Решение по дело №439/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от К.П.П.- зам.-директор на ТД на НАП- Бургас, представляван от пълномощника М.К.- юрисконсулт, против решение № 110 от 14.02.2023 г., постановено по АНД № 4563/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Заявено е несъгласие с изводите на съда за допуснато при издаване на наказателното постановление съществено процесуално нарушение. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Пълномощникът на ответната страна поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С решението, предмет на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 1928-F649788/18.07.2022 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП- Бургас, с което на основание чл. 18, ал. 6 от Валутния закон (ВЗ) е наложено на „Прима 2000- заложна къща“ ЕООД с ЕИК ********* административно наказание- имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 41, ал. 3, т. 2 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ.

Според нормата на чл. 18, ал. 12 от ВЗ компетентен да издаде наказателното постановление за нарушение по ал. 6 е изпълнителният директор на НАП или оправомощено от него лице. В разглеждания случай НП е издадено от зам.-директор на НАП, като в него изрично е отбелязано, че компетентността на издателя му произтича от Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите. С т. 3 на цитираната заповед е възложено на териториалните директори на НАП и техните заместници да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за конкретно посочени нарушения- по чл. 18, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6, и чл. 18, ал. 4, ал. 5 и ал. 7, т. 1 от ВЗ и нормативните актове по неговото прилагане. Нормата на чл. 18, ал. 6 от ВЗ не е сред изрично посочените, поради което и не би могло да се приеме, че със заповедта зам.-директорите в ТД на НАП са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения с такава правна квалификация. По делото не са ангажирани доказателства за надлежно упълномощаване на издателя на НП и от органа, овластен с приложимата правна норма- изпълнителния директор на НАП.

Компетентността за издаване на наказателни постановления следва да бъде изрично възложена, а доказателства за овластяване на касатора по надлежния ред с такива правомощия не са ангажирани по делото. Доколкото се касае за възлагане на административни правомощия, те трябва да са посочени конкретно, точно и ясно, и не е допустимо волята на компетентния орган да се извежда чрез разширително тълкуване. В случая липсват доказателства за надлежно оправомощаване на издателя на наказателното постановление, поради което съдът приема, че е налице порок, обуславящ нищожност на същото. Ето защо обжалваното решение, с което то е отменено, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110 от 14.02.2023 г., постановено по АНД № 4563/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: