№ 208
гр. Козлодуй, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20251440100416 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И.
Ж. Т., ЕГН **********, адрес: ........, чрез адвокат Б. Г. Й., със служебен адрес:
гр. София, бул. „Свети Наум" № 55, срещу: „София Комерс Кредит Груп" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област София, общ.
Столична, гр. София, район „Изгрев" ж.к. „Дианабад", ул. „Васил Калчев", бл.
58, ап./офис № 6, представлявано от Адриан Димитров Станев, с цена на иска:
Общо 3 684.24 лева, от които кредит от 1 400 лева; възнаградителна лихва от
654.16 лева и неустойка в размер на 1 630.08 лева.
С ИМ е предявен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.11, ал.1, т. 10 във
вр. с чл.22 от ЗПК за признаване недействителността на Договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 19.12.2023 г.
Иска съдът да постанови решение, с което: Да признае
недействителността на Договор за потребителски микрокредит от разстояние
сключен на 19.12.2023 г., между И. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: ........ и
„София комерс кредит груп" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Област София, община София, район „Изгрев" гр. София, ж.к.
„Дианабад", ул. „Васил Калчев", бл. 58, ап/офис № 6, представлявано от
Адриан Димитров Станев.
Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "София Комерс Кредит Груп" АД
с ЕИК175302519, със седалище и адрес на управление в гр. София Столична
община - Район "Изгрев", ул. Васил Калчев бл. 58 офис 6 представлявано от
Изпълнителния директор Адриан Димитров Станев, изразява становище по
клаузата за неустойка, като признава предявения от И. Ж. Т. иск за нищожност
на клаузата за неустойка за основателен.
1
По отношение иска за нищожност на клаузата за договорна лихва и на
договора, оспорва твърденията за недействителност на процесният договор за
кредит, сключен между „София Комерс Кредит Груп" АД и И. Ж. Т., изложени
в исковата молба.
Сочи, че клаузите на договора отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от Закона за
потребителския кредит.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователен предявения иск.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Ищецът твърди, че е страна по договор за потребителски микрокредит от
разстояние, сключен на 19.12.2023 г., с кредиторът „София Комерс Кредит
Груп" АД, ЕИК *********, в качеството на потребител по смисъла на & 13, т.
1 от ДР на ЗЗП, а ответника се явява търговец по смисъла на & 13, т.2 от ДР на
ЗЗП.
Договорът за потребителски микрокредит от разстояние силата, на който
се е задължил да
върне главница в размер на 1400 лева, на 18 месечни вноски, фиксирана
годишна лихва 52.68%; 0.1443 % лихва на ден; годишен процент на разходите
67.46 % и обща сума за погасяване е в размер на 2 054.16.
Твърди, че процесният договор за потребителски микрокредит, сключен
на 19.12.2023 г. нарушава императивни разпоредби на ЗПК, поради което е
нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1; чл. 11, ал. 1, т. 7
- т.12 и т. 20 и ал.2; и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9.
Сочи, че договорът за кредит е нищожен, тъй като противоречи на
императивни законови норми и съдържа неравноправни клаузи.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
- неоснователност на наведените от ищеца доводи за недействителност на
договор за потребителски микрокредит, сключен на 19.12.2023 г.
-Клаузите на договора отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от Закона за потребителския
кредит. Клаузите на договора за паричен заем са в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
- Годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за
паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като процент от общия размер на предоставения кредит.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.11,
ал.1, т. 10 във вр. с чл.22 от ЗПК за признаване недействителността на Договор
за потребителски микрокредит от разстояние от 19.12.2023 г.
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключеният със
„СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, гр. София Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 19.12.2023 г. е нищожен, респективно клаузата
за „неустойка“ в случай на непредставяне на обезпечение е нищожна на
твърдените основания.
2
В тежест на ответника е да установи наличието на валидно сключен
Договор за потребителски микрокредит от разстояние.
Съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между
страните е сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от
19.12.2023 г., в който е предвидена клауза за заплащане на неустойка.
Ответникът признава предявения от И. Ж. Т. иск за нищожност на
клаузата за неустойка за основателен.
Предвид признаването на иска, договорената в §7 от процесния Договор
за кредит неустойка за неизпълнение на договорно задължение не се дължи.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват,
като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и
отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Договор за потребителски микрокредит от разстояние от
19.12.2023 г., сключен между ответника „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област София,
общ. Столична, гр. София, като „кредитор“ и ищеца И. Ж. Т., ЕГН
**********, от гр. Козлодуй, като „потребител“, е че последният е получил в
заем сумата от 1400 лева, като е поел задължение да я върне за срок от 18
/осемнадесет/ месеца в периода от 19.01.2024г. до 19.06.2025г.
От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в
размер на 52.68 % и ГПР 67.46 %, като дължимата лихва за целия период е в
размер на 654.16 лева /шестстотин петдесет и четири лева и 16 ст./.
Видно е от §6 от договора, че страните са постигнали споразумение, в
срок от 3 /три/ дни, след сключването на договора, потребителят да осигури на
кредитора едно от следните обезпечения:
а. Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна
бележка от работодател, доказваща размер на трудовото възнаграждение в
размер надвишаващ 90 ℅ от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък
от 1.5 минимални работни заплати; или; б. Поръчителство на две физически
лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен
размер на трудовото възнаграждение с размер надвишаващ 50 ℅ от
стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни
заплати.
В §7 от договора за кредит е предвидено, че в случай, че независимо от
изразеното от Потребителя преди отпускане на кредита съгласие за
представяне на обезпечение, потребителят не представи в срок някое от
обезпеченията по §6 от договора и не упражни правото си на отказ от
договора, страните приемат, че потребителят заплаща на кредитора
обезщетителна неустойка в размер на 1630,08 лева, платима на 18 равни части
в размер на 204,68 лева, на падежите на §3 от договора заедно със съответната
погасителна вноска, като общият размер на месечните плащания на всеки
съответен падеж по договора е в размер на 204.68лева.
Видно от погасителния план на договора е, че размерът на погасителната
3
месечна вноска е 114.12 лева, общата сума за погасяване е в размер на 2054.16
лева.
В случай, че потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по
§6. от Договора потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка
в размер на 1630.08 лева, платима на 18 равни части в размер на 90.56 лева, на
падежите по §3 по-горе заедно със съответната погасителна вноска, както
общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по Договора
е в размер на 204.68 лева,
В приета по делото молба с вх.№4037 от 17072025г. е предоставена
счетоводна справка, от която се установяват извършени плащания по
договора за кредит от 19.12.2023г. от ищеца към ответното дружество.
По делото са представени: Актуално състояние; Договор за
потребителски микрокредит и приложимите Общи условия на „София комерс
кредит груп" АД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството
финансови услуги /кредити/ от разстояние, както и Стандартен европейски
формуляр
Представена е Справка за получени плащания от „СОФИЯ КОМЕРС
КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК *********, по Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 19.12.2023г. от която е видно, че по посочения
договор ищеца остава да дължи до пълния размер на остатъка по главница
14.00лева.
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26,
ал.1 от ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключеният със
„СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, гр. София Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 19.12.2023 г. е нищожен, респективно клаузата
за „неустойка“ в случай на непредставяне на обезпечение е нищожна на
твърдените основания.
В тежест на ответника е да установи наличието на валидно сключен
Договор за потребителски микрокредит от разстояние.
Предявеният иск е допустим, като предявени от субект с правен интерес.
Разгледан по същество искът е основателен.
С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 19.12.2023 г.
Съдът приема, че процесният Договор за потребителски микрокредит от
разстояние от 19.12.2023г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК,
поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като
приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 19.12.2023г.
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
4
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен,
съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
67.46 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/.
Ддоговорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и
общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение N 1 начин.
В процесния договор не са записани действителните размери на
5
годишния процент на разходите и общата сума дължима от потребителя.
Според чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент на разходите от
общия размер на представения кредит.
Според & 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са
всички лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредит на посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а
не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит.
В & 1 от процесния договор за потребителски микрокредит е записано, че
общата сума за погасяване е в размер на 2 054.16 лева, т.е. тя е образувана
като сбор от кредита в размер на 1 400 лева и възнаградителна лихва в размер
на 654.16 лева, а действителната обща сума за погасяване е в размер на 2
054.16 + 1 630.08 = 3 684.24 лева.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 19.12.2023г., към годишния процент на
разходите не е включена неустойката в общ размер на 1 630.08 лева, съгласно
нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, същата е разсрочена и добавена в размер на
90.56 лева към всеки месец към месечната сума за плащане.
Това ще води до съществена разлика в посочения и действително
прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения процент ГПР /67.46 % /, което води и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е позволило на ответника да
прецени икономическите последици от сключването на договора, поради
което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Страните по делото не спорят и съдът приема, че предвидената в
договора неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на „неустойка“ в случай
на непредставяне на обезпечение не е включена в ГПР и е нищожна. С тази
сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи,
свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В & 1 от процесния договор е посочен ГПР в размер на 67.46 %, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Основният
лихвен процент посочен от БНБ за 19.12. 2023 г. - деня на сключване на
договора за кредит е: 3.80 % или законната лихва е била в размер на 13.80 %
или 5 * 13.80 % = 69.00 %, което би означавало, че договорения ГПР от 67.46
% би бил определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
6
Безспорно е, че така наречената неустойка за неизпълнение на
задължение, не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример
за неустойка, която излиза извън присъщите си функции, и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване на кредиторът.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде
събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Заплащането на посочената неустойка води до заобикаляне на нормата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по потребителския
кредит надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата в
Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 19.12.2023г.,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1630.08 лева.
В случая, включването на клаузата за неустойка в Договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 19.12.2023г., противоречи освен
на закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона,
каквато забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Това от своя страна води до недействителност на целия Договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 19.12.2023г., поради което и
предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.11, ал.1,
т. 10 във вр. с чл.22 от ЗПК за признаване недействителността на Договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 19.12.2023 г.е основателен и
следва да бъде уважен.
Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи по кредита.
В случая ответникът е получил сумата от 1386.00 лева главница по
кредита в размер на 1400.00 лева, ищецът остава да дължи сумата от 14.00лева
остатък по главница до пълния размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част на иска.
В случая на ищеца се дължи сумата в общ размер на 667.37 лв.,
включваща държавна такса в размер на 147.37 лева и сумата от 520.00 лева
платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за потребителски
микрокредит от разстояние сключен на 19.12.2023 г., между И. Ж. Т., ЕГН
**********, с адрес: ........ и „София комерс кредит груп" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: Област София, община София, район
„Изгрев" гр. София, ж.к. „Дианабад", ул. „Васил Калчев", бл. 58, ап/офис № 6,
представлявано от Адриан Димитров Станев.
ОСЪЖДА „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Област София, община София, район
„Изгрев" гр. София, ж.к. „Дианабад", ул. „Васил Калчев", бл. 58, ап/офис № 6,
представлявано от Адриан Димитров Станев, да заплати на И. Ж. Т., ЕГН
**********, с адрес: ........, направените пред настоящата инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на сумата от 147.37 представляваща държавна
такса; сумата от 520.00 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
8