РЕШЕНИЕ
№ 14461
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110108851 по описа за 2024 година
Ищцата-С. С. Г. твърди, че била служител във Върховния касационен съд по
силата на трудов договор от 2001 г. на длъжността „чистач“. Считано от 15.07.2020 г.
всички служители по трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебна
палата - гр. София“ при Върховния касационен съд били прехвърлени в АС-София по
силата на решението на Пленума на ВСС по т. 1 на Протокол 10/30.04.2020 г.
Поддържа, че при прехвърлянето не е сключвала нов трудов договор с
административния ръководител на АС-София, поради което всички права и
задължения по сключения с Върховния касационен съд договор се запазили,
включително и правата за индексиране на възнагражденията при новия работодател.
Запазен бил и размерът на трудовото възнаграждение, получавано във ВКС. Една
година след прехвърлянето на ищцата, трудовото й възнаграждение не било
индексирано, поради което били отправени покани до председятеля на АС-София за
изплащане на увеличеното възнаграждение. В отговор е получено писмо от
председателя на съда, че исканията са неоснователни, тъй като възнагражденията за
същите длъжности в апелативните съдилища са по-ниски и председателят не може да
определя по[1]високи възнаграждения извън Класификатора. До този момент ВСС не е
променил класификатора. Ищцата твърди, че й се дължи разликата между полученото
възнаграждение и това което би било след индексацията по колони 5 и 6, която разлика
моли да й се присъди, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ответникът-АС-София е депозирал в сок отговор на исковата молба, в който
1
оспорва исковете. Не оспорва, че считано от 15.07.2020 г. работодател на ищцата се
явява АС-София, че с Решение на Пленума на ВСС по т.1 от Протокол №10/30.04.2020
г. е отнето от председателя на ВКС стопанисването на недвижимия имот, намиращ се в
гр. //////, заедно с построената в него административна сграда – Съдебната палата, и
считано от 15.07.2020г. е възложено на административният ръководител на АС –
София, и че с Решение на Съдийска колегия на ВСС, взето по протокол №
18/09.06.2020 г., т.16.1., на основание чл.30, ал.5, т. 8 от ЗСВ, са съкратени 31 щатни
бройки от ВКС, считано от 15.07.2020 г., и 31 щатни бройки за напълно идентични
длъжности са разкрити в АС- София, считано от същата дата. В т.16.3. от същото
решение СК на ВСС е приела, че „Не възразява административните ръководители на
ВКС и АС- София да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване
размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на
Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата. Сочи, че с Решение
по т.4.1. протокол № 19/16.12.2020 г. на Комисия „Съдебна администрация“ към
Съдийска колегия на ВСС е отхвърлено предложението на председателя на АС-София
за изменение на Правилата за прилагане на Класификатора, като е посочено, че
съгласно §1 от ПЗР на Правилата за прилагане на класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, възнагражденията на прехвърлените служители не
следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за
съответната група, съгласно класификатора, а административният ръководител на АС-
София може да организира структурата на администрацията, спрямо нуждите на съда,
съгласно чл.12 и следващите от ППКДАС. Видно от Протокол №27/01.12.2021 г. от
заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към Съдийска колегия на ВСС, в
т.13.1 отново е обсъден въпроса относно определяне възнаграждението на съдебните
служители, свързан и с индексирането на заплатите на онези от тях, назначени в
АС-София, в следствие Решение на Пленума на ВСС по пр.2404/02/2021 г. и Решение
на СК по пр.№ 18/09.06.2020 г. Посочено е, че искане за индексиране на заплатите на
тези служители е неоснователно, тъй като става въпрос за съкратени щатни бройки от
щата на администрацията на ВКС и разкрити в щата на администрацията на АСС,
което води до извод, че трудовите правоотношения на тези служители с ВКС са
прекратени, което не ги прави „прехвърлени“ в АС-София по смисъла на параграф 1 от
ПЗР на ППКДАС, касаещ прехвърляне на съдебни служители в следствие създадени
през 2016 година нови длъжности в съдилищата на страната във връзка с промени в
Класификатора на длъжностите в администрацията и е само за заварени служители в
самия съд, поради което индексирането на прехвърлените служители следва да се
извърши след изравняването на заплатите им с тези длъжности за съответното ниво, в
случая апелативно. Ответникът излага, че в резултат на описаните решения, между
ищцата и АС-София е възникнало валидно трудово правоотношение, на основание
чл.123, ал.1, т.7 от КТ, по което АС- София е поел всички задължения на работодател,
2
произтичащи от трудовия договор с ВКС, включително и задължението да изплаща
уговореното към момента трудово възнаграждение, което е изпълнявано
добросъвестно. Твърди, че трудовото възнаграждение на ищцата е актуализирано,
съобразно неговите правомощия и при съобразяване решенията на СК към ВСС, в това
число и за актуализиране на приложимия спрямо съдебните служители Класификатор.
Поддържа, че ищцата е получавала максимално определеното й за длъжността и за
предвиденото работно време възнаграждение, като при всяко актуализиране на
Класификатора досежно възнагражденията на служителите, е било актуализирано и
нейното възнаграждение. Твърдението, че ответникът е следвало да „индексира“
възнаграждението на ищцата, съобразно колона 5 и колона 6 от Класификатора,
приложими за служители на ВКС, не намира опора в нормативни актове и е
неоснователно. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ.
По своя характер трудовото правоотношение е възмездно, тъй като срещу
престираната от работника или служителя работна сила стои задължението на
работодателя да заплаща трудово възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в
законоустановените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Точното изпълнение на това задължение предполага
възнаграждението да се заплаща в срок и изцяло.
Съобразно указаната в доклада по делото доказателствена тежест ищцата следва
да установи, че в процесния период между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което е престирала труд в полза на ответника, че за
периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г. размерът на трудовото й възнаграждение е следвало
да бъде определен съгласно т. 5 и т. 6 от Класификатора за длъжностите в
администрацията на съдилищата, относими към служителите във Върховен касационен
съд, както и размерът на неизплатената част на дължимото й се за исковия период
трудово възнаграждение.
От своя страна ответникът е следвало да ангажира доказателства за плащане на
дължимото трудово възнаграждение за исковия период.
Между страните в производството са обявени за безспорни следните
обстоятелства: че по силата на трудов договор сключен между ищцата и Върховен
касационен съд са възникнали трудови правоотношения, по силата на които С. С. Г. е
престирала труд на длъжност „чистач“, че считано от 15.07.2020 г. всички служители
по трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр.
3
София“, работещи по трудови правоотношения с Върховен касационен съд, са
прехвърлени в АС - София, въз основа на Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г.,
с което е отнето стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. //////, ПИ с пл. №
1, ЦГЧ – Триадица, кв. 253, заедно с построената в него административна сграда –
съдебна палата, от председателя на Върховен касационен съд, и стопанисването е
възложено на председателя на АС-София, както и обстоятелството, че през исковия
период ищцата е получила оценки от извършените атестации, които й дават право на
увеличение на трудовото възнаграждение.
Както беше посочено между страните не спорно съществувалото между ищцата
и ВКС трудово правоотношение на ищцата от 2001 год., по силата на което С. Г. е
заемала длъжността „чистач“ с място на работа – Върховен касационен съд.
Видно от приложено копие от кратък протокол на Пленума на ВСС № 10 от
30.04.2020 г., Пленумът на ВСС е взел решение да отнеме възложеното стопанисване
на Съдебната палата в гр. София от Върховния касационен съд и да го възложи на
АС-София на основание чл. 388 вр. с чл. 387 ЗСВ.
Въз основа на решение на СК на ВСС по протокол № 18 на 09.06.2020 г. на
основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ са съкратени 31 щатни бройки във Върховен
касационен съд на Република България, от които 15 бр. за длъжността „чистач“, като
същите, вкл. процесните длъжности са разкрити в АС – София. С решение по т. 16.3.
СК на ВСС е приела, че не възразява административните ръководители на Върховния
касационен съд и на АС - София да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със
запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за
прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата.
По делото е представена заповед № А-1102/01.12.2020 г., с която е утвърдено
изменението на структурата на администрацията към АС – София, като от тази заповед
се установява, че в отдел „Стопанисване и управление на съдебното имущество“ са
налице разкрити 18 щата за длъжността „чистач“. След тези решения е сключено
допълнително споразумение № 189/26.02.2021 г. между АС – София и ищцата, с което
са определени ново основно месечно трудово възнаграждение и допълнителни трудови
възнаграждения за I ранг и за трудов стаж и професионален опит. А също така и
допълнително споразумение № 200/15.04.2022 г. със същия предмет - определяне на
нови размери на основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови
възнаграждения за определен ранг и за трудов стаж и професионален опит.
Определено е брутното трудово възнаграждение на служителя да се формира по
следния начин: основно трудово възнаграждение в размер на 682,50 лева,
допълнително трудово възнаграждение за I ранг – 225 лева и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 490,05 лева. С допълнително
споразумение №271/21.08.2023 год. е определено основно трудово възнаграждение в
4
размер на 785,25 лева, допълнително трудово възнаграждение за I ранг – 258,75 лева и
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 563,76
лева.
Представена е заповед № А-437/01.06.2021 г. на председателя на АС – София, с
която е отменена Заповед № А-1102/01.12.2020 г. и е утвърдена структура на
администрацията на АС – София, във връзка с решение на СК на ВСС по протокол №
18/09.06.2020 г.
По делото е представено извлечение от протокол № 19 от 16.12.2020 г. от
заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС, от който се
установява, че е взето решение да бъде отхвърлено предложението на председателя на
АС - София за изменение на чл. 11 от ППКДАС, както и искането по отношение
длъжностите от Раздел I „Ръководни длъжности“ и от Раздел III „Обща
администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от КДАС за служителите на АС –
София с мотива, че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС възнагражденията на
прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на
сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Указано е
на административния ръководител, че може да организира структурата на
администрацията, съобразно нуждите на съда, съгласно чл. 12 от ППКДАС.
По делото е представено и извлечение от протокол № 3/04.02.2020 г. на СК на
ВСС, от който се установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от
01.01.2020 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел IV, чистач,
във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за съдилищата от първа
група в диапазона от колона 7 до 8.
По делото е приложено извлечение от протокол № 6/23.02.2021 г. на СК на ВСС,
от което се установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от
01.01.2021 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел IV, чистач,
във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за съдилищата от първа
група в диапазона от колона 7 до 8.
От протокол № 15/11.04.2022 г. на СК на ВСС се установява, че е взето решение
за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.01.2022 г., съгласно който възнагражденията на
служителите от Раздел IV, чистач, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона
5 и 6, а за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8. От протокол №
27/17.08.2023 г. на СК на ВСС се установява, че е взето решение за утвърждаване на
КДАС, в сила от 01.04.2023 г., съгласно който възнагражденията на служителите от
Раздел IV, чистач, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за
съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
изплатеното възнаграждение на ищцата за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2023 г. е
5
определено съгласно колони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата и възлиза на 45 956,51 лева брутен размер, съответно
41 360,86 лева нетен размер. Разликата в трудовите 5 възнаграждение на ищцата за
исковия период, изчислени съгласно колони 5 и 6 от Класификатора, и съгласно
колони 7 и 8 от Класификатора, е в размер на 1 343,95 лева брутен размер.
Съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за държавната собственост управлението върху
обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и
юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от
името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Като специални правила за
управлението на имотите-държавна собственост за нуждите на съдебната власт са
предвидени в гл. 19, раздел 4 от Закона за съдебната власт. Според чл. 387 ЗСВ ВСС
организира управлението на имуществото на съдебната власт, като за целта е
предвидена и възможността му да възлага стопанисването им на административните
ръководители на органите на съдебната власт. Възлагането за стопанисване на отделен
имот е правомощие на ВСС, което той упражнява при условията на оперативна
самостоятелност, като преценката на кого да бъде възложено стопанисването на даден
имот е въпрос по целесъобразност. Същественото в случая е, че стопанисването
включва задължение за поддържане на предоставените имоти, поради което с
посоченото по-горе решение по протокол № 18 от 09.06.2020 г. Съдийската колегия
към ВСС, в качеството си на компетентен към онзи момент орган, е взела решение за
съкращаване на щата към ВКС по отношение на длъжностите, чието предназначение е
извършване на възложеното до този момент стопанисване на сградата на съдебната
палата в гр. София и за разширяване на щатното разписание в АС - София с
длъжности, които да обслужват дейността по стопанисване на посочения имот.
Настоящият състав счита, че в тази хипотеза е налице прехвърляне на дейност
от един работодател на друг съгласно чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ. Предвид липсата на
изрично ограничение следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 123 КТ намира
приложение и при прехвърлянето на една дейност от един административен орган на
друг (Решение № 99 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 631/2012 г., IV г. о., ГК.).
Макар и настоящата хипотеза да не касае за цялостно прекратяване на учреждението,
все пак е прекратена обособена част от него, представляваща отдел „Стопанисване
сградата на съдебната палата – гр. София“ и аналогичен отдел е създаден в
структурата на АС – София. По аргумент за по-силното основание, след като за цялото
учреждение може да намери приложение чл. 123 КТ, то може да се приложи и за
обособена структура в рамките на учреждението. С възлагане на стопанисването на
съдебната палата в гр. София на председателя на АС – София настъпва промяна в
работодателя като страна по трудовия договор с работниците, които са били наети в
отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“, доколкото за него е
възникнало задължението да сключва договори и да назначава съдебни служители, с
6
които да извършва поддръжката на сградата, чието стопанисване му е възложено.
Съгласно чл. 118, ал. 1 КТ страните по трудовото правоотношение не могат да
променят едностранно съдържанието му, освен в случаите и по реда, установени в
закона. Като един от тези случаи е именно хипотезата на чл. 123 КТ, като аргумент за
това може да бъде изведен от систематическото тълкуване на разпоредбата, доколкото
тя се намира в раздела, озаглавен „Изменение на трудовото правоотношение”. Ал. 2 на
чл. 123 въвежда общия принцип за запазване на съдържанието на трудовото
правоотношение и при новия работодател, но това не означава, че промяната на
работодателя не води до промяна на правното положение на служителя, доколкото
всеки работодател е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред (чл. 181
КТ), Вътрешни правила за работната заплата (чл. 22 от НСОРЗ), правила за
здравословни и безопасни условия на труд и др. според особеностите на конкретната
дейност, която извършва работодателя. В конкретния случай предвид особеностите на
работодателите (ВКС и АС - София) е налице специална правна уредба в ЗСВ и по-
специално чл. 341. Съгласно тази разпоредба Съдийската колегия на ВСС е
компетентна към процесния период да издава Класификатор на длъжностите в
администрацията на съдилищата и Правила за приложение на КДАС. Поради това не
следва да бъде споделена тезата на ищцата, че е запазила статута си на служител във
Върховен касационен съд на Република България. В конкретния случай С. Г. е
сключила трудов договор с ВКС за длъжността „чистач”, като след това е подписано
такова допълнително споразумение между страните по настоящото дело и
обективирано в допълнително споразумение № 189/26.02.2021 г., като в него е
отразена промяната на работодателя и промяна в брутното трудово възнаграждение.
По този начин е настъпила промяна по трудовото правоотношение чрез промяна на
страна по трудовия договор, като така служителят е изгубил качеството си служител на
ВКС и е придобил качеството служител на АС – София, който попада в групата на съд
от първа категория съгласно разграничението на КДАС. Предвид изложените по-горе
мотиви следва да се заключи, че е налице трудово правоотношение между ищеца и
ответника, като следователно и на основание чл. 7 от ППКДАС за него от този момент
за напред са приложими правилата за индексация за служител в съд от първа група
съгласно КДАС, Раздел IV, длъжност „Чистач”, в съдилищата от първа група в
диапазона по колони 7 и 8, със съответния ранг. Извършването на индексация на
работната заплата представлява правна възможност за работника, а не негово
субективно право, доколкото е правомощие на Съдийската колегия на ВСС да приеме
КДАС, в който да определи границите на работните заплати за служителите в
различните категории съдебни органи и е правомощие на административния
ръководител да определи конкретното трудово възнаграждение за дадена длъжност в
рамките, определени от КДАС (арг. от чл. 7 ППКДАС). Поради това с промяната на
работодателя не е накърнено субективното право на работника да получава трудовото
7
си възнаграждение, а то е било определено според приложимите за категорията
служители, към която той принадлежи, правила.
Доколкото между страните не е спорно, че трудовото възнаграждение на ищцата
е било запазено такова, каквото е било при предходния работодател, и доколкото
настоящата съдебна инстанция приема, че трудовото правоотношение е запазено при
смяна на работодателя, за работника са били приложими правилата за индексация на
заплатите на служител в съд от първа група, в която категория попада ответника, като
между страните не се спори, че такава индексация реално е извършвана. Обратното,
индексацията да се извършва съобразно правилата за служител във ВКС или ВАС няма
нормативна опора и би била незаконосъобразна, доколкото и административният
ръководител на АС – София е обвързан от правилата на ППКДАС и КДАС.
Предвид цитираното по-горе решение на Съдийската колегия на ВСС за
закриване на съответните щатове от структурата на ВКС не е възможно ищцата да е
запазила трудовото си правоотношение с предходния работодател, доколкото вече не
съществува щат, който тя да е заема в длъжностното разписание на работодателя. С
оглед изложеното, за процесния период приложими за определяне на
възнаграждението на ищцата са само размерите по колони 7 и 8 от Класификатора.
Няма спор, че ответникът е изплатил дължимото, нормативно определено, на ищцата
трудово възнагражедине.
Предвид на изложеното, предявения иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изричната претенция от страна на ответника и на основание чл. 78, ал.3
от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сторените в производството
разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
////////, чрез адв. Т. против АС-гр. София, ЕИК ///////, с адрес: гр. /////// иск с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 1 296 лева (хиляда двеста
деветдесет и шест лева), представляваща разликата между трудовото възнаграждение
на ищцата, което получава към момента, и това, което се дължи според индексацията
на възнаграждението според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата, за периода от 01.01.2021 до
31.12.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН ********** да заплати на АС-гр. София, ЕИК ///////, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева (сто лева), представляваща
8
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски Градски съд считано от
23.07.2024 год.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9