№ 228
гр. Русе, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520103283 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са субективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 22 от
ЗПКр., вр. чл. 26 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 от ГПК от М. В. Й. против СИТИ КЕШ ООД и
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД.
Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем №
330133/24.06.2019 год. като противоречащ на императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПКр
по отношение на първия ответник, както и да бъде признато за установено по отношение на
втория, че не му дължи сумата 1728.60 лева в качеството му на цесионер по договора за
паричен заем. В съдебно заседание на 24.01.2022 год. прави изменение на иска като моли да
бъде признато за установено, че не дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ
ЕАД сумата над 226.50 лева до предявената 1728.60 лева.
В указания срок ответниците са подали отговори, оспорват исковете, представят
писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 24.06.2019 год. ищецът е сключила със СИТИ КЕШ
ООД Договор за паричен заем № 330133, по силата на който на ищеца са предоставени
заемни средства в размер на 800.00 лева при фиксиран лихвен процент 40.05 % и годишен
процент на разходите 47.84 %. Уговорен е срок на плащане на заема 11 месеца с месечни
погасителни вноски, както следва: 3 х 26.70 лева и 8 х 115.59 лева. Общата сума за плащане
е 1004.82 лева.
1
Ответникът е начислил предвидената в чл. 8 от договора неустойка в размер на 986.18
лева, която също е разсрочена на 3 вноски от по 154.30 лева и 8 вноски от по 65.41 лева.
Така месечната вноска става в размер на 181.00 лева и общо дължимата сума- 1991.00 лева.
Страните не спорят, че ищецът е усвоила изцяло отпуснатата сума, както и че е
платила общо 573.50 лева по този договор. Това обстоятелство се установява и от вещото
лице по приетата съдебно- икономическа експертиза.
Вещото лице е установило, че ако към общите разходи по договора се прибави
неустойката в размер на 986.18 лева, ГПР е равен на 544.83 %, което е с над 10 пъти повече
от максимално установения законов размер от петкратната законна лихва.
Представен е договор за цесия от 04.03.2021 год., но не е представено описаното в § 2,
т. 2.1. и 2.2. Приложение № 1, което е неразделна част от договора и индивидуализиращо
длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, включително конкретния- М. В. Й..
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по- слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем № 330133 и страните по него
– физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният
договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата
и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В конкретния случай сключеният договор за предоставяне на потребителски кредит
е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно:
приложените договор за паричен заем, погасителен план и общи условия по договор за заем
в сила от 01.05.2016 год. са изпълнени в различен по вид, формат и размер шрифт.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация да бъде
представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена
възможност да познава своите права и задължения. Изискването за разбираемост има
2
съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да
бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде
дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя.
Макар последното изискване да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е
намерило място в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя
допълнителни условия към формата на договора за потребителски кредит като освен да е в
писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване е
санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на договора за кредит – чл.
22 от ЗПК. Така е и в разглеждания случай.
За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно
различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални
знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК. Разпознаването на вид и размер на шрифта на
документ не изисква специални знания извън техническите такива, които притежава всеки
магистрат с оглед характера на работата, която извършва. Сравняването на различни по
размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо
посредством визуален анализ и за това не са необходими специални знания (Решение №
210/18.12.2018 год. по в.т.д. № 365/2018 по описа на РОС).
По изложените съображения и предвид недействителността на договора на
посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Договорът е недействителен и на още едно основание. В договора е визиран
годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност- 47.84 %. Не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както
в договора, така и в общите условия липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 от ЗПК/.
Съгласно чл. 8 от договора, ако заемателят не предостави договореното в чл. 6
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, или представеното обезпечение не
отговаря на предвидените в чл. 9, ал. 2, т. 1 и 4 от общите условия, се дължи неустойка в
размер на 986.18 лева. В случая не се спори, че ищецът не е представил обезпечение-
поръчител, който да отговаря на чл. 9, ал. 2 от общите условия, а именно: едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия- имат осигурителен
3
доход най- малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а ако
поръчителите са двама- осигурителният доход на всеки от тях трябва да е минимум 4 пъти
МРЗ. Всеки от поръчителите не трябва да е поръчител по други договори за заем, сключени
от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна
от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данните в ЦКР
към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получения от тях доход.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 8 от договора, според която се дължи
неустойка в размер на 986.18 лева при неосигуряване в тридневен срок от сключване на
договора на обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря
едновременно на посочените в чл. 9, ал. 2 от общите условия, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика
подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На
последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора
се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1
от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в
този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше
валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира, че е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този,
който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 8 от договора. Тя
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, тъй като именно
кредитодателят определя условията, на които следва да отговаря поръчителят, в който
4
случай разходите по кредита биха надхвърлили предвидения от законодателя допустим
максимум на ГПР от пет пъти размера на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е
възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год.
по описа на РОС).
Поради недействителност на договора за кредит, се дължи само чистата стойност, но
не и договорна лихва, предвид чл. 23 ЗПК. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК и като такова не е в състояние
да породи присъщите за този тип сделка правни последици, поради което и искът следва да
се уважи изцяло.
Съдът намира за нищожна клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с
добрите нрави. Уговорената лихва е възнаграждение за ползване на известен капитал-
парична сума. Но волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най- високия
размер, допустим от закона според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не е
регламентиран в нашето законодателство. Критерий за извършване преценка за това следва
да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването
на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, следва да се
приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми за поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната
такава.
По изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем № 330133/24.06.2019 год. е нищожен като
противоречащ на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.
Ищецът е заплатила общо 573.50 лева по този договор, поради което установителният
иск при направеното изменение и признание, че се дължи сумата 226.50 лева, следва да бъде
уважен над тази сума до предявената от 1728.60 лева, т.е. за 1502.10 лева.
За настоящото производство следва да се присъдят разноски за държавна такса в
5
полза на ищеца, които са в общ размер 119.14 лева по двата субективно съединени иска
(50.00 лева по първия и 69.14 лева по втория).
Претендира се адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗА в
минимален размер, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая са предявени два иска срещу двама ответници. Първият иск е
неоценяем, поради което и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата минималният хонорар
е 600.00 лева. Вторият е с цена 1502.10 лева, поради което и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от
наредбата минималният хонорар е 335.15 лева. Ответниците не са направили възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, поради което такова произнасяне не се дължи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем № 330133/24.06.2019
год., сключен между М. В. Й., ЕГН ********** с адрес: гр. Русе, ул. т* № 4, ет. 3,
представлявана от адвокат Н.В. Т. от АК- Русе и СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от
Н.П.П.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. Й., ЕГН ********** с адрес: гр. Русе, ул. т*
№ 4, ет. 3, представлявана от адвокат Н.В. Т. от АК- Русе не дължи сумата 1502.10 лева на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. П.Д. № 25, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю. в
качеството му на цесионер по Договор за цесия от 04.03.2021 год., сключен със СИТИ КЕШ
ООД.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П.да заплати на М. В. Й., ЕГН
********** сумата 50.00 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. П.Д. № 25, ет. 2, офис 4, представлявано от
Ю.Х.Ю. да заплати на М. В. Й., ЕГН ********** сумата 69.14 лева, представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П.да заплати на адвокат Н.В. Т. от
АК- Русе, ЕГН ********** сумата 600.00 лева, представляваща адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. П.Д. № 25, ет. 2, офис 4, представлявано от
Ю.Х.Ю. да заплати на адвокат Н.В. Т. от АК- Русе, ЕГН ********** сумата 335.15 лева,
представляваща адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен
6
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7