ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 854
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110163627 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от ................ ЕИК ..........., срещу ................., ЕИК
............. със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж.
С. К. за осъждане на сума в размер на 1 205,50 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Налице са предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно заседание и
изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:
В исковата молба е изложено, че на 06.11.2022г. на път PDV-1003 в зоната на 7 км,
община А., водачът на МПС марка „.............“ с peг. № ............ - Г. Ч. се движи с несъобразена
с пътните условия скорост и мокра пътна настилка, поради което на остър десен завой губи
контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и по негова вина
реализира пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се автомобил марка
„........... модел .......... “ с peг. № ................ След първоначалния удар МПС марка .............“ се
завърта и със задната си част се удря в крайпътно дърво.
Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за лек автомобил
марка „.......... модел „.........“ с per. № ............. е налице валидна застраховка „Каско
Стандарт“, сключена в ...............“ - полици с № ................. След подадено заявление в
................“ е образувана щета № .............. изготвени са опис, опис-заключение по претенция и
проформа фактура, въз основа на които е установено, че ремонтът на автомобила е
икономически нецелесъобразен, т.е. налице е „тотална щета“.
Предвид уврежданията по посочения автомобил, се е наложило същият да бъде
репатриран, за което доверителят ми е признал разходи в размер на 205,50 лева. Във връзка с
гореизложеното ................“ е определило застрахователно обезщетение при условията на
„тотална“ щета в размер на 35 010,30 лева, от които 34 804,80 лева обезщетение за
автомобила и 205,50 лева разходи за репатриране. От така определеното обезщетение е
приспадната дължима премийна вноска по застрахователния договор в размер на 1 060,80
лева и на собственика на увредения автомобил е изплатена сума в размер на 33 949,50 лева с
преводно нареждане от 20.12.2022г.
Съгласно съставения Протокол за ПТП № ................от 06.11.2022г.,
пътнотранспортното произшествие било настъпило по вина на водача на МПС марка
„............ с per. № ..............., който е представил за управлявания от него автомобил сключена с
ответното дружество валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“.
Посоченото обстоятелство се потвърждава и от извършената справка в Информационната
система на Гаранционен фонд.
1
Във връзка с гореизложеното и на основание КЗ до ................. била изпратена
регресна покана за заплащане на горепосочената сума, вкл. 25,00 лева ликвидационни
разноски за обработка на щетата. Към поканата били приложени всички необходими
доказателства за установяване на гореописаната щета в оригинал. Ответното дружество
отказало да заплати дължимата сума.
.................... предявило частичен иск в размер на 27 000,00 лева, от които: 26 794,50
лева - част от платеното обезщетение за причинените вреди по МПС в общ размер на 34
804,80 лева и 205,50 лева -разноски за репатриране на автомобила. В тази връзка било
образувано т.д.1023/23 по описа на 6-12 състав на СГС. С влязло в сила решение от
16.09.2024г. съдът уважил предявения иск, като приел за установено и доказано, че
действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на произшествието е в
размер на 40 000,00 лева, като след приспадане на 30 % запазени части при условията на
тотална щета, обезщетението следва да се определи в размер на 28 000,00 лева.
Във връзка с гореизложеното и доколкото уваженият частичен иск за вредите по
процесното МПС е в размер на 26794,50 лева, предявява настоящата искова молба за
заплащане на разликата между приетия от съда действителен размер на вредите и
уважения частичен иск, а именно за сума в размер на 1 205,50 лева.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати сума в размер на 1 205,50 лева /хиляда
двеста и пет лева и петдесет стотинки/ - остатък от регресно вземане по щета №
470422222260532 и законна лихва от момента на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на присъдената сума, както и сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, вт.ч. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ с който не оспорва иска. Моли да не се
назначават експертизи.
Съдът счита следното:
Правна квалификация: предявени са обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1.
наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата –
в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, т. е. противоправно деяние, което да е
извършено виновно, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка
причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника, в случай, че ищецът
установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и
оборване на презумпцията на виновност на водача. В тежест на ответника, в случай, че
ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже изпадането в забава на ответника за главното задължение, както и размера на
законната лихва за забава за процесния период.
По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства и снимков материал, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената
им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
2
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.02.2025 г. от 09:45 ч. за която
дата и час:
Да се призоват страните, като им се връчи препис и от настоящото определение;
На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба;
ПРИЕМА представените с исковата молба и с молба вх. № 364431/13.11.2024 г.
документи като писмени доказателства.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в обстоятелствената
част на определението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито съдебно заседание
да изложат становището си по съдържащия се в настоящото определение проект на доклад и
да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че по арг. от разп. на чл. 41 от ГПК, страната, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на
посоченото задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на осн. чл. 238. (1) ГПК, че ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232,изречение
второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и
ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по
делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се
прекратява.
УКАЗВА на страните възможността да ползват медиация за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3