М О Т И В И:

 

Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК, във вр. чл. 78а НК и е образувано по повод внесено от страна на РП - Плевен постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК от прокурор при Районна прокуратура – гр. Плевен на 12.02.2020 г., който е установил, че са налице основанията на чл. 78А от НК по образуваното срещу *** с ЕГН: ********** *** и настоящ адрес *** производство за извършено престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК и е направил предложение пред Районен съд – гр. Плевен за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

Обвиняемият ***редовно призован, не се явява, представлява се от адв. ******, с пълномощно по делото.

Защитника на обвиняемия **– адв. ***моли съда за налагане на административно наказание Глоба, който да е в предвидения от закона минимум.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От съвместното съжителство между ***и обвиняемия *** на 17.03.2006г. им се родила дъщеря - пострадалата ***. Тримата живеели в дома на обвиняемия в гр.***, обл.Плевен.

Поради заболяване, на 10.09.2016г. ***починала, като дъщеря й - пострадалата *** останала да живее в дома на обвиняемия ***.

През 2017г., обвиняемият ***създал близки приятелски отношения със свидетелката ***от гр. ***и на неустановена дата през месец януари 2018 г. заминал да живее при нея в гр. ***. Със себе си взел и малолетната си дъщеря ***, която по това време била на 11 годин**Няколко дни след това обаче през същия месец януари 2018 г.поради възникнали конфликтни отношения в новосъздадената семейна среда, обвиняемият ***изгонил дъщеря с**С автобус малолетната *** се върнала в гр. ***, обл.Плевен. Тъй като нямало при кого да остане, тя първо отишла в дома на братовчедка си от същия град, а на 02.02.2018 г. отишла при родителите на починалата й майка в с. ***, обл. Плевен. Там свидетелите ***и ***- баба и дядо на пострадалата ***, чрез скромните средства които имали започнали да се грижат за нея и я записали да ходи на училище в местното ОУ „***“ - с.*****Тъй като през следващите няколко месеца обвиняемият ***явно се дезинтересирал от детето си, въпреки че получавал социалната пенсия на детето си за починалата му майка и имал нужните доходи, нито изпращал пари за детето си, нито се интересувал къде е, какво е нейното физическо, морално и душевно развитие.

В тази връзка, на 16.10.2018г. свидетелят ***- дядо на пострадалата, депозирал сигнал в РП-Плевен, а на 26.10.2018 г. депозирал сигнал и в Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.***, Отдел „Закрила на детето.

След извършена проверка от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.***, свидетелката ***- служител към Отдел „Закрила на детето“, изготвила Социален доклад, в който подробно били описани констатациите, отразяващи липсата на каквито и да са сведения за местонахождението на обвиняемия и неглижирана от негова страна нужда да се грижи за дъщеря си, с което е застрашило развитието й.

На база тези констатации бил направен обоснован извод, че пострадалата *** представлява дете в риск, по смисъла на §1, т.11, б.“а“ и б.“в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за закрил на детето.

Поради това на 16.11.208г. директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. *** издал заповед №ЗД/Д-ЕН-ДМ/16.11.2018г., с цел опазване живота и здравето на пострадалата ***, с която същата била временно настанена в семейството на ***и ***в с.***, обл.Плевен, за да се предотврати по-нататъшната опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие.

В хода на разследването били проведени разпити на съпричастните свидетели, които подробно и в хронология пресъздали гореизложената фактическа обстановка.

След анализ на събраните в хода на разследването доказателства, е установено, че обвиняемият ***е имал качеството на родител спрямо малолетното си дете *** и тъй като е останал единствен родител, детето е било под негови родителски грижи и негов пряк надзор. В същото време, е установено, че същият е неглижирал от нужда да се грижи за дъщеря си в нарушение на задължението му произтичащо от чл.125, ал.1 от Семейния кодекс, вменяващо му да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интерес**Чрез бездействието си обаче  обвиняемият ***е осъществил изпълнителното деяние - оставяне на малолетната си дъщеря без надзор и достатъчни грижи, като не е предприел необходимите активни действия за постоянен надзор и грижи така, че да не се застрашава здравето и сигурността на детето, което е довело до създадената опасност за физическото, душевно и морално развитие на малолетното дете.

При така установените факти и след като бе съобразена константната съдебна практика на ВКС по наказателни дела, включително Решение № 475 от 20.10.1980 г. по н. д. № 482/1980 г., I н. о. на ВС, според което за осъществяване на състава на престъплението по чл. 182, ал. I от НК е достатъчно бездействието на родител, изразено в неполагането на грижи и в неупражняването на надзор, да създава само опасност за физическото, душевно и морално развитие на децата, е констатирано, че от обективна, страна ***през периода от неустановена дата до 16.11.2018г. в с.*** обл.Плевен, като родител на малолетната ***намираща се под неговите родителски грижи, я изоставил без надзор и достатъчна грижа и е това е създал опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие.

С това си деяние същия е осъществил престъпния състав на престъплението по чл. 182, ал. 1 от НК.

Престъплението е извършено от обвиняемия виновно, при евентуален умисъл като форма на вината. Обвиняемият е съзнавал обществената опасност на деянието си, както и настъпването на общественоопасните последици, като е допускал тяхното настъпване, но се е отнасяла с безразличие.

Обвиняемият е съзнавал, че детето се намира под неговите родителски грижи, както и че ги оставя в условия без надзор и грижа, което ще доведе до възникване на опасност за неговото нормално комплексно развитие.

За извършеното престъпление се предвижда наказание Лишаване от свобода до три години, както и обществено порицание.

Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, липсват причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, поради което са налице всички кумулативно предвидени предпоставки на чл.78А, ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.182, ал.1 от НК и налагане на административно наказание глоба.

С оглед на това са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба“.

При определяне на конкретния размер на същата, от една страна съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от обстоятелството, че обвиняемият е изоставил детето си без надзор, но от друга страна съдът взе предвид тежкото финансово състояние  на обвиняемия и изразеното съжаление в хода на съдебното производство.

С оглед на всичко това съдът определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Предвид гореизложеното съдът определи и наложи на обвиняемия административно  наказание “глоба” в размер на  1000 /хиляда/ лева, като счете, че именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на наказанието.

По изложените съображения и с оглед вътрешното убеждение и съобразявайки закона, съдът постанови решението с**

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: