Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 22.02.2021 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен брачен състав
в закрито заседание на двадесет и втори февруари през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 6085 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по
жалба, подадена от длъжника „ИФ С.“, филиал на Застрахователно дружество „ИФ“
АД (публично), Швеция, вписано в Централния търговски регистър на Кралство
Дания под № 24203212, със седалище в Кралство Дания, 2650, Хвидовре,
ул. „******срещу постановление за разноските от 11.02.2020 г. по изпълнително
дело № 20198500400281 по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ с район на
действие СГС, досежно размера на приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя, както и относно дължимите такси по изпълнението
по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Излагат се доводи за недължимост
на тези разходи, които се мотивират с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
като същите следвало да останат в тежест на взискателя.
Отделно от това поддържа нарушение на чл. 127, ал. 4 от ГПК, при което взискателя изпаднал в забава като кредитор, като
препятствал възможността жалбоподателя доброволно да изпълни съдебното решение,
което обстоятелство освобождавало длъжника от последиците от забавата. Отделно
от това поддържа, че е изпълнил цялото задължение по изпълнителното дело в срока
за доброволно изпълнение, при което не дължи таксите, свързани с принудително
събиране на вземането, в частност тези по чл. 26 от Тарифата. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното постановление, а при алтернативност прави искане за намаляване на адвокатскота възнаграждение към предвидения в чл. 10, т. 1
от Наредбата минимум и редуциране на таксите по изпълнението по размер до тези,
свързани с реално извършени действия по принудителното събиране на вземането.
В срока по
чл.436, ал.3 от ГПК взискателят Д.С.Х., чрез
пълномощника си по делото, в писменото си възражение, оспорва частната жалба на
длъжника като неоснователна, като моли съда да постанови решение, с което да
остави същата без уважение.
В приложените по
делото мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, съдебния изпълнител излага
съображения за недопустимост на подадената жалба, поради липсата на правен
интерес от подаването й, а по същество счита същата за неоснователна. Излага
подробни съображения.
Представено е
копие на изпълнителното дело.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима. Доводите
за липса на правен интерес са неясни, като същите не намират опора в
уведомяването на длъжника за предприетите срещу него действия по събиране на
вземанията по представените изпълнителни листа, а произтича от законно
признатия интерес на длъжника да възрази срещу размера на разноските, направени
от взискателя, както и срещу таксите по изпълнението.
Разгледана по
същество, тя е основателна по
следните съображения:
Производството
по изпълнително дело № 20198500400281 на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ и район
на действие СГС е образувано по молба на Д.С.Х. от 11.04.2019 г., подадена чрез
пълномощника й - адв. Н.Н.Д.срещу частния
жалбоподател. С молба било направено искане за събиране на вземането по
представените изпълнителни листове, както и за заплащане на направените
разноски по изпълнителното дело-таксите, платени по издаване на посочените
изпълнителни листове, както и адвокатско възнаграждение за образуване и водене
на изпълнителното дело в размер на 3985,80 лева, което претендирала на
основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл. 10 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Към молбата били
представени изпълнителен лист от 09.04.2019 г. издаден по гражданско дело № 2909/2017
г. по описа на Софийски градски съд, в полза на Д.С.Х., с който в тежест на жалбоподателя
длъжник ИФ С.“, била възложена сумата от
19335,31 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 120000 лева, от
19.06.2016 г. до 19.01.2018 г., както и изпълнителен лист издадена на същата
дата и по същото дело, с която частния жалбоподател бил осъден да заплати на Д.Х.сумата
от 11690 лева, представляваща обезщетение за умиществени
вреди от ПТП, ведно със законна лихва от 19.06.2016 г. до окончателно изплащане
на сумата. Представено било и пълномощномощно, с
което взискателят Д.Х.упълномощавала адвокат Н.Д.от
Шуменска адвокатска колегия да я представлява пред ЧСИ А.Б. по посочените два
изпълнителни листа, като води делото, поручава суми
по адвокатската си сметка и предприема всички други необходими действия. В
кориците на делото не се намира договор за правна защита и съдействие, сключен
между взискателя Х.и адвокат Д., нито друг документ,
от който да са видни постигнатите помежду им договорености досежно заплащането
на процесуалното представителство на Х..
Допълнително Х.представила
изпълнителен лист от 07.03.2019 г., издаден й по същото дело, с което частният жалбоподател
бил осъден да й заплати сумата от 180000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.06.2016 г. до
окончателното й заплащане, както и покана за доброволно изпълнение, изпратена
до частния жалбоподател по изпълнително дело № 201985000400184.
Частният съдебен
изпълнител поканил длъжника „длъжника ИФ С.“, да изпълни доброволно задължението си, за
което му била изпратена покана за доброволно изпълнение. В същата покана извън
сумата по посочените изпълнителни листове, а именно неолихвяема
сума от 19335,31 лева и олихвяема сума от 11690 лева,
ведно със законна лихва от 19.06.2016 г., която към момента на изготвяне на
поканата на 21.08.2019 г. била в размер на 3767,76 лева, били посочени 3985,80
лева – адвокатско възнаграждение, 48 лева разноски по изпълнението и 511,32
лева такси по чл. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, и 3056,08
лева такси по чл. 26 от същата Тарифа.
В срока за
доброволно изпълнение, длъжникът възразил по отношение на разноските, сторени
от взискателя за адвокатско възнаграждение, както и
относно таксите по чл. 26 от Тарифата. На 05.09.2019 г. и на 08.05.2020 г. същият
превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от общо 28271,30 лева по
изпълнително дело № 20198500400281.
С обжалвано постановление
от 11.02.2020 г., съдебният изпълнител отказал да намали размера на приетите по
изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, както и размера на пропорционалните такси по
чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Горното
разпореждане било съобщено на длъжника на 12.05.2020 г., а жалбата срещу него
била подадена на 01.05.2020 г.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
По допустимостта
на частната жалба:
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за разноски, като жалбата се подава чрез съответния съдебен
изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня
на съобщението. Следователно, в случая, частната жалбата е подадена в срок, като
изхожда от лице, овластено да търси защита от принудително изпълнение срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол (постановление за определяне на разноските),
като е внесена и определената държавна такса.
По основателността
на жалбата:
Жалбата е
основателна.
Отговорността за
разноски в изпълнителното производство се урежда основно по оправилата на чл.
79 от ГПК, както и по глава VII (чл. 78 - 82) от Закона за частните съдебни
изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съгласно чл. 79
от ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати, съгласно разпоредбата на чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни
способи, които не са приложени. Независимо от това, разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя се дължат единствено в случая, когато такива са
сторени. Горното означава не само те да са договорени между взискателя и
съответния адвокат, осъществяващ процесуалното му представителство в
изпълнителното производство, но и да са реално платени. В случая, на
предоставена правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА, от договора за правна помощ
и съдействие следва да е ясно основанието, на което същата е представена като
безплатна. В случая, макар да е претендирано
заплащане на адвокатско възнаграждение за правна помощ, предоставена при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, по делото не е представен договор за
правна защита и съдействие, от който да е видно това обстоятелство. Липсата на такъв
договор обосновава като единствено възможен извода, че тези разноски не договорени
от взискателя, а след като това е така-те не подлежат
на събиране в изпълнителното производство. В този смисъл действията на съдебния
изпълнител по приемането им са незаконосъобразни и като такива подлежат на
отмяна. Пряка последица от уважаване на жалбата е необходимостта от
преизчисляване от страна на съдебния изпълнител на пропорционалните такси по
чл. 26 от ТТРЗЧСИ, при определянето на които тези разноски неправилно са
третирани като част от удостоверения материален интерес по делото.
По изложените аргументи съдът намира, че
жалбата против процесните изпълнителни действия е
основателна и като такава следва да бъде уважена.
По
разноските:
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски има само от страна
на частния жалбоподател.
Независимо от
изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на
частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство, чрез подадената частна жалба, същият реализира
правото си на защита срещу незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител.
Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител, в което предмет на съдебен контрол е процесуалната
законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително
изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените
от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е
съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на
страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ИФ С.“, постановление
за разноски от 11.02.2020 г., с което отказано намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20198500400281, както и на
съответните пропорционални такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВАВА :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателя Д.С.Х. за събиране в изпълнително дело № 20198500400281,
на адвокатско възнаграждение по представено пълномощно от 11.04.2019 г., претендирано в размер на 3985,80 лева, с включен ДДС, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
НАМАЛЯВА таксите по чл. 26 от ТТРЗЧСИ от 3026,09 лева на 2769,10 лева с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на длъжника ИФ С.“, за присъждане на
сторените по водене на настоящото дело разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Препис от
настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ………… 2. …..………