Р Е Ш Е Н И Е
№ 921/10.12.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1 Красимир Лесенски
2. Николай Ингилизов
При секретаря Антоанета Метанова и с участието
на прокурора Живко Пенев, като разгледа докладваното от съдия Шотева касационно административнонаказателно
дело № 1052 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, ЕИК ********* със седалище: гр. Панагюрище,
ул. „Георги Бенковски“ № 100, представлявано от Д-р К.Ч.-Р.против Решение № 8/21.07.2021г.
постановено по АНД № 139/2021 г. по описа на Районен съд Панагюрище.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление 41/25.06.2021 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – гр.София,
с което на МБАЛ „Уни Хоспитал“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул.
„Георги Бенковски“ № 100, представлявано от управителя д-р К. Ч.-Р., е наложена
имуществена санкция в размер на 900 (деветстотин) лева, на основание чл. 221,
ал. 2 във връзка с чл. 233а от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на чл. 86,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от същия закон. С обжалваното
решение е осъдено МБАЛ „Уни Хоспитал“
ООД, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр.София,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд Панагюрище е
неправилно в частта касаеща преценката за маловажност
на административното нарушение, както и в частта, касаеща
размера на наложената санкция. Иска се отменя на решението на районния съд.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило становище от гл.
юрисконсулт Е.Т., с което се оспорва касационната жалба и се моли да се
потвърди обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението следва да бъде оставено
в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд гр. Панагюрище е образувано по жалба на МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД срещу Наказателно
постановление 41/25.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински
надзор“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 900
(деветстотин) лева, на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 233а от ЗЗ за
нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от същия
закон.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е възприел следната
фактическата обстановка по делото:
В
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е била подадена жалба от И.К.Н.,
лекуван в МБАЛ „Уни Хоспитал“
ООД. Дружеството - касатор е санкционирано, след като
по силата на Заповед № ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г., изменена със Заповед №
РД-13-143/16.02.2021 г. на изпълнителния директор на агенцията, комисия от
агенцията извършила проверка на лечебното заведение, инициирана по повод на
жалбата. В хода на проверката било установено, че на 15.06.2020г. Н. бил
хоспитализиран в лечебното заведение. Извършени му били клиниколабораторни
изследвания, рентгеново изследване, електромиография,
осъществена е и консултация със специалист по физикална
и рехабилитационна медицина. Назначена е била
индивидуална рехабилитационна програма. Пациентът е
хоспитализиран по КП № 56.1 „Диагностика и лечение на болести на черепно
мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси,
поливеропатия и вертеброгенни
болкови синдроми при лица над 18 години“. На
20.06.2020 г. пациентът бил дехоспитализиран. При
приема му, Н. попълнил и подписал заявление за допълнително обслужване във
връзка с прием на пациент в болничното заведение. В тази връзка заплатил такса
в размер на 40.00 лв. за „Допълнително обслужване във връзка с прием на пациент
- Пенсионери и ТЕЛК“, за което била издадена фактура № **********/15.06.2020 г.
Проверяващите констатирали, че в
ценоразписа на лечебното заведение е предвидена такса за „Допълнително
обслужване във връзка с прием на пациент - Пенсионери и ТЕЛК“, а именно сума в
размер на 40 лв., съгласно ценоразпис на медицински дейности и услуги в МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, утвърден със
заповед № РД-105/11.03.2020г. на управителя на болничното заведение. Подписаното
от пациента заявление било за ползване на следните допълнителни услуги: оказване
на асистенция при прием и престой в лечебното
заведение; оказване помощ при попълване и представяне на документи при прием; осигуряване
на допълнителен помощен персонал при извършване на дейности по приема; осигуряване
на психологическа помощ на болния и близките му; обучение на пациента и
близките за спазване на ХДР /хранителен и двигателен режим/. Услугата, избрана
и заплатена от пациента „Допълнително обслужване във връзка с прием на пациент
- пенсионери и ТЕЛК“, каквото е било и основанието за получаването на сумата от
40.00 лева по фактура № **********/15.06.2020 г.,
не попада в този лимитиран обхват от допълнително
поискани услуги, които би могло да предоставя лечебното заведение.
Според
нормата на чл. 24а, ал. 1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, по време на своя престой в лечебно заведение, сключило
договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат
право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, които са
лимитативно и изчерпателно изброени по вид, а именно: подобрени битови условия
- самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови
условия, със или без придружител по желание на пациента; допълнително
обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън
осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен
помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния
лечебно-диетичен режим; избор на лекар или екип от медицински специалисти.
При
така установеното съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като извършеното
нарушение е доказано по несъмнен начин.
Настоящата
съдебна инстанция също счита, с оглед фактическата обстановка по делото, че правилно
е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството - касатор.
По
делото не се спори по отношение на факта на извършеното нарушение, както и по
авторството на извършилия го нарушител. Неоснователно е възражението в
касационната жалба, че районният съд е изложил мотиви, противоречащи на ЗАНН и
на правилата на формалната логика.
При
така установената фактическа обстановка, с оглед приложимата правна уредба, първоинстанционният съд правилно е приел, че е реализиран
съставът на административното нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗ във връзка
с условията и реда за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ,
които се определят с Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ, приета с ПМС №119/22.05.2006 г., в сила от 02.06.2006 г. Съгласно чл.
24а, ал. 1 от цитираната наредба, по време на своя престой в лечебно
заведение, сключило договор с
НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените
лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, които
са изчерпателно посочени в разпоредбата. В тази връзка АНО е приложил правилно
не само материалната норма, очертаваща състава на нарушението, но и
санкционната такава, определяща санкция за ЮЛ за нарушение на разпоредбите на ЗЗ
или нормативните актове по прилагането му, какъвто се явява посочената наредба.
В
КЖ са изложение оплаквания касаещи единствено преценката за маловажност на процесното нарушение и размера на наложената санкция, които
оплаквания настоящата инстанция намира за неоснователни. Още повече, че първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани
мотиви по същите оплаквания, които настоящата инстанция изцяло възприема и не е
необходимо да преповтаря. Допълнителен довод, сочен в касационната жалба е, че
„посочената такса, за която е била санкционирана болницата е отменена и не фигурира в ценоразписа на
лечебното заведение“ е изцяло голословен. В подкрепа на него, касаторът сочи, че представя пред настоящата инстанция
нарочна заповед, с която е отменена въпросната такса, което не отговаря на
действителното положение, тъй като такава заповед изобщо не е представена по
делото. В тази връзка единствено е от значение безспорно установеният по делото
факт, че към момента на установяване на административното нарушение в
ценоразписът на болничното заведение, утвърден със заповед от 11.03.2020г. (л.
12) е фигурирала въпросната допълнителна услуга, като предоставяна от касатора след допълнително заплащане от пациентите на
болничното заведение.
Нарушението
е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В
мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и
задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаната
по делото свидетелка – Д., съставила АУАН. В тази връзка настоящият касационен
състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено
наказателното постановление. Първоинстанционният съд
в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата
въпроси. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни
предпоставки в административнонаказателния процес –
нарушение, нарушител и вина.
Районен
съд Панагюрище е коментирал и възможността по казуса да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като следва да се приеме, че случаят не е
маловажен с оглед обществената значимост на засегнатите обществени отношения,
свързани с осигуряването на достъпна медицинска помощ на нуждаещите се
пациенти.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. В тази връзка настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна
- без уважение.
По
делото е направено искане за присъждане на разноски от ответната страна по
касационната жалба, които с оглед на липсата на фактическа и/или правна
сложност на делото съдът намира, че следва да се определят в минималния размер
от 80 (осемдесет) лева, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, Х състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 8/21.07.2020 г. постановено по АНД № 139/2021 г. по описа на
Районен съд Панагюрище.
ОСЪЖДА
МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Панагюрище, ул. „Георги
Бенковски“ № 100, представлявано от управителя д-р К. С. Ч. – Р. да заплати на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - гр.София, представлявана от
изпълнителен директор сумата от 80 (осемдесет) лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2. /П/