Протокол по дело №22/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 545
Дата: 2 декември 2024 г. (в сила от 2 декември 2024 г.)
Съдия: Светослава Костова
Дело: 20242200100022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 545
гр. Сливен, 02.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Елена Г. Х.а
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20242200100022 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата С. А. А., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява
адв. Б. К. от САК, с пълномощно по делото.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД,
редовно призована, се представлява от адв. В. М., с пълномощно по делото.
Вещото лице доц. д.р инж. Х. В. У., редовно призован, не се явява.
Вещото лице П. Х. Г., редовно призован, се явява лично.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
С молба от 01.11.2024г. ищецът, чрез пълномощника адв. Б. К., в
изпълнение на дадените от съда указания, е представил писмени
доказателства относно водена лична кореспонденция между ищцата и
психолог в Англия. Представените писмени доказателства представляват
разпечатка на английски език от ел.поща.
На 11.11.2024г. е депозирано становище от ответното застрахователно
дружество, чрез адв В. М., в което се оспорват представените доказателства,
тъй като същите не са преведени на български език, не е ясно от кого
1
изхождат, нямат подпис и печат на медицинско лице.
Съдът намира за основателно възражението на ответното
застрахователно дружество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства с молба
от 01.11.2024г.
Съдът констатира, че заключението по назначената СПЕ е представено
по делото на 21.11.2024 г.
АДВ. К.: Запознат съм със заключението по назначената СПЕ. Нямам
възражение да се изслуша вещото лице психолог.
АДВ. М.: Запозната съм със заключението по назначената СПЕ. Нямам
възражение да се изслуша вещото лице.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на вещото лице.
САМОЛИЧНОСТ НА вещото лице:
П. Х. Г. - 56 г., българин, български гражданин, с висше образование,
неосъждан, семеен, без родство и особени отношения със страните по делото и
техните пълномощници.
Вещото лице ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност по чл.291
от НК, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.
Вещото лице Г. РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам представеното
заключение. Процесното ПТП изиграва ролята единствено на отключващ
фактор, което представлява освобождаване на натрупаната травматична
продукция в миналото. Ищцата не споделя за връзка между тази продукция и
претърпяно преди ПТП. Тази продукция е свързана с детството й и баща
алкохолик, с първия й съпруг, който я напуснал със страх от евентуално
заболяване, което може да ограничи движенията й. Тези спомени имат
незначително деструктивно влияние, защото ПТП травмата ги възвръща в
рамките на краткотрайна ярка продукция. Състоянието на ищцата се нуждае
от дългосрочна и психологична, и медикаментозна терапия. Само
психологичната в нейния случай няма да има трайно и окончателно справяне.
Самият факт, че тя е започнала такава и в материалите по делото е отразено, а
пък аз не виждам никакъв терапевтичен ефект върху нея. Тя няма признаци в
поведението от което да направим заключение, че е развила някакви
2
механизми за справяне. Това е дистрес, който има отключващ фактор,
единствено и само толкова.
Остър дистрес, най-общо човек изгубва контрол над поведението си.
Периода е строго индивидуален, но при възрастните, които имат механизми за
справяне, които не са с психотична структура, т.е. не са болни, т.е. при здрав
възрастен периода е в рамките на 48 часа. В случая имаме една продукция,
която е освободена от този остър дистрес и която сама по себе си не е за
подценяване. Тази продукция няма връзка с процесното ПТП. Ищцата попада
в ПТП в ситуация, която не може да контролира, както вече споменах загубата
на контрол. Непосредствено преди ПТП не е изпитвала такива симптоми.
Назад във времето, години, да. В период непосредствено преди инцидента не е
изпитвала. Тя е била в някакъв терапевтичен цикъл, т.е. тя е в била в момент
на терапевтиране преди изготвянето на експертизата, и точно поради това аз
нямам чистата картина на симптоматиката й, защото някой въздейства върху
нея. От тази гледна точка въпроса на страна дали в период от три години назад
преди ПТП тя е изпитвала такива симптоми ме вкара в хипотеза, не мога да
дам отговор. Не е професионално когато някой друг работи да направя такова
предположение, защото той може да е открил нещо и да се е справил по хода
на своята работа и то да не е достигнало до мен. Аз мога категорично да
коментирам процесното ПТП и травмиращите спомени от детството, а
всякакви други неща, които помежду изскачат той там терапевта работи с нея.
Споделяла ми е, че е търсила медицинска помощ във връзка със соматично
заболяване, но по хода на това не е ставало дума за подкрепа в аспект психика,
висша нервна дейност, не ми е споделяла.
Медикаментозната терапия е предписана след инцидента. Не мога да
отговаря тези медикаменти за какво по степен отклонение или нарушение на
психическото здраве отговарят те, трябва да се пита психиатър.
Посочил съм в експертизата, че при показване на снимка на автомобила
от ПТП ищцата се затваря в себе си. Това е част от другия метод, който също е
описан на същото място, на свободните асоциации на Фройд, чрез който под
въздействие на стимул, свързан с травмиращите събития, се изследва
реакцията. Затварянето, което наблюдаваме, това е форма на потискане, на
изтласкване, т.е. това е отказ на субекта, поради недостатъчни механизми за
справяне и развитие да му излезе насреща на това и той се затваря, както
3
децата си крият очите и не искат да виждат. Липсват механизми за справяне.
Към момента тя не показва, че разполага с такива механизми за справяне с
напрежение. Тя посещава определена терапевтична техника, при която би
трябвало да й се помогне тя да се отърси от събитията, които я напрягат.
Идвайки на изследване при мен аз не забелязвам тази техника да й е
помогнала, тя самата също казва че не й помага, т.е. тя не е подпомогната в
справянето с тази психотична проблематика, която е нахлула в главата й. При
показването на снимката от ПТП тя изпитва емоции и чувства, но с какво са
свързани не мога да кажа. Тя се затваря и не ги продуцира, ако започне да
реве, да се тръшка, да коментира ще имаме продукция и ще анализирам, но тя
просто се затваря и аз не мога да кажа с какво се свързва. Това е емоционална
реакция. Точно затварянето пречи на анализа. Ако аз вляза на нея, мога да я
травмирам допълнително или да стана причината да отключи нещо още по-
тежко, така че не е редно инвазивно да влизам на нея, а не е и това задачата
поставена.
Ищцата не е споделяла за последващо след ПТП травматично събитие,
което да налага медикаментозна терапия. Непосредствено след ПТП тя губи
контрол и освобождава тези подтиснати травми от миналото. При загубата на
контрол ние не говорим за подобрение или влошаване на психологическо
сътояние. Ние говорим за загуба на контрол, т.е. няма контрол над висшата си
нервна дейност за кратък период от време и освобождава тези спомени. Няма
данни какво е било психологичното й състояние преди ПТП и непосредствено
след ПТП. Продукцията е вече от посещенията. А дали загубата на контрол,
последиците от остър дистрес, тревожност с депресивен характер, се
отразяват на качеството на жИ.т аз ще си позволя да цитирам още веднъж
документа от здравния център „нямаме притеснение относно риск за
безопасността и здравето“. Тъй като ние говорим за стари травми, които са
изкарани отвън реално погледнато потиснатата стара травма тя изкара отвън
или е такава каквото е била или по-слаба. Старата травма не може да бъде по-
силна по въздействие на психиката. Съответно чак застрашаващ ефект няма.
Всичко е въпрос изключително и само на терапевтичен подход. Тя ако си пие
предписаните лекарства и следва подходящата терапия би трябвало да се
справи. Тя веднъж се е справила би трябвало още веднъж да се справи и то
много по-лесно от първия път. Тук имаме специализирана подкрепа при това
координирана, т.е. тя ходи на някакъв психотерапевтичен метод плюс
4
медикаментозната терапия. В миналото си ги е заключила, значи ги е
преодоляла някак си, имала е някакъв светъл период.
Освен споменатото от обследваното лице има приложен по делото
документ за посещение при психиатър. Въпросът е, че въпросната EDMR
методика е 8-фазов метод на десинсибилизация, който включва движение на
очите, слухови стимули, но изключва медикаментозно въздействие, т.е. самото
прилагане на този метод изключва медикаментозното въздействие. Хората,
които работят с този метод не работят с медикаменти. Това са психолози
психотерапевти. Психиатър, психолог, психоаналитик и психотерапевт е
различно. Тези тук са едновременно и психолози и психотерапевти, т.е. те са в
две качества, които работят с нея, но не са психиатри, за да предпишат
медикаменти. Те нямат подобни права. Няма документи и не би могло да има
документи за изписана терапия. Препаратът Ремирта е съобщен от ищцата и
тя ми е показала документ, че е изписан и че го е закупила тук в България. Не
ми е представила амбулаторен лист за посещения при психиатър, а аз нямам
достъп до системата, до която имат само личния лекар и психиатрите. Има
рецепта и касова бележка. Лекарствата й са изписани на 30-ти 10-ти месец
тази година. Преди това не е приемала лекарства, питал съм я. Ищцата ми
сподели защо не е доволна от терапиите в Англия. А защо не е доволна вече
отговорих.
Посочената устойчива склонност към преекспониране е характерова
особеност и тя не е свързана с процесното ПТП. Тук се връщаме на втора
среща там където коментирахме снимката от катастрофата и метода на Фройд:
пускам една тежка папка на бюрото и тя цялата подскача и се дестабилизира,
т.е. губи контрол над емоциите си. Тя не ме вижда, правя го внезапно. Имаме
твърде ярка реакция.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице.
На основание чл.148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото заключението
на вещото лице П. Х. Г..
На вещото лице П. Х. Г. ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на
общо 500 лв., от които 250 лева платими от внесения по делото депозит и 250
5
лв. от бюджетните средства на съда. /изд. РКО/.
Съдът ОСВОБОДИ вещото лице от залата.
По делото е представено в писмен вид днес, 02.12.2024г., заключението
на изготвената САТЕ. Предвид това, че не е спазен законоворегламентирания
едноседмичен срок, необходим за запознаване от страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА разпита на вещото лице инж. доц. д-р Х. В. У. за следващо с.з.
Съдът връчи препис на страните.
АДВ. К.: Днес други искания нямаме.
АДВ. М.: Други искания в днешното с.з. нямаме.
С цел събиране на допуснатите от съда доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 27.01.2025г. от
11.00 часа, за която дата и час страните да се считат редовно уведомени от
днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице инж. доц. д-р Х. В. У..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:40 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6