ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260231, 05.10.2020г., Пловдив
Пловдивски
Окръжен съд VІ граждански състав,
На
десети октомври две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
частно
гражданско дело № 2262 по описа за 2020
година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.122 от ГПК
.
Производството е образувано с оглед
повдигната препирня за подсъдност с определение № 8894/28.09.2020г., по гр.д.№ 10516/2020,
ПРС, за определяне на местно
компетентния съд по предявен иск от Р.Н.Д.
против „Аит интернешънъл транспорт“ ЕООД с пр. осн. чл. 200 от КТ за заплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди получени от трудова
злополука на 14.12.2019г.. Първоинстанционният съд е счел, че с оглед
твърдението на ищеца, че обичайното място на полагане на труд е гр. Варна, местната подсъдност на така предявените искове
следва да се определи по реда на чл.114 от ГПК, а именно – РС-Варна. Делото е
било изпратено в ПРС от РС-Варна, т.к. по възражение на ответника е прието, че
подсъдността следва да бъде определена по седалището на ответника, поради което
и ПРС повдига настоящата препирня за местна подсъдност.
Съдът, като обсъди данните по делото, намери за установено
следното :
Производството е образувано пред РС, Варна по искова молба
на Р.Д. против „Аит интернешънъл транспорт“ с пр. осн. чл.200 от КТ. Образувано
е гр.д.№4310/20, РС, Варна, по което в срока за отговор на исковата молба
ответното дружество е направило възражение за местна подсъдност. Съдът с
Определение № 9316/2020г., съдът е приел, че местната подсъдност следва да се
определи по общия ред – по седалището на ответника, поради което и е прекратил
производството и е изпратил делото на РС-Пловдив. С определение № 8894/28.09.2020г., по гр.д.№
10516/2020, ПРС е застъпено становище,
че работникът има правото да избере местната подсъдност и по обичайното място,
на което полага труд – чл.114 от ГПК. Посочено е, че в този случай, в тежест на
работодателя е доказване неоснователността на твърденията на работника, като
при позитивно доказване , последният би носил имуществена отговорност за
сторените разходи. Цитирана е и практика на ВКС в тази насока – О № 115/28.02.2017,
ч.гр.д. № 701/2017, 4г.о., О №
4/04.01.2019, ч.гр.д. № 477/2018, 4 г.о..
С цитираното
определение РС-Пловдив е повдигнал препирня за подсъдност, както вече бе
посочено.
Местната подсъдност се определя по
правилата на чл.105 и сл. от ГПК, като общото правило е, че местно компетентен
е съдът по постоянния адрес или седалището на ответника. Следващите норми
въвеждат отклонение от тази подсъдност в различни хипотези, като съгл. чл. 114
от ГПК, исковете на работника против работодателя могат да бъдат предявени и по
мястото на обичайно полагане на труд. Безспорно предявените искове с пр. осн.
чл.200 от КТ са предявени от работник против работодател. Ищецът е изложил
твърдения, че обичайното място на полагане на труд е гр. Варна, независимо от
записванията в трудовия му договор, че мястото на работа е гр. Пловдив, т.к.
той тръгвал на курсовете, които изпълнявал като международен шофьор от гр.
Варна. Следва да се подчертае, че законодателят е предвидил изключение от
общата местна подсъдност за работници , като е предоставил възможността да
предявяват исковете си срещу работодателя именно по мястото на което обичайно
полагат труд, т.е. целта е да се облекчи редът, по който те могат да защитят
правата си именно в района на фактическите отношения с работодателя, а не на
документално оформените такива. Както е подчертал и ВКС във второто цитирано определение подсъдността
по чл.114 от ГПК се определя от действителното място, в което се осъществяват
трудовите правоотношения, предмет на делото. Посочено е и , че доколкото
местната подсъдност е относителна процесуална
предпоставка, за която съдът следи а нея по отвод на ответника, то в тежест
именно на ответника е доказването й. При доказване на твърдение, че ищецът е злоупотребил
с правото си и посочените от него факти, обуславящи местната подсъдност са
неверни, той отговаря за вреди на основание чл. 3 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира че в
случая местно компетентен е РС Варна, в чийто район се твърди да е обичайното полагане на труд от ищеца.
Повдигнатата препирня за подсъдност е основателна и делото следва да се изпрати
на РС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ето защо и на
основание чл. 122 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН по
правилата на местната подсъдност да разгледа исковата молба с вх. №26007/07.05.2020
г., подадена от Р.Н.Д. срещу „ Аит интернешънъл транспорт“ ЕООД, ЕИК **********,
за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова
злополука на 14.12.2019г. е Районен съд-Варна.
Делото да се изпрати
на Районен съд-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
Копие от настоящото
определение да се изпрати на Районен съд –Пловдив съд за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :