деянието.
Освен това съдът следва да вземе предвид и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства.
В настоящият случай, първоинстанционният
съд правилно е взел предвид като отегчаващо обстоятелство, че подсъдимият е
управлявал лекия автомобил след като му е било отнето свидетелството за
управление на МПС и в срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Наложеното
наказание лишаване от свобода в размер на една година е справедливо и доближаващо
се до установения в закона минимум. Правилно първоинстанционният
съд е определил и това наказание да бъде изтърпяно ефективно, тъй като не са
налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК /подсъдимият е осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер/.
На подсъдимия правилно е наложено и кумулативно
предвиденото в чл. 343б, ал. 2 от НК наказание глоба. Нейният размер правилно е
определен от първоинстанционния съд в размер на 500
лева, което е съобразено с имотното състояние на подсъдимия.
Неоснователен се явява
протестът на Районна прокуратура – С., с който се иска на подсъдимия да бъде
наложено и наказанието предвидено в чл. 343г, ал. 1 от НК – лишаване от право
да управлява МПС. Видно от справка за нарушител/водач свидетелството за
управление на МПС на подсъдимия е било отнето с акт № Д362789 от 25.11.2017 г.
и не е било върнато от което следва, че подсъдимият няма право да управлява
МПС.
При извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието
на основания, налагащи нейната отмяна или нейното изменение поради което и с
оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко посочено‚ С. окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 19 от 19.06.2019 г., постановена по НОХД № 22/2019 г. по описа на Районен съд
– С..
Решението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.