РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 16.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14731 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск Л.Ц.П. срещу З. „Б.И.“ АД, с правно основание чл. 432 КЗ, за сумата от
26 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 24.11.2016
г., в гр. София, бул. „Бистришко шосе“, ведно със законна лихва от 22.06.2017
г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне.
В
исковата молба се твърди, че на посочената по-горе дата, около 21,30 ч., в
област София, лек автомобил „Хюндай“, модел „Теракан“, с рег. №********управляван
от И.В.Б.се е движила по „Бистришко шосе“, с посока от с. Бистрица към
„Околовръстен път“, и на около 50 м. след спирка „Терасите“ , поради движение с
несъобразена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира
пътнотранспортно произшествие с автобус „Мерцедес Конекто“, с рег. № ********.
При инцидента е пострадала ищцата Л.Ц.П., като пътник в автобуса.
Местопроизшествието е посетено от дежурен по ПТП - О „ПП“ - СДВР, който е
съставил констативен протокол № 1671418/21.11.2016г., като на виновния водач на
лекия автомобил е съставен АУАН № 299273/2016 г. Ищцата сочи, че след инцидента
е посетила УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, където е диагностицирана с прясно
скъсване на ставния хрущял и контузия на дясното коляно. Сложена и е гипсова
имобилизация и е освободена за домашно лечение. При контролен преглед и е
поставена диагноза „синовит“ на дясно коляно. В о.с.з. на 17.08.2020 г. ищцата
поддържа, че освен контузия на дясно коляно, е налице и фрактура на латералния
тибиален кондил. Поддържа, че в първия месец от пътнотранспортното
произшествие, в резултат на увредата на десен крак е търпяла болки със значителен
интензитет. Травмата е довела до трайно затруднение на функциите на десен долен
крайник, като общия възстановителен период е продължил между 2 - 3 месеца. Поддържа,
че на практика е била лишена от възможността да ходи нормално и да стои
изправена, за продължителен период от време. Освен това, е ищцата твърди, че е
изпитвала стрес, чувствала се е подтисната и уплашена от случилото се. В
исковата молба се поддържа, че по отношение на лек автомобил лек автомобил
„Хюндай“, модел „Теракан“, с рег. №********е налице застраховка „Гражданска
отговорност“, със З. „Б.И.“ АД, полица №
BG/02/116000356994
от 2016 г., със срок на действие от 18.01.2016 г. до 17.01.2017 г. Ищцата сочи,
че е сезирала ответното застрахователно дружество с молба претенция вх. № ОК133853/22.03.2017
г., като е изтекъл тримесечния срок за произнасяне.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД оспорва иска по основание и
размер, като сочи че не е налице деликт. Оспорва твърдението в исковата молба,
че ищцата е получила прясно скъсване на ставния хрущял на коляното, като сочи
че не са представени необходимите изследвания, които да докажат подобен вид
травматично увреждане. Твърди, че не е налице причинна връзка между процесното
ПТП и травматичните увреждания, описани в исковата молба. Сочи, че претендираната
сума е прекомерно висока.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Въз
основа на данните от протокол за ПТП № 1671418/2016 г., ведно
със схема на произшествието, АУАН и
наказателно постановление от 24.11.2016 г. (на водача на лекия автомобил Ж.Ф. е наложена глоба от 100 лв.), и
заключението на изслушаната в настоящото производство автотехническа
експертиза, се установява следното:
Пътното произшествие е настъпило на
24.11.2016 г. около 20:30 ч. в тъмна част на денонощието на неосветен пътен
участък на ул. „Бистришко шосе“ на около 50 м. след спирка „Терасите“ в посока
от с. Бистрица към ул. „Околовръстен път“. В участъка където е възникнало,
пътното платно е разделено на две пътни ленти, всяка една с широчина около 3,20 м., разделени
с единична непрекъсната линия. Пътят е с надлъжен наклон - спускане в посока от
с. Бистрица към „Околовръстен път“. Пътната настилка е асфалтова и е била
влажна. Лек автомобил „Хюндай Теракан“ се е движел по ул. „Бистришко шосе“ в
посока от с. Бистрица към ул. „Околовръстен път“, като на около 50 м. след спирка „Терасите“, в зона на пътя, в която той прави десен завой,
водача Ж.Ф. е загубил управлението на автомобила, навлязъл е в платното за
насрещно движение и се е ударил челно ексцентрично в насрещно движещия се
автобус „Мерцедес Конекто“. Автобусът се е движел по нагорнище.
При навлизането в ляв завой, от
лентата за насрещно движение на около 10 м. челно срещу автобуса е излязъл лек автомобил
„Хюндай Теракан“. Водачът на автобуса е реагирал със задействане на спирачната
уредба. Причината за сблъсъка между МПС е загубата на контрол над управлявания
от водача Ж. Перейра лек автомобил „Хюндай Теракан“, последвалото му навлизане
в лентата за насрещно движение и удара в насрещно движещия се автобус „Мерцедес
Конекто“.
Относно пряката причина за загубата
на контрол над л.а. „Хюндай Теракан“ от страна на водача Ж.Ф. липсват
доказателства, които да послужат за даването на категоричен отговор. Според
данните по делото ищцата е седяла на средната най-задна седалка на автобуса,
която е обърната по посока на движението. При аварийно спиране е напълно
възможно политане напред и последващо падане на пода. Травмиране получени от
ищцата Л.П. отговарят като вид на такива получени при описания механизъм на
настъпване на произшествието.
При съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено, че вина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие има водачът на лекия автомобил, който е навлязъл в лентата за насрещно движение. „Мерцедес”. Водачът е нарушил правилото на чл.
20, ал. 1 Закона за движение по пътищата, вменяващо му в задължение да
контролира непрекъснато пътното превозно средство.
От
страна на ответното застрахователно дружество не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, а освен това е представена справка от
Гаранционния фонд.
Съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, ищцата е получила в резултат
на пътнотранспортното произшествие счупване на външния кондил на дясната
голямопищялна кост от компресивен тип с локална депресия на част от хрущяла и
спонгиозната кост. Патоморфологично е налице потъване на част от хрущяла и
подлежащата спонгиозна кост в резултат на травмата, излив на кръв в ставната
кухина с развитие на посттравматичен оток, в резултат на което болките се
засилват и функцията се ограничава. От медикобиологична гледна точка е налице
трайно затруднение на функцията на десния долен крайник, за период по - голям
от 30 дни. Биомеханично този тип счупвания се получават при падане върху
сгънато коляно. Направените рентгенографии са напълно достатъчни за
диагностика. През първите 5-7 дни болките са били много силни поради нарастване
на хемартрозата и травматичния оток. Постепенно са намалявали. Ползвала е
болничен лист за период от 14 дни. По амнестични данни е имала болки до края на
четвъртия месец. Според вещото лице, анализирайки механизма на травмата,
клиничната симпотоматика, данните от рентгенологичните изследвания,
партоморфологията на фрактурата, травматичното увреждане е в пряка причинно –
следствена връзка с пътнотранспортното произшествие.
При
разпита на Е.М.П., дъщеря на ищцата, свидетелят сочи, че майка й е била с
гипсиран крак, не е можела да спи от болка, като в рамките на един месец я е
придружавала до банята и тоалетната. Изпитвала е много силни болки, но тъй като
заедно с баща са изплащали заем, не е могла до отсъства дълго време от работа. Изпитвала
е страх да използва градски транспорт, и се е налагало съпругът й да я кара
всеки ден. Преди катастрофата е била активен човек, качвала се е на Витоша и е
ходела на танци, но сега не прави нищо
от тези неща.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема,
че осъществен фактическия състав по чл. 432,ал. 1 КЗ, като са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника..
При определяне, в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД и т. II от ППВС №
4/195.68 г., принцип за справедливост, размера на дължимото обезщетение съдът
взема предвид възрастта на ищеца, вида и обема на причинените травматични
увреждания, съгласно медицинската експертиза, тежестта на увреждането – счупване
на външния кондил на дясната голямопищялна кост от компресивен тип с локална
депресия на част от хрущяла и спонгиозната кост, търпените силни болки около
месец, периода на възстановяване – около 4 месеца, и обстоятелството, че с
оглед възрастта на ищцата, увредата е довела до намаляване качеството й на
живот. При отчитане на тези обстоятелства, вземайки предвид, и социално -
икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането, съдът
намира, че сумата от 26 000 лв., представлява справедливо обезщетение за
репариране на вредите от ПТП.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл.
429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования
за лихвите, ограничавайки ги по размер (само в рамките на застрахователната
сума) и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие или предявяване на претенция от увреденото лице.
Видно от приложената по делото извънсъдебно предявена претенция до
застрахователя е 22.03.2017 г., като с оглед диспозитивното начало обаче,
законова лихва следва да бъде присъдена от датата, от която е поискана – от 22.06.2017
г.
При този изход на спора на процесуалния представител
на ищеца – адв. М. Н.-Т., се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал.1, т. 2 от ЗА, в общ размер на 1572 лв. с ДДС.
На ищцата следва да бъдат присъдени и
сумата от 300 лв., платена държавна такса за исковата молба и сумата от 150
лв., депозит за съдебномедицинска експертиза.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК
********, гр. София, бул. „********, да заплати
на Л.Ц.П., ЕГН
**********,***, представлявана от адв. М. ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания, в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 24.11.2016
г., по вина на Ж.Ф., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управление на лек автомобил „Хюндай“,
модел „Теракан“, с рег. №********към посочената дата е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2017 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ********, гр. София, бул. „********, да заплати на от адв. М. ***, на основание чл.
38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 1572 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо при предоставената безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА
Застрахователно
дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ********, гр. София, бул. „********, да заплати на Л.Ц.П., ЕГН **********,***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 300 лв.,
разноски за държавна такса и сумата от 150
лв., разноски за съдебномедицинска експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: