Определение по дело №241/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №177 от 26.01.2011г., постановено по Г.д.N 1582/2010г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от „П.” , Г.Р. против „П.” , Г.К. иск за присъждане на сумата в размер на 2 976,64лв., представляваща цена на доставена и неизплатена стока КБЕ - бързоразпадаща, по фактура № */21.11.2008г. С решението си съдът е осъдил „П.” , Г.К. да заплати на „П.” , Г.Р. разноски за адвокат в размер на 652,64лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят осъдил „П.” , Г.К., който Ч. процесуалния си представител го атакува като недопустимо; претендира деловодни разноски. Сочи съображения. В съдебно заседание, Ч. процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – „П.” , Г.Р., не е депозирал отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, не взема становище по същата; не изпраща представител в СЗ.

Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна, поради което следва атакуваното решение на Районен съд-К. да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Съображенията на съда за това са следните:

Районен съд- К. е сезиран с искова молба, предявена от „П.” , Г.Р. против „П.” , Г.К., в която се твърди, че между двете дружества били налице търговски взаимоотношения за доставка на битумни продукти. Твърди се, че ищецът доставил стока, а ответникът не заплатил същата, за което била съставена данъчна фактура №*/21.11.2008г., като общата стойност на доставката била 4 976,64лв. Към предявяване на иска неизплатената част на фактурата била на стойност 2 976,64лв., която се претендира като главница, както и лихви за забава в размер на 839,17лв., за времето от 22.11.2008г. до 03.12.2009г. Търси се и законна лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на главницата, както и деловодни разноски. Сочат се доказателства.

Исковата молба е била изпратена на ответника „П.” , Г.К., който е депозирал отговор по реда на ГПК.

В първото по делото заседание ищецът не е изпратил представител, не е взел становище по отговора на исковата молба, и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

С оглед на това, процесуалният представител на ищеца е поискал делото да бъде прекратено на осн.чл.238, ал.2 от КПК.

Съдът е оставил искането без уважение и е решил спора по същество, като е постановил атакувания съдебен акт и е отхвърлил главният иск поради това, че в хода на процеса претендираната главница е била платена от ответното дружество. Произнасяне по иска за мораторна лихва липсва, но страната не се е възползвала от възможността си по чл.250 от ГПК. Ответното дружество е било осъдено да заплати деловодни разноски.

При тези данни, и с оглед релевираните във въззивната жалба доводи за недопустимост на атакувания съдебен акт на първоинстанционния съд, настоящата инстанция следва да се произнесе само досежно това оплакване, тъй като е ограничен от посоченото в жалбата, по аргумент от чл.269 от ГПК.

Въззивният съд намира, че доколкото определението на първоинстанционния съд, с което е било оставено без уважение искането на ответника за прекратяване на делото на осн.чл.238, ал.2 от ГПК не подлежи на инстанционен контрол, то няма пречка правилността му да бъде обсъдена във въззивното производство, тъй като впрочем това е основният довод, който се навежда от въззивника за недопустимост на произнесения съдебен акт.

Трайно установената съдебна практика е еднопосочна, а именно, че съдът дължи произнасяне по предявения иск, освен ако е десезиран с оттеглянето му, отказ от иска или съдебна спогодба, а при действието на новия ГПК – с пасивното поведение на страните при условията на чл.238 от ГПК /Определение № 988 от 31.07.2009 г. на ВКС по Г. д. № 479/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. Б/. И тъй като в настоящия случай точно това е било поискано от него – да прекрати делото поради наличие на предпоставките по чл.238, ал.2 от ГПК, то незаконосъобразно съдът е продължил разглеждането на спора и се е произнесъл по него.

Безсъмнено, ответникът по иска е разполагал с възможността да поиска прекратяване на производството, тъй като ищецът не е взел становище по отговора на исковата молба, не е изпратил представител в съдебно заседание и не е заявил, че желае делото да се гледа в негово отсъствие. При тези предпоставки ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски /но няма да се формира сила на пресъдено нещо, че правото не съществува/; или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако делото бъде прекратено и ищецът предяви отново същия иск, той може да ползва събраните по първото дело доказателства само ако за тяхното събиране има трудно преодолима пречка. Такова искане за прекратяване той е сторил многократно в хода на процеса. Районният съд обаче го е оставил без уважение, без да се мотивира за това си решение, и се е произнесъл със своя акт, като е разгледал спора по същество.

Впрочем, следва да се отбележи за пълнота, че възможностите по чл.238 от ГПК, които съдът предоставя на страните, служат за дисциплинирането им в процеса, а едно такова прекратяване на производството при наличие на кумулативно изискуемите се предпоставки по чл.238, ал.2 от ГПК и направено искане от ответника в този смисъл, не накърнява по никакъв начин правата на ищеца, тъй като той разполага с възможността по чл.238, ал.2, изр. последно.

Водим от изложеното, Окръжният съд намира, че атакуваното решение №№177 от 26.01.2011г., постановено по Г.д.N 1582/2010г. по описа на Кърджалийският районен съд следва да се обезсили като недопустимо, а производството по делото следва да се прекрати.

При този изход на делото и при искане от страна на въззивника за присъждане на деловодни разноски, такива му се следват в размер на 77лв., платени за ДТ за образуване на въззивното производство, които следва да се възложат в тежест на въззиваемия „П.” , Г.Р..

Ето защо, и на осн.чл.273, ал.3 във вр. с чл.269, изр. първо, предл.2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №177 от 26.01.2011г., постановено по Г.д.N 1582/2010г., Кърджалийският районен съд и прекратява производството по Г.д.№ 1582/2010г. по описа на КРС.

ОСЪЖДА П.” , Г.Р., ЕИК ****, да заплати на „П.” , Г.К., ЕИК ***, деловодни разноски в размер на 77лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.