№ 2386
гр. С, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря Е И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110143477 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от С. Б. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Д 2“, бл. .., чрез адв. С., със
съдебен адрес град С, ул.“А“ №. .... срещу С О, ЕИК ...., с адрес гр.С, ул.”М” № 33,
представлявана от кмета Й Ф за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20
000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от инцидент, настъпил на 07.03.2021 г. на тротоара пред
вх. В на бл. 404 в ж.к. „Д 2“ в гр. С, ведно със законната лихва от 07.03.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 1 479.30 лв. обезщетение за причинени на ищцата
имуществени вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 11.08.2022 г., до окончателното изплащане на дължимото.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 07.03.2021 г. около 22:30 ч. в гр. С, вървейки по
тротоара пред вх. В на бл. 404 в ж.к. „Д 2“ в тъмната част на денонощието, при ясно и сухо
време, ищцата се спънала в стърчащо на около 7 см. от земята желязо и е паднала, при което
е получила разкъсване на екстензорното сухожилие на пети пръст на лявата ръка, фрактура
на проксималната фаланга на пети пръст на същата ръка, контузия на долната челюст и
счупване на преден зъб. Заявява, че е получила силна болка, оток и деформация в областта
на лявата ръка и челюстта, както и ограничение и болка при движение, затруднено хранене
и говорене. Посочва, че при падането е счипила и очилата си. Твърди, че в резултат на
инцидента е претърпяла операция на лявата ръка и операция на зъбите.
Излага, че вследствие на инцидента в продължение на месеци е търпяла следните
неимуществени вреди: изпитвала силна болка в ръката, челюстта, зъбите и главата,
проблеми със съня, било затруднено храненето й, трудно се обслужвала сама, не се справяла
с домакинството, не се виждала с приятели и не излизала, изпитвала безпокойство и срам от
външния си вид, поради което станала раздразнителна и напрегната, ограничила е
социалните си контакти за около година, през което време силно е било намалено
самочувствието й, не изпитвала радост и удоволствие от живота, била депресирана, като
заявява, че посочените неимуществени вреди продължават и към настоящия момент.
1
Излага, че вследствие на инцидента е претърпяла и следните имуществени вреди: 260
лв., представляваща сума за лечение на счупения на ищеца зъб; 180 лв., представляваща
заплатена сума за рехабилитация на ръката на пострадалата; 1 039,30 лв., представляваща
цена за закупуване на нови очила на ищцата.
В исковата молба се обосновава наличието на пряка причинно-следствена връзка
между описани вреди и противоправното поведение на ответната община, която е допуснала
противоправно бездействие и носи обективна отговорност за чужди виновни противоправни
действия - на лицата, на които е възложила работа за поддържане на тротоарите и улиците в
безопасно състояние за пешеходците, доколкото същите са нейна собственост съгласно пар.
7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА.
По така изложените съображения се твърди, че е налице основанието на чл.49 във вр.
с чл.45 от ЗЗД за търсене на имуществена отговорност на ответника - същият е имал
противоправно поведение, което е в пряка причинна връзка с претърпените от ищцата
имуществени и неимуществени вреди и поради това за ответника възниква задължение да я
обезщети.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който оспорва
предявените искове по основание и размер.
Излага, че законово задължение да поддържа прилежащите на блока части в
надлежен и безопасен вид, имала съответната етажна собственост, поради което С О не била
материалноправно легитимирана да отговаря по исковете.
Оспорва инцидентът да е настъпил на соченото в исковата молба място, а именно –
тротоар, като твърди, че процесната част от пътя била затревена, а съгласно Наредба № 1 от
10.03.1993 г. се забранявало газенето на тревата, поради което счита, че ищцата е
осъществявала неправомерно поведение при осъществяване на инцидента. Оспорва ищцата
да е търпяла твърдените болки и страдание вследствие на настъпилия инцидент, като
посочва, че същата не е спазвала стриктно предписаното й лечение, кактои че инцидентът не
е засегнал цялата й ръка, а само пети пръст на същата. Сочи, че доколкото повечето хора в
ежедневието си използвали предимно дясната си ръка за извършване на рутинната си
дейност, то посочената травма на лявата ръка не била пречка за водене на нормален живот,
както и че същата не обуславяла и намалена обща подвижност или непоправимо загрозяващ
ефект.
Отбелязва също, че през процесния период е била обявена в страната извънредна
епидемиологична обстановка, която също налага рестрикции на гражданите за излизането
им и свободното им придвижване навън.
По отношение на уврежданията в лицевата част на ищцата, счита, че документът,
установяващ същите бил издаден от лекар без необходимата специалност, както и че не се
описвали никакви наранявания в лицевата област, поради което твърди, че възстановяването
на ищцата е протекло бързо и без дълготрайни последствия върху здравето и
самочувствието й.
Излага, че намиращите се участъци пред блок 404, вх. В, ж.к. „Д“, за които
отговаряла общината, били надлежно поддържани от ответника. В тази връзка оспорва да е
налице виновно и противоправно действие от страна на служител на ответника, доколкото е
бил налице план за поддържане на тротоарите и обществените пространства на територията
на общината.
В условията на евентуалност релевира съпричиняване от страна на ищцата,
доколкото същата е преминавала през необособен за това терен.
Ответникът оспорва исковете и по размер, като за иска за неимуществени вреди сочи,
че той не е съответен на въведения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост, а за иска за
имуществени вреди, че същият е недоказан.
2
Сочи, че ищцата е осъществила неправомерно бездействие, доколкото същата живяла
в блока, пред който се е реализирал инцидентът и не е съобщила на надлежния орган за
съществуващите нередности.
Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и
разноски по производството.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите като писмени доказателства, а именно епикриза от УМБАЛ „Смед“ и
медицински протокол от УМБАЛ „Смед“ се установява, че ищецът е бил приет за
оперативно лечение на 08.03.2021 г., с диагноза лезио тендини мускулус екстензори дигити
миними манус синистра, фрактура осисфаланги проксималис № 5 манус синистра,
постъпваща при задоволително общо състояние, с болка и оток в областта на пета МКФС на
ляв горен крайник, ограничени и болезнени пасивни и активни движения в пета МКФС.
Изписана е на 11.03.2021 г. със стабилно общо състояние и добре зарастваща оперативна
рана, като е предписана рехабилитация.
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение от УМБАЛ „А“ се
установява, че е налице разкъсване на екстензорното сухожилие на пети пръст на лявата
ръка; фрактура на проксималната фаланга на пети пръст на същата ръка, като е посочено, че
травматичните увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети,
по механизма на удари с или върху такива, като същите са причинили на ищцата трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник.
По делото е представена фактура № ... за сумата в размер на 1 039,30 лв. за
диоптрични очила, както и три броя фактури на обща стойност 180 лв. за извършена
рехабилитация с приложени 3 броя фискални бонове за заплащането им.
Представени са още амбулаторен лист от 29.03.2021 г. от „Г Д К“ за извършена
девитализация на зъбна пулпа, фактура за сумата от 260 лв. за извършената девитализация,
заедно с касов бон за заплащане на сумата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л М Х. и Х
Г Г. Свидетелят Х. посочва, че е дъщеря на ищцата и че вечерта на 07.03.2021 г. около 22:30
ч. са се прибирали двете от денонощния магазин, разположен в близост до бл. 404., като
вървейки към вкъщи по тротоара и без улично осветление, ищцата се е спънала и политнала
напред. Свидетелката посочва, че е била отляво, а ищцата от нейно дясно, като
първоначално не е видяла в какво се спъва майка й, но впоследствие е забелязала метална
тръба, която стърчала над самия тротоар с няколко сантиметра, широка колкото малка
бутилка. Заявява, че ищцата е паднала по лице, след което е стояла на земята неподвижна.
Посочва, че като е паднала, майка й се е подпряла на лявата си ръка. След което
свидетелката й се е притекла на помощ и й е помогнала да се изправи. Заявява, че са се
качили в апартамента, като ищцата трудно си е съблекла якето, тъй като много я е боляло
ръката, като в същото време е текло и много кръв, поради което свидетелката се е обадили
на сестра си да закара ищцата в болница. Посочва, че след инцидента майка й не е можела да
се обслужва сама, като е изпитвала силни болки дълго време, около два месеца е била с гипс
и е ходела на рехабилитации, не е можела да се храни, като свидетелката й е приготвяла
храна и се е грижила за нея, за което ищцата е ставала раздразнителна, тъй като била
свикнала да се оправя сама. Сочи, че е отсъства от работа около два месеца, както и че са
виждали желязото и преди, но в деня на инцидента е имало паднали листа и не се е виждало.
3
Заявява още, че при падането си, ищцата е носила диоптрични очила, които са се счупили
вследствие на инцидента, като ищцата си е купила същия клас очила на мястото на
счупените. Свидетелства, че ищцата дълго време е имала проблеми със съня, тъй като от
болката трудно се е обръщала, като всичко й се е отразило и психически, била е стресирана,
като е излизала от вкъщи, заобикаляла е мястото доста дълго време. Свидетелката сочи, че
случилото се е повлияло и върху самочувствието на ищцата, последната се е срамувала и не
искала в продължение на месеци да се вижда с хора, тъй като е била обезобразена в лицето,
доколкотото е била с подута уста, като е имала и хематоми, преди инцидента ищцата е била
социален човек, като след това е спряла да излиза, не е искала да е сред хора и се е
срамувала от визията си за доста дълъг период от време. Посочва, че болките в зъба
продължавали и към настоящия момент, както и че лявата ръка е била водещата за майка й,
поради което същата е била неработоспособна. Сочи още, че 30-40 минути след инцидента
са потърсихли медицинска помощ, като ищцата е ходила на рехабилитации, шест седмици е
била с гипс и е започнала да се самообслужва сама след около втория месец.
Свидетелят Г заявява, че познава ищцата от преди 40 години, като са приятелки.
Посочва, че знае за инцидента от м.03.2021 г., доколкото контактували ежедневно с ищцата,
като на 08.03.2021 г. последната й се е обадила в късните часове, като е звучала много зле.
Заявява, че след като ищцата се е прибрала вкъщи свидетелката е ходила да й помага, сочи
още, че е видяла ищцата седмица-две след инцидента, като същата е изглеждала много зле,
не е могла да работи, да си върши домашната работа, доколкото е била левичар, не е можела
да се обслужва, да се храни сама, да се облича, наранени й били зъбите, устните, лявата ръка,
психически не е била добре, като не се е чувствала стабилна и физически, два-три месеца е
ходила по лекари, зъболекари.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза,
се установява, че получените от ищцата травматични увреждания са в резултат на описания
от нея инцидент, посочено е, че травмата на лицето е в една анатомична област – кожата
между носа и горната устна, самата горна устна, което отговаря да е получено от терена.
Вещото лице посочва, че при падане, поради вроден рефлекс за защита, обичайно
пострадалият подпира ръката си на дланта, като при подпирането ищцата е получила тази
характерна травма на лявата си ръка. Дава заключение, че избитият първи горен ляв зъб е
причинил затрудняване в дъвченето във фазата на захапване и в говора, причинявайки
фъфлене, като възстановяването на избит зъб се извършвало с дентална, медицинска
дейност, която също е придружена с болки и страдания. Посочва, че разкъсването на
сухожилието на повдигащия мускул на петия пръст на лявата ръка в съвкупност със
счупване на първата фаланга на петия пръст на лявата ръка са причинили трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като
възможността за физическо натоварване на лявата ръка се е възстановила в срок от месец и
половина – два месеца. Вещото лице дава заключение, че от лицевата травма и тази в
областта на левия горен крайник ищцата е изпитала интензивни и продължителни болки,
включително и при наложилото се лечение на избития зъб, като болките при избит преден
зъб са интензивни, силни по интензитет и продължителни са и болките при счупване на
петия пръст на горен крайник. Вещото лице посочва, че възстановяването на извършените
дентални манипулации е приключило в срок от 5 дни, като не се очакват дълготрайни
последствия върху физическото здраве на ищцата, посочва още, че самообслужването е било
затруднено да се извършва с две ръце при обикновените, ежедневни дейности.
В открито съдебно заседание от 31.01.2023 г. вещото лице допълва, че избитият зъб
е реимплантиран и е нормално от удара в този зъб, да се образува съединителна тъкан в
устата, която да се усеща. Посочва, че травмиран зъб трудно се възстановява и чувството за
болка не зависят само от индивида, а и от възможността да се имплантира реално и да се
възстанови снабдяващата функция на зъба - нервче и кръвоносни съдове, като неудобствата
ще отминат след дълго време, както и че най-често болките след счупване са от
4
метеорологичните условия при смяна на времето и могат да траят с години, като вещото
лице посочва, че при движение и самодисциплина няма нужда от лечение.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че
ищцата се е спънала на стърчаща метална тръба ф 60 мм. с височина над тротоара около 4-5
см., като същата се намира на тротоар, който е общинска собственост. Вещото лице дава
заключение, че жилищният комплекс е преструктуриран, като блок 404 се намира в УПИ II,
кв. 17 по действащия регулационен план, на север се намира улица с о.т. 229-о.т. 230,
включваща пътно платно с широчина по 3 м. от юг и север на пътното платно, като
металното желязо се намира на тротоара, на разстояние 210 см. от бордюра и на 135 см.
западно от осветителен стълб на същия тротоар.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.49 вр. чл.45 от
ЗЗД.
За да бъде уважен иск за непозволено увреждане по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, ищецът
следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно
поведение на работници, респ.служители на ответника /изразено чрез действие или
бездействия/, настъпили вреди и причинна връзка между тях. По арг. на чл.45, ал.2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното.
В случая пртивоправното поведение на ответника, респ.негови служители се извежда
от задълженията, които С О има по чл.11, ал.1 от ЗОС вр. чл.31 от Закона за пътищата.
Установи се по делото от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, че
металната тръба, в която се е спънала ищцата, се намира на тротоар, който е общинска
собственост.
В същото време от приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-
медицинската експертиза, се установява, че травматичните увреждания са пряка и
непосредствена последица от процесния инцидент. Механизмът на настъпване на травмите
се установява и от показанията на св. Х., които съдът цени на основание чл. 172 ГПК.
Същата е очевидец на инцидента, както и на последвалия възстановителен период,
доколкото е живяла заедно с ищцата и е помагала в обслужването й.
Анализирайки в съвкупност така събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира, че се установи по безспорен начин описания в исковата молба механизъм, при
който са получени претендираните и установени от вещото лице увреждания, както и
причинно-следствената връзка между тях и процесния инцидент.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че бездействието на ответника,
респ.неговите служители е довело до настъпване на вредоносния резултат за С. Х..
По отношение на субективния елемент на деликтната отговорност – вината, съдът
намира, че същият е налице, доколкото за него има въведена в закона презумпция, която не
беше оборена по делото.
Конкретният размер на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да се изхожда
от особеностите на всеки конкретен случай. По делото се установи от една страна наличието
на претърпени от ищеца болки и страдания от самите травматични увреждания, както и от
последващите медицински интервенции, като избитият първи горен ляв зъб е причинил
затрудняване в дъвченето във фазата на захапване и в говора, причинявайки фъфлене, като
възстановяването на избит зъб се извършвало с дентална, медицинска дейност, която също е
придружена с болки и страдания, а разкъсването на сухожилието на повдигащия мускул на
петия пръст на лявата ръка в съвкупност със счупване на първата фаланга на петия пръст на
лявата ръка са причинили трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок
5
по-дълъг от 30 дни. Възстановяването на ищеца е продължило, според вещото лице месец и
половина – два месеца, като и към настоящия момент все още изпитва болка при промяна на
времето. От друга страна от показанията на св. Х. и Г, се установи, че след този случай
ищцата е изпитвала трудности както в бита си, така и при упражняване на професията си.
С оглед на така изложеното, съдът намира иска основателен до размера от 17 000.00
лв. За разликата до пълния предявен размер от 20 000.00 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Върху така приетия за основателен размер на иска, следва да се присъди закон
законна последица и лихва от датата на увреждането – 07.03.2021 г.
По иска за имуществени вреди съдът намира следното:
Ищцата претендира имуществени вреди в размер на 180 лв. за проведена
рехабилитация на ръката, като от представените три броя фактури на обща стойност 180 лв.
с приложени 3 броя фискални бонове към тях се установява, че реално е извършила
посочените разходи. Претендира и сумата в размер на 260 лв. за лечение на счупения зъб,
като от представената по делото фактура за сумата от 260 лв., заедно с приложен към нея
касов бон се установява заплащането на посочената сума от страна на ищцата. По
отношение на претендираната сума в размер на 1 039.30 лв. за диоптрични очила съдът
намира претенцията за недоказана, доколкото по делото е представена само фактура № ... за
посочената сума, като не се установява дали ищецът реално е извършил претендирания
разход. Също така не бе установена и степента, в която са увредени очилата на ицата при
процесния инцидент и в частност дали е било възможно да бъдат подменени определени
елементи от тях или са били изцяло негодни за употреба и се е наложила цялостната им
подмяна. Ето защо искът за имуществени вреди следва да се уважи до размера от 440 лв.,
ведно със законната лихва от 11.08.2022 г. до окончателното плащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 1479.30 лв. той следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила, съобразно уважената, респ.отхвърлената част от исковете. Ищецът претендира
разноски в размер на 859.16 лв. за държавна такса, 550.00 лв. за депозит за вещи лица и
1 130 лв. за адвокатско възнаграждение, като представя и доказателства за извършването им,
поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер на 2 061.66 лв. съобразно уважената част от исковете, като следва да се
отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, доколкото съгласно чл.7, ал.2, т.4
НМРАВ, минималния размер на същото е 1 174.38 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете. Освен
заплатените от ответника депозити за експертизи от общо 350.00 лв., с отговора на исковата
молба се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Последното следва да бъде
определено на 200.00 лв., съобразно предвиденото в Наредбата за заплащане на правната
помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. С
оглъде отхвърлената част от исковете, от така направените от ответника разноски следва да
му бъде присъдена сумата от 103.43 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА С О, с адрес гр.С, ул.“М“ № 33, представлявана от кмета Й Ф, да заплати
на С. Б. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Д 2“, бл. .., чрез адв. С., със съдебен адрес
град С, ул.“А“ №. .... сумата от 17 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от инцидент,
настъпил на 07.03.2021 г. на тротоара пред вх.В на бл.404 в ж.к.„Д 2“ в гр. С, ведно със
законната лихва от 07.03.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 20 000.00 лв.
ОСЪЖДА С О, с адрес гр.С, ул.“М“ № 33, представлявана от кмета Й Ф, да заплати
на С. Б. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Д 2“, бл. .., чрез адв. С., със съдебен адрес
град С, ул.“А“ №. ...., сумата от 440.00 лв., представляваща обезщетение за причинени на
ищцата имуществени вреди от същия инцидент – заплатени медицински услуги за
рехабилитация и лечение на счупен зъб, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 11.08.2022 г., до окончателното изплащане на дължимото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1479.30 лв. и за претенцията
за закупуване на нови очила.
ОСЪЖДА С О, с адрес гр.С, ул.“М“ № 33, представлявана от кмета Й Ф, да заплати
на С. Б. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Д 2“, бл. .., чрез адв. С., със съдебен адрес
град С, ул.“А“ №. .... сумата от 2 061.66 лв., представляваща разноски по делото, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Б. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Д 2“, бл. .., чрез адв. С., със
съдебен адрес град С, ул.“А“ №. ...., да заплати на С О, с адрес гр.С, ул.“М“ № 33,
представлявана от кмета Й Ф сумата в размер на 103.43 лв., представляваща разноски по
делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7