№ 1182
гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330203488 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3524939, с
който на С.Д.Т., ЕГН:**********, с адрес: *** е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в
допълнителнителни мотиви, и чрез процесуалния си представител – адв. Т.Т.,
в съдебно заседание, оспорва издадения срещу него електронен фиш /ЕФ/,
като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се и разноските по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище,
в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Прави се искане за
потвърждаване на процесния електронен фиш, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя С.Д.Т., ЕГН:**********, е бил издаден Електронен
фиш за налагане на административно наказание глоба серия К №3524939 за
нарушение, извършено на 14.04.2020г. в 13:27ч. в гр. Пловдив, на ул. „Васил
Левски“ №111, посока бул. „Дунав“, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство №TFR1-M 546, за превишаване на разрешената скорост
с 34 км/ч при управление на МПС – лек автомобил джип „Гранд Чероки 3.0
ЦРД“, с рег. №***. Моторното превозно средство, собственост на
жалбоподателя, се движело с 84 км/ч, при разрешена скорост за населено
място от 50 км/ч. Скоростта от 84 км/ч била отчетена от автоматизираното
техническо средство, като бил приспаднат толеранс на скоростта от минус 3
км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство -
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движние
тип ТFR1-M. Същата е преминала пoследваща проверка, за което по делото
има приложен от Главна дирекция „Национална полиция“, сектор
„Управление на собствеността“ Протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г. Било е
издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г.
На жалбоподателя С.Д.Т., чиято собственост е заснетото в нарушение
процесно МПС, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 400 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства, които съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя С.Д.Т. административно нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 84 км/ч при
разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният
електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
нарушителят /ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо
да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма
изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на
издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
2
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно
предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен
акт, годен да породи съответните правни последици.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя
като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се
установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав
счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба.
Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство –
мобилна сиистема за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR1-M 546, в клип №11135, в който скоростта била отразена като 87 км/ч и
бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача, за което е прието, че последният се е движел с 84 км/ч. По делото е
наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението.
За конкретното мобилно ATCC, е доказано, че отговаря на установените
технически изисквания, и е преминало съответната проверка. По отношение
на тези обстоятелства, като част от административната преписка са
представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835 от 24.02.2010г., с валидност до 24.02.2020г., както и Протокол от
проверка №4-32-20/13.03.2020г. Следва да се отбележи, че независимо от
срока на валидност на удостоверението, се приема, че движението на
автомобила е заснето от одобрен тип средство за измерване, тъй като
последваща проверка, вече със срок на валидност до 13.03.2021г. /12 месеца
от датата на издаване на протокола/ се счита за форма на контрол на
средствата за измерване, която удостоверява това съответствие. Поради това
и възражението в този смисъл съдът приема за неоснователно. Спазени
са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното
мобилно АТСС за контрол е бил попълнен протокол. В същия отразените
данни съответстват на процесното време и място, както и на номера на
статичното изображение, включително и на полицейския патрул контролирал
движението по пътния участък, индивидуализиран с регистрационен номер.
По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението.
Налице е ясна връзка между процесния електронен фиш и приложения към
него клип от радар TFR1-M №546. От протокола за използване на АТСС се
установява, че техническото средство е било позиционирано с място на
контрол в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ до №111. Работата с него е
започнала на 14.04.2020г. в 12:20 часа и е приключила в 16:50 часа на
14.04.2020г. За този времеви интервал първото статично изображение е с
3
пореден №11107, а последното с №11156. Процесният клип е с №11135 и
следователно е заснет от техническо средство TFR1-M с идент. №546 на дата
14.04.2020г. В случая, дори в повече, е приложен и снимков материал на
пътния патрул и разположението на уреда в него, тъй като се установява, че
АТСС тип TFR1-M е средство, което се поставя за работа в лек автомобил. По
тази причина не се изисква изготвянето на снимка на него, тъй като
разпоредбата на чл.10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които
са разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или
така популярните в разговорната реч „триножници“.
Протоколът за изпълване на АТСС съдържа всички необходими
реквизити, за да обоснове законосъобразно използване на автоматизираното
техническо средство. Същият представлява официален свидетелстващ
документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на
видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за
неговата законосъобразност.
Безспорно се установява и мястото на извършеното нарушение, като
съдът не споделя наведените възражения в тази посока. Мястото на
извършване на нарушението - ул. „Васил Левски“ №111, е еднозначно
отразено както в атакувания електронен фиш, така и в приложените по
административната преписка Протокол за изпалзване на АТСС и снимка, на
която е заснето нарушението. Разминаването в координатите отразени в
клипа №11135 и приложената към допълнителните мотиви извадка от „Гугъл
мапс“ не може да промени горния извод. Наведените в тази посока
възражения за недостатъчно добре индивидуализирано място и неяснота в
кооординатите на последното са неоснователни и целят единствено
освобождаването на нарушителя от административнонаказателна отговорност
на формално основание.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда административно
наказание „глоба“ в размер от 400 лева за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място с от 31 до 40 км/ч. В конкретния случай
разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч.
Същата е превишена с 34 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция,
която не подлежи на корекция от страна на съда.
Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания
електронен фиш.
Предвид горните съображения и неоснователността на наведените от
страна на жалбоподателя възражения, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
4
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева, предвид невисоката фактическата и правна сложност на делото.
Поради това следва да се присъди възнаграждение в минимума от 80 лева,
представляващо юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.3 и ал.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К
№3524939, с който на С.Д.Т., ЕГН:**********, с адрес: *** е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Д.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР – Пловдив, БУЛСТАТ №*********, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5