РЕШЕНИЕ
№ 1071
гр. Пловдив, 11.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330115014 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК ********* против А. М. П., ЕГН **********, с която са предявени установителни
искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.430 и сл.
ТЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.11.2016 г. бил сключен Договор за издаване на кредитна
карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD между ответника и „Обединена Българска
Банка” АД, с предоставен банков кредит с лимит от 1000 лева, като Банката му издала
кредитна карта MASTERCARD, със срок от 2 години и възможност за автоматично
подновяване при липса на възражение.
Разрешеният кредит бил преведен по сметка в Банката на името на
кредитополучателя, който нямал право да надвишава кредитния лимит. При превишаването
му се плащало такси и съгласно Тарифата за таксите и комисионните за физически лица на
Банката. Същият се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в
сроковете и при условията, уговорени в договора. Олихвяването се извършвало ежемесечно
на датата на издаване на извлечението – 23-то число от месеца. Кредитополучателят се е
задължил ежемесечно да погасява задължението си към Банката до датата на падежа, която
била 14 дни след издаване на извлечението. След усвояване на кредита, кредитополучателят
извършил плащане на 27.01.2017 г. в размер на 46 лева, като останала неплатена сума за
главница от 913.04 лева.
Претендира се и лихва за забава в размер на 359.50 лева за периода от 06.01.2017 г. до
13.05.2021 г.
На 25.06.2019 г., бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, по силата на който ищецът придобил вземането. Ответникът бил уведомен от
изрично упълномощения представител на цедента - „ЕОС Матрикс” ООД. Уведомлението
следвало да се счита за прието и с получаване на книжата към исковата молба.
1
Поради липса на плащане, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК №
5437/21.06.2021 г. по ч.гр.д. № 10005/2021 г. на ПРС, XХІ гр.с., срещу която длъжникът
подал възражение в срок, при което възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Моли се за уважаването им. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете
по основание и размер.
Сочи, че настоящото производство представлява второ дело за същото задължение, за
което вече било образувано НОХД № 20215330205149/2021. Заявява, че многократно е
уведомявал ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД за съществуването на НОХД, като ги бил
запознал с всички обстоятелства по него. Счита, че настоящата исковата молба срещу него,
представлява нарушение на добрите нрави и е с цел получаване на финансови облаги от
ищеца и трета страна неправомерно.
В тази връзка, моли да се прекрати настоящото производство, като второ образувано
дело.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Относно допустимостта:
Възражението, направено от ответника в отговора на исковата молба за
недопустимост на производството, поради образувано НОХД 20215330205149/2021 по описа
на ПРС, е неоснователно.
От изисканата служебна справка от ПРС, по НОХД № 20215330205149/2021, с
приложено към нея копие от Обвинителен акт се установява, че същото е образувано по
внесен обвинителен акт срещу А. Й. М., за престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и за престъпление по чл.
211, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК за това, че за времето от 22.11.2016 г.
до 30.12.2016 г. в гр. К., обл. П., в гр. С. и в гр. П., в условията на опасен рецидив, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А. М. П. от гр. К. и
с това му е причинил имотна вреда в големи размери – в общ размер на 44 909.04 лева, по 7
броя договори, вкл. и за това, че на 30.11.2016 г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у А. М. П. от гр. К., че ще изплаща
задълженията по договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от
дата 31.11.2016 г. между Обединена Българска Банка АД и А. М. П. и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 5000 лева.
От изисканата служебна справка от ПРС по горепосоченото НОХД, се установява, че
***** лице А. М. П. е конституиран като частен обвинител.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по – късно заведеното дело, се прекратява служебно от съда.
Предвид изисканата справка, съдът намира, че в конкретния случай, не е налице
разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК - горепосоченото НОХД е с различни страни, основание
и искане, от тези по настоящото гражданско дело, поради което и възражението на
ответника за недопустимост на настоящото производство, е неоснователно.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 10005/2021 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с. в полза на
ищцовото дружество е издадена Заповед № 5437/21.06.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника, за следните суми: 913.04 лева – главница, дължима по Договор за
2
издаване на кредитна карта от 30.11.2016 г., с настъпил падеж, сключен с „ОББ“ АД,
вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 25.06.2019 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД; 359.50 лева – обезщетение за забава за
периода 06.01.2017 г. – 13.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда –14.05.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради което
за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия установителен иск в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК.
Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което същите са
допустими, тъй като са предявени в срок, имащи за предмет същите вземания.
По съществото на спора:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, възникване на процесното вземане и неговия
размер, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по Договор за издаване на кредитна
карта от 30.11.2016 г., сключен между ответника и „ОББ” АД, с предоставения лимит и
усвояването му; че е настъпил окончателния падеж за плащане; размерът на исковата сума
като непогасена главница, като включително установи, че ответникът не е изпълнил
задължението си за редовно обслужване на кредитната карта, т.е. както по основание, така и
по размер дължимостта на процесните вземания. Ищецът следва да докаже пълно и главно
валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че длъжникът е уведомен за
цесията от цедента.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при
установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил
задължението си.
Наличието на договорно правоотношение от 30.11.2016 г. с кредитор „ОББ” АД и
ответника се установява по безспорен начин /л.7-14/. Последният не е оспорил подписа си в
преклузивния срок, при което договорът го обвързва валидно с включените права и
задължения.
На 25.06.2019 г. между Банката и ищеца е сключен договор за цесия, с който се твърди
да са прехвърлени непогасени вземания по процесния договор за кредитна карта. Договорът
установява правоотношение, но видно от представеното приложение № 1 – неразделна част,
в което са описани цедираните вземания, сумите към ответника касаят договор с „ОББ” АД
от различна от твърдяната и доказана дата – 01.12.2016 г. /л. 56, последен ред/. Налице е
различие от един ден, което обаче се отразява на преценката за материалната легитимация
на ищеца, да е кредитор именно на процесните вземания. Датата на сключване на договора
за кредит е един от съществените елементи на правоотношението– индивидуализиращ
белег, част от фактическия състав на претенцията. Тъй като се установява да са прехвърлени
вземания по договор от друга дата /независимо дали се касае за техническа грешка или др./,
съдът не приема, че именно тези по договора от 30.11.2016 г. са валидно придобити от
ищеца. Още повече, че в процесния договор за издаване на кредитна карта от 30.11.2016 г.
не е посочен номер на договора, както и не се съдържа информация, нито за номера на
кредитната карта, нито за номера на банковата сметка, която обслужва кредитната карта, а
видно от представеното приложение № 1- неразделна част от договора за цесия, в което са
описани цедираните вземания, има посочен конкретен номер на договор за кредит, сключен
с А. М. П. на 01.12.2016 г. Ищецът не е изложил твърдения на какво евентуално се дължи
това разминаване, за да бъдат обсъдени и съобразени от съда, като същевременно е
възможно – ответникът да има няколко правоотношения с „ОББ” АД от различни дати. Още
3
повече, че по процесното дело, предвид изисканата справка от НОХД № 20215330205149 по
описа на ПРС, се установява, че за времето от 22.11.2016 г. до 30.12.2016 г., ответникът е
сключвал няколко договора за кредит.
Страните биха могли да встъпват в множество различни правоотношения, поради
което и моментът на възникване определя основанието на иска. Той трябва да съвпада с
описания в съответния договор за прехвърляне, тъй като в противен случай последният не
удостоверява цедиране на вземанията по твърдения кредит.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая, един от тях
не е установен, поради което и пълно и главно доказване не е проведено.
Съдът не би могъл да уважи претенцията като приеме априори, че цесията касае
процесния кредит, тъй като е налице разминаване, което следва да бъде съобразено.
Противното би означавало да не се отчете съдържанието на представените писмени
документи, на които ищецът се позовава, за да обоснове дължимостта на сумата. Горното би
излязло и извън диспозитивното начало. Процесуалният закон ограничава правомощията
при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е
допустимо съдът да се произнесе - само до заявеното искане, т.е. съобразно заявения, на
основата на конкретни фактически обстоятелства, петитум и съобразно представените
доказателства. Тъй като приетите не подкрепят изцяло изложените в исковата молба
твърдения, по правилата на чл. 154 ГПК, следва неблагоприятен за ищеца изход.
Предвид изложеното и доколкото не се установява съществен елемент от фактическия
състав на претенцията, искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът не е направил разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, против А.
М. П., ЕГН **********, искове за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 913.04 лева – главница по Договор за
издаване на кредитна карта от 30.11.2016 г., с настъпил падеж, сключен с „ОББ“ АД,
вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 25.06.2019 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД; 359.50 лева – обезщетение за забава за
периода 06.01.2017 г. – 13.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда –14.05.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 5437/21.06.2021 г. по ч.гр.д. № 10005/2021 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4