№ 21
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20221110210604 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-012274 от 04.07.2022г., началник
група при отдел отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на С. Ж. С. с ЕГН **********
наказание – глоба в размер 200/триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1
от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, като изтъква, че не е бил
надлежно уведомен за прегратяване на регистрацията на управляваното от него моторно
превозно средство.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично като
поддържа искането за отмяна на наказателното постановление по съображения аналогични с
изложените в жалбата.
Въззиваемата страна Началник група при СДВР-ОПП, редовно призована, не
изпращат представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. Ж. С., ЕГН **********, с постоянен адрес- **********,
правоспособен водач на МПС, категория В на отчет в СДВР.
Лек автомобил, марка „****“, с рег. № ********* бил собственост на жалбоподателя
С. С., като по отношение на същия бил сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" по полица BG/02/*********, със срок на
действие от 07.03.2021г. до 06.03.2022г. Договорът обаче бил прекратен на 22.12.2021г., в
която връзка и на основание чл.574, ал.10 КЗ на 20.08.2021г. от Гаранционен фонд било
изготвено Уведомление изх. № *****/03.01.2022г. до собственика на МПС с рег. №
1
*********- жалбоподателя С.. Липсват данни дали и кога същото е било връчено, но
действието на застрахователния договор не било продължено, поради което от Гаранционен
фонд по електронен път било изпратено уведомление до ОПП-СДВР. Въз основа, на същото
и на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, на 01.02.2022г., регистрацията на лекия автомобил марка
„****“, с рег. № ********* била служебно прекратена, поради липса на валидна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите". Липсват данни за настъпилото служебно
прекратяване да е уведомен собственика на МПС или друго лице, респективно да са иззети
свидетелството за регистрация или регистрационните табели на същото.
На 15.02.2022 около 00:57ч. в гр. София, жалбоподателят С. С. управлявал
посоченото по-горе превозно средство, по бул."Петко Ю.Тодоров" с посока на движение от
ул."Бяла черква" към бул. "България", когато бил спрян за проверка от патрул на ОПП-
СДВР. В хода на извършена проверка от страна на органите на МВР, същите констатирали,
че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена на основание чл.143, ал.10
ЗДвП.
Във връзка с установеното при проверката, бил съставен АУАН, серия GА, бланков
№ 518326, който не е приложен към административно-наказателната преписка. След
съставяне на цитирания АУАН преписката била изпратена в СРП за преценка относно
наличието на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК. С Постановление от
22.06.2022г. по пр.пр. № 11247/2022г. по описа на СРП, било отказано образуването на
досъдебно производство по съображения за явна незначителност на обществената опасност
и преписката била върната на ОПП-СДВР.
При това било съставено процесното наказателно постановление (НП) № 22-4332-
012274 от 04.07.2022г., началник група при отдел отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е
наложил на С. Ж. С. с ЕГН ********** наказание – глоба в размер 200/триста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175 ал.3 от
ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК към делото писмени доказателства: НП № 22-4332-
012274 от 04.07.2022г., Справка за картон на водача С. Ж. С., Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и други заповеди за компетентност на
наказващия орган, Постановление за отказ да се образува наказателното производство по пр.
пр. № 11247/2022г. по описа на СРП, Справка за регистрация на МПС с рег. № *********,
Справка от Гаранционен фонд с приложени към същата Уведомление № *****/03.01.2022г.
и таблици за статуса на ЗГО на превозното средство. Съдът възприема в цялост
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични,
последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и
в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие. Предвид на това и с оглед липсата на противоречия
между доказателствените източници, както и на спор по правото, по аргумент за противното
от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на
всеки от тях поотделно.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество в
рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага
отмяна на наказателното постановление.
Съгласно отразеното в обжалваното наказателно постановление
административнонаказателното производство е образувано по реда на чл.36, ал.1 ЗАНН въз
2
основа на съставен АУАН серия серия GА, бланков № 518326/15.02.2022 година, съставен
от младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, но същият не приложен към административно-
наказателната преписка. Действително по делото са налице данни за отпочване на
производството в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, а именно "...прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.", в който случай
АУАН не е необходим, но такова отбелязване в НП липсва. Предвид на това съдът намира,
че е налице смесване на хипотезите на чл.36, ал.1 и ал.2 ЗАНН, като от една страна в
титулната част се твърди, че наказателното постановление е издадено въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение- серия GА, бланков №
518326/15.02.2022г., но такъв не е приложен, а от друга в диспозитива на същото се цитира
постановлението за отказ да се образува ДП по пр.пр. № 11247/2022г. по описа на СРП.
Посочената амалгама на хипотезите обаче съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, т.к. не позволява да се определи акт, с който е поставено
началото на административно-наказателното производство. Обстоятелството, че не е
приложен АУАН не позволява да се проверят неговите съдържание и реквизити, дали
същият отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН, както и дали са спазени правилата по
съставяне и предявяване на административното обвинение. От друга страна жалбоподателят
С. не е участвал в производството пред СРП, нито пък постановлението за отказ да се
образува наказателно производство му е било връчвано, поради което не може да се приеме
и, че въз основа на същото той е узнал за отпочване на производството по административно
наказване. С оглед на изложеното съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените, което пряко рефлектира върху правото на защита на
жалбоподателя, доколкото, предвид наличните по делото документи, следва да се приеме, че
едва с връчване на наказателното постановление същият е бил надлежно уведомен за
фактическите и правни рамки на административното обвинение, което е недопустимо и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Що се отнася до обжалваното НП, то същото е издадено от териториално и
материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.10 на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. и приложената заповед за заеманата от ГБ длъжност. При
съставянето на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като
са спазени изискванията за форма и съдържание на същото, отразени в чл.57, ал.1 ЗАНН,
като съдържа достатъчно ясно и пълно описание на извършеното нарушение- време, място,
както и конкретика относно изпълнителното деяние, и нарушената законова разпоредба-
чл.140, ал.1 ЗДвП, но по изложените по-горе съображения това обстоятелство не санира
неяснотата относно реда за започване на производството.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-012274 от 04.07.2022г. на началник
сектор при отдел „Пътна полиция” към СДВР на С С. е наложено наказание за допуснато
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба допуска по пътищата отворени
за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните
табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в
управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно. Описаната в НП фактическа
обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната
страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от
жалбоподателя МПС- лек автомобил марка „****“ е било без валидна регистрация към
датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата извършено на 01.02.2022г.
чрез въвеждане на данни в информационната система на ОПП-СДВР. При това като е
управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на
територията на град София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл.140, ал.1
ЗДвП. Съгласно чл.6, ал.1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
3
случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя С., което се
субсимира под състава на административно нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП е извършено
виновно. Превозното средство е било служебно дерегистрирано в резултата на данните
получени по електронен път от Гаранционния фонд, сочещи на липсата на задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". При това обаче, доколкото липсват данни за
служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е
връчен някому, нито да е уведомен собственика на когото е регистриран автомобила,
въпреки изричното указание на чл.143, ал.10 ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е
вина, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Въпреки изричното
запитване на съда от страна на въззиваемата страна не са представени каквито и да е
доказателства за уведомяване на собственика относно прекратяване на регистрацията. Нещо
повече, таково въобще не се твърди да е извършено от контролната администрация като в
представената справка, относно данните по регистрацията на превозното средство се цитира
единствено датата 03.01.2022г., свързана с уведомлението от Гаранционния фонд по чл.574,
ал.10 КЗ. Получаването на последното обаче само по себе си не води до възникване на
основание за дерегистрация, а освен това видно от информацията, предоставена от Фонда,
същия не разполага с информация относно момента на връчване на уведомленията по
чл.574, ал.10 и ал.11 КЗ, поради което няма как да е предоставил такава на контролните
органи. Иначе казано по делото отсъстват каквито и да е данни, както уведомлението за
липсваща застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилисти, така и уведомлението
за извършената дерегистрация да са били съобщени на собственика на МПС- жалбоподателя
С. С..
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т.е. такова лишено
от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на
умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а
именно –прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на
виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка
по смисъла на чл.14 НК вр. чл.11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма
доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, въпреки изричното запитване
на съда, извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, при което не може
да се твърди и, че същата е известна на лицето. Ето защо с оглед липсата на доказателствата
за виновно поведение от страна на С. С. е налице и още едно основание за отмяна на
процесното наказателно постановление.
По делото не се претендира присъждане на разноски и съдът не дължи служебно
произнасяне.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-012274 от 04.07.2022г., началник
група при отдел отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на С. Ж. С. с ЕГН **********
наказание – глоба в размер 200/триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4