РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А”
въззивен състав, в публичното заседание на седми ноември двехиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 3360 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.С.“ срещу
решение от 11.11.2018г. по гр. дело № 81717/2017г. на Софийски районен съд, 76
състав, с което са
отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя срещу Н.М.Ц. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл.
79, ал. 1 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на
сумата 2 905. 21 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. май 2013г. – м. април 2016г., както и сумата 557. 49 лв. - обезщетение за забава за
периода от 15.09.2014г. до 28.08.2017г., като неоснователни и недоказани. Решението
е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
В жалбата се поддържат
оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение, поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че по
делото е доказано качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Сочи,
че от представената настанителна заповед от 10.05.85г. се установява, че
ответникът е ползвател на имота и клиент на топлинна енергия. Моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове. Претендира
и присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемият – ответник Н.М.Ц. и третото лице
помагач „Т.С.“ ЕООД не са депозирали писмени отговори на въззивната жалба и не
заявяват становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч.
1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
По същество решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предявени
са по реда на чл. 415 ГПК искове за парични притезания, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 63485/2017г. на СРС, 76 с-в.
По делото не е депозиран отговор в срока по чл. 131 ГПК, но ответникът е оспорил иска в депозираното възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
По делото е представена
заповед за настаняване № 606/10.05.85г. на СНС, съгласно която ищецът и майка
му са били настанени в имота,на основание чл. 22 ЗНО, със срок „докато работят
в Софстрой“ и имат право да живеят в София.
На ищеца изрично е указана
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК да установи материалноправната
легитимация на страните. В двете проведени по делото съдебни заседания не се я
явил процесуален представител на ищеца и не са ангажирани доказателства във
връзка с разпределената доказателствена тежест.
Настоящият съдебен състав намира, че
жалбата е неоснователна.
Ищецът, в съответствие с носената от
него доказателствена тежест, следва
да установи по делото пълно и главно, че между страните в настоящото
съдебно производство е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Това
не е направено по делото.
Съгласно приложимата за процесния
период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно чл. 64, ал. 1 от приложимите Общи условия /служебно
известни на съда/, купувач на ТЕ може
да бъде и физическо лице, което ползва топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване в жилище, на което е наемател, ако юридическото лице -
собственик на имота, е подал декларация пред продавача, че топлинната енергия
ще се ползва за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност
с наемателя за заплащане на дължимите суми за топлинна енергия. В тези случаи
продавачът води партидата на името на собственика на имота и на наемателя,
който заплаща дължимите суми за топлинна енергия.
Клаузата, уговорена в чл. 64, ал. 1 от ОУ, може да обвърже наемателя, но само
при наличието на посочената горе декларация от собственика СО пред ищеца.
Съгласно задължителните
указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на
ВКС, ОСГТК, правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР), като писмената форма на договора е форма
за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване
върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия.
Прието е в горецитиранато ТР, че клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди,
но наличието на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков ред,
например чрез откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот.
В случая не е представен договор
или молба –декларация за откриване на партида от ответника, а ищецът изрично признава
в представеното писмо от 01.06.2018г., че за процесния период м. май 2013г. –
м. април 2016г., ответникът не е титуляр на процесната партида. Не се твърди и доказва да е
налице дадено от собственика на имота писмено съгласие за
откриване на партида на наемателя, каквото изискване се съдържа в ОУ на ищеца.
Ето защо съдът следва
да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на
доказателствената тежест, като приеме, че за процесния период ответникът не е
пасивно материалноправно легитимиран по исковете, т.е. потребител
на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.
По изложените
съображения, предявеният иск за главницата е
неоснователен, поради което неоснователен е и акцесорния иск за мораторна
лихва.
Други оплаквания не са
релевирани в жалбата.
Предвид съвпадението на
крайните изводи на двете инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемата страна
има право на разноски, но такива не са поискани и не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 11.11.2018г. по гр. дело № 81717/2017г. на Софийски районен съд, 76 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца – „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.