Решение по дело №1875/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 382
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Мирослава Кацарска
Дело: 20221100501875
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева

Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20221100501875 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.
Образувано е по няколко жалби, подадени от длъжниците М.Г. С.-К. и Н.И. К. срещу
действия на ЧСИ С.Я. по изп.дело №2652/2021г. Жалбите са съответно с вх.№
60290/29.12.2021, № 02515/17.01.2022 г., и № 04145/26.01.2022 г. Първата жалба с вх. №
60290/29.12.2021г., изхожда от М.Г. С.К., така и от Н.И. К., двамата представлявани от адв.
Г.В., като се претендира да се отмени постановлението за разноски по образуваното
изпълнително дело, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.
№60442/20.12.2021г. Твърди се също, че изпълнителният лист, въз основа на който е
образувано делото, е обезсилен и производството следва да се прекрати, поради което се
иска отмяната на постановлението за разноски. Твърди се, че по предходното изп.дело
№1571/2015г. на Б.та са разпределени описаните суми, в общ размер на 31929,17 лв., като е
отделена сума за взискателя, която и до момента се държи от ЧСИ, тъй като „Б. ДСК“ АД не
е представил изпълнителен титул. Твърди, че изпълнителното дело подлежи на прекратяване
на основание чл. 433, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като изпълнителното производство се прекратява,
когато изпълнителния лист бъде обезсилен, а в случая това било така. Предвид горното по
тази жалба се претендира отмяна на постановлението за разноски, обективирано в поканата
за доброволно изпълнение, с което са начислени 2130,57 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ
за образуване на изпълнително дело по обезсилен пет години преди това изпълнителен лист.
Втората жалба с вх.№02515/17.01.2022г. е от М. С.-К. срещу отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело, обективиран в разпореждане с изх.№1121/10.01.2022г.
Жалбоподателката сочи, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от
1
06.02.2014г., издаден по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№5313/2014г. на СРС, 64
състав. Твърди, че тя и другият длъжник по заповедта Н. К. са подали възражения и е било
образувано гр.д.№10328/2016г. на СГС, 1-5 състав, което към момента е обявено за
решаване. Твърди, че с описаните две определения е отменено разпореждането за незабавно
изпълнение и обезсилен изпълнителния лист за посочените суми – над 660,44 евро и
разноски. Твърди, че предходното изпълнително дело № 1571/2015г. е прекратено, но по
същото по сметка на ЧСИ е отделена сумата от 14 801,21 лв. за Б.та. Твърди, че по
наложения запор „Общинска Б.“ АД на 30.12.2021г.е удържал от сметката й първия размер
на претендираната сума от 26 337,185 лв. и я е превел на ЧСИ. Счита, че отказът на ЧСИ да
прекрати изпълнителното дело е незаконосъобразен, тъй като изпълнителният лист, въз
основа на който е образувано делото, е обезсилен за посочената сума, а сумите, за които не е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение са преведени на „Б. ДСК“ още на
26.02.2016г. Твърди, че Б.та към момента не разполага с изпълнително основание или
изпълнителен титул. Предвид горното претендира отмяна на отказа и прекратяване на
изпълнителното дело. С третата жалба с вх.№04145/26.01.2022г. М.Г. С.-К. обжалва
постановлението за разноските на ЧСИ Я., обективирано в акт, съобщен с изх.
№3011/21.01.2022г., с който ЧСИ е отказал да измени разноските. Съображенията са
идентични на гореизложените, като се твърди, че е уведомена за отказа на 25.01.2022г.
Взискателят „Б. ДСК“ АД е получил преписи от жалбите с приложените съобщения
съответно на 31.01.2022г. и на 16.02.2022г. и не е подал отговор.
ЧСИ С.Я. е изложил подробни писмени мотиви, в които сочи, че първата жалба счита
за недопустима, тъй като е директно адресирана до съда, а относно разноските първо следва
да се поиска изменението им от ЧСИ и едва след това неговият акт подлежи на контрол за
законосъобразност. По същество счита, че жалбите са и неоснователни, тъй като не са
налице предпоставките по чл. 433 ал.1 от ГПК и понеже длъжникът не е платил сумите
преди образуването на изпълнителното дело, дължи същите. Описва в мотивите, че са
начислени следните такси: в общ размер на 123.70 лв., а именно: т.1-24лв. /с вкл. ДДС/; т.з -
3 бр. /справка ГРАО, БНБ и НОИ/ - 18.00лв. /с вкл. ДДС/; т.5-24лв. /с вкл/ ДДС/; по Т.4-
12.00 лв. /с вкл.ддс/ по Т.9 - 2бр. /запор върху банкови сметки и запор върху трудово
възнаграждение -36 лв. /с вкл. ДДС/, както и държавни такси в размер на 9.70 лв.
Дължимата пропорционална такса по Т.26 от ТТР към ЗЧСИ, обективирана в поканата за
доброволно изпълнение, към 03.01.2022г. възлизала на 2006.87 лв., като размерът на
пропорционалната такса се определя като се вземат предвид „паричното вземане и
„събраната сума“, като вземането на взискателя по изпълнителния лист е 24282.52 лв., от
което следва, че размерът е правилно определен. По втората жалба ЧСИ сочи, че
изпълнителният лист, по силата на който е образувано изп.дело Ко 20218440402652, е
обезсилен само по отношение на длъжника П. К., поради което с разпореждане за
образуване от 20.12.2021г. е отказано производството да се образува срещу него. На
10.03.2016г. с определение по в.ч.гр.дело № 1655/2016г. на Софийски градски съд, по
отношение на длъжника М. С.К. е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, но
2
изпълнителният лист не е обезсилен. Към днешна дата е висящо исково производство по
гр.дело 10328/2016г. по описа на Софийски градски съд, заведено по реда на чл. 422 от ГПК
за установяване съществуването на вземането на „Б. ДСК“ АД, по което все още няма влязло
в сила решение за размера и съществуването на вземането. Според ЧСИ съгласно Решение
№ 17/07.02.2018г. на ВКС по т.д. 539/2017г., тк, II т.о отмяната на разпореждането за
незабавно изпълнение по реда на чл. 419, ал.1 от ГПК не води до обезсилване на самата
заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, а последица е,
че самата заповед вече не подлежи на незабавно изпълнение до влизане в сила на решението
по иска по чл. 422, ал.1 от ГПК. Според ЧСИ отмяната на разпореждането за незабавно
изпълнение не води до автоматично обезсилване на изпълнителния лист, от което следва, че
е налице валиден акт, подлежащ на изпълнение. Изпълнителното производство е спряно на
осн.чл. 432 от ГПК до представяне на влязло в сила решение по иска по реда на чл. 422 от
ГПК, предявен от взискателя „Б. ДСК“ АД и са вдигнати всички наложени обезпечителни
мерки. Предвид горното претендира отхвърляне на жалбите.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по изпълнителното дело,
изпратено в заверен препис, намира следното:
Изпълнителното дело № 20218440402652 е образувано но молба на взискателя „Б.
ДСК“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.02.2014г. по гр.дело №
5313/2014г. по описа на Софийски районен съд, 64 състав срещу Н.И. К. и М.Г. С.-К.,
съгласно който те са осъдени да заплатят солидарно на взискателя следните суми: 20503.20
евро - главница, ведно със законната лихва от 31.01.2014г. до окончателното й плащане,
заемни такси в размер на 403.77 евро, договорна възнаградителна лихва в размер на 2330.54
евро, наказателна лихва в размер на 1858.20 евро и 1922.49 лв. разноски по гражданското
дело. По горепосочения изпълнителен лист е било образувано предходно изпълнително дело
под № 20158440401571, което е прекратено на осн.чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК с постановление
от 25.11.2021г. На 30.09.2015г. с определение по в.ч.гр.дело No 8778/2015г. на Софийски
градски съд, по отношение на Н. К. е отменено разпореждане за незабавно изпълнение по
ч.гр.дело № 5313/2014г. на Софийски районен съд, 64 състав и е обезсилен издадения
изпълнителен лист. за сумата над 660.44 евро - неплатени вноеки по договор за кредит и над
25.83 лв. - държавна такеа и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. На 10.03.2016г. с
определение по в.ч.гр.дело № 1655/2016г. на Софийски градски съд, възз. II -Б състав по
отношение на длъжника М. С.К. е отменено разпореждане за незабавно изпълнение по
ч.гр.дело № 5313/2014г. на Софийски районен съд, 64 състав за сумата над 660.44 евро-
неплатени вноски по договор за кредит и над 25.83 лева - държавна такса и 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, като обжалваното разпореждане е потвърдено в
останалата част. Изпълнително дело 20218440402652 е образувано само срещу длъжника М.
Г. СП. за сумата от 15189.43 лв. главница, ведно със законната лихва от 27.02.2016г. до
окончателното й изплащане, тъй като по прекратеното изп.дело 20158440401571 на
26.02.2016г. е извършено разпределение на постъпила по делото сума от публична продан
на недвижим имот в размер на 70 500 лв. и е погасен част от дълга по изпълнителния лист.
3
След извършеното разпределение е останала непогасена главница в размер на 15189.43 лв.
За взискателя и ипотекарен кредитор с първа по ред ипотека ..Б. ДСК“ АД е запазена по
сметка на съдебния изпълнител обща сума в размер на 14801.21 лв. до представяне на
изпълнителен лист или до отмяна на обезпечението на осн.чл. 459 от гпк. С разпореждане от
20.12.2021г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника М. К.а, открити в
„Общинска Б.“ АД, както и запор върху трудовото възнаграждение, което получава в „5-то
ОУ Иван Вазов“.
С разпореждане от 20.01.2022г., ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника
М. К.а, за отмяна на постановлението за разноски. Длъжникът е уведомен за разпореждането
на 25.01.2022г.
След молба искане от длъжниката за прекратяване на делото, от страна на взискателя
е постъпило становище чрез юриск. Каменополски, с която се оспорва искането, като с
разпореждане от 10.01.2022г. е оставено без уважение искането по подробно изложените
мотиви. За горното длъжницата е уведомено със съобщение, връчено й на 11.01.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 от
ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния
изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435
ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва постановеното относно разноските, а съгласно
чл. 435, ал.2т.6 – отказа на ЧСИ да спре, прекрати или приключи принудителното
изпълнение. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува
разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с
които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба
даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които
страната по делото счита, че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ
съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в двуседмичен срок от съобщението за извършеното
действие. В настоящия случай жалбата срещу отказа на ЧСИ да измени постановеното
относно разноските и отказа да прекрати изпълнителното производство са процесуално
допустими, подадени в срок и следва да се разгледат по същество.
Първата жалба, която е срещу разноските, с вх.№ вх. № 60290/29.12.2021г., подадена
от М.Г. С.К., така и от Н.И. К., двамата представлявани от адв. Г.В., срещу разноски по
образуваното изпълнително дело, така както са обективирани в покана за доброволно
изпълнение с изх.№60442/20.12.2021г. се явява недопустима и преждевременно подадена.
По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата, окръжният
съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността
на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение №
170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по
ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение №
4
1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе
съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или
намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, и едва след
това разноските подлежат на съдебен контрол. Първата жалба е подадена директно срещу
описаните разноски в поканата за доброволно изпълнение и то още преди да е връчена
същата, без да има произнасяне на ЧСИ по разноските, и следователно е недопустимо
директното им обжалване. Следва да се отбележи, че предвид отказът на ЧСИ да се образува
изпълнително производство срещу Н. К., последният пък не се явява и активнолегитимиран
да обжалва акт на ЧСИ, доколкото не е страна по изпълнителното дело. Следователно
първата жалба се явява процесуално недопустима, но няма основание за връщане на делото
за изричен акт от ЧСИ относно разноските, тъй като такъв е последвал и той е предмет на
обжалване с втората жалба, която ще бъде разгледана по същество.
Втората жалба с вх.№04145/26.01.2022г. М.Г. С.-К. обжалва постановлението за
разноските на ЧСИ Я., обективирано в акт, съобщен с изх.№3011/21.01.2022г., с който ЧСИ
е отказал да измени разноските, е прецесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна. За разноските в изпълнителното производство специалната разпоредба на чл.
79 от ГПК предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако
делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в
случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда, което също не е налице. Извън горепосочените хипотези разноските по изпълнението
се възлагат на длъжника. Следователно в случая независимо от това дали ответникът-
длъжник е дал повод за образуване на изпълнителното дело или не, след като не е платил
изцяло доброволно и преди подаване на молбата цялата присъдена сума, то очевидно е, че
разноските следва да му се възложат на него. Законодателят не е предвидил длъжникът да се
освобождава от отговорност за разноски и да не дължи такива, дори и да плати в срока по
поканата за доброволно изпълнение, поради което разноски на взискателя се дължат, но е
спорен техния размер. В случая, съдът, обаче, намира, че е видно от данните по делото, че се
касае за изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден в полза на „Б. ДСК“
АД по ч.гр.д.№5313/2014г. на СРС, 64 състав, а именно по заповедно производство, а е
безспорно, че разпореждането за незабавно изпълнение, въз основа на което по заповедното
производство се издава изпълнителен лист на заявителя е отменено. Безспорно е, че с
определение от 10.03.2016г. по ч.гр.д.№1655/2016г. на СГС е отменено разпореждането за
незабавно изпълнение за вноските над 660,44 евро, които са с ненастъпил падеж. Макар, че в
акта на СГС няма изричен диспозитив относно обезсилване на изпълнителния лист, то е
безспорно в теорията и практиката, че след отмяна на незабавното изпълнение, заповедта не
подлежи на принудително изпълнение, освен при решение по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземането. Такова решение в полза на Б.та няма данни да е постановено
към момента. Налице е константна практика на ВКС, обективирана и в представеното от
жалбоподателката решение, и в други такива, че последица от уважаването на частната
жалба срещу разпореждането на заповедння съд, с което е допуснато незабавно изпълнение
5
и е издаден изпьлнителен лист, е не само отмяна на разпореждането в тази част, но и
обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга самата заповед за изпълнение, но
тя ще съставлява съдебно изпълнително основание само в случай на успешно процеден
исков процес по положителння установнителен иск по чл.422, вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Предвид горното, макар в акта на СГС да не е изрично обезсилен изпълнителния титул, а
именно издадения изпълнителен лист, то е отменено разпореждането за незабавно
изпълнение по заповедта, поради което за разликата над 660,44 евро, взискателят няма
изпълнителен титул. От данните по делото и отбелязванията по представения изпълнителен
лист за платени по него суми е видно, че са платени повече от разностойността на 660,44
евро и то през 2015г. и 2016г. Следователно, въпреки това, че изпълнителният лист не е
обезсилен изрично, то с отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение е отпаднала
възможността за заявителя без да има постановено в негова полза решение по чл. 422 от
ГПК да получи принудително изпълнение на вземането си по заповедта. Предвид горното
съдът споделя изцяло доводите на жалбоподателката, че не следва да дължи разноски по
неправилно образуваното изпълнително дело, т.е. при липса на изпълнителен титул, поради
което следва да бъде отменено обжалваното постановление на ЧСИ относно разноските по
изпълнителното дело.
По частната жалба с вх.№02515/17.01.2022г. е от М. С.-К. срещу отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното дело, обективиран в разпореждане с изх.№1121/10.01.2022г.,
съдът препраща към горните мотиви. Безспорно е, че изпълнителното дело е образувано по
изпълнителен лист, издаден в полза на „Б. ДСК“ АД по ч.гр.д.№5313/2014г. на СРС, 64
състав, а именно по заповедно производство, а е безспорно, че разпореждането за незабавно
изпълнение, въз основа на което по заповедното производство се издава изпълнителен лист
на заявителя е отменено. Безспорно е, че с определение от 10.03.2016г. по ч.гр.д.
№1655/2016г. на СГС е отменено разпореждането за незабавно изпълнение за вноските над
660,44 евро, които са с ненастъпил падеж и посочените разноски. Размерът на същите не
надхвърля сумите, за които върху гърба на изпълнителния лист е отразено плащане,
извършено в периода 2015-2016г. Липсват данни след отмяната на разпореждането за
незабавно изпълнение към настоящия момент в полза на Б.та да има постановено уважаващо
иска й решение по чл. 422 от ГПК, като една при постановяване на такова, ще бъде издаден
на Б.та нов изпълнителен лист въз основа на решението и заповедта. Макар, че в акта на
СГС за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение няма изричен диспозитив
относно обезсилване на изпълнителния лист, то е безспорно в теорията и практиката, че след
отмяна на незабавното изпълнение, заповедта не подлежи на принудително изпълнение,
освен при наличие на решение по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането. Такова
решение в полза на Б.та няма данни да е постановено към момента, макар да е висящ спора.
Налице е константна практика на ВКС, обективирана и в представеното от
жалбоподателката решение, и в други такива, че последица от уважаването на частната
жалба срещу разпореждането на заповедння съд, с което е допуснато незабавно изпълнение
и е издаден изпьлнителен лист, е не само отмяна на разпореждането в тази част, но и
обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга самата заповед за изпълнение, но
6
тя ще съставлява съдебно изпълнително основание само в случай на успешно процеден
исков процес по положителння установнителен иск по чл.422, вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Предвид горното, макар в акта на СГС да не е изрично обезсилен изпълнителния титул, а
именно издадения изпълнителен лист, то е отменено разпореждането за незабавно
изпълнение по заповедта, поради което за разликата над 660,44 евро, взискателят няма
изпълнителен титул. Ето защо ново изпълнителното дело въз основа на този изпълнителен
лист не е следвало да бъде образувано, но същевременно предвид липсата на изричен
диспозитив в акта на СГС не е налице изричната хипотеза на чл. 433, ал.1т. 3 от ГПК, а би
следвало да е налице хипотезата на чл. 433, ал.1 т.4 от ГПК, а именно с влязъл в сила
съдебен акт е отменен акта, въз основа на който е издаден изпълнителния лист. Ноторно е,
че изпълнителният лист по заповедта по чл. 417 от ГПК се издава въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение, което в случая е отменено за разликата над
горепосочената сума. С оглед горното съдът намира, че следва да се отмени отказа на ЧСИ
за прекратяване на изпълнителното производство, но предвид факта, че той е разгледал само
хипотезата на чл. 433, ал.1 т.3 от ГПК, а е следвало по искането на длъжницата да обсъди
всички изложени факти, съдът намира, че следва да се върне произнасянето на ЧСИ по
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1 т.4 от ГПК, което се
извежда от изложеното в молбата. Прекратяване на изпълнителното дело директно от съда
не е вариант, предвид факта, че е контролно-отменителна инстанция и не следва да се
произнася за първи път по дадено основание. Ето защо, уважавайки и тази жалба на
длъжницата съдът ще върне делото на ЧСИ за изрично произнасяне по исканото
прекратяване на горепосоченото основание.
Воден от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№04145/26.01.2022г., подадена от М.Г. С.-К., със съдебен
адрес – гр. София, ул.“*******3 – адв. В. постановлението за разноските на ЧСИ Я.,
обективирано в отказ да бъдат изменени по разпореждане от 20.01.2022г., съобщено с писмо
с изх.№3011/21.01.2022г.
ОТМЕНЯ по жалба с вх. №02515/17.01.2022г., подадена от М. С.-К., със съдебен
адрес – гр. София, ул.“*******3 – адв. В. отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело,
обективиран в разпореждане от 10.01.2022г., съобщено с писмо с изх.№1121/10.01.2022г.,
като ВРЪЩА на ЧСИ за произнасяне по прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал.1 т.4 от ГПК.
Прекратява производството по жалба с вх. № 60290/29.12.2021г., подадена от М.Г.
С.К., и от Н.И. К., двамата представлявани от адв. Г.В., със съдебен адрес – гр. София,
ул.“*******3 срещу постановлението за разноски по образуваното изпълнително дело,
обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.№60442/20.12.2021г., като
преждевременно подадена и недопустима.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на ЧСИ Я..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8