№ 1015
гр. Варна , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100500468 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 261791/23.12.2020 год., постановено по гр.д. № 19431/2019
год., ВРС –16-ти състав е отхвърлил иска на Р. Г. Р. и Н. ДЯК. Р. срещу
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕКСПРЕС“ ЕАД за осъждане на
ответното дружество да запрати на ищците сумата от 1250 лева, като
частичен иск от сумата от 65086.77 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по щета № 114430/24.06.2019 год. по договор застраховка
„живот“ от 28.02.2017 год. със застраховано лице И.Р.Г., ЕГН: ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска 26.11.2019 год. до
окончателното заплащане на задължението, на основание чл.456 ал.1 КЗ, като
е осъдил ищците и за разноски.
Недоволни от горното са останали ищците, които обжалват
постановеното решение с поради неговата незаконосъобразност. Конкретните
оплаквания се свеждат до изводите на съда, че отказът на застрахователят е
основателен поради наличие на непрекъснат причинен процес между
недекларирани от застрахованото лице заболявания и настъпилата смърт.
1
Сочат, че основание за отказ на застрахователя, видно от неговото
уведомление, е връзка между смъртта и заболяването на Г. от артериална
хипертония, която е съществувала към датата на сключване на
застрахователния договор, но не е декларираната от него. От събраните по
делото доказателства обаче, в частност СМЕ, се установява, че хипертонията
не е причина за смъртта на Г., което опровергава твърдението за причинна
връзка и поради което и недекларираното от застрахования заболяване не
попада в изключения риск на застрахователя, тъй като застрахователното
събитие не е в пряка или косвена последица от именно това заболяване.
Настоява се за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения
иск, ведно с присъждане на разноски.
Насрещната страна „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
като правоприемник на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕКСПРЕС“
ЕАД, в срока по чл.263 ГПК, депозира отговор на въззивната жалба. Изразява
неоснователност на същата, тъй като е налице изключен застрахователен
риск. Моли за потвърждаване на постановеното решение, ведно с присъждане
на разноски.
В с.з. по същество, въззивникът не изпраща представител.
В с.з. по същество, въззиваемата страна не изразява становище.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Депозираната въззивна е поставила във висящност първоинстанционното
решение в неговата цялост, което настоящият състав на ВОС счита за
недопустимо, поради следното:
2
Видно от материалите по първоинстанционното дело, исковото
производство е образувано по молба на Р. Г. Р. и Н. ДЯК. Р. против „Групама
Животозастраховане Експрес“ ЕАД, ЕИК *********, с която съдът е сезиран
за ЕАД за осъждане на ответното дружество да запрати на ищците сумата от
1250 лева, като частичен иск от сумата от 65086.77 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № 114430/24.06.2019 год. по договор
застраховка „живот“ от 28.02.2017 год. със застраховано лице И.Р.Г., ЕГН:
***, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска
26.11.2019 год. до окончателното заплащане на задължението, на основание
чл.456 ал.1 КЗ.
С постановеното по делото на 23.12.2020 год. решение, съдът,
формирайки изводи за неоснователност на исковата претенция, е отхвърлил
иска на Р. Г. Р. и Н. ДЯК. Р. срещу „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ
ЕКСПРЕС“ ЕАД, ЕИК *********.
Установява се от данните по първоинстанционнното дело също така,
както и при справка в търговски регистър при Агенцията по вписване, че
едноличното търговско дружество, спрямо което е постановено решението, е
заличено от търговски регистър на 01.06.2020 год. поради вливане в
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********.
Прамоприемникът е депозирал становище за насроченото 22.07.2020 съдебно
заседание, като са представени и доказателства за настъпилото
правоприемство. Въпреки горното, първоинстанционният съд не е отчел
последното и е разгледал и постановил решението си спрямо заличеното
дружество. А от момента на заличаването си същият е загубил своята
правосубектност и възможността да бъде страна в процеса. Отпаднала е една
от абсолютните предпоставки за допустимостта на съдебното производство,
за която съдът е длъжен дори да следи служебно. Постановеният съдебен акт
се явява постановен спрямо несъществуващ правен субект, което обуславя и
недопустимост на постановения съдебен акт.
Неприложима в случая е постановката на т.2 от ТР № 1/2013 год. на
ОСГТК доколкото не се касае за неправилна правна квалификация
респективно неправилно дадени указания относно подлежащите на доказване
факти, а за подмяна на основанието на предявения иск. Въззивният съд не
3
разполага с правомощието да формира правораздавателна воля по
материалноправен спор, произнесен спрямо ненадлежни страни, поради което
и следва да се приеме, че по произнесения иск обжалваното решение е
недопустимо и като такова подлежи на обезсилване.
Доколкото обаче производството по делото е образувано по искова
молба на съществуващ правен субект и настъпило в хода на производството
правоприемство чрез вливането му в „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, производството по
исковата молба не следва да се прекратява, а делото следва да се върне за
разглеждане от друг състав на ВРС.
С настоящият акт не се разрешава спора по същество, поради което и
разноски за настоящото производство не следва да се определят. Същите
следва да се съобразят при решаване на спора от първата инстанция и при
съобразяване на неговия краен резултат /т. 4 на ТР6/2012 год. на ОСГКТ на
ВКС/ .
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261791/23.12.2020 год., постановено по гр.д.
№ 19431/2019 год., ВРС –16-ти състав е отхвърлил иска на Р. Г. Р. и Н. ДЯК.
Р. срещу „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕКСПРЕС“ ЕАД за
осъждане на ответното дружество да запрати на ищците сумата от 1250 лева,
като частичен иск от сумата от 65086.77 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по щета № 114430/24.06.2019 год. по договор застраховка
„живот“ от 28.02.2017 год. със застраховано лице И.Р.Г., ЕГН: ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска 26.11.2019 год. до
окончателното заплащане на задължението, на основание чл.456 ал.1 КЗ, като
е осъдил ищците и за разноски, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав ВРС, при
съобразяване на мотивите на настоящото решение.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5