Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 12.01.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на четиринадесети декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретаря Николина Николова
и
в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 567
по описа за 2020 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба от В.Т.П. ***, подадена чрез пълномощника адвокат С.Т.,*** за присъждане на
сумата 2 241лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен
със Заповед № ДК-10-ЮИР-55/ 11.11.2016г на Началника на РДНСК Югоизточен район
мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на
разрешение за строеж. Ищецът твърди, че е направил разходи по изготвяне и
одобряване на инвестиционен проект и разрешаване на строителство на обект
„Жилищна сграда“ в собствения му имот, находящ се в гр.Стара Загора, кв.Бедечка.
Поради неправомерното поведение на ответника не са довели до целения резултат –
издаване на разрешение за строеж. Според него разходите представляват реална
вреда и защото непосредствено след формиране на незаконосъобразния мълчалив
отказ е предприета драстична промяна на ОУП и ПУП на кв.Бедечка, с оглед на
която вече няма никаква възможност за осъществяване на строителство в имота му.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение в посочения размер от 2 241.20лв за претендираните имуществени
вреди под формата на претърпяна загуба от извършването на разходи за
инвестиционно проектиране и разрешаване на строителство в процесния имот, ведно
със законната лихва, считано от 07.03.2017г- датата на влизане в сила на
Заповед № ДК-10-ЮИР-55/ 11.11.2016г на Началника на РДНСК Югоизточен район и да
присъди направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Община
Стара Загора в писмен отговор и чрез процесуалния си представител младши
експертП. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържа липса на пряка
причинна връзка между отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на
Главния архитект на общината и претендираните вреди поради невъзможност на
административния орган за произнасяне по заявлението за издаване на разрешение
за строеж след 29.09.2016г и с оглед одобряването на представения от ищеца
инвестиционен проект във всички негови части. Счита някои от представените
писмени доказателства за направени разходи за неотносими към предмета на спора.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е
основателен и доказан по размер, поради което предлага да бъде уважен.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът В.П. е
собственик на поземлен имот с идентификатор 68850.513.6839, представляващ УПИ II-6196,
кв.810 по ПУП на гр.Стара Загора, кв.Бедечка, видно от нотариален акт № 85, т.I,
н.д.№ 68/2015г и договор за делба от 21.05.2015г, двата по описа на нотариус
рег.№ 087.
В качеството на
собственик е възложител на изработване на проект за обект „Жилищна сграда“ в УПИ
II-6196, кв. 810, гр. Стара Загора. За част
АС по фактура №19/06.10.2016г. е заплатил 150лв. За част Конструктивна по фактура 196/05.12.2016г.
и вносна бележка от 12.12.2016г е заплатил 700лв. За част Геодезическа по фактура
№208/09.12.2016г. и касова бележка №208/09.12.2016г е заплатил 300лв. За част Енергийна
ефективност и доклад към нея е представен касов ордер без дата за сумата 160лв.
За част ЕЛ по представена квитанция от 12.12.2016г е заплатил сумата 100лв. За
издаване на скица от Община Стара Загора е заплатил по квитанция №**********/02.07.2015г
сумата 30лв. За извършване на оценка за съответствие, съгласуване и одобряване
на инвестиционен проект от Община Стара Загора е заплатил по представена квитанция
№**********/15.07.2015г сумата 167лв. За издаване на разрешение за строеж от
Община Стара Загора е заплатил по квитанция №**********/27.09.2016г сумата
167лв. По заявление КККР вх. №01-97897/04.04.2016г. за презаверка и издаване на
скица за поземлен имот и платежно нареждане от 04.04.2016г е заплатил такса от
32лв. За сключване на предварителен договор с В и К“ ЕООД гр.Стара Загора по фактура
№**********/25.09.2015г. и касов бон от 25.09.2015г е заплатил сумата 42лв. За
съгласуване на проект от В и К“ ЕООД гр.Стара Загора по фактура №**********/31.05.2016г
и касов бон е заплатил сумата 60лв. За съгласуване с „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД е издадена фактура №**********/22.07.2015г на
стойност 35лв, а за проучване условията за присъединяване - фактура №**********/23.07.2015г на стойност
99лв.
По
делото е представена вносна бележка от 26.10.2020г за заплатена сума от
199.20лв по фактура 1685/ 23.12.2019г в полза на „Геодет“ ЕООД с вносител А.Д..
По заявление от 20.09.2016г. от В.П. е
издадено Разрешение от 20.10.2016г за отсичане на дърво, попадащо в
строителното петно на обект „Жилищна сграда“ в УПИ II-6196, кв.810, гр.Стара Загора.
С Решение № 521 от
29.09.2016г. Общински съвет Стара Загора възлага на кмета на общината да
предприеме необходимите действия за изработване на проект за изменение на ОУП и
последваща разработка на ПУП в обхват кв/парк Бедечка.
Със Заповед №10-00-2354
от 04.11.2016г на Заместник-кмета на Община Стара Загора въз основа докладна записка
на главния архитект е наложена пълна строителна
забрана в кв.Бедечка с обхват на квартали, сред които попада кв.810.
По жалба от В.П.
е издадена Заповед № ДК-10-ЮИР-55/ 11.11.2016г на Началника на РДНСК Югоизточен
район, с която е отменен като незаконосъобразен мълчаливият отказ на Главния
архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж на „Жилищна
сграда“ със ЗП и РЗП 83.42кв.м., находящ се в УПИ II-6196, кв.810 по ПУП на гр.Стара
Загора, кв.Бедечка, представляващ имот с идентификатор 68850.513.6839 по
кадастралната карта с възложител В.П..
По жалба на Главния
архитект на Община Стара Загора срещу Заповед № ДК-10-ЮИР-55/ 11.11.2016г на Началника
на РДНСК Югоизточен район е образувано адм.д. № 568/ 2016г по описа на Административен
съд Стара Загора, приключило с Решение № 27/ 15.02.2017г, с което жалбата е
отхвърлена. Решението е влязло в законна сила на 07.03.2017г.
По делото е
прието за безспорно между страните, че притежаваният от жалбоподателя имот с идентификатор
68850.513.6839, представляващ УПИ II-6196, кв.810 по ПУП на гр.Стара Загора в кв.Бедечка,
съгласно изменението на ОУП на гр.Стара Загора попада в територия предвидена изцяло
за озеленяване.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност
се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
Разгледан
по същество, искът за присъждане на обезщетение е недопустим
в една част, а в останалата - неоснователен и недоказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Заплатените
такси на Община Стара Загора за извършване на оценка за съответствие, съгласуване
и одобряване на инвестиционен проект по квитанция
№**********/15.07.2015г на стойност 167лв и за издаване на разрешение за строеж
по квитанция №**********/27.09.2016г на обща стойност 167лв не могат да бъдат
търсени по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ
предвижда неприложимост на този закон, когато закон или указ е предвидил специален
начин на обезщетение. Това е предвиденият
ред в чл.128-129 от ДОПК по аргумент от чл.9б ЗМДТ във вр. с чл.4, ал.1 - 5 от ЗМДТ
– служебно от органите по приходите или по отправено до тях искане от лицето, имащо
право на възстановяване на сумите след извършване на ревизия или проверка и издаване
на акт за прихващане или възстановяване. От данните
по делото не се установява ищецът да е инициирал производство по този административен
ред за възстановяване на платените суми за местни такси за технически услуги,
поради което претенцията му в тази част се явява недопустима /Решение № 2561 от
18.02.2020г по адм.д.№ 2974/2018г на ВАС/.
В случая отговорността на ответника Община
Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се претендира на основание незаконосъобразен
мълчалив отказ на Главния архитект на Община
Стара Загора за издаване на разрешение за строеж на „Жилищна сграда“ със ЗП и РЗП
83.42кв.м., находящ се в УПИ II-6196, кв.810 по ПУП на гр.Стара Загора, кв.Бедечка,
отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Но само когато със съдебното
решение, с което отмененият като незаконосъобразен отказ за издаване на искания
административен акт, въпросът е решен по същество, само в този случай отмененият
като незаконосъобразен административен акт е годно основание за възникване на обезщетение
за вреди по ЗОДОВ, какъвто не е конкретният казус. Проведеното производство по
чл.216 от ЗУТ /отм. ДВ бр. 25 от 2019 г/ е контролно-отменително, тъй като началникът
на РДНСК не решава спора по същество, а ако отмени разрешение за строеж или отказ
за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, изпраща преписката за преразглеждане
от компетентния орган. Това не е било изрично указано при правомощията по чл.
216, ал. 6 ЗУТ /отм/, но не е и било указано, че началникът на РДНСК решава въпроса
по същество. Освен това, естеството на актовете по чл. 216, ал. 1 ЗУТ /отм/ не позволява
решаването на въпроса по същество. Това правомощие е от изричната компетентност
на главните архитекти на общината (районите). При упражнено
право на жалба съдът следва да прецени допустимостта на производството пред началника
на РДНСК и при наличие на такава да отмени мълчаливия отказ, респ. по-късния изричен
отказ, и да върне преписката за произнасяне по същество на оспорването. Съдът не
се произнася по законосъобразността на актовете по чл. 216, ал. 1 ЗУТ /отм/, което
се явява от изричната компетентност на началника на РДНСК - Тълкувателно решение
№ 1 от 17.09.2018 г. на ВАС по т. д. № 4/2016 г., ОСС, I и II колегия. В случая действително началникът на РДНСК Югоизточен район в
мотивите на Заповед № ДК-10-ЮИР-55/ 11.11.2016г е приел, че няма пречки за
издаване на заявеното от ищеца разрешение за строеж. Но в настоящото
производство с оглед неговия характер съдът не може да замести
волеизявлението на компетентния административния орган и вместо него да приеме,
че на ищеца е следвало да се издаде благоприятен административен акт. Последващо
възникналите юридически факти /наложена пълна строителна забрана, изменение на
ОУП/, които правят обективно невъзможно издаване на конкретното разрешение за
строеж в полза на ищеца, не променят факта на отменен незаконосъобразен административен
акт и принципно не биха били пречка за реализиране на отговорността на общината
по ЗОДОВ, ако са налице останалите кумулативно изискуеми предпоставки за
ангажирането й. Тези факти обаче са без значение в случая, защото макар и формално
да е налице отменен акт, висящността на административното производство е останала,
т.е. то не е завършено. Поради това не може да се приеме, че посоченият от В.П.
незаконосъобразен мълчалив отказ като основание за претендиране на обезщетението
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се намира в причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния
резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността
на поведението на административния орган и вредите. Това законово изискване в случая
липсва. Според ищеца вредите се изразяват в
необходимите разходи за издаване на разрешение за строеж. Връзката между отказа
и твърдяните вреди не е пряка, тъй като след неговата отмяна следват редица административни
процедури, каквито не са извършени. От друга страна, заплащането на суми за
проектиране и одобряване на проекта е направено от него по собствено усмотрение
и преди постановяване на отменения мълчалив отказ. Тези разходи е задължително
да бъдат направени при заявяване на искане за издаване на разрешение за строеж,
независимо дали Главният архитект ще се произнесе изрично или мълчаливо,
законосъобразно или незаконосъобразно. Следователно не е налице причинена имуществена
вреда, която да е пряка последица от отменения административен акт и която да подлежи
на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
За пълнота на изложението трябва да се отбележи,
че доказано свързаните с конкретния имот и проект, безспорно заплатени от ищеца
разходи, възлизат на 1744лв. Сумата от 199.20лв за оценка съответствието на
изготвения проект не е заплатена от него и не се сочи, нито твърди връзка между
ищеца и платеца А.Д.. За заплатените такси за издаване скици, присъединяване
към ВиК и електропреносните мрежи, съгласуване на проект от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД в общ размер 298лв по никакъв начин не се установява, че
са относими към процесния проект за имота на ищеца – в тях липсва индивидуализация
в тази насока, не е ясно и дали точно те са част от административната преписка
по заявлението на В.П. за издаване на разрешение за строеж.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че не са
осъществени материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск за
обезвреда на претърпени имуществени вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в частта над 334лв до пълния размер от 2241,20лв и той следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора на ищеца не се дължат
разноски.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо производството по адм.д. № 567/ 2020 по описа на Административен
съд Стара Загора в частта за предявения иск от В.Т.П. ЕГН ********** *** за
заплащане на сумата 334 лв, претендирана като обезщетение за вреди ведно със законната
лихва от 07.03.2017г от отменен със Заповед № ДК-10-ЮИР-55/ 11.11.2016г на Началника
на РДНСК Югоизточен район като незаконосъобразен мълчалив отказ на Главния
архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж на
„Жилищна сграда“ със ЗП и РЗП 83.42кв.м., находящ се в УПИ II-6196, кв.810 по ПУП
на гр.Стара Загора, кв.Бедечка, изразяващи се в заплатени такси за извършване на
оценка за съответствие, съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и за издаване
на разрешение за строеж.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска на В.Т.П. ЕГН ********** *** в останалата
част до 2241.20лв ведно със законната лихва от 07.03.2017г, претендирана като
обезщетение за имуществени вреди от отменен със Заповед № ДК-10-ЮИР-55/
11.11.2016г на Началника на РДНСК Югоизточен район като незаконосъобразен мълчалив
отказ на Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на разрешение за строеж
на „Жилищна сграда“ със ЗП и РЗП 83.42кв.м., находящ се в УПИ II-6196, кв.810 по
ПУП на гр.Стара Загора, кв.Бедечка.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: