РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 18 декември 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на девети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 208 по описа за 2018 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД
Производството е образувано по искова
молба от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „О.П." ****, п. к. ****, представлявано от Д.Б.Ш.- И.Д.и М.И.В.- прокурист, чрез адв. П.В.П.от САК
, преупълномощен от Адвокатско дружество „Т.И.Г.", ЕФН **********, БУЛСТАТ
********, против ответниците: „Е.Т.И.Г.“ ООД ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: с. Д., Област Ловеч, Община Луковит, ул. „Х.Б..“ ***,
представлявано от С.П.С. и А.И.Д.; С.П.С., с ЕГН **********,*** и Д.П.С., с ЕГН **********,***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца от ответниците при условията на солидарност за следните суми:
12 700,23 лева – главница за периода от 21.09.2016 г. до 09.05.2017 г.;
126,67 лева – договорна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 20.03.2017 г.;
983,93 лева – мораторна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 09.05.2017 г. и
93,86 лева – дължими за периода от 10.10.2016 г. до 09.05.2017 г. такси по
Договора за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL 41292/12.12.2012
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.05.2017 г. /датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 ГПК/, за които суми по ч.гр.д. №
865/2017 г. по описа на Районен съд – Ловеч са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
В исковата молба, уточнена относно датата на предсрочната
изискуемост в първото съдебно заседание, ищецът излага, че съгласно Договор за
банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL 41292/12.12.2012 г. е
предоставил на първия ответник „Е.Т.И.Г." ООД кредит в размер на
40 000 лева за посрещане на извънредни нерегулярни нужди от оборотни
средства за срок от 60 месеца, считано от датата на откриване на заемната
сметка по кредита, която в случая е 14.12.2012 г. и при
уговорени в договора условия. Кредитополучателят дължи годишна лихва,
включваща действащия базов лихвен процент за малки фирми /БЛПМФ/ в лева обявен
от Банката, намален с 4.2 пункта, но не по-ниска от 8%. Към датата на
подписване на Договора, обявеният от Банката БЛПМФ за лева е 14.1 %. В чл.6,
ал.1 от договора е уговорено Кредитополучателят да заплаща на Банката такса
одобрение в размер на 1.5% върху размера на кредита, но не по-малко от 200
лева, платима еднократно при откриване на заемната сметка по кредита, а в чл.
6, ал.4 е уговорено Кредитополучателят да заплаща на Банката комисиона за
управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната
погасителна вноска, в размер на 0.05% върху размера на непогасената главница по
кредита, считано към същата дата. Твърди се, че с подписване на договора
вторият и третият ответник /С.П.С. и Д.П.С./ и А.И.Д. са встъпили при условията
на чл. 101 от ЗЗД и като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя „Е.Т.И.Г.“
ЕООД. Съгласно Извлечение от счетоводните книги на банката от 09.05.2017 г.
кредитополучателят е изпаднал в забава и не е заплатил 8 бр. погасителни вноски
по главницата и 8 бр. погасителни вноски по лихвата. Поради изпадането в забава
за плащане на дължимите погасителни вноски по главница и лихва по кредита от
страна на кредитополучателя, на основание чл. 27, ал.1, б. „в“ от договора за
банков кредит, банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем преди
крайния срок на погасяване, като в тази връзка
е изпратила нотариални покани до кредитополучателя и съдлъжниците, с
които кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем преди крайния срок на
погасяване и на длъжниците е даден 7 дневен срок за доброволното погасяване на
задълженията по договора. Нотариалните покани са връчени, както следва: на
кредитополучателя връчена чрез помощник-нотариус по заместване Н.Н.при Нотариус
Б.М..с рег****на НК, с район на действие РС-Луковит, на дата 15.06.2016 г. и
получена лично от управителя на адресата С.П.С.
срещу разписка; на съдлъжника С.П.С.
/втория ответник/ - чрез същия нотариус, на същата дата и получена лично от
адресата срещу разписка, и на съдлъжника Д.П.С. /третия ответник/ - чрез същия
нотариус, на дата - 13.06.2016 г. и получена лично от адресата срещу разписка.
Предсрочната изискуемост на вземането по кредита е настъпила на 20.03.2017 г. –
датата, на която е връчена последната нотариална покана до солидарните
длъжници. Предвид извършено от
кредитополучателя частично плащане на задълженията по договора, банката не е
предприела действия за събиране по съдебен ред на остатъка от задължението.
Впоследствие плащанията отново са преустановени. В тази връзка банката
изпратила до длъжниците втори нотариални покани, с които отново били поканени
да заплатят в 7-дневен срок остатъка от просрочените от тях задължения по
прекратения договор за банков кредит. Тези нотариални покани са връчени на
длъжниците, както следва; на кредитополучателя връчена чрез помощник-нотариус
по заместване Н.Н.при Нотариус Б.М..с рег****на НК, с район на действие
РС-Луковит, на дата 08.03.2017 г. и получена лично от управителя на адресата
срещу разписка; на съдлъжника С.П.С. - чрез същия нотариус, на същата дата и
получена лично от адресата срещу разписка, и на съдлъжника Д.П.С. - чрез същия
нотариус, на дата - 20.03.2017 г. и получена лично от адресата срещу разписка.
Независимо от отправените им втори нотариални покани за
плащане, длъжниците не са погасили дължимите от тях суми. На 11.05.2017 г.
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците, по което е образувано ч.гр.д. № 865/2017 г. по описа на
Районен съд – Ловеч, като е постановено незабавно
изпълнение и са издадени Заповед за изпълнение № 575 от 12.05.2017 г. и
Изпълнителен лист от 12.05.2017 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 819/2017 г. при ЧСИ В.Л.П.с рег. ****на КЧСИ и с район на
действие ОС – Ловеч. Поради направени в срок възражения от длъжниците съдът е
указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането, като съобщението е
получено от ищеца на 16.03.2018 г., с което и обосновава правния си интерес от
предявяване на иска. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде
установено по отношение на ответниците „Е.Т.И.Г.“ ООД, С.П.С. и Д.П.С., че
същите дължат солидарно на ищеца „Ю.Б.“ АД следните суми: 12 700 – главница
за периода от 21.09.2016 г. до 09.05.2017 г.; 126,67 лева – договорна лихва за
периода от 21.09.2016 г. до 20.03.2017 г.; 983,93 лева – мораторна лихва за
периода от 21.09.2016 г. до 09.05.2017 г. и 93,86 лева – дължими за периода от
10.10.2016 г. до 09.05.2017 г. такси по Договора за банков кредит Продукт
„Бизнес кредит" № BL 41292/12.12.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2017 г.
/датата на депозиране на заявлението по чл. 417
ГПК/, за които суми по ч.гр.д. № 865/2017 г. по описа на Районен съд –
Ловеч са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноските в заповедното и в
исковото производство.
В
срока по чл. 131 от ГПК от ответниците са получени отговори на исковата молба,
с които оспорват изцяло предявения иск като неоснователен.
В отговора ответното дружество „Е.Т.И.Г.“ ООД не
оспорва сключването на Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
кредит" № BL 41292/12.12.2012 г. Оспорва размера, периода и начина на формиране на претенциите за
главница, договорна /възнаградителна/ лихва, мораторна лихва и такси, както и
претендираните разноски в заповедното и исковото производство. Възразява
относно начина на изчисляване на лихвите по договора. Въвежда твърдения, че
банката едностранно многократно е променяла /увеличавала/ размера на лихвения
процент /годишната лихва/ по кредита при липса на яснота за критериите и
причините за това и без да информира за
промяната, както и за размера на вноските след промяната кредитополучателя на
хартиен или друг траен носител. Поради това счита, че получената от ищеца в
повече възнаградителна лихва е получена без правно основание, поради което е
недължимо платена и следва да бъде върната. Оспорва изцяло по съдържание
приложеното към исковата молба извлечение от счетоводните книги на ищеца.
В
отговора ответникът С.П.С. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва размера, периода и начина на
формиране на претенциите за главница, договорна /възнаградителна/ лихва, мораторна
лихва и такси, както и претендираните разноски в заповедното и исковото
производство. Прави възражение за нищожност на договора за банков кредит по
отношение на него като съдлъжник поради липса на предмет, тъй като към
12.12.2012 г. е положил подпис върху договор като съдлъжник по задължение,
което към тази дата не е съществувало. В случай, че се приеме, че ответникът е
обвързан по дълга на кредитополучателя
по силата на договор за поръчителство, прави възражение, че за изтекъл шестмесечния срок по чл. 147, ал.1
от ЗЗД. Оспорва клаузите на Договора за
банков кредит като неравноправни.
Изразява несъгласие с начина на изчисляване на лихвите по договора за
кредит с твърдения, че банката едностранно многократно е променяла
/увеличавала/ размера на лихвения процент /годишната лихва/ по кредита при
липса на яснота за критериите и причините за това и без да информира за промяната, както и за размера на вноските,
кредитополучателя на хартиен или друг траен носител. Поради това счита, че
получената от ищеца в повече възнаградителна лихва е получена без правно
основание, поради което е недължимо платена и следва да бъде върната. Оспорва
изцяло по съдържание приложеното към исковата молба извлечение от счетоводните
книги на ищеца.
В
отговора ответникът Д.П.С. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва размера, периода и начина на
формиране на претенциите за главница, договорна /възнаградителна/ лихва,
мораторна лихва и такси, както и претендираните разноски в заповедното и
исковото производство. Прави възражение за нищожност на договора за банков
кредит по отношение на него като съдлъжник поради липса на предмет, тъй като
към 12.12.2012 г. е положил подпис върху договор като съдлъжник по задължение,
което към тази дата не е съществувало. В случай, че се приеме, че ответникът е
обвързан по дълга на кредитополучателя
по силата на договор за поръчителство, прави възражение, че за изтекъл шестмесечния срок по чл. 147, ал.1
от ЗЗД. Въвежда възражение за нищожност
на клаузите на договора за банков кредит поради неравноправност по смисъла на
ЗЗП, като счита, че има качеството на „потребител“ по ЗЗП. Изразява несъгласие
с начина на изчисляване на лихвите по договора за кредит с твърдения, че
банката едностранно многократно е променяла /увеличавала/ размера на лихвения
процент /годишната лихва/ по кредита при липса на яснота за критериите и
причините за това и без да информира за
промяната, както и за размера на вноските, кредитополучателя на хартиен или
друг траен носител. Поради това счита, че получената от ищеца в повече
възнаградителна лихва е получена без правно основание, поради което е недължимо
платена и следва да бъде върната. Оспорва изцяло по съдържание приложеното към
исковата молба извлечение от счетоводните книги на ищеца.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира писмено становище по
делото, с което моли да се даде ход на делото по същество и съдът да постанови
решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват. Не вземат становище по същество и с писмени бележки.
След
като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът
намира от ФАКТИЧЕСКА страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 865/2017 г. по описа на РС - Ловеч е видно, че по заявление, подадено от ищеца на 11.05.2017
г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 575 от
12.05.2017 г., с която е разпоредил длъжниците „Е.Т.И.Г.“ ООД, представлявано
от С.П.С. и А.И.Д., С.П.С. и Д.П.С. да заплатят солидарно на кредитора ТБ „Ю.Б.“
АД сумите: 12 700,23 лева – главница за периода от
21.09.2016 г. до 09.05.2017 г.; 126,67 лева – договорна лихва за периода от
21.09.2016 г. до 20.03.2017 г.; 983,93 лева – мораторна лихва за периода от
21.09.2016 г. до 09.05.2017 г. и 93,86 лева – дължими за периода от 10.10.2016
г. до 09.05.2017 г. такси по Договора за банков кредит Продукт „Бизнес кредит"
№ BL 41292/12.12.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2017 г. /датата на
депозиране на заявлението по чл. 417
ГПК/ до изплащане на вземането, както и сумата 1075,19 лева,
представляваща разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение с включен ДДС. Въз основа на заповедта за изпълнение в полза на заявителя е издаден изпълнителен
лист от 12.05.2017 г. Приложено е
извлечение от счетоводните книги на ищеца / в оригинал/ по кредитна сделка №
4311315 за общ дълг на кредитополучателя „Е.Т.И.Г.“ ООД, съдлъжника С.П.С.,
съдлъжника Д.П.С. и съдлъжника А.И.Д. по Договор за банков кредит Продукт
„Бизнес кредит“ № BL41292/12.12.2012
г. , в което е отразено наличие на осем непогасени вноски за главница и осем
непогасени вноски за лихва, считано от 21.09.2016 г.
Против издадената заповед за
изпълнение са постъпили от всеки от длъжниците
писмени възражения. С Определение № 138/23.02.2018 г. по ч.гр.д. № 610/2017 г.
на Ловешкия окръжен съд е прието, че възраженията са подадени в срока по чл.414, ал.2 ГПК. С Разпореждане №
649 от 01.03.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 865/2017 г. Ловешкият районен
съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
иск за установяване на вземанията си по оспорената заповед за изпълнение.
Съобщението е получено от заявителя на
16.03.2018 г., а исковата молба е изпратена
в Районен съд – Луковит чрез куриерска служба на 13.04.2018 г., видно от
приложената товарителница, поради и което настоящият установителен иск по чл.
422 ГПК като подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява допустим.
По делото е безспорно между страните
и се доказа от представените писмени доказателства, че между ТБ „Ю.Б.“ АД /с
предишно наименование „Ю.И.Е.Д.Б..“ АД/, от една страна, и „Е.Т.И.Г.“ ООД – кредитополучател, Д.П.С. –
съдлъжник, С.П.С. – съдлъжник и А.И.Д. – съдлъжник, от друга страна, на
12.12.2012 г. е сключен Договор
за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL 41292, по силата на който
банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 40 000 лева за
посрещане на извънредни нерегулярни нужди от оборотни средства за срок от 60 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка. От заверено копие на Приложение № 1 към договора е видно, че кредитополучателят
и съдлъжниците по договора за банков кредит са удостоверили с подписите си, че
заемната сметка е открита на 14.12.2012 г. Съгласно чл. 4, ал.1 от договора
дължимата от кредитополучателя лихва включва действащият базов лихвен процент –
малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен от банката, който не подлежи на договаряне
и промените в него стават незабавно задължителни за страните намален с 4,2
пункта, но не по-ниска от 8%. Към датата на сключване на договора обявеният от
банката БЛПМФ за лева е в размер на 14,1%. Съгласно чл.4 ал.3 от договора
действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават
задължителни за страните, считано от първото 21-во число след промяната му. За
промените в действащия БЛПМФ банката уведомява кредитополучателя чрез
обявяването им в банковите салони, а ако БЛПМФ е включен н тарифата на банката
– и на интернет сайта си. Клаузата на чл. 5 от договора гласи, че при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
дължимата от кредитополучателя лихва по чл. 4, ал.1 се увеличава автоматично с
наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главница в размер на 10
пункта. В чл. 6, ал.1 от договора е уговорено кредитополучателят да запхлаща на
банката такса одобрение в размер на 1,5% върху размера на кредита, но не
по-малко от 200 лева, платима еднократно при откриване на заемната сметка по
кредита. Съгласно чл. 6, ал.4 от договора, кредитополучателят заплаща на
банката комисиона за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на
падежа на съответната погасителна вноска, в размер на 0,05% върху размера на
непогасената главница по кредита, считано към същата дата. В чл. 9а е
уговорено, че физическите лица Д.П.С. – земеделски производител, регистриран в
ОДЗ – Ловеч, С.П.С. и А.И.Д. встъпват при условията на чл. 101 от ЗЗД като
съдължници в задълженията на кредитополучателя. Кредитополучателят и
съдължниците отговарят към банката като солидарни длъжници /чл.9б/. В чл. 27,
ал.1, б.“в“ е уговорено при неизпълнение
от кредитополучателя на което и да е от поетите договорни задължения правото на
банката да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем и да предприеме
действия по принудително изпълнение.
Видно от представените
по делото нотариални покани, връчени съответно на кредитополучателя „Е.Т.И.Г.“
ООД чрез представляващия го С.П.С. на
15.06.2016 г., на съдлъжниците С.П.С. –
на 15.06.2016 г. и Д. П.С. – на
13.06.2016 г. банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем поради
прекратяване на плащанията по кредита и формирано просрочие към 13.05.2016 г. в
общ размер на 4096,89 лв.
По делото са приложени и втори
нотариални покани, връчени съответно на кредитополучателя
„Е.Т.И.Г.“ ООД чрез представляващия го С.П.С.
на 07.03.2017 г., на съдлъжниците С.П.С.
– на 08.03.2017 г. и Д. П.С. – на
20.03.2017 г., с които отново са поканени да изплатят остатъка от просрочените
задължения по прекратения договор за банков кредит.
Прието е заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, според което на първия ответник „Е.Т.И.Г.“ ООД
по Договора за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL
41292/12.12.2012 г. е предоставен кредит в размер на 40 000 лева.
Предоставеният кредит е усвоен изцяло на 17.12.2012 г. Кредитът е погасяван до
21.08.2016 г., като размерът на погасената част от него е, както следва:
главница – 27 299,77 лв., възнаградителна /годишна/ лихва – 9 912,08
лв., мораторна лихва /обезщетение за забава/ - 871,71 лв., такси /такса за
управление на кредита, дължима на осн. чл. 6,ал.4 от договора, такса
„Администриране на просрочен кредит“, дължима на осн. действащата между
страните Тарифа за такси и комисионни, които банката прилага по кредитните си
операции/ - 951,49 лв. Към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист 11.05.2017 г. остатъчното
задължение по договора за банков кредит е в общ размер на 14 491,94 лв.,
от които: 12 700,23 лв. главница, 126,67 лв. – възнаградителна /годишна/
лихва, 983,93 лв. – мораторна лихва /обезщетение за забава/, 93,86 лв. – такси
и 587,25 лв. – нотариални такси. Вещото лице е направило извод, че счетоводството
на ищеца по отношение на процесния договор за банков кредит е водено правилно. В
обстоятелствената част на заключението и в съдебно заседание вещото лице
обяснява, че, лихвеният процент по редовната главница е променян два пъти,
както следва: от 14.12.2012 г. до 20.03.2015 г. в размер на 9,9% и от
21.03.2015 г. до 09.05.2017 г. в размер на 10,4 %. На
вещото лице е предоставена методологията на банката за определяне на базисни
лихвени проценти, в която е регламентиран начина на определяне на БЛП.
Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице по СГЕ, като компетентно
и обективно изготвено, както и неоспорено от страните по настоящето дело.
При така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от ПРАВНА страна следното:
Предявеният иск черпи основанието си от чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430
от ТЗ вр. 86 от ЗЗД.
Предмет на предявения иск е
установяване със сила на пресъдено нещо на вземането, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение. В тежест на ищеца е
при условията на пълно и главно доказване да установи вземането си срещу
ответниците, в случая това са следните правопораждащи факти: наличието на
валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от договор за кредит и встъпване в дълг,
изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора за кредит, осъществяване
на предпоставките по договора, въз основа на които е възникнало правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на ответниците за
последното и размера на претендираните вземания.
Съдът намира, че ищецът успя да докаже релевантните по
делото факти.
Между банката-ищец и
ответното «Е.Т.И.« ООД е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало
с подписване на процесния договор от 12.12.2012 г., разкриващо белезите на
договор за банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 ТЗ, представляващ абсолютна
търговска сделка на по чл.1, ал.1, т.7 от същия закон.
Процесният договор е
подписан и от ответниците физически лица – Д.П.С. и С.П.С., посочени в
титулната част като съдлъжници, с което са изразили съгласие да встъпят в дълга
на кредитополучателя, каквато е и изричната уговорка в чл. 9а, ал. 1 от
договора. Съдът намира, че е налице надлежно встъпване в дълг по смисъла на чл.
101 от ЗЗД. Предвид това е налице кумулативно поемане на солидарен дълг от ответниците
– физически лица, идентичен по съдържание с дълга на кредитополучателя,
включително лихви, такси, комисионни, от момента на възникването на тези
задължения до окончателното им погасяване. В резултат на това кредиторът е
придобил правото да търси дължимото от кредитополучателя и от встъпилите по
реда на чл. 101 ЗЗД ответници. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответниците – физически лица за нищожност на уговорката за встъпване в дълг
поради липса на предмет, тъй като към датата на подписване на договора,
задължението не било съществувало. Процесният договор е за банков кредит, който
по дефиницията на чл. 430 от ТЗ е консенсуален, а не
реален /за разлика от заема по чл. 240 ЗЗД/. Договорът за банков кредит се
счита сключен с постигане на съгласие между страните по него и от този момент
възниква и облигационното правоотношение между тях.
Встъпването в дълг се
отличава от поръчителството -
задължението на новия длъжник при встъпването в дълг е самостоятелно, а не
акцесорно като при поръчителството и новото задължение е идентично по обем и
съдържание на старото, докато при поръчителството законът допуска възможност
поръчителят да се задължи за по-малко и при по-леки условия от главния длъжник.
В
конкретния случай ответниците нямат качеството на поръчители, поради което е
неотносимо и възражението им за
приложение на чл.
147 от ЗЗД. Цитираната правна норма намира приложение в случаите, когато
договорът за кредит е обезпечен с договор за поръчителство и е приложим само
относно отговорността на поръчителите в качеството им на солидарни длъжници.
Несъмнено се установи
от събраните доказателства /писмени и ССчЕ/, че банката е изпълнила основното
си задължение да отпусне на кредитополучателя уговорената в договора парична сума.
Несъмнено се установи и, че кредитополучателят е спрял плащанията по кредита /видно от ССчЕ
кредитът е погасяван до 21.08.2016 г./. С оглед изложеното,
съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, а ответникът е
изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си за връщане на заетата сума
заедно с дължимите лихви по договора. При така установеното спиране на
плащанията по кредита, представляващо неизпълнение на договорно задължение, е
възникнало правото на банката ищец да обяви кредита за предсрочно изискуем /чл.
27, ал.1, бб.“в“ от договора/. Съдът приема, че банката надлежно е упражнила това си право като, видно от
приложените нотариални покани, волеизявлението на банката, че обявява кредита
за предсрочно изискуем, е достигнало до кредитополучателя и съдлъжниците преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Следва
да се отбележи, че към настоящия момент крайният падеж на вземанията на банката
е настъпил /14.12.2017 г./. От ССчЕ се установява и размерът на вземанията по
пера.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците досежно неправилно изчисляване на
възнаградителната лихва, многократно едностранно променяне на размера на
лихвения процент, при липса на яснота за критериите за това.
Възнаградителната лихва, представляваща възнаграждение за ползването на предоставената
парична сума през определен период от време, е един от основните елементи на
договорите за банков кредит. В случая страните са уговорили променлива лихва в
зависимост от БЛПМФ на банката, а не постоянна, представляваща фиксиран процент
през целия срок на договора. Установи се от ССчЕ, че лихвеният процент е променян два пъти, въз
основа на методология, подробно разписана, за определяне на БЛП. Не се
установява твърдяното от ответниците безкритерийно и многократно изменение на
лихвения процент. Ответниците са се съгласили в чл. 4, ал.3 от договора да
се уведомяват за промените в лихвените проценти чрез обявяването им от банката
в банковите салони или на интернет сайта на банката. Възражения, че банката не е изпълнявала това
свое задължение, ответниците не са направили.
Съдът намира
за неоснователни и възраженията на втория и третия ответник за неравноправни
клаузи в договора за банков кредит,
свързани с нарушаване на правата на потребителя, предвид Директива 93/13/ЕИО,
тъй като процесният договор за банков кредит не е потребителски договор. Вторият и
третият ответник, макар и да са физически лица, не са потребители по смисъла на
§13, т. 1 от ДРЗЗП. Съгласно легалното определение „потребител“ е всяко
физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Следователно потребители, ползващи се от закрилата на ЗЗП, не могат да бъдат
юридически лица, както и който извършва търговска дейност. В случая
кредитополучател е търговско дружество. Видно от цитираната разпоредба, за да се
приеме, че е налице потребител по смисъла на ЗЗП, то следва кредитът да не бъде
използван за търговски нужди или във връзка с осъществяваната професионална
дейност. В настоящия случай в чл.1 от договора е посочено, че целта на същия е
посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, т. е. кредитът
е предоставен във връзка с осъществяваната търговска дейност на „ Е.Т.И.Г.“
ООД, поради което и правилата на ЗЗП са неприложими, както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на солидарните длъжници – физически
лица.
По изложените съображения,
предявените искове следва да бъдат уважени.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде присъдена
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
11.05.2017 г.
По разноските
В
заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1075,19 лв. – за държавна такса
и адвокатско възнаграждение, а в
исковото производство ищецът е заплатил разноски в размер на 678,09 лева - 278,09 лв. за държавна такса и 400,00 лв. за депозит за ССчЕ, които с оглед
изхода на спора следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответниците „Е.Т.И.Г.“
ООД ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: с.
Д., Област Ловеч, Община
Луковит, ул. „Х.Б..“ ***, представлявано от С.П.С. и А.И.Д.; С.П.С., с ЕГН **********,*** и Д.П.С., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на ищеца „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „О.П." ****, п. к. ****, представлявано от Д.Б.Ш.- И.Д.и М.И.В.– прокурист следните суми: 12 700,23 лева – главница за периода от 21.09.2016 г. до 09.05.2017 г.; 126,67 лева – договорна лихва за
периода от 21.09.2016 г. до 20.03.2017 г.; 983,93
лева – мораторна лихва за периода от 21.09.2016 г. до 09.05.2017 г. и 93,86 лева – дължими за периода от
10.10.2016 г. до 09.05.2017 г. такси по Договора за банков кредит Продукт
„Бизнес кредит" № BL 41292/12.12.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2017 г.
/датата на депозиране на заявлението по чл. 417
ГПК/, за които суми по ч.гр.д. № 865/2017 г. по описа на Районен съд –
Ловеч са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Е.Т.И.Г.“ ООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с.
Д., Област Ловеч, Община
Луковит, ул. „Х.Б..“
***, представлявано от С.П.С.
и А.И.Д.;
С.П.С., с
ЕГН **********,*** и
Д.П.С.,
с ЕГН **********,*** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „О.П." ****, п. к. ****, представлявано от Д.Б.Ш.- И.Д.и М.И.В.– прокурист сумата
от 1075,19 лева, представляващи разноски в заповедното производство, както и
сумата от 678,09 лева, представляващи
разноски в настоящето исково производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: